РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
19 юни 2025 година ( *1 )
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Директива 2000/31/ЕО — Електронна търговия — Член 8, параграф 1 — Услуга за търговски съобщения, предоставяна от член на регламентирана професионална гилдия — Национално законодателство, което забранява рекламата на аптеки и аптечни пунктове, както и на тяхната дейност — Ограничаване — Обосноваване — Закрила на общественото здраве“
По дело C‑200/24
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 13 март 2024 г.,
Европейска комисия, представлявана от U. Małecka и M. Mataija,
ищец,
срещу
Република Полша, представлявана от B. Majczyna и D. Lutostańska,
ответник,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: N. Jääskinen, председател на състава, Aл. Арабаджиев и R. Frendo (докладчик), съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е приела член 94а, параграф 1 от Ustawa — Prawo farmaceutyczne (Закон за лекарствените продукти) от 6 септември 2001 г. (Dz. U., бр. 126, позиция 1381), Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), както и по членове 49 и 56 ДФЕС.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1.Договорът за функционирането на ЕС
2 Член 49 ДФЕС гласи:
„[…] ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. […]
Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества […]“.
3 Член 56 ДФЕС предвижда:
„[…] забраняват [се] ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.
[…]“.
2.Директиви 98/34 и (ЕС) 2015/1535
4 Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 1998, 204 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 37), изменена с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. (ОВ L 316, 2012 г., стр. 12) (наричана по-нататък „Директива 98/34“), е отменена с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1), влязла в сила на 7 октомври 2015 г.
5 Член 1, параграф 1, буква б), първа алинея от Директива 2015/1535 предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…] б) „услуга“ означава каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите“.
6 Съгласно член 10, втора алинея от Директива 2015/1535:
„Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV“.
7 От тази таблица следва, че член 1, параграф 1, буква б), първа алинея от Директива 2015/1535 съответства на член 1, първи параграф, точка 2, първа алинея от Директива 98/34.
3.Директива 2000/31
8 Член 2 от Директива 2000/31 гласи:
„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:
а) „услуги на информационното общество“: услуги по смисъла на [член 1, параграф 1, буква б), първа алинея от Директива 2015/1535];
[…] е) „търговско съобщение“: всяка форма на съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено, стоките, услугите или имиджа на дружество, организация или лице, което извършва търговска, производствена или занаятчийска дейност, или упражнява регламентирана професия. Следните съобщения не представляват сами по себе си търговски съобщения:
– информация, която позволява директен достъп до дейността на предприятието, организацията или лицето, по-специално названието на домейна или адреса на електронната поща,
– съобщения, които се отнасят до стоките, услугите или имиджа на дружеството, организацията или лицето, съставени по независим път, особено когато се предоставят без финансови ангажименти;
[…]“.
9 Член 8 от тази директива предвижда:
„1.Държавите членки гарантират, че ползването на търговски съобщения, които са част от или съставляват услуга на информационното общество, предоставена от член на регламентирана професионална гилдия, е разрешено при спазване на професионалните правила, по-специално по отношение на независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и лоялност към клиентите и други членове на професионалната гилдия.
2.Без да се засяга автономията на професионалните организации и асоциации, държавите членки трябва да насърчават професионалните асоциации и организации да изготвят кодекси за поведение на равнище Общност, за да се определят видовете информация, която може да се предоставя за целите на търговското съобщение в съответствие с правилата по параграф 1.
[…]“.
4.Директива 2001/83/ЕО
10 Член 87, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3) гласи:
„Рекламирането на лекарствен продукт:
– насърчава рационалната употреба на лекарствения продукт, като го представя обективно и без да преувеличава неговите качества,
– не е заблуждаващ[о]“.
5.Директива 2006/123/ЕО
11 Съображение 100 от Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) предвижда:
„Необходимо е да се сложи край на [общата] забрана за търговски съобщения при регулираните професии, не чрез вдигането на забраните относно съдържанието на търговските съобщения, а по-скоро чрез премахване на онези забрани, които по един общ начин, в рамките на дадена професия, забраняват една или повече форми на търговски съобщения, като например пълната забрана за рекламиране в една или повече медии. По отношение на съдържанието и [начините за извършване на търговските съобщения], е необходимо да се насърчат професионалистите да изготвят, в съответствие с правото на Общността, кодекси на поведение на равнище Общност“.
12 Съгласно член 4, точка 12 от тази директива:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…] 12. „търговско съобщение“ означава всякаква форма на комуникация, предназначена да популяризира, пряко или косвено, стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, занимаващи се с търговска, промишлена или занаятчийска дейност, или практикуващ[и] регулирана професия. Следните случаи сами по себе си не представляват търговски съобщения:
а) информация, позволяваща пряк достъп до дейността на предприятие, организация или лице, включително по-специално наименование на домейн и адрес на електронна поща,
б) съобщения относно стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, събрани по независим начин, особено когато се предоставят без наличие на финансов интерес“.
13 Член 24 от посочената директива гласи:
„1.Държавите членки премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии.
2.Държавите членки гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Общността, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, [обосновани] от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални“.
Б. Полското право
14 Законът за лекарствените продукти е изменен с Ustawa o refundacji leków, środków spożywczych specjalnego przeznaczenia żywieniowego oraz wyrobów medycznych (Закон за възстановяване на разходите за лекарствени продукти, храни, предназначени за специфична хранителна употреба, и медицински изделия) от 12 май 2011 г. (Dz. U., бр. 122, позиция 696) (наричан по-нататък „измененият Закон за лекарствените продукти“).
15 Член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти предвижда:
„Забранява се рекламирането на аптеки и аптечни пунктове, както и на тяхната дейност. Информацията относно местоположението и работното време на аптека или аптечен пункт не представлява реклама“.
16 Съгласно член 129b, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти:
„С глоба до 50000 [полски злоти (PLN) (около 12000 евро)] се наказва всеки, който в нарушение на член 94а рекламира аптека, аптечен пункт или дрогерия или тяхната дейност“.
II. Досъдебната процедура
17 Измененията на Закона за лекарствените продукти влизат в сила на 1 януари 2012 г. Член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти забранява рекламирането на аптеки, аптечни пунктове, както и на тяхната дейност. Тази разпоредба уточнява, че информацията относно работното време и местоположението на аптека и аптечен пункт не представлява реклама. За нарушение на разглежданата забрана се налага глоба в размер до 50000 PLN (около 12000 евро).
18 На 25 януари 2019 г. Комисията изпраща на Република Полша официално уведомително писмо, в което твърди, че посочената разпоредба противоречи на член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 относно ползването на търговски съобщения, които са част от услуга на информационното общество, предоставяна от член на регламентирана професионална гилдия, както и на членове 49 и 56 ДФЕС, отнасящи се съответно до свободата на установяване и до свободното предоставяне на услуги.
19 В отговор с писмо от 25 март 2019 г. Република Полша най-напред твърди, че обхватът на ограничението на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, произтичащо от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, се отнася единствено до съобщенията, чиято изрична цел е да се увеличат продажбите на продукти, предлагани в аптеките. По-нататък тя посочва, че тази разпоредба преследва общата цел да се гарантира високо равнище на закрила на общественото здраве. Накрая тя изтъква, че посочената разпоредба не нарушава Директива 2000/31, тъй като много голяма част от фармацевтичните услуги, предоставяни от фармацевтите, не са част от дейността на аптеки или аптечни пунктове и следователно не са обхванати от разглежданата забрана.
20 Тъй като не е удовлетворена от отговора на Република Полша, на 3 юли 2020 г. Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище, с което я приканва да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази със задълженията си в срок от три месеца, считано от получаването му. Като поддържа позицията, изложена в официалното уведомително писмо, в посоченото становище Комисията изтъква, че решенията на административните органи и практиката на съдилищата на Република Полша доказват значителния обхват на забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти.
21 Република Полша отговаря на мотивираното становище с писмо от 1 октомври 2020 г., като излага обстоятелствата около приемането на тази разпоредба, които се характеризирали с наличието на отрицателни явления на полския фармацевтичен пазар. Освен това тази държава членка посочва, че е готова да разгледа възможността за изменение на текста ѝ.
22 След неуспешна кореспонденция Комисията решава да предяви настоящия иск.
III. По иска
23 В подкрепа на иска си Комисията изтъква три твърдения за нарушения, първото — на член 8, параграф 1 от Директива 2000/31, второто — на член 49 ДФЕС, и третото — на член 56 ДФЕС.
А. По първото твърдение за нарушение на член 8, параграф 1 от Директива 2000/31
1.Доводи на страните
24 Най-напред, като се основава на решение от 4 май 2017 г., Vanderborght (C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 42), Комисията посочва, че член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 има за цел да позволи на членовете на регламентирана професионална гилдия да ползват услугите на информационното общество, за да рекламират своите дейности. Тя припомня, че в точки 43 и 44 от това решение Съдът е приел, че търговските съобщения, посочени в член 2, буква е) от тази директива, трябва да спазват приложимите за съответната професия професионални правила, които обаче не могат да водят до обща и абсолютна забрана на всяка форма на реклама онлайн.
25 В случая рекламирането на аптеките, аптечните пунктове и на тяхната дейност, осъществявано по-специално чрез уебсайт, създаден от лице, упражняващо регламентирана професия, попадало в приложното поле на посочения член 8, параграф 1.
26 Член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти обаче забранявал всяка форма на търговско съобщение, включително по електронен път, по-специално чрез уебсайт, създаден от фармацевт, работещ в аптека или аптечен пункт. Така тази разпоредба противоречала на посочения член 8, параграф 1.
27 Поради това Комисията оспорва основателността на доводите, изтъкнати от Република Полша в отговора ѝ на мотивираното становище.
28 На първо място, доколкото тази държава членка твърди, че следва да се прави разграничение между фармацевтите, в качеството им на професионална категория, и обектите, в които работят, които не били ограничени до аптеки и аптечни пунктове, Комисията изтъква, че много фармацевти работят в аптеки или аптечни пунктове.
29 В това отношение Комисията отбелязва, че съгласно доклад на Główny Urząd Statystyczny (Централна статистическа служба, Полша), през 2021 г. 37300 лица са имали право да упражняват професията фармацевт в Полша и 26000 от тях, а именно около 69,7 %, са работели в аптека или аптечен пункт.
30 Комисията добавя, че тъй като член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 се отнася до всички членове на регламентирана професионална гилдия, националното право не може да се счита за съвместимо с тази разпоредба само поради това, че някои членове на съответната регламентирана професионална гилдия могат да се рекламират сами.
31 На второ място, доколкото Република Полша поддържа, че забраната за рекламиране се прилага само за дейността на аптеки и аптечни пунктове, но не и за предоставяните от фармацевтите услуги, Комисията изтъква, че такова разграничение е изкуствено. Всъщност съгласно полското право аптеките трябвало да се притежават и стопанисват от фармацевти или поне да се управляват от фармацевти.
32 Тази институция счита, че понятието „търговско съобщение“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2000/31 включва съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено, стоките или услугите, доставяни от членове на регламентирана професионална гилдия или от дружество или организация, в които те упражняват регламентирана професия.
33 Следователно, за да се гарантира спазването на член 8, параграф 1 от тази директива, държавите членки по принцип били длъжни да разрешават всички търговски съобщения от този вид. Така фармацевтите трябвало да могат да използват реклама не само за себе си и за предлаганите от тях услуги, но и за аптеките, които стопанисват или които ги наемат.
34 На трето и последно място, доколкото Република Полша изтъква, че измененият Закон за лекарствените продукти разрешава на аптеките и аптечните пунктове по-специално да продават от разстояние лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, Комисията счита, че това е въпрос, различен от релевантните в настоящия случай. Всъщност възможността за продажба на тези лекарствени продукти от разстояние, по-специално чрез използването на уебсайт, трябвало да се разграничава от възможността да се рекламират аптека и предлаганите от нея услуги, сред които по-специално би могла да фигурира продажбата на такива лекарствени продукти от разстояние. Член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти обаче забранявал на аптеките да рекламират услугите си за дистанционна продажба, което се потвърждавало от няколко решения на полските органи.
35 Комисията добавя, че дори ако се приеме, че тази разпоредба не забранява търговските съобщения относно стоките, продавани онлайн, посочената разпоредба все пак би довела до обща и абсолютна забрана за рекламиране, която противоречи на член 8, параграф 1 от Директива 2000/31. Всъщност според тази хипотеза някои търговски съобщения несъмнено биха били разрешени. Другите търговски съобщения обаче били забранени.
36 В това отношение Комисията цитира няколко решения на полски административни органи и съдилища, от които било видно, че съобщенията, за които се счита, че противоречат на член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, се отнасят и до информацията относно услугите, предоставяни от аптеките, както и до информацията относно цените на продуктите, включително по интернет.
37 Забраната на търговските съобщения, отнасящи се до последната информация, била обща и абсолютна, тъй като не била необходима индивидуална преценка. Така според Комисията, макар забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, да не се прилага за някои дейности на фармацевтите, тя все пак представлява обща забрана по смисъла на решение от 5 април 2011 г., Société fiduciaire nationale d’expertise comptable (C‑119/09, EU:C:2011:208, т. 29), относно член 24 от Директива 2006/123, която била релевантна по аналогия.
38 В своя защита Република Полша изтъква, че макар член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти да забранява рекламирането на аптеки, аптечни пунктове и на тяхната дейност, тази разпоредба не забранява рекламирането на фармацевтични услуги. Следователно установената в посочената разпоредба забрана се отнасяла както до лицата, стопанисващи аптеки, които не са изключително фармацевти, така и до всички, които могат да рекламират, като например пресата и рекламните агенции.
39 В това отношение, от една страна, Република Полша предоставя редица данни от Централната статистическа служба и от Rejestr Aptek (Регистър на аптеките, Полша) относно броя на действащите аптеки и броя на издадените лицензи на фармацевти или на дружества на фармацевти. От тези данни тя заключава, че упражняването на професията фармацевт и стопанисването на аптека не могат да се считат за еквивалентни.
40 От друга страна, Република Полша посочва, че съгласно данните на Naczelna Izba Aptekarska (Върховна камара на фармацевтите, Полша), към 31 декември 2022 г. близо една трета от фармацевтите са били наети на работа извън аптеки или аптечни пунктове. Тази държава членка уточнява, че фармацевтите могат да бъдат наети на работа по-специално в университет, научни институти, болници, клиники, институции, отговарящи за контрола и надзора на производството и търговията с лекарствени продукти, институции за регистрация на лекарствени продукти, както и неправителствени организации.
41 От това следвало, че член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти не се прилага за всички аспекти на дейността на фармацевта като регламентирана професия, а само за дейността на аптека или аптечен пункт, която не трябва непременно да се извършва от фармацевт. Така произтичащата от тази разпоредба забрана не била абсолютна и се отнасяла само до една от възможните форми на упражняване на професията фармацевт.
42 Освен това Република Полша оспорва релевантността в случая, за целите на тълкуването на член 8, параграф 1 от Директива 2000/31, на съдебната практика по член 24, параграф 1 от Директива 2006/123.
2.Съображения на Съда
43 Член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 прогласява принципа, че държавите членки гарантират, че ползването на търговски съобщения, които са част от услуга на информационното общество, предоставена от член на регламентирана професионална гилдия, е разрешено.
44 Този параграф 1 има за цел да позволи на членовете на регламентирана професионална гилдия да ползват услугите на информационното общество, за да рекламират своите дейности (решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 42).
45 Несъмнено от посочения параграф 1 следва, че търговските съобщения трябва да бъдат разрешени само при условие че се спазват професионалните правила, по-специално по отношение на независимостта, достойнството и честта на съответната регламентирана професия, професионалната тайна и лоялността към клиентите и другите членове на тази професионална гилдия. Същият параграф 1 обаче би бил лишен от полезно действие и преследваната от законодателя на Съюза цел би била застрашена, ако професионалните правила можеха да забранят по общ и абсолютен начин всяка форма на реклама онлайн, предназначена да рекламира дейността на лице, упражняващо регламентирана професия (вж. в този смисъл решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑390/15, EU:C:2017:335, т. 43 и 44).
46 Това тълкуване се потвърждава от факта, че член 8, параграф 2 от Директива 2000/31 предвижда, че държавите членки и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение, които имат за цел не да забранят този вид реклама, а по-скоро да определят видовете информация, която може да се предоставя за целите на търговски съобщения при спазване на тези професионални правила (решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 45).
47 От това следва, че макар съдържанието и формата на търговските съобщения, посочени в член 8, параграф 1 от тази директива, да могат валидно да бъдат регламентирани от професионални правила, тези правила не могат да съдържат обща и абсолютна забрана на този вид съобщения (решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 46).
48 В случая, на първо място, не се оспорва, че професията фармацевт е регламентирана професия в Полша.
49 На второ място, Република Полша изтъква, че не всички фармацевти работят в аптека, тъй като завършеното от тях образование им дава достъп до други дейности. Тази държава членка обаче не оспорва, както поддържа Комисията, че според доклад на Централната статистическа служба, през 2021 г. 37300 лица са имали право да упражняват професията фармацевт в Полша, а 26000 от тях, а именно около 69,7 %, са работели в аптека или аптечен пункт.
50 Освен това тези данни съответстват на посочените от Република Полша данни на Върховната камара на фармацевтите, че към 31 декември 2022 г. близо една трета от фармацевтите са били наети на работа извън аптеки или аптечни пунктове.
51 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че тъй като член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 се отнася до всички членове на регламентирана професионална гилдия, националното право не може да се счита за съвместимо с тази разпоредба само поради това, че някои членове на съответната регламентирана професионална гилдия не попадат в обхвата на предвидената в това право забрана за реклама.
52 Всъщност, ако това беше така, държавите членки биха могли да заобиколят посочената разпоредба чрез забрани, които биха пощадили незначителна част от дейностите, упражнявани от членовете на регламентирана професионална гилдия.
53 На трето и последно място, доколкото Република Полша поддържа по същество, че член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти не забранява на аптеките да продават от разстояние лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, нито да предоставят информация относно цените и начина на доставка на тези лекарствени продукти, налага се изводът, че аптеките все пак нямат право да използват реклама за своята услуга за дистанционна продажба.
54 Освен това Република Полша не оспорва факта, че редица полски административни и съдебни решения, споменати от Комисията в мотивираното становище, са приложили произтичащата от тази разпоредба забрана по отношение на разпространението на информация относно предоставяните от аптеките услуги, както и относно цените на предлаганите продукти, включително по интернет. Тъкмо обратното, в отговора на мотивираното становище тази държава членка признава, че „неудачната формулировка [на посочената разпоредба] е накарала регулаторните органи по лекарствени продукти и съдилищата многократно да приемат, че всяко действие, различно от предоставянето на информация за местоположението и работното време на аптека или аптечен пункт, представлява реклама“.
55 Във всеки случай, дори забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, да се прилага не за всички дейности, които могат да се извършват от фармацевтите, работещи в аптека, а само за част от тях, тази забрана въпреки това би била обща и абсолютна и следователно в противоречие с член 8, параграф 1 от Директива 2000/31.
56 В това отношение следва да се отбележи, че що се отнася до член 24 от Директива 2006/123, от съдебната практика следва, че всяка забрана за членовете на регламентирана професионална гилдия да използват търговски съобщения, противоречи на тази разпоредба дори когато разглежданата забрана се отнася само до някои форми на търговски съобщения, а не до всички тях (вж. в този смисъл решение от 5 април 2011 г., Société fiduciaire nationale d’expertise comptable, C‑119/09, EU:C:2011:208, т. 29).
57 Република Полша поддържа, че съдебната практика по член 24, параграф 1 от Директива 2006/123 не може да се приложи по аналогия към член 8, параграф 1 от Директива 2000/31.
58 В това отношение най-напред следва да се припомни, че член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 разрешава търговските съобщения, при условие че се спазват определени професионални правила.
59 От своя страна член 24 от Директива 2006/123 предвижда в параграф 1 премахването на всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии и в параграф 2, че тези съобщения трябва да се съобразяват с определени професионални правила.
60 Разрешаването на търговските съобщения при спазване на определени професионални правила или премахването на общите забрани за търговски съобщения при спазване на сходни правила обаче води до подобен резултат, още повече че търговските съобщения са определени по идентичен начин в двете разглеждани директиви, както следва от точки 8 и 12 от настоящото решение.
61 По-нататък, ирелевантен е изтъкнатият от Република Полша факт, че Директива 2000/31 не съдържа съображение, сравнимо със съображение 100 от Директива 2006/123, на което се e основавал Съдът в решението, цитирано в точка 56 от настоящото решение. Всъщност съображение 100 има за цел единствено да изясни изрично обхвата на израза „обща забрана“ за търговски съобщения, който израз не се съдържа в член 8, параграф 1 от Директива 2000/31, тъй като последната разпоредба разглежда разрешаването на търговски съобщения, а не премахването на забраните за тези съобщения.
62 Накрая, от съдебната практика следва, че и двете директиви конкретизират свободното предоставяне на услуги, закрепено в член 56 ДФЕС (решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe, C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 46 и 47).
63 Следователно доводите на Република Полша относно прилагането по аналогия на съдебната практика по член 24, параграф 1 от Директива 2006/123 към член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се отхвърлят.
64 При тези условия първото твърдение за нарушение следва да бъде уважено.
Б. По второто и третото твърдение за нарушение на членове 49 и 56 ДФЕС
65 От съдебната практика следва, че когато дадена област е хармонизирана, всяка попадаща в обхвата ѝ национална мярка трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2004 г., Комисия/Германия, C‑463/01, EU:C:2004:797, т. 36, от 30 април 2009 г., Lidl Magyarország, C‑132/08, EU:C:2009:281, т. 42, и от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe, C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 86).
66 Тъй като забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, се отнася не само до търговските съобщения, които са част от услуга на информационното общество и попадат в обхвата на хармонизацията, произтичаща от Директива 2000/31, но и до всяка форма на реклама, следва да се разгледат и второто и третото твърдение за нарушение, изтъкнати от Комисията, които се отнасят до твърдения за ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, закрепени съответно в членове 49 и 56 ДФЕС. Тези оплаквания могат да бъдат разгледани заедно.
1.По наличието на ограничения
а)Доводи на страните
67 С оглед на свободата на установяване Комисията изтъква, че забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, лишава установените в Полша лица, но и тези, които са установени в други държави членки, желаещи да открият в Полша аптека или аптечен пункт, от възможността да информират своите настоящи и потенциални клиенти за дейността си. Тя отбелязва, че това положение е особено неблагоприятно за втората категория лица, за която достъпът до пазара е затруднен.
68 Що се отнася до свободното предоставяне на услуги, Комисията поддържа, че тази забрана затруднява установените в Полша фармацевти да предоставят услуги на получатели, установени в други държави членки, а фармацевтите, установени в други държави членки — да предоставят услуги в Полша. Тя изтъква също, че посочената забрана ограничава възможността клиентите, които се намират в Полша, да се ползват от услугите на фармацевти от други държави членки, а за установените в Полша фармацевти — да се ползват от предоставянето на рекламни услуги.
69 Комисията уточнява, че в хода на досъдебната процедура Република Полша не е възразила, че спорната забрана води до ограничения както на свободата на установяване, така и на свободното предоставяне на услуги. Тази държава членка се ограничила до това да потвърди, че тези ограничения са обосновани поради необходимостта от закрила на общественото здраве.
70 Пред Съда Република Полша не представя довод, с който да оспори наличието на ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, а поддържа, че тези ограничения са обосновани от императивното съображение от обществен интерес, свързано със закрилата на общественото здраве.
б)Съображения на Съда
71 Съгласно постоянната съдебна практика като ограничения на свободата на установяване и/или на свободното предоставяне на услуги трябва да се разглеждат всички мерки, които забраняват, възпрепятстват или правят по-слабо привлекателно упражняването на гарантираните от членове 49 и 56 ДФЕС свободи (решение от 8 юни 2023 г., Fastweb и др. (Периодичност на фактуриране), C‑468/20, EU:C:2023:447, т. 81 и цитираната съдебна практика).
72 Понятието „ограничение“ обхваща приетите от държава членка мерки, които, макар да се прилагат без разлика, засягат достъпа до пазара на стопанските субекти от други държави членки (решение от 8 юни 2023 г., Fastweb и др. (Периодичност на фактуриране), C‑468/20, EU:C:2023:447, т. 82 и цитираната съдебна практика).
73 На първо място обаче, национално законодателство, което забранява по общ и абсолютен начин всяка форма на реклама на определена дейност, е от естество да ограничи възможността за лицата, упражняващи тази дейност, да представят дейността си пред свои потенциални клиенти и да рекламират услугите, които предлагат да им предоставят. Следователно такова национално законодателство трябва да се счита за съдържащо ограничение на свободното предоставяне на услуги (решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 63 и 64).
74 В настоящия случай това е така с член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, както следва от начина, по който тази разпоредба е била приложена в полските административни и съдебни решения, на които Комисията се е основала в мотивираното становище, посочени в точка 54 от настоящото решение, които, както бе припомнено в тази точка, не са оспорени от Република Полша. Така ограничението на свободното предоставяне на услуги е установено в настоящия случай.
75 На второ място, посочената разпоредба възпрепятства всяко лице, което желае да стопанисва аптека в Полша, да информира за това потенциалните клиенти. Установената с нея забрана за рекламиране води по-специално до ограничаване на условията за достъп до пазара за новите аптеки.
76 Подобно положение обаче може да увреди в по-голяма степен операторите, установени в държави членки, различни от Република Полша, които трябва да положат допълнителни усилия, за да се представят пред пребиваващите в Полша клиенти. В този смисъл забраната за рекламиране представлява допълнителна пречка, която трябва да бъде преодоляна за операторите от други държави членки, желаещи да установят аптека в Полша (вж. по аналогия решение от 17 юли 2008 г., Corporación Dermoestética, C‑500/06, EU:C:2008:421, т. 33).
77 Следователно член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти води и до ограничение на свободата на установяване.
2.По обосноваването на ограниченията
а)Доводи на страните
78 Комисията припомня, че в досъдебната процедура Република Полша твърди, че забраната по член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти закриля общественото здраве, от една страна, като намалява прекомерната употреба на лекарствени продукти и хранителни добавки, и от друга страна, като запазва професионалната независимост на фармацевтите. Тази институция признава, че закрилата на общественото здраве е императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове ограничения на свободата на установяване или на свободното предоставяне на услуги. В случая обаче Република Полша не доказала, че ограниченията, произтичащи от тази забрана, са обосновани от такава причина.
79 Република Полша поддържа пред Съда позицията си, изложена в хода на досъдебната процедура.
1) По прекомерната употреба на лекарствени продукти
80 Комисията изтъква, че трябва да се прави разграничение между два вида реклама, а именно, от една страна, рекламата на аптеките, аптечните пунктове и на тяхната дейност и от друга страна, рекламата на лекарствени продукти.
81 Що се отнася до първия вид реклама, Комисията поддържа, че Република Полша не е доказала наличието на връзка между забраната за реклама и намаляването на прекомерната употреба на лекарствени продукти.
82 Що се отнася до втория вид, Комисията посочва, че рекламирането на лекарствени продукти не е забранено, стига да отговаря на конкретни условия, като забраната за рекламиране на лекарствени продукти, отпускани само с лекарско предписание, или задължението за обективно и незаблуждаващо представяне на лекарствения продукт, както и за предоставяне на информация за рационалната му употреба в съответствие с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83.
83 Така мерки, които определят тези условия за рекламиране на лекарствените продукти, биха могли да се считат за свързани с целта за закрила на общественото здраве, изразяваща се в борба срещу прекомерната употреба на лекарствени продукти.
84 При все това, от една страна, според Комисията, макар да е вярно, както поддържа Република Полша, че рекламните дейности по принцип целят да привлекат нови клиенти и да създадат постоянна клиентела, тези дейности не водят непременно до закупуването на повече лекарствени продукти от клиентите. За сметка на това рекламата на аптека би могла да доведе до увеличаване на пазарния дял на тази аптека в ущърб на други аптеки и аптечни пунктове.
85 От друга страна, Комисията изтъква, че в Полша някои лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, се предлагат извън аптеките или аптечните пунктове, в магазини, супермаркети, павилиони или бензиностанции. Продажбата на тези лекарствени продукти в такива обекти не изисквала уведомление, нито разрешение и макар да била маловажна с оглед на реализираните в аптека продажби, тя все пак не била незначителна, както било видно от проучване, извършено през 2015 г., споменато от Република Полша. Продажбата на лекарствени продукти в тези обекти обаче можела да представлява повишен риск за здравето поради евентуална прекомерна или неправилна употреба.
86 В това отношение било без значение, че само някои лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, са достъпни извън аптеките, тъй като броят на тези лекарствени продукти бил относително голям и прекомерната им употреба можела да предизвика сериозни отравяния.
87 От това Комисията стига до извода, че забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, не е подходяща за постигане на заявената цел за намаляване на прекомерната употреба на лекарствени продукти. Напротив, тази забрана би могла да противоречи на тази цел, тъй като някои лекарствени продукти се предлагат за свободна продажба в обекти, в които клиентите не получават професионални съвети относно тяхната употреба.
88 Във всеки случай, Комисията счита, че дори да се предположи, че произтичащата от тази разпоредба забрана може да постигне посочената цел, по-малко ограничителни мерки биха позволили да се постигне същият резултат.
89 Република Полша възразява, че рекламните съобщения на аптеките имат за цел да насърчат потенциалните клиенти да използват услугите им и да увеличат продажбите на продукти, главно лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, и хранителни добавки. Клиентите на аптеките обаче представлявали вид потребители, които били особено уязвими по отношение на рекламата и които трябвало да бъдат защитени от техники, които имат за цел да ги насърчат да увеличат покупките си. Следователно използването на услугите на аптеките не следвало да произтича от реклама, а да бъде свързано със здравните нужди на пациента. Като се имала предвид необходимостта от закрила на здравето, конкуренцията между аптеките не следвало да се основава на рекламата, а на максималното качество на предоставяните услуги и на придобитата по този начин репутация.
90 Република Полша добавя, че забраната за рекламиране на дейността на аптеките и аптечните пунктове трябва да се разглежда заедно с рекламирането на лекарствените продукти. Съгласно член 87, параграф 3, първо тире от Директива 2001/83 рекламирането на лекарствен продукт следва да насърчава рационалната му употреба, като го представя обективно и без да преувеличава неговите качества. Тази реклама не можела да се отдели от рекламата на аптеките и аптечните пунктове. Следователно било трудно да си представим реклама за аптека, която не споменава за пациента лекарствени продукти или определени услуги, пряко или непряко свързани с тях.
91 В това отношение Република Полша уточнява, че преди въвеждането на член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти общите национални правила относно рекламата са се прилагали за фармацевтичните дейности. Резултатът от това бил незадоволителен, тъй като лицата, стопанисващи аптеки, извършвали дейности по предлагане на пазара, насочени единствено към икономически цели. Това довело до прекомерна употреба по-специално на лекарствени продукти за свободна продажба и на хранителни добавки.
92 Република Полша посочва, че е невъзможно да се докаже ефективността на произтичащата от тази разпоредба забрана, поне под формата на числови данни. Прекомерната употреба на лекарствени продукти и хранителни добавки обаче съгласно статистически данни продължавала да е обичайна в Полша в сравнение с други държави членки.
93 Освен това Република Полша посочва, че ако на обекти, различни от аптеките и аптечните пунктове, като магазини за билки, специализирани магазини за продажба на медицински материали и обекти за търговия на дребно, се разрешавало да продават определени лекарствени продукти, този начин на предлагане на пазара се отнасял само до някои лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание.
2) По професионалната независимост на фармацевтите
94 Комисията признава, че някои национални мерки, които предоставят на медицинските професии контрол върху решенията, свързани със закрилата на общественото здраве, могат да бъдат обосновани.
95 Абсолютната забрана на рекламата на аптеките, аптечните пунктове и на тяхната дейност обаче не била нито годна да гарантира професионалната независимост на фармацевтите, нито необходима за тази цел.
96 Комисията счита, че целта на член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, посочена от Република Полша в отговора на мотивираното становище, а именно да се гарантира професионалната независимост на фармацевтите срещу последиците от решения за реклама, взети от собственици, които не са фармацевти, не може да се прилага за аптеките, стопанисвани от фармацевти.
97 Освен това дори в случаите на аптеки, които не се притежават или контролират от фармацевти, тя счита, че абсолютна забрана на рекламата невинаги може да гарантира самостоятелността на фармацевтите при вземане на решения в случаите, които имат отражение върху здравето на пациентите. Въпросът дали такива аптеки могат да бъдат рекламирани, бил напълно различен от този за евентуалното излагане на фармацевтите на натиска, който собствениците на аптеки, които не са фармацевти, могат да упражняват върху тях, за да вземат във финансов интерес на аптеката решения, които все пак са вредни за здравето на пациентите.
98 Във всеки случай, според Комисията член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти надхвърля необходимото за постигане на целта за професионална независимост на фармацевтите. Всъщност, дори да се предположи, че ограничение на рекламата може да гарантира тази цел, една по-малко ограничителна мярка би могла да се състои в разрешаване на рекламата на аптеките при определени условия.
99 Република Полша поддържа становището, че забраната, произтичаща от тази разпоредба, защитава фармацевтите от евентуален натиск от страна на собствениците на аптеки или аптечни пунктове с цел увеличаване на продажбите на определени продукти.
б)Съображения на Съда
100 Съгласно постоянната практика на Съда ограничение на свободата на установяване или свободното предоставяне на услуги е допустимо само ако, на първо място, е обосновано от императивно съображение от обществен интерес и ако, на второ място, спазва принципа на пропорционалност, което означава, че с това ограничение може съгласувано и последователно да се гарантира, без да се надхвърля необходимото, постигането на преследваната цел (вж. в този смисъл, що се отнася до свободното предоставяне на услуги, решение от 18 юни 2019 г., Австрия/Германия, C‑591/17, EU:C:2019:504, т. 139 и цитираната съдебна практика, и що се отнася до свободата на установяване, решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 178 и цитираната съдебна практика).
101 Освен това съответната държава членка трябва да докаже, че посочените две кумулативни условия са изпълнени (решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 179 и цитираната съдебна практика).
102 В случая закрилата на общественото здраве, на която Република Полша се позовава като обосновка на ограниченията на свободата на установяване или на свободното предоставяне на услуги, произтичащи от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, е сред целите, които биха могли да се разглеждат като представляващи императивни съображения от обществен интерес, обосноваващи подобно ограничение на свободите на движение, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решения от 19 май 2009 г., Комисия/Италия, C‑531/06, EU:C:2009:315, т. 51, и от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 67 и цитираната съдебна практика).
103 Следва обаче да се провери дали с доводите си, отнасящи се, от една страна, до прекомерната употреба на лекарствени продукти и от друга страна, до професионалната независимост на фармацевтите, Република Полша е доказала, че забраната, произтичаща от тази разпоредба, е съобразена с принципа на пропорционалност, чието съдържание бе припомнено в точка 100 от настоящото решение.
1) По прекомерната употреба на лекарствени продукти
104 В самото начало следва да се отбележи, че аптеките могат да предлагат услуги, като кампании за скрининг, които не са свързани с продажбата на лекарствени продукти и които обаче попадат в приложното поле на забраната по член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, както следва от представените от Комисията доказателства, посочени в точки 54 и 74 от настоящото решение. По-специално, Комисията се позовава на решение на полски съд, с което се приема за незаконна реклама относно организирането на кампании за скрининг.
105 В този смисъл подобна забрана няма никаква връзка с целта за закрила на общественото здраве, изразяваща се в борба срещу прекомерната употреба на лекарствени продукти, поради което тя не може да се счита за обоснована.
106 Доколкото забраната по член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти се отнася до рекламирането на аптеките, аптечните пунктове и на техните услуги, което е свързано с продажбата на лекарствени продукти, първо, следва да се отбележи, че противно на поддържаното от Република Полша, от тази реклама могат да се възползват лица, които могат да закупят лекарствени продукти, тъй като тя им позволява да бъдат информирани за по-ниските цени или за допълнителните услуги, предлагани от дадена аптека. Така вследствие на посочената реклама тези лица могат да решат да купуват обичайните си лекарствени продукти от аптека, различна от тази, на която са били клиенти преди това, без това да води до увеличаване на количеството закупени от посочените лица лекарствени продукти.
107 За сметка на това забраната на тази реклама създава опасност от поставяне в по-благоприятно положение на аптеките, присъстващи на пазара от много години, в ущърб на тези, които желаят да навлязат на този пазар и да предлагат на него повече услуги или услуги с по-добро качество.
108 Второ, следва да се припомни, както впрочем подчертава Република Полша, че член 87, параграф 3 от Директива 2001/83 предвижда, че рекламирането на лекарствен продукт трябва да насърчава рационалната му употреба, като го представя обективно и без да преувеличава неговите качества, и не може да бъде заблуждаващо. С тази разпоредба законодателят на Съюза е искал да позволи рекламирането на лекарствени продукти, без обаче да насърчава тяхната прекомерна употреба.
109 Трето, както изтъква Комисията, която се основава на проучване от 2015 г., споменато от Република Полша в отговора ѝ на мотивираното становище, от една страна, в тази държава членка е възможно да се закупуват поне някои лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, извън аптеките, по-специално в магазини, супермаркети, павилиони или бензиностанции. От друга страна, тази възможност се използва в степен, която, макар да остава по-малка в сравнение с покупките в аптеки, не е незначителна. Така според това проучване една трета от анкетираните са заявили, че купуват лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, в супермаркет.
110 Четвърто, Република Полша признава, че прекомерната употреба на лекарствени продукти продължава да бъде значителна в тази държава членка въпреки забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти.
111 Наистина Република Полша твърди, че свръхпотреблението е щяло да бъде още по-голямо без тази забрана, но че е невъзможно това да се докаже. Тази държава членка обаче не е изложила причините, поради които ѝ е било невъзможно да събере данни за употребата на лекарствени продукти, преди тази разпоредба да влезе в сила, и да ги сравни с данните за последващия период.
112 От това следва, че Република Полша не е доказала с оглед на условията, изисквани от припомнената в точка 100 от настоящото решение съдебна практика, че ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, произтичащи от посочената разпоредба, могат да гарантират осъществяването на целта за закрила на общественото здраве, състояща се в борба срещу прекомерната употреба на лекарствени продукти.
113 При всички положения, следва да се констатира, че тази цел може да се преследва с мерки, които са по-малко ограничителни от забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, каквито са мерките, уреждащи съдържанието на рекламата за някои предлагани от аптеките услуги.
114 При това положение произтичащата от тази разпоредба забрана надхвърля необходимото за постигане на целта за закрила на общественото здраве, състояща се в борба срещу прекомерната употреба на лекарствени продукти.
2) По професионалната независимост на фармацевтите
115 От съдебната практика следва, че предвид признатата възможност на държавите членки да определят степента, в която възнамеряват да осигурят закрила на общественото здраве, те могат да вземат мерки за премахване или намаляване на риска от засягане на професионалната независимост на фармацевтите (вж. по аналогия решение от 16 декември 2010 г., Комисия/Франция, C‑89/09, EU:C:2010:772, т. 66 и цитираната съдебна практика).
116 Така предвид значението на връзката на доверие, която трябва да преобладава между фармацевта и неговия клиент, който по принцип е пациент, защитата на независимостта на професията фармацевт може да представлява императивно съображение от обществен интерес, свързано с общественото здраве (вж. по аналогия решение от 4 май 2017 г., Corporación Dermoestética, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 68).
117 Република Полша поддържа, че забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, защитава фармацевтите от евентуален натиск, упражняван от собствениците на аптеки или аптечни пунктове, с цел да се увеличат продажбите на определени продукти.
118 От една страна обаче, този довод не може да се приложи за аптеките, стопанисвани от фармацевти, които ги притежават.
119 От друга страна, що се отнася до другите аптеки, не е изключено собствениците на аптеки, които не са фармацевти, да упражняват натиск върху назначените от тях фармацевти, за да могат последните да вземат във финансов интерес на аптеката решения, вредни за здравето на пациентите. Комисията обаче правилно изтъква по същество, че тази проблематика няма пряка връзка с въпроса дали аптеките могат да бъдат рекламирани.
120 Всъщност забраната на всякаква форма на реклама на аптеките, аптечните пунктове и на тяхната дейност не може да предпази фармацевтите от натиск, който собствениците на аптеките биха могли да упражняват, за да повлияят на начина, по който фармацевтите съветват клиентите си. Такъв натиск би могъл да продължи да съществува независимо от наличието или липсата на реклама за тези аптеки.
121 Във всеки случай, следва да се отбележи, че забраната, произтичаща от член 94а, параграф 1 от изменения Закон за лекарствените продукти, надхвърля необходимото за защитата на професионалната независимост на фармацевтите. Всъщност по-малко ограничителна мярка би могла да се състои в разрешаването на тази реклама при спазване на условия, които биха позволили да се запази професионалната етика на фармацевтите, като се регламентират, при необходимост ограничително, формите и условията, които посочената реклама може да приеме (вж. в този смисъл решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 74 и 75).
122 В това отношение, от една страна, както бе посочено в точка 108 от настоящото решение, рекламирането на лекарствен продукт трябва да насърчава рационалната му употреба, като го представя обективно и без да преувеличава неговите качества, и не може да бъде заблуждаващо. От друга страна, доколкото рекламата се отнася до услуги, и по-специално до скрининг, Република Полша не е изложила причините, поради които те биха застрашили общественото здраве.
123 При тези условия второто и третото твърдение за нарушение също трябва да бъдат уважени.
124 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се констатира, че като е приела член 94а, параграф 1 от Закона за лекарствените продукти, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 1 от Директива 2000/31 и по членове 49 и 56 ДФЕС.
По съдебните разноски
125 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Полша и последната е загубила делото, Република Полша трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Като е приела член 94а, параграф 1 от Ustawa — Prawo farmaceutyczne (Закон за лекарствените продукти) от 6 септември 2001 г., Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), както и по членове 49 и 56 ДФЕС.
2) Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.
Подписи
( *1 ) Език на производството: полски.