Официален вестник на Европейския съюз

BG Cерия C

C/2025/4576

25.8.2025

Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 23 май 2025 година – „Профи кредит България“ ЕООД, „Банка ДСК“ АД, „ЕОС матрикс“ ЕООД

(Дело C-349/25, Banka DSK e.a.)

(C/2025/4576)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Заявители в заповедните производства: „Профи кредит България“ ЕООД, „Банка ДСК“ АД, „ЕОС матрикс“ ЕООД

Преюдициални въпроси

1. Допускат ли чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО (1) за договорите за потребителски кредити и чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО (2) от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

национална съдебна практика, според която съдът в едностранно заповедно производство без участие на длъжника не може да проверява правилността на посочения в договор за потребителски кредит годишен процент на разходите, като използва аритметични методи, за да установи дали прилагането му дава резултат, близък до очакваните разходи, изчислени при умножаване на размера на кредита по стойността на ГПР и коригиран чрез пропорция според срока на договора?

2. Допускат ли чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителски кредити и чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,

национална съдебна практика, според която, макар че националният съд приема, че договорът за потребителски кредит, на който се основава вземането, е нищожен поради неправилно определяне на размера на разходите в него, неправилно посочване на годишен процент на разходите и разминавания в погасителния план (изчислителни грешки), се прилага националното законодателство, което допуска предварително изпълнение срещу потребител, преди последният да е имал възможност да възрази срещу акта за изпълнение, за сума на задължението по представено от кредитора извлечение от собственото му счетоводство, без да е възможно да се направи друга проверка за вярност на размера на вземането по извлечението преди допускане на изпълнението?

3. Допуска ли чл. 23 от Директива от Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителски кредити и чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, тълкувана съгласно указанията по т. 47–48 от Решение от 30.06.2022 г. по дело C-170/21 (3), Профи кредит България,

национална съдебна практика, според която, макар че заявителят – кредитор в едностранно заповедно производство без участие на длъжника е признал, че е получил плащания по договор за потребителски кредит за възнаграждения, основани отчасти и на неравноправни клаузи, и националните съдилища приемат, че договорът е изцяло нищожен и се дължи от потребителя само връщане на чистата получена сума, въпреки това с извършените от длъжника въз основа на нищожните клаузи плащания не се извършва прихващане в пълен размер само спрямо получената по договора чиста сума на кредита (главница), а въпреки наличие на особено национално правило, което част от националните съдилища тълкуват като допускащо служебна инициатива на съда, се прихващат само онези вземания, отнесени от кредитора към главницата, като платените въз основа на недействителната част от кредита се приемат за валидно извършени за погасяване на задължения по последната, а от друга страна, в случаите, когато е останало неплатено остатъчно задължение на потребителя към кредитодателя за главница по кредита, националните съдилища безусловно признават право на кредитора въз основа на друга подобна национална правна норма, уреждаща изключение от общите процесуални правила, да получи осъждане на потребителя въпреки нищожността на договора [за] останалата част от главницата в същия процес, без да се налага да води нов иск (а такова правило е отречено в част от съдебната практика за прихващането на длъжника)?

4. Допускат ли чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителски кредити и чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

национална съдебна практика, според която в едностранно съдебно производство, в което кредитодател е длъжен да представи текста на договора за потребителски кредит и приложенията към него, и е заявил, че са направени плащания по договора, без да посочи точния им размер, а само е посочил неплатен остатък от вземането, е достатъчно посочване на елементите от договора, които обосновават дадено вземане, да водят до издаване на акт, който ще доведе принудително изпълнение срещу потребител, освен ако последният не възрази в определен от закона срок, без да се упражни служебен контрол дали признатото плащане без посочен размер е било отнесено към суми по договора, които се основават на неравноправни или нищожни клаузи, или са послужили за неправилно изчисление на годишния процент на разходите по договора?

5. Следва ли чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че

поставя изисквания при сезиране на национална юрисдикция с искане за издаване в едностранно производство на заповед за изпълнение по договор с потребител, когато по този договор се предвиждат периодични плащания по определен план (график), и заявената пред националния съд претенция не съвпада с размера на пълното задължение по договора с потребителя, за посочване на конкретни елементи от фактическа страна, които аргументират размера на вземането във връзка с уговорения план на плащанията, като например дата на падеж на вноската, която се иска да бъде присъдена; вид на получената за тази сума услуга или стока (напр. дали става въпрос за цена, връщане на заем, лихва или такса), и размер на конкретната вноска, като се има предвид, че потребителят следва сам да прецени дали дължи вземането само на основание на посоченото от кредитора пред съда, и ако не направи възражение, съдът е длъжен да издаде акт за принудително изпълнение на вземанията на кредитора?

(1)Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OB L 133, 2008г., стр. 66)

(2)Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OB L 95, 1993 г., стр. 29; специално българско издание: глава 15, том 2, стр. 273)

(3)ECLI:EU:C:2022:518

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/4576/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)