Официален вестник на Европейския съюз

BG Cерия C

C/2025/897

17.2.2025

Жалба, подадена на 11 декември 2024 г. от Federazione Italiana delle Banche di Credito Cooperativo e Casse Rurali (Federcasse), Banca di Credito Cooperativo di Ancona e Falconara marittima CC SC, Banca di Credito Cooperativo di Alba Langhe Roero e Canavese, Banca di Credito Cooperativo di Castiglione Messer Raimondo e Pianella SC, Banca di Credito Cooperativo di Milano, Banca di Credito Cooperativo di Pontassieve, Banca di Credito Cooperativo di Roma, Banca di Credito Cooperativo di Sarsina, Banca di Credito Cooperativo Prealpi San Biagio, Banca di Credito Cooperativo 360 Credito Cooperativo FVG – S, Banca per il Trentino Alto Adige – Bank für Trentino-Südtirol – Credito Cooperativo Italiano, по-рано Banca di Credito Cooperativo Cassa di Trento, BCC Veneta – Credito Cooperativo – Società cooperativa, по-рано Banca di Credito Cooperativo di Verona e Vicenza C.C. срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 1 октомври 2024 г. по дело T-1070/23, Federcasse и др./Комисия

(Дело C-863/24 P)

(C/2025/897)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Federazione Italiana delle Banche di Credito Cooperativo e Casse Rurali (Federcasse), Banca di Credito Cooperativo di Ancona e Falconara marittima CC SC, Banca di Credito Cooperativo di Alba Langhe Roero e Canavese, Banca di Credito Cooperativo di Castiglione Messer Raimondo e Pianella SC, Banca di Credito Cooperativo di Milano, Banca di Credito Cooperativo di Pontassieve, Banca di Credito Cooperativo di Roma, Banca di Credito Cooperativo di Sarsina, Banca di Credito Cooperativo Prealpi San Biagio, Banca di Credito Cooperativo 360 Credito Cooperativo FVG — SC, Banca per il Trentino Alto Adige — Bank für Trentino-Südtirol — Credito Cooperativo Italiano по-рано Banca di Credito Cooperativo Cassa di Trento, BCC Veneta — Credito Cooperativo — Società cooperativa по-рано Banca di Credito Cooperativo di Verona e Vicenza C.C. (представители: A. Pera, F. Salerno, U. Di Francia, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия, Banca di Credito Cooperativo di Napoli

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

— да отмени обжалваното определение и

— да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1. Първо основание за обжалване: грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при прилагането на член 263 ДФЕС, доколкото обжалваното определение изключва годността на акта да произведе обвързващи правни последици. Това първо основание се подразделя на три части.

— В първата част от първото основание се критикуват точки 31–38 от обжалваното определение, като се обсъжда направения в тях анализ на съдържанието и контекста на акта, както и на правомощията на Комисията (това са същите елементи, които са посочени в точка 30 от обжалваното определение като определящи за извода дали актът произвежда обвързващи правни последици или не). По-конкретно се отбелязва, че:

i. В точки 31–33 от обжалваното определение Общият съд извършва недостатъчен и неправилен анализ на съдържанието на акта, като не разглежда съществото на същия и по този начин не взема предвид решаващи елементи. Всъщност не са анализирани ясни формулировки на отказ, формулировки, които на практика са равностойни на диспозитив. Освен това обжалваното определение (т. 49), макар да признава, че става въпрос за „ясен“ акт с „ясен резултат“, не извежда от това необходимите изводи.

ii. Анализът на контекста, в който е приет актът (т. 35 и 36 от обжалваното определение във връзка със съображенията в същия смисъл, съдържащи се в т. 32, 33 и 49 от обжалваното определение), е погрешен, тъй като предпоставя съществуването на подготвителна фаза, предхождаща решението, без да взема предвид, че член 10, параграф 6 от директивата не предвижда никаква фаза на обсъждане и, което е още по-важно, не предписва никакъв срок, в който да се впишат споменатите обсъждания. При липсата на установен в закона срок, в който да приключи фазата на обсъждане, тя може да остане незавършена в случай на инертност на националните органи и вследствие на това жалбоподателите ще бъдат лишени от правото си на ефективна съдебна защита. Към това се добавя и че, дори да се допусне, че актът е за „откриване на производството“ (quod non), това не изключва възможността същият да има обвързващо правно действие. Следователно в точки 35 и 36 от обжалваното определение във връзка със съображенията в същия смисъл, съдържащи се в точки 32, 33 и 49, Общият съд неправилно е обосновал изводите си, приемайки че актът може да бъде просто „откриване на производството“.

iii.

Въпреки че сам Общият съд изброява (т. 30 от обжалваното определение) анализа на правомощията на институцията, която издава акта, сред обективните елементи, релевантни за оценката на правните последици, в обжалваното определение няма следа от какъвто и да било анализ в този смисъл. Тази липса е важна, като се има предвид, че по смисъла на член 10, параграф 6 от директивата Комисията се ползва с изключително право във връзка с одобряването на искането за намаляване на минималното целево равнище. Затова би било уместно да се приеме, че отхвърлянето на това искане изхожда от органа с изключително правомощие в тази материя. В заключение, ако беше разгледал правомощията на Комисията, Общият съд не би могъл да направи извода, че „съдържанието и съществото“ на акта са в смисъл, че е подготвителен акт.

— Във втората част от първото основание се критикуват точки 43 и 44 от обжалваното определение поради това, че основавайки се на изведените в него чрез дедукция формални елементи, Общият съд не може да заключи, че тези елементи потвърждават, че актът има подготвителен характер. Оспорват се също така като неотносими или неправилно анализирани и останалите формални елементи, посочени в точки 34 и 37 от обжалваното определение.

— В третата част от първото основание се критикува точка 51 от обжалваното определение, тъй като Общият съд неправилно приел, че намерението на автора на акта било да информира.

2. Второто основание за обжалване е насочено срещу точка 50 от обжалваното определение поради това, че Общият съд е изопачил документ 11, приложен към жалбата пред първата инстанция, т.е. писмото от министерството от 31 август 2023 г., в частта ѝ, в която се приема, че министерството е само „трето лице“, въпреки че става въпрос за компетентния национален орган по смисъла на член 10, параграф 6 от директивата и следователно правните последици, които министерството разбираемо е извлякло от акта (приемайки го за правопрекратяващ и поради това с характер на решение), е трябвало да бъдат неразделна част от разглеждането на правното действие на акта.

3. Трето основание за обжалване: липса на мотиви и противоречие в мотивите, подчертавайки многобройните празноти и противоречия в обжалваното определение, като липсата на анализ на съдържанието на акта в частта, съдържаща ясно изразяване на позиция относно резултата на анализа, извършен от службите на Комисията, липсата на анализ на правомощията на Комисията, както и противоречието между точка 49 и приетото в точка 38, и празнотите в мотивите по точка 51.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/897/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)