Официален вестник на Европейския съюз

BG Cерия C

C/2024/6400

4.11.2024

Жалба, подадена на 27 април 2024 г. от Roberto Passalacqua срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 28 февруари 2024 г. по дело T-318/22, Passalacqua/Комисия

(Дело C-309/24 P)

(C/2024/6400)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Roberto Passalacqua (представител: M. Zennaro, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда да приеме жалбата за валидна и допустима и да отмени изцяло или частично и/или във всички случаи да измени обжалваното решение, като постанови решение по същество (или, при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд), като:

а) отмени решението на Комисията, по силата на което жалбоподателят не е повишен в степен AD11 в процедурата по повишаване за 2021 г.,

б) отмени решението на Комисията от 1 април 2022 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателя на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз жалба по административен ред № R/620/21,

в) присъди обезщетение за причинените с неправомерните действия вреди,

г) да присъди заплащане на съдебните разноски в първоинстанционното и второинстанционното производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят най-общо твърди, че не може да се установи защо не е повишен единственият ядрен инженер и учен, изготвил най-много проекти в областта на ядрената енергетика и разполагащ с експертен опит, за който самата Комисия потвърждава, че се равнява или надвишава този на повишените лица.

Нямало никакви основания и/или критерии в сравнителната оценка, поради които жалбоподателят можел да бъде изключен от списъка на повишените лица (без оглед на основателността на евентуални — непосочени — съображения, които институцията би имала право да вземе предвид по своя преценка).

Липсвали доказателства за изискваното с оглед на законосъобразността на решението действително извършване на сравнителна оценка.

Обжалваното решение не посочвало защо неповишаването на жалбоподателя се приемало за законосъобразно, как била извършена сравнителната му оценка спрямо другите кандидати за повишаване и къде били валидно уредени условията за повишаване или неповишаване на жалбоподателя.

Жалбоподателят посочва 10 основания за жалбата си.

Първо основание: твърдение за липса на сравнителна оценка, при която да се вземат предвид конкретни обстоятелства и съображения, свързани с индивидуалното положение на жалбоподателя.

Второ основание: твърдение за липса на сравнителна оценка и на обективни критерии за изключване на сравняването на съществени характеристики на кандидатите за повишаване.

Трето основание: твърдение за логическа грешка при преценката на критерия за прослужено време, тъй като съдържащите се по-специално във взетата за справка извадка факти за прослуженото време на кандидатите за повишаване били изопачени и/или противоречиви.

Четвърто основание: твърдение за логическа грешка при преценката на ръководните функции на жалбоподателя, които той изпълнявал само като „допълнителни“ и само по отношение на три посочени в справката длъжностни лица, но които Комисията приела в решението си като определящи.

Пето основание: твърдение за липса на преценка на водещия критерий за интереса на службата, тъй като в обжалваното решение не се посочвало, че той е изпълнен.

Шесто основание: твърдение за грешка при разглеждане на съответствието на обжалваното решение с член 45, параграф 1 от Правилника, тъй като копирането и поставянето на части от атестационните доклади не отговаряло на изискването за сравнителна оценка.

Седмо основание: твърдение за грешка в преценката на представителността на извадката, тъй като не бил ясен критерият за подбор на извадката от трима анонимни кандидати, която освен това при разглеждане на един от критериите за сравнение Комисията заменила с позоваване на осемнадесет други кандидати.

Осмо основание: твърдение за неправилно обръщане на тежестта на доказване, и то за отрицателен факт, тъй като Общият съд упрекнал жалбоподателя, че не доказал неправомерността на актове, които Комисията била „засекретила“.

Девето основание: твърдение за липса на мотиви по твърдението за злоупотреба с власт, тъй като Общият съд отхвърлил необходимостта от провеждане на разследване, обосновавайки се с липсата на доказателства, докато всъщност жалбоподателят бил представил убедителни, непротиворечиви и съвпадащи по време доказателства.

Десето основание: твърдение за липса на произнасяне по искането за обезщетение, имайки предвид че разглежданите актове на Комисията били нищожни и че следователно жалбоподателят трябвало да бъде обезщетен за причинените му с тях вреди, изразяващи се в загуба на повишение на заплатата и на пенсията, неимуществени вреди и накърняване на репутацията му.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6400/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)