РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
3 юли 2025 година ( *1 )
„Обжалване — Възлагане на обществени поръчки от Европейския съюз — Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 — Пазар на услуги за езиково обучение — Задължение за подаване на офертите чрез електронното приложение eSubmission — Използване от оферент на хипервръзка към уебсайт, съдържаща описателни документи на офертата — Отказ на администрацията да вземе предвид тези документи — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Обективна безпристрастност — Задължение за мотивиране — Метод за сравнителна оценка на офертите“
По съединени дела C‑534/23 P и C‑539/23 P
с предмет две жалби, подадени на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз съответно на 18 и 23 август 2023 г.,
Instituto Cervantes, установен в Мадрид (Испания), за който се явява E. van Nuffel d’Heynsbroeck, avocat,
жалбоподател по дело C‑534/23 P,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, за която се явяват М. Илкова и P. Ortega Sánchez de Lerín, в качеството на представители
ответник в първоинстанционното производство,
Кралство Испания, за което се явяват първоначално I. Herranz Elizalde и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, а впоследствие M. Morales Puerta и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители
встъпила страна в първоинстанционното производство,
и Кралство Испания, за което се явяват първоначално I. Herranz Elizalde и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, а впоследствие M. Morales Puerta и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители
жалбоподател по дело C‑539/23 P,
като другите страни в производството са:
Instituto Cervantes, установен в Мадрид (Испания), за който се явява E. van Nuffel d’Heynsbroeck, avocat,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, за която се явяват М. Илкова и P. Ortega Sánchez de Lerín, в качеството на представители
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: S. Rodin, председател на състава, C. Lycourgos (докладчик), председател на трети състав, изпълняващ функцията на съдия в осми състав, и O. Spineanu-Matei, съдия,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбите си Instituto Cervantes (наричан по-нататък „IC“) и Кралство Испания искат отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юни 2023 г., Instituto Cervantes/Комисия (T‑376/21, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2023:331), с което Общият съд отхвърля жалбата на IC за отмяна на решението на Европейската комисия от 19 април 2021 г., с което последната възлага обособена позиция № 3 (обучение по испански език) от поръчката за рамкови договори за езиково обучение за институциите, органите и агенциите на Европейския съюз (HR/2020/OP/0014), на първо място, на групата CLL Centre de Langues-Allingua (наричана по-нататък „групата CLL“), а на второ място — на IC (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Директива 2014/24/ЕС
2 Съображение 90 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65) гласи:
„Поръчките следва да се възлагат въз основа на обективни критерии, които гарантират съобразяване с принципите за прозрачност, недискриминация и равнопоставеност, за да се осигури обективно сравняване на относителната стойност на офертите, с цел в условията на реална конкуренция да се определи коя оферта е икономически най-изгодна. […]
[…]“.
3 Съгласно член 67 от тази директива:
„1)[…] [В]ъзлагащите органи възлагат обществените поръчки въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта.
2.Икономически най-изгодната оферта от гледна точка на възлагащия орган се определя въз основа на цената или разходите, като се използва подход на разходната ефективност […] и може да включва критерия за най-доброто съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на критерии, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на въпросната обществена поръчка. […]
[…]“.
Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046
4 Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1) е отменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L, 2024/2509). Към разглежданата в настоящите дела процедура за възлагане на обществена поръчка обаче е приложим Регламент 2018/1046.
5 Съображение 106 от този регламент е гласяло:
„Възлагането на договори следва да се извършва въз основа на икономически най-изгодната оферта съобразно член 67 от Директива 2014/24/ЕС“.
6 Член 149 от посочения регламент, озаглавен „Подаване на документи за кандидатстване“ и попадащ в обхвата на дял V („Общоприложими правила“), глава 2 („Правила, приложими за прякото и непрякото управление“), раздел 3 („Информационни системи и електронно управление“) от същия регламент, e предвиждал следното в параграф 1:
„Правилата за подаване на документи за кандидатстване се определят от отговорния разпоредител с бюджетни кредити, който може да избере единствен метод на подаване.
Избраните начини за комуникация гарантират наличието на реална конкуренция и изпълнението на следните условия:
а) всички подадени документи съдържат цялата информация, която се изисква за оценката им;
б) запазена е целостта на данните;
в) запазена е поверителността на документите за кандидатстване;
г) осигурена е защитата на личните данни […]“.
7 Член 160 от Регламент 2018/1046, озаглавен „Принципи, приложими за поръчките, и обхват“, е част от дял VII („Поръчки и концесии“), глава 1 („Общоприложими разпоредби“) и параграф 1 от него предвижда:
„Всички договори, финансирани изцяло или частично от бюджета, са в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация“.
8 Член 167 от този регламент, озаглавен „Възлагане на договори“, който също е част от глава 1, гласи в параграф 4:
„Възлагащият орган възлага договора въз основа на икономически най-изгодната оферта, която се определя по един от следните три метода за възлагане: най-ниска цена, най-ниски разходи или най-добро съотношение качество/цена.
[…] За най-добро съотношение качество/цена възлагащият орган взема под внимание цената или разходите и други критерии за качество, свързани с предмета на договора“.
9 Член 170 от посочения регламент, който се съдържа в същата глава 1, озаглавен „Решение за възлагане и информация за кандидатите или оферентите“, предвижда в параграф 3:
„Възлагащият орган уведомява всеки оферент […], чиято оферта отговаря на документацията за поръчката и който подава писмено запитване, за:
a) името на оферента или на оферентите, в случай на рамково споразумение, на които се възлага договорът, както и — освен в случаите на конкретен договор по рамково споразумение с подновяване на състезателна процедура — за характеристиките и сравнителните предимства на спечелилата оферта, платената цена или стойността на договора, в зависимост от това кое е целесъобразно;
б) напредъка на преговорите и на диалога с оферентите.
[…]“.
10 Съгласно точка 16, озаглавена „Документация за поръчката“, от приложение I към същия регламент:
„[…]
16.2. Поканата за представяне на оферти:
a) уточнява правилата за подаване на оферти, включително условията за запазване на поверителността на офертите до отварянето им, крайната дата и крайния час за получаването им и адреса, на който трябва да бъдат изпратени или предадени, или интернет адреса при подаване по електронен път;
[…] 16.3. Тръжните спецификации съдържат следното:
a) критериите за отстраняване и за подбор;
б) критериите за възлагане и относителната им тежест […]
[…]“.
Процедурният правилник на Общия съд
11 Член 88, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда:
„Процесуално-организационните действия и действията по събиране на доказателства могат да се предприемат или изменят на всеки етап от производството служебно или по искане на някоя от главните страни“.
12 Член 145 от този правилник гласи:
„1.Встъпилата страна може да представи изявление при встъпване в срок, определен от председателя.
2.Изявлението при встъпване съдържа:
[…] в) при необходимост — доказателствата и доказателствените искания.
[…]“.
Обстоятелства, предхождащи спора
13 Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—20 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени по следния начин.
14 На 20 ноември 2020 г. Европейската комисия открива процедура за възлагане на обществена поръчка HR/2020/OP/0014, озаглавена „Рамков договор за езиково обучение за институциите, органите и агенциите на Европейския съюз“. Поръчката е разпределена в осем обособени позиции, от които обособена позиция № 3 е озаглавена „Езиково обучение по испански език (ES)“.
15 В спецификацията се посочва, че при възлагането на поръчката възлагащият орган ще вземе предвид икономически най-изгодната оферта в зависимост от цената (претеглена на 30 %) и качеството (претеглено на 70 %).
16 Качеството, за което максималната оценка е 100 точки, трябва да се преценява въз основа на два критерия, а именно критерий № 1, озаглавен „Качество на предложените курсове“ (максимална оценка от 70 точки), и критерий № 2, озаглавен „Контрол върху качеството и мониторинг на работата“ (максимална оценка от 30 точки).
17 Всеки от тези два критерия се подразделя на три подкритерия:
– Подкритерий 1.1 „Съдържание“ (30 точки);
– Подкритерий 1.2 „Педагогика“ (30 точки);
– Подкритерий 1.3 „Онлайн платформи“ (10 точки);
– Подкритерий 2.1 „Метод за подбор на персонал“ (6 точки);
– Подкритерий 2.2 „Контрол на качеството“ (15 точки) и
– Подкритерий 2.3 „Управление на процедурата“ (9 точки).
18 В спецификацията се уточнява, че за да отговарят на минималните изисквания, офертите трябва да получат поне „минимална оценка“ по всеки от критериите и подкритериите, която е уточнена в тази спецификация. Освен това офертите трябва да получат минимален общ брой точки, равен на 70 от общо 100 точки.
19 Съгласно посочената спецификация офертите трябва да се класират според най-доброто съотношение качество/цена. Освен това поръчката се възлага на първите две класирани оферти, които, първо, отговарят на минималните изисквания, посочени в документацията за обществената поръчка, и са подадени от оференти, които са допуснати до участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, второ, не са в нито едно от положенията, налагащи отстраняване, и трето, отговарят на критериите за подбор. Класирането следва да определи реда, по който конкретните договори се предлагат на изпълнителите по време на изпълнението на рамковото споразумение.
20 Що се отнася до условията и реда за подаване на офертите, спецификацията предвижда по-специално че офертите трябва да се подават чрез електронното приложение eSubmission.
21 Шест оферента, сред които и IC, подават оферта за обособена позиция № 3.
22 На 10 март 2021 г. е изготвен докладът за оценка на офертите от създадената за тази комисия. Изпълнителите, предложени за обособена позиция № 3, са групата CLL на първо място, а IC — на второ място.
23 На 19 април 2021 г. Комисията приема спорното решение в съответствие с препоръките на комисията за оценка. Същия ден Комисията изпраща на IC уведомително писмо, с което го уведомява по-специално, че офертата му за обособена позиция № 3 е избрана и че е класиран на второ място с 82 от 100 точки по критерия „Качество“, с цена на офертата от 2670560 EUR и общ резултат от 87,40 от 100 точки. Освен това Комисията уточнява, че ще приложи срок на изчакване от десет дни, преди да подпише рамковия договор.
24 Приложение към това писмо уточнява под формата на таблицата за оценяване мотивите за оценката на офертата на IC с оглед на посочените в спецификацията критерии за качество.
25 След като получава посоченото писмо, IC иска от Комисията да му съобщи самоличността, характеристиките и предимствата на най-високо класираното образувание.
26 В отговор на това искане, с електронно писмо от 26 април 2021 г. Комисията уведомява IC, че групата CLL е класирана на първо място с резултат 94 от 100 точки по критерия „Качество“, за цената на офертата 3469020 евро и с общ резултат 88,89 от 100 точки.
27 От кореспонденцията от 19 и 26 април 2021 г. следва, че що се отнася до подкритериите, предоставянето на точки е било следното:
– Подкритерий 1.1: 28/30 за групата CLL и 22/30 за IC,
– Подкритерий 1.2: 27/30 за групата CLL и 21/30 за IC,
– Подкритерий 1.3: 10/10 както за групата CLL, така и за IC,
– Подкритерий 2.1: 6/6 както за групата CLL, така и за IC,
– Подкритерий 2.2: 14/15 за групата CLL и 15/15 за IC, и
– Подкритерий 2.3: 9/9 за групата CLL и 8/9 за IC.
28 С електронно писмо от 10 май 2021 г. в отговор на искане на IC, който твърди, че не му е предоставена достатъчно информация с оглед на изискванията по член 170, параграф 3 от Финансовия регламент, Комисията уточнява мотивите за оценката на офертата на групата CLL по критериите за качество. Към това електронно писмо е приложена таблицата за оценяване на офертата на тази група. Посочената таблица включва коментари на комисията за оценка за всеки от критериите и подкритериите, обявени в спецификацията. В посоченото електронно писмо Комисията се ангажира също така да спазва нов срок на изчакване от десет дни преди подписването на рамковия договор.
29 С писмо от 25 май 2021 г. Комисията предоставя допълнителни обяснения, като в случай на допълнителни въпроси препраща към вече предоставената информация и посочва, че срокът на изчакване вече е изтекъл.
30 В таблицата за оценяване, предоставена на 19 април 2021 г., както и в кореспонденцията си от 10 и 25 май 2021 г., Комисията уведомява IC, че не е оценила елементите, които IC е направил достъпни за целите на описанието на офертата си само посредством хипервръзки, включени в тази оферта. Комисията уточнява, че е отхвърлила тези елементи с мотива, че използването на хипервръзки не е в съответствие със спецификацията и че при използване на такива връзки съществува риск от изменение след изтичането на срока за подаване на офертите. Доколкото данните, до които е предоставен достъп чрез хипервръзки, съответстват на документи, чието представяне се изисква от спецификацията, Комисията приема, че тези документи липсват (наричана по-нататък „липсата на документи“).
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
31 С жалба, подадена на 2 юли 2021 г., IC иска отмяна на спорното решение.
32 С решение от 3 февруари 2022 г. Кралство Испания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на IC.
33 С отделна молба, подадена на 29 септември 2021 г., Комисията повдига възражение за недопустимост поради просрочие на жалбата.
34 Това възражение е отхвърлено в обжалваното съдебно решение, тъй като едва в кореспонденцията от 10 май 2021 г. IC е получил информация относно оценката на качествата на офертата на групата CLL. Следователно именно от тази дата IC е могъл надлежно да упражни правото си на обжалване и предвиденият в член 263, шеста алинея ДФЕС срок за обжалване е започнал да тече.
35 По същество IC, подкрепян от Кралство Испания, изтъква пет основания в подкрепа на жалбата си пред Общия съд.
36 В рамките на първото си основание той упреква Комисията, че спорното решение не е мотивирано, тъй като не било възможно да се узнаят относителните предимства на офертата на групата CLL.
37 В рамките на второто си основание IC упреква Комисията в нарушение на член 167, параграф 4 от Регламент 2018/1046, тъй като тази институция извършила само отделна оценка на всяка от офертите, вместо да направи пряко сравнение помежду им.
38 В рамките на третото си основание IC упреква Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, като е изключила описателните елементи на офертата, до които е предоставен достъп чрез хипервръзки.
39 Четвъртото основание е изтъкнато при условията на евентуалност спрямо първото основание и се подразделя на три части. Първо, спорното решение било опорочено от недостатъчни мотиви при индивидуалното оценяване на офертата на IC, тъй като не било възможно да се разбере взаимовръзката между положителните коментари и присъдените точки, както и явна грешка в преценката поради нелогичността на връзката между оценяването и присъдените точки в рамките на подкритерии 1.1 и 1.2, Второ, спорното решение било опорочено от явна грешка в преценката, тъй като Комисията придала непропорционална тежест на липсата на документи. Трето, придавайки такава несъразмерна тежест на липсата на документи, Комисията създала ново правило за оценка a posteriori.
40 Петото основание се основава на нарушение на редица принципи относно възлагането на обществени поръчки, а именно принципа на отваряне на поръчките за възможно най-широка конкуренция, принципа на прозрачност и принципа на равно третиране, доколкото Комисията е възложила всички обособени позиции на един и същ оферент, а именно групата CLL.
41 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всяко едно от тези основания, а оттам и жалбата в нейната цялост.
Исканията на страните и производството пред Съда
42 С жалбата си по дело C‑534/23 P IC иска:
– да се отмени обжалваното съдебно решение,
– да се отмени спорното решение и
– да се осъди Комисията да плати съдебните разноски.
43 С жалбата си по дело C‑539/23 P Кралство Испания иска:
– да се отмени обжалваното съдебно решение,
– да се отмени спорното решение на Комисията,
– при условията на евентуалност, след отмяната на обжалваното съдебно решение, делото да се върне на Общия съд, който да пристъпи към събиране на доказателствата, които са неоснователно отказани, и да се произнесе по същество.
44 Комисията иска:
– да се отхвърлят жалбите пред Съда и
– да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
45 С решение на председателя на Съда от 20 ноември 2023 г. дела C‑534/23 P и C‑539/23 P са съединени.
По жалбите пред Съда
46 IC изтъква две основания в подкрепа на жалбата си пред Съда, първото което е изопачаване на фактите и липса на мотиви при преценката на третото основание на жалбата пред Общия съд, а второто е грешка при прилагане на правото и изопачаване на фактите при преценката на второто основание на жалбата пред Общия съд.
47 Кралство Испания изтъква четири основания в подкрепа на жалбата си пред Съда, първото от които е нарушение на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и пропуск на Общия съд да констатира липса на мотиви на спорното решение, второто е незачитане на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, третото е незачитане на принципите на равно третиране и на недопускане на произвол при преценката на офертите, както и от нарушение на член 145, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд и четвъртото — неспазване на изискването за обективна безпристрастност и на принципа на прозрачност.
48 Най-напред следва да се разгледат заедно първото основание на жалбата на IC пред Съда и второто основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда. В хода на това разглеждане ще бъде взето предвид, че първото изтъкнато от IC основание, което според заглавието му се отнася до изопачаване на фактите и до липса на мотиви, всъщност съдържа доводи, отнасящи се до грешки при прилагане на правото, които до голяма степен се припокриват с доводите, изложени във второто основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда, базирано на незачитане на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
По първото основание на жалбата на IC и второто основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда
Доводи на страните
49 Най-напред IC припомня, че в рамките на третото основание на жалбата си пред Общия съд е поддържал, че е имал основание да вярва, че всяка оферта, подадена чрез приложението eSubmission, може да съдържа хипервръзки, препращащи към описателни документи на офертата, достъпни на уебсайт. Именно въз основа на тези оправдани правни очаквания той направил препратки чрез хипервръзки към редица документи, релевантни за оценката на офертата му, като например документи, описващи как при изпълнението на тази поръчка за услуги за езиково обучение ще бъде осигурено дистанционното взаимодействие между учащия и преподавателя.
50 IC отбелязва също, че в отговор на поставен от Общия съд въпрос е представил доказателства, от които било видно, че други оференти също са включили хипервръзки в офертите си.
51 IC оспорва преценката на Общия съд, изложена в точка 142 от това съдебно решение и основана на забраната за изменение на посочените документи след изтичането на срока за представяне на офертите, съгласно която разумно информиран и полагащ нормална грижа оферент не може да счита, че е допустимо в офертата му да се включат хипервръзки към документи, намиращи се на уебсайт, който остава под негов контрол. Според IC нито Регламент 2018/1046, нито спецификацията позволяват да се установи, че използването на хипервръзки е неправомерно.
52 IC подчертава, че документите, до които е предоставил достъп чрез хипервръзки, се намират в затворено електронно пространство, посветено изключително на съответния пазар. Следователно, като е поискала от IC да представи доказателства в това отношение, Комисията е могла да се увери, че тези документи са били приложени към въпросните хипервръзки преди изтичането на срока за подаване на офертите и че впоследствие не са били изменени. Поради това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точка 142 от обжалваното съдебно решение, че при използването на хипервръзки не е възможно да се гарантира, че съответните документи остават непроменени след изтичането на този срок.
53 IC оспорва съответно и преценката в точка 143 от това съдебно решение, съгласно която Комисията може да откаже да вземе предвид документите, до които е предоставен достъп чрез хипервръзки, дори в случаите, когато след проверка се окаже, че тези документи не са били изменени след изтичането на срока за представяне на офертите.
54 IC критикува и точка 144 от обжалваното съдебно решение, в която се споменава презентацията на компютърния ръководител на IC в съдебното заседание пред Общия съд, от която се установявало, че от техническа гледна точка описателните документи на офертата могат все още да бъдат променени от IC. Според последния този елемент бил ирелевантен, тъй като от значение било само да се определи дали тези документи са били изменени, а не дали е можело да бъдат изменени. След като всяка промяна оставяла следа в информационната система, IC можел да докаже, че не е изменил тези документи след изтичането на срока за подаване на офертите.
55 Във всеки случай било недопустимо възлагащият орган да изключи документи единствено на основание, че не е в състояние да определи дали тези документи са надеждни. Документи, представени в подкрепа на оферта, могат да бъдат отхвърлени само в случай на установена нередност, а не въз основа на обикновена хипотеза за наличие на нередност.
56 IC уточнява, че преди това е участвал в процедурата за възлагане на обществена поръчка HR/2020/OP/0004, за която спецификацията е изисквала, при формулировка, съответстваща на използваната в настоящата спецификация, подаването на офертите чрез приложението eSubmission. В тази процедура офертата, подадена от IC посредством това приложение, съдържа хипервръзка към приложения. При преценката на тази оферта, за която Комисията уведомява IC на 7 септември 2020 г., съдържанието на посочените приложения е описано и оценено.
57 IC изтъква, че поради това уведомление от страна на Комисията, достигнало до него по време на подготвянето на офертата му за разглежданата в случая поръчка и от друга страна, поради липсата в документацията за обществената поръчка на изрично уточнение, че използването на хипервръзки вече е забранено, IC е имал основание да вярва, че такова използване е разрешено. Противно на постановеното от Общия съд в точка 148 от обжалваното съдебно решение, следвало да се приеме, че при такива обстоятелства IC може да се позове на оправдани правни очаквания.
58 В този контекст IC отбелязва, на първо място, че задължението за използване на приложението eSubmission към момента на настъпване на фактите по случая е актуално. При тези обстоятелства Общият съд неправилно изискал в точка 148 от обжалваното съдебно решение да се докаже, че Комисията е предоставила на IC „непротиворечиви“ уверения. В това отношение Общият съд изопачил фактите, като пренебрегнал обстоятелството, че процедурата за възлагане на обществена поръчка HR/2020/OP/0004 била единственият случай, в който въпросът за използването на хипервръзки в оферта, подадена чрез приложението eSubmission, е могъл да възникне по-рано.
59 По-нататък, точка 148 от обжалваното съдебно решение се основавала неправилно на съдебна практика относно хипотезата, при която дадено от Комисията уверение не съответства на норма. В случая липсвала такава „норма“, тъй като подаването на оферти посредством приложението eSubmission не се изисквало нито от Регламент 2018/1046, нито от който и да е друг законодателен акт на Съюза.
60 Накрая, като признава, че използването в случая на хипервръзки в офертата може да се счита за неправилно, IC изтъква, че значителен брой оференти са били подтикнати, по-специално от предходната практика на Комисията, да допуснат тази грешка. Този елемент бил от съществено значение, за да се установи наличието на „оправдани правни очаквания“ по смисъла на практиката на Съда.
61 IC добавя, че е поискал от Общия съд да задължи Комисията да представи информация, позволяваща да се определи дали други оференти също са използвали хипервръзки в офертите си и дали Комисията системно е отказвала да вземе предвид документите, към които препращат тези връзки. Според IC, противно на изложеното от Общия съд в точка 150 от обжалваното съдебно решение като мотивация на отхвърлянето на въпросното искане за събиране на доказателства, тази информация била абсолютно необходима, за да може Общият съд се произнесе по довода за нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
62 По този въпрос IC отбелязва, че принципът на защита на оправданите правни очаквания е следствие от принципа на правна сигурност. Следователно било задължително правилата, определени от възлагащия орган с оглед на възлагането на обществена поръчка, да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за оферентите. Това изискване обаче не може да се счита за изпълнено, когато няколко оференти са тълкували дадено правило, като например като задължението за подаване на оферти посредством приложението eSubmission, в смисъл, различен от препоръчания от Комисията.
63 Впрочем IC счита, че Общият съд не е мотивирал надлежно отхвърлянето на третото основание на жалбата пред него.
64 Според Кралство Испания отхвърлянето на третото основание на жалбата на IC пред Общия съд е несъвместимо с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
65 Тази държава членка отбелязва, че от една страна съществува положение на несигурност, дължащо се на липсата на указания в спецификацията относно възможността за прилагане на документи към дадена оферта посредством хипервръзки, и от друга страна, съществува административна практика на Комисията, съобщена от последната на IC, която е породила оправдани правни очаквания у него, че е допустимо той да действа по този начин.
66 Кралство Испания упреква Общия съд най-напред, че е ограничил анализа си до възможността документите, приложени към офертата посредством хипервръзки, да бъдат изменени след изтичането на срока за подаване на оферти. По този начин Общият съд преобразувал хипотезата за евентуален риск от неправомерно поведение в непреодолима пречка, която напълно възпрепятствала използването на хипервръзки при подаването на описателните документи на дадена оферта.
67 Дори да се предположи, че използването на такива връзки е неправомерно, в точка 147 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно заключил от решение от 10 октомври 2013 г., Manova (C‑336/12, EU:C:2013:647), което се отнася до възможността за поправяне или допълване на оферта с цел изясняване или поправяне на явни технически грешки, че Комисията не е била длъжна да прикани IC да представи отново документите, като ги качи в приложението eSubmission. Противно на постановеното от Общия съд, тази съдебна практика можела да се приложи по аналогия, за да се направи извод, че на IC следва да се позволи да представи пряко, посредством приложението eSubmission, документите, до които първоначално е предоставил достъп чрез хипервръзки, или да докаже, че тези документи не са били изменени след изтичането на срока за подаване на офертите.
68 По-нататък, Общият съд неправилно приел за ирелевантни фактите, от една страна, че в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка HR/2020/OP/0004 Комисията е допуснала представянето на документи чрез хипервръзки, и от друга страна, че както е видно от точка 133 от обжалваното съдебно решение, въз основа на подкритерий 1.3 Комисията е оценила онлайн платформите на оферентите, които се хостват чрез външни сървъри, достъпни посредством такива връзки. В това отношение Общият съд неправилно се е ограничил до това да посочи в точка 145 от обжалваното съдебно решение, че IC е получило максималния брой точки за този подкритерий 1.3.
69 Накрая, Кралство Испания припомня, че пред Общия съд е отбелязало, че някои документи, до които е предоставен достъп чрез хипервръзки, са регистрирани под ISBN номер (International Standard Book Number) и следователно не могат да бъдат променяни. В точка 131 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил този довод и пропуснал да се произнесе по липсата на оценка на такива документи.
70 Комисията оспорва доводите на IC и на Кралство Испания.
Съображения на Съда
71 Най-напред следва да се припомни, че всяко лице, у което администрацията на Съюза е породила основателни надежди, може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Уверения, които могат да породят такива очаквания, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2024 г., Coppo Gavazzi и др./Парламент, C‑725/20 P, EU:C:2024:766, т. 95 и цитираната съдебна практика).
72 За сметка на това, когато едно предпазливо и съобразително лице е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако тази мярка бъде приета (решение от 19 септември 2024 г., Coppo Gavazzi и др./Parlement, C‑725/20 P, EU:C:2024:766, т. 96 и цитираната съдебна практика).
73 В настоящия случай, в точка 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че в разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка всеки разумно информиран и полагащ обичайна грижа оферент е в състояние да знае, че като обосновка на офертата си не може да включи хипервръзки към документи, достъпни на уебсайт, които остават под негов контрол и следователно технически могат да бъдат изменени след изтичането на срока за подаване на оферти.
74 Тази преценка се основава на обстоятелствата, изложени в точки 138—141 от това съдебно решение, които IC не оспорва.
75 Сред тези обстоятелства е цитирането в точка 138 от посоченото съдебно решение на пасаж от страница 79 от спецификацията, съгласно който „[о]фертите трябва да бъдат подадени чрез приложението eSubmission, като се следват указанията, посочени в поканата за представяне на оферти и в практическото ръководство за системата eSubmission“.
76 Както отбелязва по същество Общият съд в точка 139 от обжалваното съдебно решение, това указание в спецификацията позволява да се установи, че описателните документи по офертата трябва да бъдат качени в приложението eSubmission.
77 В това отношение е ирелевантно обстоятелството, подчертано от Кралство Испания, че по силата на подкритерий 1.3, съдържащ се в документацията за обществената поръчка, свързан с „Онлайн платформите“, е необходимо да се направи оценка на елемент, който може да бъде променян, а именно платформата за онлайн езиково обучение, предложена от оферента. Всъщност настоящият спор се отнася не до прилагането на подкритерий 1.3, а до въпроса дали елементите, включени в офертата за документиране на съдържанието и педагогическия подход на предлаганото езиково обучение (подкритерии 1.1 и 1.2), е трябвало да бъдат качени в приложението eSubmission или достъп до тях е можел да бъде предоставен чрез хипервръзки.
78 С оглед на обстоятелствата, изложени в точки 138—141 от обжалваното съдебно решение, и по-специално на изтъкнатите в точки 75 и 76 от настоящото решение, нито изтъкнатото от IC и Кралство Испания обстоятелство, че в рамките на предходна процедура за възлагане на обществена поръчка Комисията е взела предвид документи, до които е предоставен достъп чрез хипервръзки, нито обстоятелството — ако бъде прието за установено — че други оференти, подобно на IC, са считали, че документи в подкрепа на офертата им са можели да бъдат представени по този начин, не могат да се квалифицират като „основателни надежди“, произхождащи от „конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници“ по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 71 от настоящото съдебно решение. Следователно Общият съд е приел правилно в точка 150 от обжалваното съдебно решение, че за решаването на спора не е необходимо да се разглежда до каква степен другите оференти са включили в офертите си хипервръзки, предоставящи достъп до техни описателни документи.
79 Освен това се налага изводът, че в положение като описаното от IC, при което в първата и — към момента на настъпване на фактите в основата на настоящия спор — единствена процедура за възлагане на обществена поръчка, проведена след въвеждането на задължително използване на приложението eSubmission, Комисията е оценила документите, до които е предоставен достъп чрез хипервръзки, очевидно изолираният характер на такава първа практика на администрацията по принцип е пречка да се установи наличието на непротиворечиви уверения само въз основа на това обстоятелство.
80 С оглед на гореизложеното Общият съд правилно е приел в точка 148 от обжалваното съдебно решение, че IC не е доказал наличието на непротиворечиви уверения от Комисията, които биха позволили използването на хипервръзки.
81 По-нататък, доколкото IC и Кралство Испания се позовават на нарушение на принципа на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че първият принцип изисква правните норми да бъдат ясни и точни, за да може прилагането им да е предвидимо за правните субекти. Ето защо правната уредба трябва да позволява на заинтересованите лица да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Jumbocarry Trading,C‑39/20, EU:C:2021:435, т. 48 и цитираната съдебна практика).
82 Следва обаче да се приеме, че правилата относно подаването на документи в подкрепа на оферта, подадена в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка на Съюза, са достатъчно ясни и точни.
83 В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно точка 16.2 от приложение I към Регламент 2018/1046 правилата за подаване на оферти трябва да бъдат посочени в поканата за представяне на оферти. В случая е безспорно, че тази покана предвижда, че офертите трябва да бъдат подадени чрез приложението eSubmission и че за тази цел оферентите трябва да следват правилата, съдържащи се в практическото ръководство за това прилагане. Това указание е повторено в споменатия по-горе пасаж от страница 79 от спецификацията, която препраща към тези правила, в които се уточнява, че всеки документ, представен в подкрепа на офертата, трябва да бъде качен в предназначеното за приложението eSubmission пространство.
84 Липсата на двусмисленост на посоченото указание се подсилва от наличието на изискване за „цялост на данните“, което, що се отнася до подаването на документи онлайн, представени в подкрепа на отправено до администрацията на Съюза искане, е закрепено в член 149, параграф 1 от Регламент 2018/1046. В съответствие с това изискване използваната от оферентите система за електронно подаване трябва да бъде уредена така, че документите за кандидатстване да останат непроменени по време на цялата административна процедура. Процедурите на Съюза за възлагане на обществени поръчки не са изключение от това правило. Следователно целостта на данните трябва да бъде гарантирана още преди изтичането на срока за подаване на оферти, което изисква всеки представен в подкрепа на офертата документ да бъде подаден във форма и при условия, които изключват всяко последващо негово изменение.
85 Освен това включването на изискването за цялост на данните в Регламент 2018/1046 опровергава довода на IC, че представянето на документи в подкрепа на оферта в рамките на процедура за възлагане на обществени поръчки от Съюза не попада в обхвата на нито една „норма“. Следователно Общият съд правилно е констатирал по същество в точка 148 от обжалваното съдебно решение, че дори да се предположи, че Комисията е дала уверения на IC в смисъл, че документите, описващи съдържанието и педагогическите методи, могат да бъдат представени чрез хипервръзки, тези уверения биха били несъвместими с действащите норми. Сред тези норми впрочем фигурира не само изискването за цялост на данните, но и принципите, уреждащи възлагането на обществени поръчки, сред които са принципите на прозрачност и на равно третиране, чието спазване изисква член 160 от Регламент 2018/1046.
86 Посочените норми, както и съображения за добра администрация, могат да обосноват възможността указанието за качване на представените в подкрепа на офертата документи да се прилага за всички тези документи, без да са предвидени изключения за някои категории документи, чието последващо изменение по технически или правни причини би било изключително трудно, дори невъзможно. При това положение, дори да се предположи, че е верен доводът на Кралство Испания, отнасящ се до невъзможността за промяна на документите, регистрирани под номер ISBN (International Standard Book Number) и както твърди тази държава членка, Общият съд неправилно е тълкувал въпросния довод, това обстоятелство не би могло да опорочи с грешка изложените в обжалваното съдебно решение съображения, които сами по себе си са определящи, а именно че IC не е можел да очаква от Комисията да оцени документи, които не са качени в приложението eSubmission, а са достъпни само чрез хипервръзки.
87 Тъй като Общият съд е заключил, без да се нарушават принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, че с оглед на необходимостта да се гарантира, че цялата представена от всеки оферент преписка остава непроменена, документите, до които е предоставен достъп чрез хипервръзки, не могат да бъдат взети предвид при оценката на офертите, той също правилно е приел в точки 143, 144, 146 и 147 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е била длъжна да провери, като поиска доказателства от оферентите, използвали хипервръзки, дали документите, до които е предоставен достъп чрез такива връзки, са останали непроменени след изтичането на срока за подаване на офертите.
88 В това отношение Общият съд правилно посочва в точка 147 от обжалваното съдебно решение, че съдебната практика, установена с решение от 10 октомври 2013 г., Manova (C‑336/12, EU:C:2013:647), не може да се разбира в смисъл, че Комисията е трябвало да прикани IC да отстрани нередовностите при подаването на разглежданите документи. Всъщност това съдебно решение се отнася до възможността възлагащият орган да покани оферента да отстрани нередовностите при подаването на офертата си, като представи документи, описващи положението на този оферент. Освен че документите по делото, по което е постановено посоченото съдебно решение, не се отнасят, за разлика от настоящия случай, до самата оферта, въпросното решение не въвежда задължение за възлагащия орган да поиска отстраняване на нередовности.
89 Накрая, от изложените по-горе мотиви следва, че Общият съд е мотивирал преценката си по ясен и недвусмислен начин, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол. При това положение трябва да се отхвърли като явно неоснователно твърдението на IC, че обжалваното съдебно решение не е достатъчно мотивирано, което твърдение се основава изключително на току-що отхвърлените доводи по същество, с които то се смесва.
90 От всичко изложено по-горе следва, че първото основание на жалбата на IC пред Съда и второто основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда трябва да се отхвърлят.
По второто основание на жалбата на IC пред Съда
Доводи на страните
91 IC припомня, че с второто си основание, повдигнато пред Общия съд, упреква Комисията, че не е извършила сравнителен анализ на качеството на конкурентните оферти. Всъщност тази институция се ограничила до това да извърши отделна оценка на всяка от офертите и да класира тези оферти според резултатите, получени след тези отделни оценки.
92 Общият съд отхвърлил това основание, като посочил главно, че съпоставянето на офертите не налага сравнително разглеждане на предложенията на оферентите, за да се определят характеристиките и предимствата на едните спрямо другите.
93 Тези съображения били отразени по-специално в точка 165 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд констатира, че офертата на групата CLL е била оценена с оглед на съдържащите се в спецификацията критерии за възлагане, както е била оценена и офертата на IC, така че според Общия съд нямало основание да се приеме, че Комисията не се е съобразила с изискването за определяне на икономически най-изгодната оферта въз основа на обективни критерии, които гарантират спазването на принципите на прозрачност и на равно третиране.
94 IC счита, че подобен подход за сравняване на офертите е неправилен от правна гледна точка. Когато, както в настоящия случай, прилагането на критерия за възлагане на икономически най-изгодната оферта изисква да се определи офертата, която предлага най-доброто съотношение качество/цена, трябва да се съпостави качеството на съответните оферти. Единствено този подход на пряко съпоставяне на офертите гарантирал „обективно сравняване на относителната стойност на офертите, с цел в условията на реална конкуренция да се определи коя оферта е икономически най-изгодна“ по смисъла на съображение 90 от Директива 2014/24. Посоченото съображение 90 било релевантно за тълкуването на обхвата на член 67 от тази директива, като самият този член бил релевантен, както следва от съображение 106 от Регламент 2018/1046, за да се разбере смисълът на критерия за възлагане на икономически най-изгодната оферта, наложен с член 167, параграф 4 от този регламент.
95 Офертата, подадена от групата CLL за всички обособени позиции, трябвало да бъде предмет на реално сравнение с офертите на другите оференти за всяка обособена позиция поотделно. Подобен сравнителен анализ можел да доведе до различна оценка на офертата на групата CLL за всяка обособена позиция. Комисията за оценка обаче дала идентична оценка на офертата на това обединение за всяка обособена позиция, въпреки че в спецификацията се уточнява, че при подаване на оферта за няколко обособени позиции се извършва оценка на всяка обособена позиция. Така в точка 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел еднаквата оценка на офертата на групата CLL.
96 Фактът, че офертата на групата CLL по същество е идентична за всяка обособена позиция, бил ирелевантен в това отношение, тъй като офертите на другите оференти били различни за различните обособени позиции, което трябвало да гарантира различна относителна стойност за отделните обособени позиции от офертата на групата CLL спрямо тази на конкурентите ѝ.
97 Освен това отхвърлянето на второто основание на жалбата пред Общия съд било опорочено от противоречие в мотивите.
98 В това отношение IC отбелязва, че в точка 174 от обжалваното съдебно решение е установено, че „Комисията съпоставя техническите предложения. В този смисъл Комисията действително констатира, че офертата на [IC] съдържа недостатък относно самообучението. В случая следва да се констатира, че офертата е оценена като оферта с по-малко добро качество от тази на групата CLL, тъй като в нея не се конкретизира самообучението“. Според IC, като се е произнесъл по този начин, Общият съд е намекнал, че възлагащият орган трябва да оцени конкуриращите се предложения помежду им, което било в противоречие с останалите мотиви на обжалваното съдебно решение, водещи до отхвърляне на второто основание на жалбата пред този съд. По подразбиране, трябвало да се приеме, че в точка 174 Общият съд е констатирал, че Комисията действително е сравнила конкурентните оферти помежду им. В подобна хипотеза тази констатация би била несъгласувана с другите констатации на Общия съд в обжалваното съдебно решение и във всеки случай представлявала изопачаване на фактите, тъй като в действителност Комисията не е съпоставила конкурентните технически предложения, за да определи техните характеристики и относителни предимства.
99 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Съда
100 Както е видно от фактите, установени от Общия съд и обобщени в точка 15 от настоящото решение, за целите на възлагането на разглежданата обществена поръчка Комисията е трябвало в съответствие с член 167, параграф 4 от Регламент 2018/1046 да се основе на критерия за икономически най-изгодната оферта, като според тази разпоредба въпросният критерий може да се приложи според метода на най-ниската цена, метода на най-ниските разходи или този на най-доброто съотношение качество/цена.
101 От изложените факти следва също, че следваният в настоящия случай метод е този на най-доброто съотношение качество/цена.
102 Вярно е, както подчертава IC, че този метод изисква обективно сравнение на „относителната стойност“ на офертите. Това изискване следва по-специално от съображение 90 от Директива 2014/24, което е релевантно за тълкуването на обхвата на член 67 от посочената директива, тъй като самият този член, както следва от съображение 106 от Регламент 2018/1046, е релевантен за тълкуването на член 167, параграф 4 от този регламент.
103 При все това, противно на твърденията на IC, преценката на Общия съд, че в случая е извършено такова обективно сравнение в зависимост от относителната стойност на офертите, не е опорочена от грешка при прилагане на правото или от изопачаване на фактите.
104 В това отношение в точки 165 и 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че всяка от офертите на групата CLL и на IC е била оценена с оглед на определените в спецификацията критерии. Както бе припомнено в точки 23 и 26 от настоящото съдебно решение, тези оценки са довели до общ резултат от 88,89 от 100 точки за групата CLL и 87,40 от 100 точки за IC.
105 IC не оспорва тези факти.
106 Така става ясно, че „относителната стойност“ на офертите действително е била оценена, тъй като стойността на офертата на групата CLL е оценена като по-висока с 1,49 % спрямо стойността на офертата на IC.
107 Освен това IC не представя никакво доказателство, че правната уредба на Съюза задължава възлагащия орган да сравни по друг начин офертите на оферентите или доказателство в подкрепа на твърдението си, че точка 174 от обжалваното съдебно решение трябва да се тълкува в този смисъл. Във връзка с последното следва да се отбележи, че в точка 174, която се позовава на точки 165—168 от това съдебно решение, Общият съд не формулира никаква преценка, която да противоречи на преценките, съдържащи се в последните посочени точки. Всъщност в точка 174 само се констатира, че след оценка на всяка от техническите оферти с оглед на спецификацията, Комисията „съпоставя техническите предложения“, т.е. тя е могла да направи сравнение между тях. По същество това съответства на посоченото във въпросните точки 165—168.
108 IC също така не е доказал твърдението си, че оценката на стойността на офертата на групата CLL е била една и съща за всички обособени позиции на разглежданата обществена поръчка. Макар наистина да изглежда, че всички обособени позиции от тази поръчка са били възложени на първо място на групата CLL, за сметка на това нито от установените от Общия съд факти, нито от тези, на които се позовава IC, следва, че резултатите на оферентите, класирани на второ място за различните обособени позиции на посочената поръчка, са били идентични. Следователно нищо не позволява да се приеме, че „относителната стойност“ на офертата на групата CLL е била еднаква за всички обособени позиции.
109 Поради това нито един от доводите, представени от IC в подкрепа на второто основание на жалбата си пред Съда, не позволява да се установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото или е изопачил фактите, като е констатирал в точка 165 от обжалваното съдебно решение, че нищо не позволява да се приеме, че Комисията не се е съобразила с изискването за определяне на икономически най-изгодната оферта въз основа на обективни критерии, които гарантират спазването на принципите на прозрачност, на недопускане на дискриминация и на равно третиране.
110 От това следва, че второто основание на жалбата на IC пред Съда е необосновано.
По първото основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда
Доводи на страните
111 Кралство Испания твърди, че като не е констатирал, че спорното решение е опорочено от липса на мотиви, Общият съд не се е съобразил с обхвата на задължението за мотивиране съгласно член 41, параграф 2, буква в) от Хартата.
112 Тази държава членка посочва, от една страна, че общият резултат на офертата на групата CLL надхвърля само с 1,49 точка резултатът на офертата на IC. От друга страна липсата на документи засягала само някои елементи от подкритерии 1.1 и 1.2. Тази липса на документи била една от причините, поради които IC е получил оценки 22/30 и 21/30 при оценяването на тези подкритерии.
113 Спорното решение обаче не позволявало да се установи какви са конкретните причини, поради които тези оценки са били дадени на офертата на IC.
114 Предоставянето на достъп до таблица за оценяване, която съдържа поредица от коментари относно различни елементи на даден подкритерий, без да се посочват точките, добавени или приспаднати за всеки от тези елементи, било недостатъчно.
115 Действително в точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомнил, че за да бъде изпълнено задължението за мотивиране, е достатъчно неизбраният оферент да може да разбере защо приетата оферта превъзхожда неприетата оферта. В случая обаче Общият съд неправилно пропуснал да констатира, че спорното решение не позволява на IC да разбере защо офертата на групата CLL е била оценена по-високо.
116 Кралство Испания подчертава, че не поставя под съмнение широката свобода на преценка, с която разполага възлагащият орган при разпределянето на точките за всеки подкритерий между различните елементи на подкритерия. Въпреки това то заявява, че Комисията трябва да уточни колко точки присъжда на всеки от въпросните елементи. В подкрепа на този довод Кралство Испания се позовава на точки 247—254 от решение от 27 април 2016 г., European Dynamics Luxembourg и др./EUIPO (T‑556/11, EU:T:2016:248).
117 От това решение следвало, че липсата на взаимовръзка, от една страна, между положителните и отрицателните коментари относно всеки оценяван елемент и от друга страна, конкретното присъждане или отнемане на точки, представлява нарушение на задължението за мотивиране.
118 При това положение, като приел по същество в точки 63, 102, 117 и 118 от обжалваното съдебно решение, че тази липса на взаимовръзка е ирелевантна, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.
119 В точка 90 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатирал, че в случая спецификацията съдържа по-малко подробности от разглежданата по делото, по което е постановено решение от 27 април 2016 г., European Dynamics Luxembourg и др./EUIPO (T‑556/11, EU:T:2016:248). Според Кралство Испания тези съображения на Общия съд са неправилни от правна гледна точка, тъй като с тях се намеква, че обхватът на задължението за мотивиране се определя в зависимост от точността, с която е изготвена спецификацията. Обхватът на това задължение обаче не може да зависи от документацията относно обществената поръчка. В случая Общият съд трябвало да приеме за определящ факта, установен в точки 76—78 и 90 от обжалваното съдебно решение, че всеки подкритерий съдържа различни елементи и че тези елементи са били предмет на специфична преценка чрез положителни или отрицателни коментари.
120 В крайна сметка според Кралство Испания взетото от администрацията решение следва да посочва действително придадената тежест при преценката на всеки от елементите, които са били предмет на независима оценка.
121 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Съда
122 Що се отнася до задължението на Комисията за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, важно е да се припомни, че мотивите трябва да излагат ясно и недвусмислено съображенията на автора на съответния акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приемането му, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2024 г., Агенция Пътна инфраструктура (Финансиране от Европейския съюз на пътни инфраструктури) (C‑471/22, EU:C:2024:99, т. 25 и цитираната съдебна практика).
123 Точният обхват на изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, и по-специално в зависимост от съдържанието на акта, естеството на изложените мотиви и интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Следователно не се изисква мотивите на акта да уточняват всички фактически и правни обстоятелства, които биха могли да се считат за релевантни (решение от 30 януари 2024 г., Агенция Пътна инфраструктура (Финансиране от Европейския съюз на пътни инфраструктури), C‑471/22, EU:C:2024:99, т. 26 и цитираната съдебна практика).
124 Кралство Испания изтъква, че Общият съд не е приел за установено, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране по отношение на IC. Като не оспорва, че IC е бил информиран, от една страна, за получените от него и от групата CLL оценки по всеки критерий и по всеки подкритерий за възлагане, и от друга страна, за положителните и отрицателните коментари, направени от комисията за оценка, Кралство Испания счита, че Комисията е била длъжна да уточни съществуващата взаимовръзка между всеки от тези коментари и получената оценка, така че IC да може да узнае какъв е броят точки, които са били конкретно добавени или отнети в зависимост от всеки от посочените коментари.
125 Все пак, както Съдът вече е посочил, не може да се изисква от възлагащия орган да съобщава на оферент, чиято оферта не е приета, от една страна, освен мотивите за отхвърлянето ѝ, подробно резюме на начина, по който е отчетена всяка подробност от неговата оферта при нейното оценяване, и от друга страна, при съобщаването на характеристиките и сравнителните предимства на приетата оферта — подробен сравнителен анализ на последната и на офертата на отхвърления оферент (решение от 3 май 2018 г., EUIPO/European Dynamics Luxembourg и др., C‑376/16 P, EU:C:2018:299, т. 57 и цитираната съдебна практика).
126 Освен това задължението за мотивиране по принцип не изисква при оценката да се придава определена тежест на всеки отрицателен или положителен коментар. Като се има предвид това, в случай че документацията за поръчката придава конкретна тежест в цифрово изражение на критериите или на подкритериите, принципът на прозрачност изисква тези критерии или подкритерии да получат оценка в цифрово изражение (решение от 3 май 2018 г., EUIPO/European Dynamics Luxembourg и др., C‑376/16 P, EU:C:2018:299, т. 63).
127 В случая е безспорно, че спецификацията предвижда претегляне на точки във връзка с критериите и подкритериите, но в рамките на всеки подкритерий спецификацията разграничава различни елементи, които от своя страна не са индивидуално съпроводени с конкретно претегляне на точки.
128 При тези условия, както посочва Общият съд в точка 102 от обжалваното съдебно решение, Комисията не е била длъжна да изчисли, нито следователно да посочи в решението си или в таблиците за оценка, предоставени на IC, в каква степен всеки коментар, който се отнася до отделен елемент от подкритерий, е допринесъл за получения по този подкритерий резултат, изразен в точки.
129 Несъмнено положението може да е различно, когато за един или повече елементи от даден подкритерий се предвижда присъждане на части от точки. В този случай принципът на прозрачност и задължението за мотивиране изискват частите от точки, присъдени в зависимост от положителните и отрицателните коментари по този подкритерий, да бъдат оповестени на заинтересованото лице (вж. в този смисъл решение от 3 май 2018 г., EUIPO/European Dynamics Luxembourg и др., C‑376/16 P, EU:C:2018:299, т. 65—67). В настоящия случай обаче изглежда, че отделните елементи на подкритериите не са индивидуално съпроводени с конкретно претегляне на точки. Както бе припомнено в точка 126 от настоящото съдебно решение, възлагащият орган може да ограничи цифровата оценка само до критериите и подкритериите. Следователно той не е длъжен да идентифицира в рамките на резултата, присъден по даден подкритерий, каква част от резултата се присъжда за всяка отделна съставна част на този подкритерий. Поради това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал, че положителните и отрицателните коментари, изразени по отношение на тези компоненти, не трябва да водят до присъждането на цифрова тежест за всеки от тези коментари.
130 Следователно второто основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда трябва да се отхвърли.
По третото основание на жалбата на Кралство Испания
Доводи на страните
131 Кралство Испания припомня, че второто основание на жалбата на IC пред Общия съд се отнася до липсата на сравнение между офертите на групата CLL и на IC и че с петото си основание за обжалване IC упреква Комисията, че е нарушила принципа на безпристрастност, като е използвала широкото си право на преценка, за да възложи всички обособени позиции от поръчката на един-единствен доставчик на услуги.
132 Тази държава членка припомня също, че за да подкрепи посочените основания на IC, тя се е позовала пред Общия съд на нарушение на принципа на равно третиране, като е илюстрирала конкретно претърпяната от IC разлика в третирането.
133 Тези доводи били разгледани неправилно от Общия съд в обжалваното съдебно решение.
134 В това отношение, първо, Кралство Испания отбелязва, че в хода на производството пред Общия съд е подчертало, че Комисията не е извършила никаква конкретна преценка на съдържанието на офертата на групата CLL относно етапа на езиковото обучение, наречен „финален обобщаващ изпит“. Що се отнася обаче до офертата на IC, Комисията направила отрицателен коментар в това отношение.
135 В точка 176 от обжалваното съдебно решение, макар да признава тази разлика, Общият съд се ограничава до това да приеме, че тя е обоснована с липсата на документи в офертата на IC. Според Кралство Испания обаче дори липсата на документация да може да обясни отрицателния коментар относно тази оферта, тази липса не може да обясни отсъствието на какъвто и да е коментар относно окончателните обобщаващи оценки на офертата на групата CLL.
136 Второ, Кралство Испания твърди, че е изтъкнало пред Общия съд факта, че при оценяването на подкритерий 1.1 Комисията е коментирала положително офертата на групата CLL, що се отнася до някои цифрови инструменти, предлагани от тази група, докато по отношение на цифровите инструменти, предложени в офертата на IC, тази институция само е посочила, без да извърши оценка, че тази оферта изброява такива инструменти.
137 В точки 179 и 180 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърлил този довод, като приел, че що се отнася до цифровите инструменти, коментарът относно офертата на IC е еквивалентен на този относно офертата на групата CLL. Подобна преценка на Общия съд била неправилна, тъй като по отношение на този елемент от подкритерий 1.1 Комисията не направила оценка на офертата на IC.
138 В действителност, предвид липсата на мярка за събиране на доказателства, която да принуди Комисията да даде обяснения по този въпрос, Общият съд не бил в състояние да установи дали Комисията е присъдила една и съща оценка на групата CLL и на IC за посочения елемент от подкритерий 1.1.
139 Кралство Испания припомня, че поради това е поискало от Общия съд да изиска от Комисията да представи пълна оценка на подкритерии 1.1 и 1.2. Според тази държава членка подобна мярка за събиране на доказателства е била необходима в подкрепа на довода, че при оценката на подкритерий 1.1 Комисията изрично е посочила и оценила цифровите инструменти, предлагани от групата CLL, но не и предлаганите от IC, тъй като последните не са били оценени, с цел да се определи по-специално дали те улесняват консолидирането на знанията или позволяват извършването на непрекъснатото оценяване.
140 Посочената държава членка добавя, че в точка 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил това искане за събиране на доказателства с мотива, че от член 88 от Процедурния правилник на Общия съд следвало, че такова искане не може да бъде направено от встъпила страна. Подобно тълкуване на член 88 обаче било погрешно, тъй като се основавало единствено на тази разпоредба, без да се вземе предвид нейният контекст. Този контекст включвал член 145, параграф 2, буква в) от този процедурен правилник, който позволява на встъпилите страни да представят доказателства и доказателствени искания.
141 Трето, Кралство Испания отбелязва, че е поддържало пред Общия съд, че Комисията е оценила методите на обучение, предложени в офертата на IC, но не и предложените в офертата на групата CLL.
142 Общият съд изопачил посочения довод, като в точка 178 от обжалваното съдебно решение го отхвърлил с мотива, че приемането му „би довел[о] до още по-благоприятно третиране на [IC]“. Ако липсваше такова изопачаване, Общият съд можел да констатира, че разликата в третирането, посочена в предходната точка от настоящото решение, е неприемлива, тъй като, ако Комисията беше оценила предложените от групата CLL методи на обучение, тя щяла да стигне до отрицателна оценка на тези методи.
143 Четвърто, Кралство Испания отбелязва, че пред Общия съд е поддържало, че при преценката си на офертата на групата CLL що се отнася до елемента „организация на съдържанието“, посочен в подкритерий 1.1, Комисията се е ограничила до формален анализ, който води до коментар, че тази организация е подробна и има много ясна структура, докато в своята оценка на офертата на IC тя е коментирала съдържанието на курсовете.
144 В точка 182 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отхвърлил този довод с мотива, че Комисията е дала положителен коментар относно съдържанието на курсовете, докато Кралство Испания оспорва факта, че Комисията не е извършила никаква оценка по отношение на организацията на това съдържание.
145 С оглед на тези четири примера Кралство Испания заключава, че Общият съд не е констатирал, че Комисията е приложила различна методология при оценката на офертите на IC и на групата CLL. Освен това обжалваното съдебно решение нарушавало член 145, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд.
146 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Съда
147 Както посочва Кралство Испания, точките от обжалваното съдебно решение, които то оспорва в рамките на третото основание на жалбата си пред Съда, отговарят на доводите, които е изтъкнало в подкрепа на второто и петото основание от жалбата на IC пред Общия съд, с които IC критикува по-специално факта, че всички обособени позиции от разглежданата обществена поръчка са били възложени на групата CLL. Този благоприятен за групата CLL резултат бил резултат от пропуски, дори от произволно третиране, при сравняването на офертите. Според тези доводи на Кралство Испания, представени пред Общия съд, от таблиците за оценка на офертите на групата CLL и на IC относно обособена позиция № 3 е видно, че в някои аспекти оценката на офертата на групата CLL не е била толкова задълбочена, колкото оценката на офертата на IC, а в други аспекти е била по-задълбочена от оценката на офертата на IC.
148 В това отношение следва да се отбележи, че фактът, че съществуват различия по отношение на съдържанието или степента на подробност между коментарите, направени от комисията за оценка на различните оферти, сам по себе си не е признак за наличието на неравно третиране или на произволно третиране. Тъй като офертите се различават една от друга, те водят до формулирането на коментари, които в някои аспекти могат да бъдат по-подробни по отношение на един оферент, отколкото по отношение на друг.
149 Макар несъмнено да трябва да се констатира наличието на неравно третиране или на произволно третиране, когато са представени точни и непротиворечиви улики за подобно незаконосъобразно поведение, все пак се налага изводът, че от точките от обжалваното съдебно решение, до които се отнася третото основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда, не следва, че такива улики са открити в таблиците за оценка на офертите на групата CLL и на IC относно обособена позиция № 3.
150 Тази фактическа преценка, извършена от Общия съд, не подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.
151 Всъщност, както е видно от член 256, параграф 1 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Поради това Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 13 март 2025 г., PKK/Съвет,C‑72/23 P, EU:C:2025:182, т. 113 и цитираната съдебна практика). В случая доводите на Кралство Испания се отнасят до преценката на фактите, извършена от Общия съд, без да се посочват фактически обстоятелства, които да са изопачени.
152 Следователно, доколкото третото основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда е базирано на нарушение на принципа на равно третиране и на забраната за произвол при преценката на офертите, това основание е недопустимо.
153 За сметка на това, доколкото Кралство Испания твърди, че отхвърлянето в точка 150 от обжалваното съдебно решение на искането му за събиране на доказателства се основава на неправилен прочит на член 88, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд и съответно лишава от полезно действие член 145, параграф 2, буква в) от посочения правилник, тази държава членка повдига правен въпрос.
154 Член 88, параграф 1 от въпросния правилник гласи, че събирането на доказателства може да се предприема служебно или по искане на главна страна.
155 Както недвусмислено следва от тази разпоредба, встъпилите страни нямат право да правят искания за събиране на доказателства пред Общия съд.
156 Противно на твърденията на Кралство Испания, това изключване на встъпилите страни не лишава от полезно действие член 145, параграф 2, буква в) от същия регламент. Всъщност тази разпоредба, която изисква изявлението при встъпване да съдържа доказателствата и доказателствените искания, на които се базират основанията и доводите, изтъкнати от встъпилата страна, се отнася до доказателствата, представени или предложени от самата встъпила страна, а не до доказателствата, които друга страна би представила вследствие на предприето от Общия съд действие по събиране на доказателства.
157 Следователно, доколкото се базира на нарушение на член 145, параграф 2, буква в) от посочения правилник, третото основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда е необосновано.
158 От изложеното по-горе следва, че това основание трябва да се отхвърли.
По четвъртото основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда
Доводи на страните
159 Кралство Испания припомня, че правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, включва по-специално изискванията за обективна безпристрастност и прозрачност. Като отхвърлил петото основание на жалбата на IC, Общият съд не се съобразил с тези изисквания.
160 В това отношение Кралство Испания изтъква, че в процедура за възлагане на обществена поръчка, която се основава на критерия за възлагане на най-доброто съотношение качество/цена, оценката на качеството на офертата трябва да се извърши отделно от оценката на цената. Подобно разграничение щяло да гарантира, че оценката на качеството няма да бъде повлияна от цената. По този начин щяло да се избегне възможността да се приеме, че по-скъпоструващата оферта е с по-добро качество.
161 В точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно констатирал, че с този довод Кралство Испания не целяло да изтъкне субективна пристрастност на членовете на комисията за оценка. В точка 208 от това решение обаче Общият съд изтълкувал неправилно посочения довод, основан на изискването за обективна безпристрастност, в смисъл че с него Кралство Испания упреква Комисията, че първо е осъществила преценка на цената, а след това на качеството на офертите. Този прочит на доводите му бил погрешен, тъй като в действителност загрижеността на тази държава членка се отнасяла до риска, че разграничението на тези две оценки не е осигурено.
162 Според Кралство Испания Общият съд е трябвало да констатира, че не може да се изключи възможността Комисията да е разгледала едновременно цената и качеството на офертите и по този начин да е била повлияна от високата цена на офертата на групата CLL, за да заключи въз основа на цената, че тази оферта е с високо качество.
163 В това отношение тази държава членка припомня, че за да се докаже, че организацията на административната процедура не предоставя достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост, не е необходимо да се установява наличието на липса на безпристрастност. Достатъчно било да съществува основателно съмнение и то да не може да бъде преодоляно.
164 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Съда
165 Основното право на добра администрация, прогласено в член 41 от Хартата, съгласно параграф 1 от тази разпоредба включва правото на всеки засягащите го въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно. Това изискване съдържа субективен и обективен елемент. Съгласно обективния елемент всяка институция, орган, служба и агенция на Съюза трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост (решение от 14 март 2024 г., D & A Pharma/Комисия и EMA, C‑291/22 P, EU:C:2024:228, т. 72 и цитираната съдебна практика).
166 В случая, както е видно от фактите, установени от Общия съд във връзка с критериите за оценка, обобщени в точки 15—19 от настоящото решение, спецификацията предвижда отделна оценка на цената, претеглена на 30 %, и на качеството, претеглено на 70 %. Това разграничение, предвидено в спецификацията на продукта, е строго. Всъщност от описанието на критериите и подкритериите относно качеството следва, че нито един от тях няма каквато и да е връзка с цената на офертата.
167 В точки 208 и 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Кралство Испания не е представило никакви доказателства или индикации, че Комисията не е спазила това разграничение или е организирала процедурата по такъв начин, че оценката, основана на качеството, да бъде повлияна от оценката, основана на цената.
168 Кралство Испания не се позовава на каквото и да било изопачаване на факти, за да оспори тази преценка на Общия съд.
169 Посочената преценка на Общия съд обаче е позволила надлежно да се отхвърли доводът на Кралство Испания, изведен от нарушение на изискването за безпристрастност. Всъщност, дори да се предположи, че изразената от тази държава членка загриженост за евентуална предубеденост в полза на най-скъпоструващата оферта е релевантна, остава фактът, че разграничение като направеното в документацията за обществената поръчка между оценката, основана на цената, и оценката, основана на качеството, дава достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно подобна евентуална предубеденост.
170 Следователно, доколкото четвъртото основание на жалбата на Кралство Испания пред Съда се базира на неспазване на изискването за обективна безпристрастност, то трябва да се отхвърли по същество.
171 Накрая, Кралство Испания поддържа, че Общият съд не е спазил изискването за прозрачност, без обаче да представи никакви конкретни доводи в това отношение. Съгласно постоянната съдебна практика обаче от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следва, че в жалбата трябва точно да се посочат критикуваните части от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 4 октомври 2024 г., thyssenkģ/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 57 и 58). От това следва, че твърдението за нарушение на Кралство Испания, изведено от неспазване на изискването за прозрачност, е недопустимо.
172 Следователно това основание трябва да бъде отхвърлено.
173 Тъй като нито едно от основанията, изтъкнати в подкрепа на жалбите, не е уважено, жалбите трябва да се отхвърлят изцяло.
По съдебните разноски
174 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата до него е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
175 В съответствие с член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, приложим по силата на член 184, параграф 1 от същия към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
176 Тъй като Комисията е направила искане IC и Кралство Испания да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията в производството по жалбите пред Съда.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1) Отхвърля жалбите по дела C‑534/23 P и C‑539/23 P.
2) Instituto Cervantes и Кралство Испания понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия в производството по жалбите пред Съда.
Подписи
( *1 ) Език на производството: френски