30.4.2011

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 130/14

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2010 г. по дело T-513/09, José Manuel Baena Grupo, S.A./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel

(Дело C-102/11 P)

2011/C 130/25

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: J. Crespo Carrillo и A. Folliard-Monguiral)

Други страни в производството: José Manuel Baena Grupo, SA и Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel

Искания на жалбоподателя

— да се отмени обжалваното съдебно решение,

— да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорваното решение, или да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

— да се осъди жалбоподателят в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Службата счита, че оспорваното решение трябва да се отмени, доколкото Общият съд е нарушил член 61 РДО (1), по съображенията, които са подробно изложени по-долу и могат да бъдат обобщени по следния начин:

а) Като е заменил със свои фактическите констатации на апелативния състав, без да е установил „явни грешки в преценката“, Общият съд е надхвърлил правомощията, предвидени в член 61 РДО във връзка с промишления дизайн на Общността. Вместо да осъществи съдебен контрол за законосъобразност, Общият съд е упражнил правомощията, които по силата на член 60 РДО са възложени на апелативните състави.

б) Нарушение на член 25, параграф 1, буква в) РДО, във връзка с член 6 РДО:

i) Общият съд е приложил неправилен критерий при преценката дали сравняваните модели създават различно цялостно впечатление у осведомения потребител. Допуснатата грешка при прилагане на правото се дължи на обстоятелството, че Общият съд е преценил дали сходствата и разликите биха били „съхранени в паметта“ на осведомения потребител (вж. точки 22 и 23 от обжалваното съдебно решение). Сравнението обаче не може да се основава на спомена на потребителя. Когато става въпрос за дизайни и модели — а не за марки — правилният подход е да се установи дали съществуващите между дизайните и моделите сходства и прилики създават различно общо впечатление у осведомения потребител, който пряко сравнява дизайните и моделите.

ii) Общият съд е анализирал възприятието само на част от съответните потребители и изобщо не е разгледал възприятието на потребителите за част от въпросните стоки, а именно „печатните, включително рекламни, материали“.

(1)Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ 2002 г., L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70)