Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

23 април 2026 година(*)

„ Обжалване — Държавна помощ — Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС — Германски пазар на въздушния транспорт — Помощ, предоставена от Федерална република Германия в полза на авиокомпания във връзка с пандемията от COVID‑19 — Временна рамка за мерки за държавна помощ — Рекапитализация на Deutsche Lufthansa AG — Решение на Европейската комисия да не повдига възражения — Помощ, предназначена за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката “

По дело C‑457/23 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 юли 2023 г.,

Deutsche Lufthansa AG, установено в Кьолн (Германия), представлявано първоначално от J. Burger, H.‑J. Niemeyer, C. Sielmann и C. Wilken, Rechtsanwälte, впоследствие от P. Heuser, H-J. Niemeyer, C. Sielmann и M. Wilken, Rechtsanwälte,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Ryanair DAC, установено в Суордс (Ирландия), представлявано първоначално от F.‑C. Laprévote и E. Vahida, avocats, D. Pérez de Lamo и S. Rating, abogados, впоследствие от F.‑C. Laprévote и E. Vahida, avocats, както и от S. Rating, abogado,

Condor Flugdienst GmbH, установено в Ной-Изенбург (Германия), представлявано първоначално от A. Israel и J. Lang, Rechtsanwälte, G. J. Dietrich, barrister, E. Wright, avocate, впоследствие от A. Israel и J. Lang, Rechtsanwälte, G. J. Dietrich, barrister, впоследствие от A. Israel и J. Lang, Rechtsanwälte, Т. Пеевска, avocate, и накрая от A. Israel и J. Lang, Rechtsanwälte, както и от M. Álvarez-Requejo Heredero, abogada,

жалбоподатели в първоинстанционното производство,

Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, J. Carpi Badía и F. Tomat,

ответник в първоинстанционното производство,

Федерална република Германия, представлявана първоначално от J. Möller и P.‑L. Krüger, впоследствие от J. Möller,

Френска република,

встъпили страни в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin (докладчик), N. Piçarra и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: A. Biondi,

секретар: M. Longar, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 май 2025 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 октомври 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък „DLH“) иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 май 2023 г., Ryanair и Condor Flugdienst/Комисия (Lufthansa; COVID‑19) (T‑34/21 и T‑87/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:248), с което Общият съд отменя Решение C(2020) 4372 final на Комисията от 25 юни 2020 година относно държавна помощ SA 57153 (2020/N) — Германия — COVID‑19 — Помощ, приведена в действие в полза на Lufthansa, коригирано с Решение C(2021) 9606 final на Комисията от 14 декември 2021 г. (наричано по-нататък „спорното решение“).

Правна уредба

Регламент (ЕИО) № 95/93

2 Член 2 от Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 година относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 204), изменен с Регламент (ЕО) № 793/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. (ОВ L 138, 2004 г., стр. 50; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 14), гласи:

„За целите на настоящия регламент:

a)„слот“ означава разрешението, дадено от координатора съгласно настоящия регламент за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от координатора съгласно настоящия регламент;

[…]“.

Временната рамка

3 Съобщението на Европейската комисия относно временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID‑19 (2020/C‑91 1/01, ОВ C 91 I, 2020 г., стр. 1) е публикувано на 20 март 2020 г. в Официален вестник на Европейския съюз, преди да бъде изменено седем пъти. Точки 44, 49, 51, 54, 59, 60—63, 67—70 и 72 от това съобщение, изменено със съобщението на Комисията от 8 май 2020 г. (2020/C‑164/03, ОВ C 164, 2020 г., стр. 3) (наричано по-нататък „Временната рамка“), са предвиждали:

„3.11.Мерки за рекапитализация

44.С настоящата временна рамка се определят критериите съгласно правилата на ЕС за държавна помощ, въз основа на които държавите членки могат да предоставят публична подкрепа под формата на капиталови и/или хибридни капиталови инструменти на предприятия, които се сблъскват с финансови затруднения в резултат на разпространението на COVID‑19 […]. Тя има за цел да гарантира, че сътресението за икономиката не води до ненужно излизане от пазара на предприятия, които са били жизнеспособни преди разпространението на COVID‑19. Следователно рекапитализациите не трябва да надвишават необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера, и не трябва да надхвърлят необходимото за възстановяването на капиталовата структура на бенефициера до положението, предхождащо разпространението на COVID‑19. Големите предприятията трябва да докладват как получената помощ подкрепя техните дейности в съответствие с целите на [Европейския съюз] и задълженията на национално равнище, свързани със зелената и цифровата трансформация, в това число целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

[…] 3.11.2.Условия за допустимост и за влизане

49.Мярката за рекапитализация, свързана с COVID‑19, трябва да отговаря на следните условия:

a)без намесата на държавата бенефициерът би преустановил дейността си или би бил изправен пред сериозни трудности да поддържа своите операции. Тези затруднения биха могли да се докажат по-специално с влошаването на коефициента дълг/собствен капитал на бенефициера или на сходни показатели;

[…] в)бенефициерът не е в състояние да намери финансиране на пазарите при достъпни условия и съществуващите в съответната държава членка хоризонтални мерки за покриване на нуждите от ликвидност са недостатъчни, за да се гарантира неговата жизнеспособност; […]

[…] 51.Изискванията в настоящия раздел и в раздели 3.11.4, 3.11.5, 3.11.6 и 3.11.7 се прилагат както за схемите за рекапитализация, така и за индивидуалните мерки за помощ, свързани с COVID‑19. При одобряването на дадена схема Комисията ще изисква за всяка индивидуална помощ над прага от 250 милиона евро да се изпраща отделно уведомление. За такива уведомления Комисията ще оцени дали съществуващото финансиране на пазара или хоризонталните мерки за покриване на нуждите от ликвидност са недостатъчни, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера; дали избраните инструменти за рекапитализация и свързаните с тях условия са подходящи за преодоляване на сериозните затруднения на бенефициера; дали помощта е пропорционална; и дали са изпълнение условията в настоящия раздел и в раздели 3.11.4, 3.11.5, 3.11.6 и 3.11.7.

[…] 3.11.4.Размер на рекапитализацията

54.За да се гарантира пропорционалността на помощта, размерът на рекапитализацията, свързана с COVID‑19, не трябва да надвишава необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера, и не следва да надхвърля необходимото за възстановяването на капиталовата структура на бенефициера до положението, предхождащо разпространението на COVID‑19, т.е. към 31 декември 2019 г. При оценката на пропорционалността на помощта се взема предвид държавната помощ, получена или планирана в контекста на разпространението на COVID‑19.

[…] 3.11.5.Възнаграждение и излизане на държавата

Общи принципи

[…] 59.Като алтернатива на посочените по-долу методики за определяне на възнагражденията държавите членки могат да уведомяват за схеми или индивидуални мерки, при които методиката за определяне на възнаграждението е адаптирана в съответствие с характеристиките и ранга на капиталовия инструмент, при условие че като цяло те водят до сходен резултат по отношение на стимулиращия ефект върху излизането на държавата от капитала и до подобно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

Възнаграждение по капиталови инструменти

60.Вливането на капитал от държавата или еквивалентна намеса се извършва на цена, която не надхвърля средната цена на акциите на бенефициера през 15‑те дни, предхождащи искането за вливане на капитал. Ако бенефициерът не е дружество, регистрирано на фондовата борса, оценката на неговата пазарна стойност следва да бъде установена от независим експерт или чрез други пропорционални средства.

61.Всяка мярка за рекапитализация включва механизъм за поетапно увеличаване на възнаграждението на държавата, за да се стимулира бенефициерът да изкупи обратно държавните вливания на капитал. Това увеличение на възнаграждението може да бъде под формата на допълнителни акции […], предоставени на държавата, или под формата на други механизми, и следва да съответства на минимално увеличение от 10 % на възнаграждението на държавата (за участието в резултат на вливането на капитал от държавата, свързано с COVID‑19, което не е било изплатено), за всяка стъпка на поетапно увеличаване:

a)Ако четири години след вливането на капитал, свързано с COVID‑19, държавата не е продала поне 40 % от своето участие в капитала в резултат на вливането на капитал, свързано с COVID‑19, ще бъде задействан механизмът за поетапно увеличаване.

б)Ако шест години след вливането на капитал, свързано с COVID‑19, държавата не е продала изцяло своето участие в капитала в резултат на вливането на капитал, свързано с COVID‑19, механизмът за поетапно увеличаване ще бъде задействан отново […].

Ако бенефициерът не е дружество, регистрирано на фондовата борса, държавите членки могат да решат да приложат всяка от двете стъпки една година по-късно, т.е. съответно пет и седем години след предоставянето на мярката за вливане на капитал, свързана с COVID‑19.

62.Комисията може да приеме алтернативни механизми, при условие че те като цяло водят до сходен резултат по отношение на стимулиращия ефект върху излизането на държавата от капитала и до подобно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

63.Бенефициерът следва да разполага по всяко време с възможността да изкупи обратно дяловото участие, което държавата е придобила. За да се гарантира, че държавата получава подходящо възнаграждение за инвестицията, цената за обратно изкупуване следва да бъде по-високата стойност от i) номиналната инвестиция на държавата, увеличена с годишно лихвено възнаграждение, по-високо с 200 базисни пункта от представеното в таблицата 1 по-долу […]; [и] ii) пазарната цена към момента на обратното изкупуване.

[…] Възнаграждение по хибридни капиталови инструменти

[…] 67.Преобразуването на хибридни капиталови инструменти в собствен капитал се извършва при 5 или повече процента под теоретичната цена на минали права към момента на преобразуването.

68.След преобразуването в собствен капитал трябва да бъде предвиден механизъм за поетапно увеличаване, за да се увеличи възнаграждението на държавата, с цел бенефициерите да се стимулират да изкупуват обратно вливанията на капитал от държавата. Ако собственият капитал, произтичащ от намесата на държавата, свързана с COVID‑19, продължава да бъде собственост на държавата две години след преобразуването в собствен капитал, държавата получава допълнителен дял от собствеността на бенефициера в допълнение към останалото си участие, произтичащо от преобразуването от държавата на хибридните капиталови инструменти, свързани с COVID‑19. Този допълнителен дял от собствеността е най-малко 10 процента от останалото участие в резултат на преобразуването от държавата на хибридните капиталови инструменти поради COVID‑19. Комисията може да приеме алтернативни механизми за поетапно увеличаване, при условие че те имат същия стимулиращ ефект и сходно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

69.Държавите членки могат да изберат формула за определяне на стойността на рекапитализацията, която включва допълнителни клаузи за ускоряване или за изплащане. Тези характеристики следва да бъдат планирани така, че да насърчават бързото прекратяване на подкрепата за рекапитализацията на бенефициера от страна на държавата. Комисията може да приеме също алтернативни методики за определяне на стойността на рекапитализацията, при условие че те осигуряват по-високи възнаграждения от произтичащите от гореспоменатата методика или подобни на тях.

70.Тъй като естеството на хибридните инструменти се различава значително, Комисията не предоставя насоки за всички видове инструменти. Хибридните инструменти при всички случаи следват посочените по-горе принципи, като възнагражденията отразяват риска, свързан с конкретните инструменти.

[…] 72.Ако бенефициерът на мярка за рекапитализация, свързана с COVID‑19, надвишаваща 250 милиона евро, е предприятие със значителна пазарна мощ на поне един от съответните пазари, на които извършва дейност, държавите членки трябва да предложат допълнителни мерки за запазване на ефективната конкуренция на тези пазари […]“.

Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение

4 Както става ясно от обжалваното съдебно решение, обстоятелствата по спора могат да бъдат обобщени по следния начин.

5 Дружеството DLH е крайното дружество майка на групата Lufthansa, която включва по-специално авиокомпаниите Lufthansa Passenger Airlines, Brussels Airlines SA/NV, Austrian Airlines AG, Swiss International Air Lines Ltd и Edelweiss Air AG.

6 На 12 юни 2020 г. Федерална република Германия уведомява Комисията в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС за проект за индивидуална помощ под формата на рекапитализация в размер на 6 милиарда евро в полза на DLH (наричана по-нататък „разглежданата мярка“).

7 Основана на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на Временната рамка, целта на разглежданата мярка е да възстанови балансовата позиция и ликвидността на предприятията от групата Lufthansa в извънредната ситуация, причинена от пандемията от COVID‑19. Помощта се финансира и управлява за германското правителство от Wirtschaftsstabilisierungsfonds (Фонд за икономическа стабилизация, Германия), публичноправен орган, който предоставя краткосрочна финансова подкрепа на германските предприятия, засегнати от пандемията COVID‑19.

8 Разглежданата мярка е включвала следните три елемента:

–дялово участие от 306 044 326,40 евро (наричано по-нататък „дяловото участие“),

–„непряко дялово участие“ от 4 693 955 673,60 евро, което представлява хибриден капиталов инструмент, третиран като собствен капитал съгласно международните счетоводни стандарти (наричано по-нататък „непряко дялово участие I“),

–„непряко дялово участие“ от 1 милиард евро, което е с характеристиките на конвертируема облигация (наричано по-нататък „непряко дялово участие II“).

9 Разглежданата мярка е била част от по-широк пакет от мерки за подпомагане на групата Lufthansa, който към момента на приемане на обжалваното решение може да бъде обобщен по следния начин:

–държавна гаранция за 80 % от заем в размер на 3 милиарда евро, който Федерална република Германия възнамерява да отпусне на DLH по схема за помощ, вече одобрена от Комисията (Решение C(2020) 1886 final на Комисията от 22 март 2020 г. относно държавна помощ SA.56714 (2020/N — Германия — мерки, свързани с COVID‑19),

–държавна гаранция за 90 % от заем в размер на 300 милиона евро, който Република Австрия възнамерява да отпусне на Austrian Airlines по схема за помощи, вече одобрена от Комисията (Решение C(2020) 2354 final на Комисията от 8 април 2020 г. относно държавна помощ SA.56840 (2020/N), Австрия COVID‑19: австрийска схема за помощ за осигуряване на ликвидни средства),

–заем в размер на 150 милиона евро, който Република Австрия възнамерява да отпусне на Austrian Airlines, за да го обезщети за вредите от отмяната или промяната на разписанието на полетите му в контекста на пандемията от COVID‑19,

–250 милиона евро ликвидни средства и заем в размер на 40 милиона евро, който Кралство Белгия възнамерява да отпусне на Brussels Airlines, и

–държавна гаранция за 85 % от заем в размер на 1,4 милиарда евро, предоставен от Конфедерация Швейцария на Swiss International Air Lines и Edelweiss Air.

10 На 25 юни 2020 г. Комисията приема спорното решение, с което, след като приема, че разглежданата мярка представлява „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и преценява, че е съвместима с вътрешния пазар с оглед на Временната рамка, решава, че тази мярка е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, в резултат на което не повдига възражения срещу нея.

Жалбите пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

11 С жалби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 22 януари и 12 февруари 2021 г., Ryanair DAC (наричано по-нататък „Ryanair“) и Condor Flugdienst GmbH (наричано по-нататък „Condor“) искат спорното решение да бъде отменено.

12 В подкрепа на жалбата си по дело T‑34/21 Ryanair изтъква пет основания, изведени, първото от неправилно прилагане на Временната рамка и злоупотреба с власт, второто — от неправилно прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, третото — от нарушение на някои разпоредби на Договора за функционирането на ЕС и на общи принципи на правото на Съюза, четвъртото — от пропуск на Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, и петото — от неизпълнение на задължението за мотивиране.

13 В подкрепа на жалбата си по дело T‑87/21 Condor изтъква три основания, изведени, първото от неизпълнение от страна на Комисията на задължението ѝ да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, второто — от явна грешка в преценката, тъй като Комисията е приела, че разглежданата мярка е съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, и третото — от неизпълнение на задължението за мотивиране.

14 Най-напред, в точки 15—67 от обжалваното съдебно решение Общият съд обявява подадените от Ryanair и Condor жалби за допустими, като приема, от една страна, че те са заинтересовани страни, които имат интерес от защита на процесуалните права, които черпят от член 108, параграф 2 ДФЕС, а от друга страна, че са доказали, че са пряко и лично засегнати от спорното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, което им позволява да оспорят правилността на това решение.

15 След това, като разглежда тези жалби по същество в точки 68—503 от обжалваното съдебно решение, Общият съд, на първо място, обединява в точки 70 и 71 от това решение изтъкнатите в тях основания и констатира по-специално, че всички въпроси, повдигнати с първото основание на жалбата по дело T‑34/21 и с първото и второто основание на жалбата по дело T‑87/21, могат да бъдат обединени в шест въпроса, свързани, първо, с това дали DLH отговаря на условията за държавно подпомагане, второ, с това дали са били налице други мерки, които са по-подходящи и създават по-малко нарушения на конкуренцията, трето, с размера на помощта, четвърто, с възнаграждението и излизането на държавата, пето, със забраната за търговска експанзия, финансирана от разглежданата мярка, и шесто, с това дали бенефициерът има значителна пазарна мощ (наричана по-нататък „ЗПМ“) на съответните пазари и с въпроса за структурните ангажименти.

16 На второ място, в точки 73—87 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави някои предварителни бележки, от една страна, относно степента на контрол, който юрисдикциите на Съюза упражняват върху сложните икономически преценки, които Комисията извършва в областта на държавните помощи, когато преценява съвместими ли са с вътрешния пазар помощни мерки съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС, а от друга страна, относно доказателствената стойност на експертните доклади, на които Ryanair се основава в рамките на жалбата по дело T‑34/21.

17 На трето място, като разглежда в точки 88—503 от обжалваното съдебно решение основанията и проблемите, посочени в точка 15 от настоящото решение, Общият съд приема, че спорното решение е опорочено от грешки при прилагане на правото, що се отнася до:

–въпроса дали съответният бенефициер отговаря на условията за разглежданата мярка, предвидени в точка 49, буква в) от Временната рамка, както е посочен в първото твърдение по първото основание по дело T‑34/21 и във второто твърдение по първото основание по дело T‑87/21 (т. 112—138 от обжалваното съдебно решение),

–липсата на механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или на подобен механизъм съгласно точки 61, 62, 68 и 70 от Временната рамка, както е посочена в четвъртото твърдение по първото основание по дело T‑34/21 (т. 242—271 от обжалваното съдебно решение),

–цената на акциите при преобразуването на непрякото дялово участие II, предвидено в точка 67 от Временната рамка, както е посочена в четвъртото твърдение по първото основание по дело T‑34/21 (т. 272—288 от обжалваното съдебно решение),

–наличието на ЗПМ на летищата, на които DLH разполага с база (наричани по-нататък „релевантните летища“), различни от тези във Франкфурт (Германия) и Мюнхен (Германия), и във всички случаи на летищата в Дюселдорф (Германия) и във Виена (Австрия) през летния сезон на 2019 г. на IATA, както е посочено в петото твърдение по първото основание по дело T‑34/21 и в първото твърдение по първото основание по дело T‑87/21 (т. 373—412 от обжалваното съдебно решение), и

–аспектите на ангажиментите, посочени в петото твърдение по първото основание по дело T‑34/21 и в първото твърдение по първото основание по дело T‑87/21 (т. 467—480 и 494—502 от обжалваното съдебно решение).

18 В резултат на това, след като в точка 505 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че всяка от тези грешки сама по себе си може да обоснове отмяната на спорното решение, той отменя това решение, без да разглежда останалите основания и оплаквания, изтъкнати от жалбоподателите.

Исканията на страните в производството по обжалване

19 С жалбата си DLH иска от Съда:

–да отмени обжалваното съдебно решение,

–да отхвърли жалбите в първоинстанционното производство, и

–да осъди Ryanair и Condor да заплатят съдебните разноски, възникнали както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

20 Ryanair и Condor искат от Съда:

–да отхвърли жалбата, с която е сезиран,

–да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

21 Комисията иска от Съда:

–да отмени обжалваното съдебно решение и

–да осъди Ryanair и Condor да заплатят съдебните разноски, възникнали както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

22 Федерална република Германия иска от Съда:

–да отмени обжалваното съдебно решение,

–да осъди Ryanair и Condor да заплатят съдебните разноски, възникнали в производството по обжалване, и

–да осъди Ryanair да заплати съдебните разноски, възникнали в първоинстанционното производство по дело T‑34/21.

По жалбата до Съда

23 DLH излага шест основания в подкрепа на жалбата си до Съда. Първото основание е грешка при прилагане на правото, изопачаване на фактите и нарушение от страна на Общия съд на границите на съдебния му контрол, тъй като неправилно приел, че Комисията е нарушила точка 49, буква в) от Временната рамка. Второто основание е грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, приемайки, че Комисията не се е съобразила с точки 62 и 68 от Временната рамка, като не е изискала дяловото участие и непрякото дялово участие II да бъдат придружени от механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или от подобен механизъм. Третото основание е грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, приемайки, че Комисията е нарушила точка 67 от Временната рамка. Четвъртото основание е изведено от това, че Общият съд опорочил решението си с грешки при прилагане на правото и надхвърлил границите на съдебния си контрол, като приел, че Комисията не е преценила правилно дали DLH разполага със ЗПМ на релевантните летища. Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, приемайки, че Комисията е опорочила решението си с явна грешка в преценката, като е изключила конкурентите, които вече притежават база на летищата във Франкфурт и Мюнхен, от първия етап на процедурата за преотстъпване на свободни слотове. Шестото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, постановявайки, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, като не е уточнила по какви причини преотстъпването на притежаваните от DLH слотове трябва да се извърши възмездно и не засяга привлекателността на ангажиментите относно слотовете.

По първото основание

Доводи на страните

24 С първото си основание, което се състои от три части, DLH упреква Общия съд, че в точки 112—138 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, изопачил е фактите и е нарушил границите на съдебния си контрол, постановявайки, че Комисията не е спазила точка 49, буква в) от Временната рамка, тъй като е приела, че DLH не е било в състояние да се финансира на пазарите при достъпни условия, и тъй като не е взела предвид всички релевантни обстоятелства в това отношение.

25 В първата част от първото основание DLH поддържа, че като е приел в точка 125 от обжалваното съдебно решение, че съображение 22 от спорното решение се основава „на погрешна предпоставка, че финансирането, което може да бъде получено на пазарите, задължително трябва да покрива всички нужди на бенефициера“, Общият съд изопачил доводите на Комисията. Самият прочит на термините, използвани в това съображение, не позволявал да се направи извод, че Комисията е приела, че финансирането от частните пазари трябва задължително винаги да покрива всички нужди на бенефициера.

26 С втората част от първото основание DLH упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точка 125 и сл. от обжалваното съдебно решение, че на етапа на проверката за допустимост съгласно точка 49, буква в) от Временната рамка Комисията е трябвало да определи дали част от нуждите от финансиране на бенефициера, която не е незначителна, може да бъде удовлетворена с финансиране от пазарите.

27 Първо, подобно тълкуване се опровергавало от широкия и отворен текст на точка 49, буква в) от Временната рамка.

28 Второ, от този текст следвало, че приложимият правен критерий се състои в това да се установи дали бенефициерът не е в състояние да получи финансиране на пазарите при достъпни условия и дали националните мерки за покриване на нуждите му от ликвидни средства са недостатъчни, за да се гарантира неговата жизнеспособност. Ето защо следвало да се вземат предвид всички нужди от ликвидност, изразени от бенефициера.

29 Трето, в точка 129 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се съобразил с целта на точка 49, буква в) от Временната рамка, а именно да се предотврати прекомерното използване на публични средства, а в точка 130 от обжалваното съдебно решение неправилно приложил принципа на необходимия минимум, присъщ на контрола за пропорционалност на мярката на етапа на допустимост. От друга страна, като отхвърлил в точки 150—217 от обжалваното съдебно решение всички доводи на жалбоподателите в първоинстанционното производство, изведени от размера на помощта, като същевременно в точки 208 и 217 от това решение приел, че общият размер от 6 милиарда евро е ограничен до необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера, Общият съд опорочил мотивите си с противоречие. Накрая, възприетото от Общия съд тълкуване на точка 49, буква в) от Временната рамка противоречало и на собствената му практика по други дела и по този начин нарушавало принципа на равно третиране.

30 С третата част от първото основание DLH упреква Общия съд, от една страна, че е допуснал грешка при прилагане на правото и е надхвърлил границите на съдебния си контрол, като в точки 117 и 131—135 от обжалваното съдебно решение приел, че Комисията не взела предвид всички изискуеми обстоятелства, за да провери условието, предвидено в точка 49, буква в) от Временната рамка. От друга страна, в точка 120 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил спорното решение, писмената защита на Комисията и изявлението при встъпване на DLH, като заявил, че Комисията и DLH не са оспорили точността и надеждността на данните, представени от експерта Oxera на Ryanair в първия му доклад, озаглавен „Assessment of the Commission’s analysis of the proportionality of the aid to DLH“ („Оценка на анализа на Комисията относно пропорционалността на предоставената на DLH помощ“), от 21 януари 2021 г.

31 Федерална република Германия и Комисията поддържат по същество доводите, изтъкнати от DLH в рамките на първото му основание, и смятат, че това основание следва да бъде уважено.

32 Ryanair и Condor оспорват тези доводи и поддържат, че първото основание трябва да бъде отхвърлено като поне частично недопустимо по отношение на третата част от това основание, а що се отнася до Ryanair — и по отношение на първата част. Във всички случаи според тези страни това основание следва да се отхвърли по същество. Всъщност те искат да бъдат потвърдени мотивите на обжалваното съдебно решение, посочени в това основание, тъй като Общият съд не е превишил границите на съдебния си контрол.

Съображения на Съда

33 В началото следва да се отбележи, че точка 49, буква в) от Временната рамка обуславя допустимостта на мярка за рекапитализация от условието, от една страна, бенефициерът на мярка за рекапитализация да не е в състояние да намери финансиране на пазарите при достъпни условия, а от друга страна, съществуващите хоризонтални мерки в съответната държава членка за покриване на нуждите от ликвидност на този бенефициер да са недостатъчни, за да се гарантира неговата жизнеспособност.

34 От съвместния прочит на точки 125—132 от обжалваното съдебно решение става ясно, че Общият съд е разтълкувал точка 49, буква в), в смисъл че, за да определи дали даден бенефициер отговаря на това условие, Комисията трябва да провери дали той може да финансира част от нуждите си, която не е незначителна, на пазарите или въз основа на тези хоризонтални мерки.

35 В подкрепа на тези си съображения Общият съд припомня, от една страна, в точка 129 от обжалваното съдебно решение, че точка 49, буква в) от Временната рамка има за цел да ограничи държавната намеса само до случаите, в които бенефициерът не е в състояние да намери финансиране на финансовите пазари при достъпни условия, а от друга страна, в точка 130 от това решение, че тази разпоредба следва да се тълкува в светлината на принципа на пропорционалност. Според Общия съд от това произтича задължение за Комисията да провери дали бенефициерът може да набере значителна част от необходимото финансиране на пазарите.

36 В това отношение, първо, от буквалното тълкуване на цялата точка 49, буква в) от Временната рамка следва, че тя има за цел да изключи от кръга на бенефициерите на мярка за рекапитализация предприятията, които биха били в състояние, без такава мярка, ефективно да получат достатъчно финансиране на пазарите или благодарение на хоризонталните мерки, съществуващи в съответната държава членка.

37 Второ, следва да се отбележи, че посочената точка се съдържа в подраздел 3.11.2 от Временната рамка относно условията за допустимост и за влизане. Условието, описано в точка 33 от настоящото решение, се нарежда сред другите условия, като посоченото в точка 49, буква а) от Временната рамка, според което без намесата на държавата бенефициерът ще преустанови дейността си или ще се изправи пред сериозни трудности да поддържа своите операции. Ето защо следва да се приеме, че условието, предвидено в точка 49, буква в) от Временната рамка, се отнася до наличието на необходимост от финансиране, предназначено да гарантира жизнеспособността на предприятието, което не може да бъде задоволено при достъпни условия на пазарите или чрез национални хоризонтални мерки.

38 Това тълкуване се подкрепя от третото изречение от точка 51 от Временната рамка, което, макар и да се отнася само до уведомленията на държавите членки относно индивидуални помощи, чийто размер надвишава прага от 250 000 000 евро, повтаря и изяснява условието, посочено в точка 49, буква в) от Временната рамка, като посочва, че възможностите за финансиране на бенефициера на помощта или съществуващите хоризонтални мерки за покриване на неговите нужди от ликвидност трябва да са недостатъчни, за да се гарантира неговата жизнеспособност.

39 Трето, от точка 54 от Временната рамка, която се намира в подраздел 3.11.4. от нея, озаглавен „Размер на рекапитализацията“, става ясно, че за да се гарантира пропорционалността на помощта, размерът на помощта не трябва да надвишава необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера. Проверката за допустимостта на бенефициера с оглед на условията, определени в точка 49 от Временната рамка, обаче трябва да се разграничава от проверката пропорционален ли е размерът на помощта, извършен съгласно точка 54 от тази рамка. Точка 51 от последната, между другото, прави ясно разграничение между, от една страна, условието за допустимост, според което възможностите за финансиране на бенефициера на помощта на пазара или съществуващите хоризонтални мерки за покриване на нуждите му от ликвидност трябва да са недостатъчни, за да се гарантира жизнеспособността му, и от друга страна, изискването помощта да бъде пропорционална.

40 От буквалното и контекстуално тълкуване на точка 49, буква в) от Временната рамка следва, че последната точка трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът дали дадено предприятие отговаря на условията, за да се възползва от мярка за рекапитализация, зависи от това дали е налице нужда от финансиране, без на този етап от преценката да е необходимо Комисията да оцени точния размер на финансирането, което трябва да бъде осигурено чрез такава мярка, нито, следователно, тя да трябва да определи дали бенефициерът може да се обърне към пазарите или към хоризонталните мерки, за да покрие пренебрежима или непренебрежима част от нуждите си от финансиране.

41 Макар Общият съд правилно да е отбелязал, че точка 49, буква в) от Временната рамка има за цел да ограничи ползването на мерките за рекапитализация само до предприятията, които се нуждаят от финансиране, оставащо недостатъчно, съображенията в точки 129 и 130 от обжалваното съдебно решение, че постигането на тази цел би било компрометирано, ако публичните средства бъдат мобилизирани за финансиране на нужди, частично подлежащи на финансиране на пазарите, са свързани с преценката за размера на помощта, а не с тази дали бенефициерът отговаря на условията за тази помощ. Такъв е и случаят със съображенията, свързани с принципа на пропорционалност.

42 От това следва, че като приема в точки 132 и 137 от обжалваното съдебно решение, че тъй като не е проверила дали бенефициерът е можел да набере дори и само част от необходимото финансиране на пазарите, Комисията не е взела предвид всички релевантни обстоятелства, за да провери условието, предвидено в параграф 49, буква в) от Временната рамка, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

43 От друга страна, макар в точки 123 и 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд да е приел, че Комисията не е разгледала дали са налице обезпечения, позволяващи на DLH да получи финансиране на пазарите, съответстващо на неговите нужди, от съдържащите се в точка 119 от обжалваното съдебно решение фактически констатации следва, че във всички случаи DLH е можело да мобилизира, като използва своите самолети и резервни части като гаранция, само сума от 1 милиард до 3,7 милиарда евро на пазарите, за да отговори на прогнозни нужди от ликвидни средства, както е посочено в точка 115 от обжалваното съдебно решение, от близо 9 милиарда евро в спорното решение. При тези условия обстоятелството, че Комисията не е разгледала налице ли са гаранции, позволяващи на DLH да получи финансиране на пазарите, в случая е без значение за разглеждането на въпроса отговаря ли бенефициерът на условията съгласно точка 49, буква в) от Временната рамка.

44 От изложеното по-горе следва, че втората част от първото основание е основателна. Ето защо това основание следва да се уважи, без да е необходимо да се разглеждат останалите му части, нито свързаните с тях въпроси за допустимостта.

По второто основание

Доводи на страните

45 С второто си основание, което се състои от две части, DLH твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 242—271 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията е нарушила по-специално точки 61, 62, 68 и 70 от Временната рамка, като не е изискала дяловото участие и непрякото дялово участие II да бъдат обвързани с механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или с подобен механизъм.

46 С първата част от второто основание DLH твърди, че противно на постановеното от Общия съд в точки 252—263 от обжалваното съдебно решение, Комисията основателно е приела, че с оглед на цялостната структура на мерките за рекапитализация и на техните тясно свързани компоненти дяловото участие е съчетано с механизъм, който е аналогичен на този за увеличаване на възнаграждението на държавата.

47 Първо, възприетият от Общия съд подход в това отношение, що се отнася до тълкуването на точка 62 от Временната рамка, бил неправилен и формалистичен, тъй като по-специално в точка 263 от обжалваното съдебно решение той приел, че Комисията не може да вземе предвид комбинираните ефекти от мерките за рекапитализация върху стимулиращия ефект за излизането на държавата от капитала на DLH. Това тълкуване противоречало на точка 59 от Временната рамка, която позволявала именно „алтернатив[и] на посочените по-долу методики за определяне на възнагражденията“. Възприемайки такова тълкуване, Общият съд не се съобразил с широкото право на преценка, с което разполага Комисията в рамките на сложните икономически оценки, и надхвърлил границите на съдебния си контрол.

48 Второ, DLH твърди, че в точки 254—256 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че значителното намаление в цената, с което държавата е влязла в капитала на DLH, няма достатъчно тясна връзка с предмета на механизма за увеличаване на възнаграждението на държавата, нито с целта на този механизъм. Общият съд по-специално допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 255 от обжалваното съдебно решение приел, че допълнителният дял от собствеността, придобит от държавата в това дружество, и съответното възнаграждение не могат да се вземат предвид само поради това, че първоначалната покупна цена е уредена в точка 60 от Временната рамка. Освен това Общият съд изопачил целта на точки 60, 61 и 62 от Временната рамка, като в точка 256 от обжалваното съдебно решение постановил, че и другите механизми за увеличаване на възнаграждението на държавата трябва системно да включват възнаграждение, което се очаква да нараства с течение на времето, и стимулиращ ефект ex post за навременно излизане на държавата. DLH добавя, че механизмът за увеличаване на възнаграждението на държавата, като предвидения в точка 61 от Временната рамка, не може сам по себе си да се приложи към дяловото участие. Освен това според DLH Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 260 от обжалваното съдебно решение стигнал до извода, че Комисията не може да вземе предвид нарастващите лихвени проценти на непреките дялови участия I и II в рамките на оценката си съгласно точка 62 от Временната рамка. Накрая, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като констатирал по сходен начин, че свързаните с поведението ангажименти, предвидени в подраздел 3.11.6 от Временната рамка, не могат да бъдат взети предвид при оценката съгласно точка 62 от Временната рамка.

49 С втората част от второто основание DLH поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 265 и сл. от обжалваното съдебно решение е приел, че непрякото дялово участие II, след преобразуването му в собствен капитал, също не е съчетано с „друг механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата“ по смисъла на точка 68 от Временната рамка. В това отношение Общият съд неправилно приел, по-специално в точка 266 от обжалваното съдебно решение, че точка 70 от Временната рамка е ирелевантна в случая. Според DLH тази точка предвижда, че Комисията е длъжна да следва общите принципи, предвидени в другите точки от Временната рамка, и че предвид твърде променливия характер на хибридните капиталови инструменти и широкото право на преценка, с което разполага тази институция, за да ги разгледа, тя трябва да оцени и риска от хибридните капиталови инструменти във всеки отделен случай.

50 При всички положения Комисията могла основателно да заключи в съображение 161 от спорното решение, че нивата на възнаграждение за непреките дялови участия I и II, значителното намаление в цената, включващо последствията от „нежелан“ по-висок дял от собственост, и допълнителният стимулиращ ефект върху излизането отразяват риска, свързан с непрякото дялово участие II след преобразуването му в собствен капитал, както и че тези взаимосвързани компоненти на мярката за рекапитализация представляват „друг механизъм“ по смисъла на точка 68 от Временната мярка, а също и по отношение на непрякото дялово участие II.

51 Федерална република Германия и Комисията поддържат по същество доводите на DLH, изтъкнати в рамките на второто му основание, и смятат, че това основание следва да бъде уважено.

52 Ryanair и Condor оспорват тези доводи, като последното дружество поддържа, че второто основание трябва да се отхвърли, поне отчасти, като недопустимо, поради факта че, противно на твърдяното от DLH, Комисията не разполага с широко право на преценка съгласно Временната рамка и поради факта, че във всеки случай не е трябвало да се извършва никаква сложна икономическа оценка. Според тези страни това основание трябва да се отхвърли по същество. Всъщност те искат да се потвърдят мотивите на обжалваното съдебно решение, посочени в това основание, тъй като Общият съд по-специално не е надхвърлил границите на съдебния контрол, който е длъжен да упражни.

Съображения на Съда

53 В началото следва да се отхвърли оплакването на Condor, изведено от частичната недопустимост на второто основание. Всъщност с това основание DLH по същество упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, нарушавайки широкото право на преценка, с което според DLH Комисията разполага. Въпросът обаче дали Комисията разполага или не с такова право на преценка и дали в този смисъл трябва да извърши сложни икономически оценки, попада в обхвата на разглеждането по същество на тази твърдяна грешка при прилагане на правото, за която Съдът е компетентен на етапа на обжалване. Оттук следва, че второто основание е допустимо в своята цялост.

54 По същество следва да се подчертае, що се отнася до инструментите на собствения капитал, че от точка 61 от Временната рамка следва, че всяка мярка за рекапитализация трябва да включва механизъм за поетапно увеличаване на възнаграждението на държавата, за да се стимулира бенефициерът да изкупи обратно държавните вливания на капитал. Този механизъм може да бъде под формата на допълнителни акции, предоставени на държавата, или под друга форма и трябва да съответства на минимално увеличение от 10 % на възнаграждението на държавата при всяко увеличение, ако четири години след вливането на капитал държавата не е продала поне 40 % от своето участие в капитала, и ако шест години след вливането на капитал държавата не е продала изцяло своето участие в капитала, съответстващо на вливането на капитал. Според точка 62 от Временната рамка Комисията може да приеме алтернативни механизми, при условие че те като цяло водят до сходен резултат по отношение на стимулиращия ефект върху излизането на държавата от капитала и до подобно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

55 Що се отнася до хибридните капиталови инструменти, от точка 68 от Временната рамка следва, че след преобразуването в собствен капитал трябва да бъде предвиден механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата, с цел бенефициерите да се стимулират да изкупуват обратно вливанията на капитал от държавата. Ако собственият капитал, произтичащ от намесата на държавата, продължава да бъде собственост на държавата две години след преобразуването в собствен капитал, държавата получава допълнителен дял от бенефициера в допълнение към останалото си участие, произтичащо от преобразуването от държавата на хибридните капиталови инструменти. Този допълнителен дял от собствеността е най-малко 10 процента от останалото участие. В същата точка е уточнено, че Комисията може да приеме алтернативни механизми за увеличаване на възнаграждението на държавата, при условие че те имат същия стимулиращ ефект и сходно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

56 В това отношение от постоянната съдебна практика, посочена от Общия съд в точки 74 и 75 от обжалваното съдебно решение, следва, че за целите на преценката, съвместима ли е дадена държавна помощ с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС, Комисията се ползва с широка свобода на преценка, чието упражняване предполага извършването на комплексни преценки от икономическо и социално естество (вж. решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 38 и цитираната съдебна практика).

57 От това следва, че съдебният контрол в това отношение трябва да бъде ограничен до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и до проверката дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката и злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 78 и цитираната съдебна практика).

58 Като приема обаче правила за поведение като установените във Временната рамка, за да се установят критериите, въз основа на които Комисията възнамерява да оцени съвместими ли са с вътрешния пазар помощите, предвидени от държавите членки, и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, тази институция се самоограничава в упражняването на правото на преценка, което по-специално ѝ предоставя член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС в това отношение, и по принцип не би могла да се отклонява от тези правила, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото, като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 39 и 40, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 90).

59 От практиката на Съда следва също, че макар в областта на държавните помощи Комисията по принцип да е обвързана от приетите от нея правила за поведение, каквото е Временната рамка, приемането на такива правила не освобождава Комисията от задължението ѝ да разгледа специфичните извънредни обстоятелства, на които се позовава държава членка в конкретен случай, за да поиска прякото прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Следователно държавите членки запазват възможността си да уведомяват Комисията за проекти за помощ, които не отговарят на изискванията, предвидени в такива правила за поведение, а тя може да даде разрешение за подобни проекти при извънредни обстоятелства (вж. в този смисъл решения от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 92 и 93, и от 7 ноември 2024 г., Ryanair/Комисия, C‑588/22 P, EU:C:2024:935, т. 59 и 60).

60 Макар че по силата на практиката на Съда, припомнена в точка 58 от настоящото решение, Комисията, приемайки Временната рамка, се е самоограничила в упражняването на правото си на преценка, все пак следва да се констатира, че тази рамка изрично предвижда в точки 62 и 68, освен наличието на механизмите за увеличаване на възнаграждението на държавата, подробно описани във въпросната рамка, възможността за прибягване до алтернативи, които като цяло водят до сходен резултат.

61 С оглед на критерия за сходство като цяло, установен с Временната рамка, не може да се изисква алтернативен механизъм да е идентичен с предвидения във Временната рамка, независимо дали става въпрос за неговата концепция или за резултата му.

62 Освен това от припомнената в точки 56 и 57 от настоящото решение съдебна практика следва, че грешка в преценката на Комисията — по въпроса дали алтернативен механизъм като цяло води до резултат, който е сходен на резултата от механизмите за увеличаване на възнаграждението на държавата, подробно описани в точки 61 и 68 от Временната рамка — може да доведе до отмяна на решение на тази институция от юрисдикция на Съюза само ако тази грешка е явна.

63 При такова упражняване явната грешка може да се установи с помощта на факти и доказателства, които лишават от правдоподобност преценката на фактите, възприета от Комисията в нейното решение. За разлика от това, твърдението за явни грешки трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателите факти и доказателства оспорваната преценка не се оказва опорочена от подобна грешка (вж. в този смисъл решение от 7 май 2020 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия, C‑148/19 P, EU:C:2020:354, т. 72).

64 Съдът на Съюза обаче трябва в частност да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решение от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия, C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682, т. 79 и цитираната съдебна практика).

65 Освен това, и в по-общ план, Общият съд не може да замества със свои мотивите на издателя на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 117 и цитираната съдебна практика).

66 В точки 267 и 268 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че дяловото участие и непрякото дялово участие II при преобразуването му в собствен капитал не е обвързано с никакъв механизъм за увеличаване на възнаграждението или подобен механизъм съгласно точки 62 и 68 от Временната рамка, чието съдържание е припомнено в точки 54 и 55 от настоящото решение.

67 В това отношение от точка 248 от обжалваното съдебно решение става ясно, че за да прецени, че цялостната структура на механизма представлява — в съответствие с точка 62 от Временната рамка — механизъм, който е подобен на механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата, предвиден в точка 61 от тази рамка, Комисията се позовава, първо, на значителното намаление в цената, на която Федерална република Германия е придобила акциите на DLH, второ, на обстоятелството, че присъствието на държавата като акционер в DLH било нежелано за бенефициера, трето, на факта, че непреките дялови участия I и II са свързани с нарастващи лихвени проценти и че вероятността за преобразуване в собствен капитал на част от непрякото дялово участие II щяло да се увеличи с времето, което щяло да доведе до разсейване на съществуващите дялови участия в полза на държавата, както и четвърто, на някои свързани с поведението ангажименти, по-специално забраната за плащане на дивиденти, които оставали в сила до пълното възстановяване на помощта.

68 За да се произнесе по тези мотиви, Общият съд стига до извода, първо, в точки 253—257 от обжалваното съдебно решение, че обезценяването със 71,9 % от цената на акциите, което според спорното решение позволява да се осигури по-високо възнаграждение от това, от което Федерална република Германия е можела да се възползва при липсата на обезценяване, само чрез прилагането на механизъм за увеличаване на възнаграждението, като предвидения в точка 61 от Временната рамка, няма достатъчно тясна връзка с предмета и целта на механизма за увеличаване на възнаграждението на държавата. Второ, в точка 258 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода, че участието в капитала е „нежелано“, като субективен и ирелевантен елемент. Трето, в точки 260 и 262 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че фактът, че лихвеният процент, който осигурява възнаграждение за непреките дялови участия I и II, нараства във времето, както и фактът, че DLH ще поеме свързаните с поведението ангажименти, спадат към други изисквания на Временната рамка. Що се отнася до непрякото дялово участие II, в точка 265 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля по същите съображения доводите на Комисията, като в точка 266 от това решение приема, че тази институция не е доказала в достатъчна степен, че разглежданата мярка е съчетана с алтернативен механизъм, който може да доведе до ефект, сравним с механизма за увеличаване на възнаграждението на държавата.

69 По този начин Общият съд отхвърля всеки един от доводите, изтъкнати от Комисията в спорното решение, от една страна, поради липсата им на връзка с предвидения механизъм за увеличаване на възнаграждението, а от друга страна, поради факта, че се отнасят до изисквания, различни от тези на Временната рамка.

70 Обстоятелството обаче, че някои от елементите, взети предвид от Комисията съгласно точки 62 и 68 от Временната рамка, спадали и към други изисквания, предвидени от тази рамка, само по себе си не изглежда да е от естество да ги лиши от всякаква релевантност. Всъщност не може да се изключи, че елемент на мярка, който отговаря пряко на едно от изискванията на Временната рамка, може да допринесе и за постигане на конкретната цел на друго изискване, предвидено в тази рамка.

71 В този контекст, за да стигне до извода в точки 251 и 252 от обжалваното съдебно решение, че липсва механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или че липсват алтернативни механизми според точки 62 и 68 от Временната рамка, Общият съд не е установил, че Комисията явно е допуснала грешка относно ефективността на различните елементи, на които тази институция се основава в спорното решение, до степен, че да лиши от правдоподобност анализа ѝ на сходството като цяло на резултата от разглеждания алтернативен механизъм.

72 По-конкретно, от точки 253—257 от обжалваното съдебно решение не следва, че изводът, според който значителното намаление в цената, на която Федерална република Германия е придобила акциите на DLH, може да допринесе за пораждането на стимули за излизането на държавата от капитала, би бил лишен от правдоподобност.

73 От точки 258—269 от обжалваното съдебно решение също така не следва, че постепенното увеличаване на лихвените проценти, които осигуряват възнаграждение за непреките дялови участия I и II, увеличаването на вероятността част от непрякото дялово участие II да се преобразува в собствен капитал или фактът, че DLH ще поеме свързаните с поведението ангажименти, явно не биха могли да доведат до резултат като цяло сходен на механизмите, описани в точка 61 и в точка 68, първо и второ изречение от Временната рамка.

74 Освен това Общият съд не е взел предвид съвкупния резултат от различните елементи, които Комисията е взела предвид, за да установи наличието на механизъм, който е алтернативен на механизма за увеличаване на възнаграждението на държавата в съответствие с точки 62 и 68 от Временната рамка, при положение че тази институция се е позовала именно на комбинирания резултат от различните елементи, посочени в предходните две точки.

75 При тези условия Общият съд не е доказал, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, приемайки, че разглежданата мярка е съчетана както по отношение на дяловото участие, така и по отношение на непрякото дялово участие II, с алтернативни механизми, отговарящи на изискването за сходство като цяло с механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата, и по този начин е опорочил своето решение с грешка при прилагане на правото.

76 От изложеното по-горе следва, че второто основание за обжалване следва да бъде уважено в двете му части.

По третото основание

Доводи на страните

77 С третото си основание DLH упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 272—288 от обжалваното съдебно решение приема, че Комисията е нарушила точка 67 от Временната рамка, преценявайки, че част от непрякото дялово участие II, а именно непрякото дялово участие II-A, може да се преобразува в акции на фиксирана единична цена от 2,56 евро, и че друга част от непрякото дялово участие II, а именно непрякото дялово участие II-B, може да бъде преобразувана по пазарната цена на акциите към момента на преобразуването, минус 10 % или 5,25 %, в зависимост от задействащото събитие.

78 В това отношение Общият съд не взел предвид, че по силата на точка 59 от Временната рамка Комисията може да приеме „алтернатива на посочените в тази рамка методики“, а следователно алтернатива на разрешението, съдържащо се в точка 67 от посочената рамка. Тъй като обаче „теоретичната цена на минали права“ (theoretical ex rights price, наричана по-нататък „TERP“), тоест теоретичната пазарна цена на акциите след нова емисия на права, не могла да бъде изчислена по настоящото дело, било необходимо различно разрешение. Според DLH, за да насърчи капиталовия пазар да упражни правата си на записване, емитентът предоставя обезценяване на пазарната цена на новите акции, които могат да бъдат записани при паралелно емитиране на права. В такъв случай TERP щяла да бъде изчислена въз основа на пазарната цена след разсейване чрез емитиране на правата. В контекста на право на преобразуване като предвиденото в рамките на непрякото дялово участие II обаче не съществувало никакво допълнително паралелно емитиране на (обезценени) права на пазара, което да може да се използва като отправна точка за изчисляване на емисионната цена на правата за преобразуване.

79 DLH посочва, че предвид невъзможността за изчисляване на TERP Федерална република Германия е предложила да се направи позоваване, от една страна, на минималната емисионна цена от 2,56 евро, приложима за DLH за преобразуването на непрякото дялово участие II-A, и от друга страна, на пазарната цена на DLH, като се приложи обезценяване от 5,25 % или 10 % в зависимост от задействащото събитие за преобразуването на непрякото дялово участие II-B. Според DLH с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, подобно на приетото в спорното решение, може да се очаква, че двете цени за преобразуване съответстват на изискването, установено в точка 67 от Временната рамка.

80 Следователно било невъзможно да се направи позоваване на TERP, противно на приетото от Общия съд в точки 276—279 от обжалваното съдебно решение, така че Комисията правилно приела алтернативно възнаграждение съгласно точка 59 от Временната рамка, което водело до същия резултат, както ако TERP можеше да бъде взета предвид.

81 DLH твърди, че противно на приетото от Общия съд в точки 280—285 от обжалваното съдебно решение, този извод не се поставя под въпрос от факта, че в съображение 158 от спорното решение се изисква Федерална република Германия да се ангажира да поиска съгласието на Комисията относно упражняването на опцията за преобразуване, ако последната не се извършва на равнище, по-ниско или равно на 5 % от TERP. Всъщност рискът от несъответствие бил само теоретичен, а разрешението на Комисията целяло да гарантира максимално съответствие. Критикувайки точка 283 от обжалваното съдебно решение, DLH поддържа по-специално, че целта се състои не в „отклоняване“ от точка 67 от Временната рамка или в отлагане на решение по този въпрос, а в това да се осигури допълнително ниво на сигурност и да се гарантира, че Федерална република Германия спазва задължението си, тъй като става въпрос за преобразуване, което неизбежно се извършва след рекапитализацията (ex post).

82 Федерална република Германия и Комисията поддържат по същество доводите, изтъкнати от DLH в рамките на третото му основание, и смятат, че това основание следва да бъде уважено.

83 Ryanair и Condor оспорват тези доводи и поддържат, че третото основание трябва да се отхвърли, поне отчасти, като недопустимо, тъй като цели да постави под въпрос направените от Общия съд фактически констатации. Във всички случаи според тези страни това основание трябва да се отхвърли по същество. Всъщност те искат да се потвърдят мотивите на обжалваното съдебно решение, посочени в това основание, тъй като Общият съд по-специално не е превишил границите на съдебния контрол, който е длъжен да упражни.

Съображения на Съда

84 Що се отнася до възнаграждението по хибридните капиталови инструменти, следва да се подчертае, че съгласно точка 67 от Временната рамка преобразуването на такива инструменти в собствен капитал се извършва най-малко 5 % под TERP към момента на преобразуването.

85 В точка 275 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред припомня, че в спорното решение Комисията посочва, че част от непрякото дялово участие II, а именно непряко дялово участие II-A, може да се преобразува в акции на фиксирана единична цена от 2,56 евро, докато друга част от непрякото дялово участие II, а именно непряко дялово участие II-B, може да бъде преобразувана по пазарната цена на акциите към момента на преобразуването, минус 10 % или 5,25 %, в зависимост от задействащото събитие. В спорното решение се посочва също, че е възможно „да се очаква, че всички тези цени съответстват на изискването по [точка] 67 от Временната рамка“, но че „може да има цена, под която изискването по [тази точка] от Временната рамка няма да бъде изпълнено“, и че в такова положение Федерална република Германия се ангажира да поиска разрешението на Комисията, преди да упражни правото си на преобразуване.

86 В точки 276—278 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема след това, че цената на акциите при преобразуването на непрякото дялово участие II в собствен капитал не се определя въз основа на TERP, както по отношение на непрякото дялово участие II-A, тъй като определената фиксирана цена на акция не съответства на метода, определен в точка 67 от Временната рамка, така и по отношение на непрякото дялово участие II-B, за което цената се основава на пазарната цена при преобразуването.

87 Накрая, Общият съд констатира, че Комисията не е обосновала избора си да прибегне до алтернативен метод на изчисление, и че като предвижда режим на последващо разрешение в случай на несъответстваща цена, тази институция просто е отложила своето решение, в нарушение на точка 67.

88 В този контекст следва да се уточни, че според точка 59 от Временната рамка, като алтернатива на посочените в точки 60—70 от тази рамка методики за определяне на възнаграждението на държавата държавите членки могат да уведомяват за схеми или индивидуални мерки, при които методиката за определяне на възнаграждението на държавата е адаптирана в съответствие с характеристиките и ранга на капиталовия инструмент, при условие че като цяло те водят до сходен резултат по отношение на стимулиращия ефект върху излизането на държавата от капитала и до подобно общо въздействие върху нейното възнаграждение.

89 Ето защо DLH основателно твърди, че Комисията е можела, без обаче да трябва да се позовава за тази цел на конкретна причина или изключително обстоятелство, да се позове на механизъм, който е алтернативен на описания в точка 67 от Временната рамка. Такъв алтернативен механизъм обаче е в съответствие с изискванията, произтичащи от Временната рамка, само доколкото води до резултат, който като цяло е сходен с описания в точка 67.

90 От точки 277, 278 и 280—286 от обжалваното съдебно решение обаче следва, че Общият съд е констатирал, че посоченият в съображение 158 от спорното решение алтернативен метод за изчисляване може да доведе до определяне на цени, които не съответстват на цените, произтичащи от прилагането на метода, определен в точка 67 от Временната рамка. За да стигне до този извод, Общият съд се основава по-специално на самия текст на спорното решение, припомнен в точка 85 от настоящото решение.

91 В рамките на настоящото производство по обжалване не се оспорва констатацията на Общия съд, че резултатът от прилагането на този алтернативен метод се различава от този на прилагането на метода, определен в точка 67 от Временната рамка.

92 В този контекст доводите на жалбоподателя, изведени от невъзможността да се изчисли TERP по настоящото дело, не могат да бъдат приети.

93 Всъщност, освен че противоречат на спорното решение, в което изрично се предвижда сравнение между резултата от алтернативния метод за изчисляване и резултата, получен при използване на метода, основан на TERP, тези доводи в крайна сметка целят, както твърдят Ryanair и Condor, да приканят Съда сам да направи фактически констатации, без да твърдят, че Общият съд е изопачил представените му доказателства.

94 Според постоянната съдебна практика обаче при обжалване Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Правото на Съда да осъществява контрол върху установените от Общия съд фактически констатации, се простира по-специално до изопачаването на фактите, т.е. обективната неточност на тези констатации предвид документите по делото, до изопачаването на доказателствата, до правната им квалификация, както и до въпроса дали са били спазени правилата във връзка с доказателствената тежест и събирането на доказателства (вж. решение от 11 септември 2025 г., Австрия/Комисия (Атомна електроцентрала „Paks II“), C‑59/23 P, EU:C:2025:686, т. 58 и цитираната съдебна практика).

95 Следователно третото основание е недопустимо, доколкото с него се иска от Съда да констатира, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка, тъй като не е отчело невъзможността да се изчисли TERP по настоящото дело.

96 От друга страна, противно на поддържаното от Комисията, задължението на Федерална република Германия да поиска, в случай че цената на преобразуване на хибридните капиталови инструменти не съответства на изискването, посочено в точка 67 от Временната рамка, разрешение от Комисията, както е предвидено в съображение 158 от спорното решение, не е достатъчно, за да се гарантира съответствието на това съображение с посоченото изискване.

97 Всъщност, както отбелязва Общият съд в точка 284 от обжалваното съдебно решение, Федерална република Германия се е ангажирала не да се увери, че във всички случаи цената ще съответства на изискването, посочено в точка 67 от Временната рамка, а само да получи разрешение от Комисията за определеното ценово равнище. Нищо не уточнява критериите, според които Комисията ще трябва да разгледа евентуално проект за преобразуване на хибридни капиталови инструменти на Федерална република Германия, в случай че не са изпълнени предписанията на точка 67 от Временната рамка. От това следва, че не съществува никаква гаранция, че тези изисквания ще бъдат спазени.

98 Следва също да се приеме, както прави Общият съд в точки 280—286 от обжалваното съдебно решение, че за предоставяните от държавите помощи се прилага режим на предварително разрешение по член 108, параграф 3 ДФЕС, така че дадена мярка за помощ трябва да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, преди да бъде приведена в действие. Така Комисията не може да отложи преценката на елемент, пряко свързан с разглеждането на тази съвместимост, за дата, която е по-късна от датата на приемане на решението си дали дадена държавна помощ е съвместима. Всъщност в спорното решение Комисията е трябвало да изрази позиция относно реда и условията за определяне на цената в случай на преобразуване на разглежданите хибридни капиталови инструменти, без да може да се ограничи до приемане на метод за изчисляване, който във всички случаи не гарантира спазването на изискването, формулирано в точка 67 от Временната рамка.

99 Освен това, макар Комисията да поддържа, че съображение 158 от спорното решение разрешава разглежданата мярка само при условие че цената на преобразуване в крайна сметка е в съответствие с точка 67 от Временната рамка, налага се констатацията, че това твърдение не намира подкрепа в посоченото съображение, което предвижда контрол ex post, без да определя параметрите на този контрол.

100 От това следва, че третото основание трябва да бъде отхвърлено отчасти като недопустимо и отчасти по същество.

По четвъртото основание

Доводи на страните

101 С четвъртото си основание, което се състои от две части, DLH упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил границите на съдебния си контрол, приемайки в точки 373—412 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при проверката дали DLH разполага със ЗПМ на релевантните летища.

102 С първата част от четвъртото основание DLH по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е надхвърлил границите на съдебния си контрол, като в точки 373—387 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като е взела предвид само критерии, свързани по същество с пречките за навлизане на пазара и разширяване на нови конкуренти, както и с „капацитета на летищата“, без да вземе предвид всички релевантни в случая фактори, за да прецени разполага ли DLH със ЗПМ на релевантните летища.

103 В това отношение DLH твърди, че идентифицирането на ЗПМ е част от сложен икономически анализ, в рамките на който Комисията разполага с широко право на преценка, и че Общият съд е превишил границите на съдебния контрол, който може да упражни по отношение на решението, прието от Комисията в този контекст. По-специално в точка 385 от обжалваното съдебно решение съображенията на Общия съд били твърде неясни и само накратко споменавали потенциалната релевантност на пазарните дялове на бенефициера „като честота (брой на полетите) и предлагани места от и до релевантните летища“, за да направи извода, че Комисията не е взела предвид всички релевантни обстоятелства. В това отношение според DLH Комисията правилно не е взела предвид последното обстоятелство. Всъщност приложените в случая критерии били достатъчни, за да се анализират с точност последиците от разглежданата мярка в съответствие с точка 72 от Временната рамка, и били съвместими с аналитичната рамка, която Комисията използва в делата за концентрация, в които участват авиокомпании. Още повече, потенциалните последици за конкуренцията от разглежданата мярка не се отнасяли до конкретна линия, а по-скоро до способността на DLH да запази, и дори да разшири слотовете, които е притежавало на релевантните летища. По този начин следвало да се прецени съвместима ли е помощта с конкурентната ситуация като цяло.

104 От друга страна, DLH поддържа, че съображенията на Общия съд в точка 379 от обжалваното съдебно решение не доказват, че анализът на пазарните дялове като честоти и предлагани места бил по-полезен от критериите, възприети от Комисията, за да прецени налице ли е ЗПМ. От това DLH прави извода, че тази институция не била длъжна да допълни този анализ с оценка на пазарните дялове като честоти или предлагани места или с отчитане на всички останали „релевантни обстоятелства“.

105 С втората част от четвъртото основание DLH по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е надхвърлил границите на съдебния си контрол, като в точки 388—412 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, констатирайки, че DLH не разполага със ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена.

106 В това отношение DLH поддържа, че тъй като Комисията разполага с широки правомощия да анализира пазарните данни, за да прецени налице ли е ЗПМ, Общият съд е превишил границите на съдебния си контрол, като е заменил анализа на Комисията със своя собствен анализ на тези данни. По-конкретно, в точка 411 от обжалваното съдебно решение съображенията на Общия съд в това отношение били твърде неясни, доколкото той твърди, че Комисията неправилно констатирала, че DLH не разполага със ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена „поне през летния сезон на 2019 г. на IATA“. Тези мотиви били недостатъчни, за да се установи допусната от Комисията явна грешка в преценката, доколкото се отнасяли до други периоди, като например зимния сезон 2019/2020 г. на IATA.

107 Според DLH Комисията правилно е установила, че то не притежава ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена. DLH подчертава, че критериите за оценка на ЗПМ по отношение на последните две летища са значително различни от тези за летищата във Франкфурт и Мюнхен и действително позволяват да се докаже, че то не разполага със ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена. В това отношение, като критикува по-специално точка 397 от обжалваното съдебно решение, DLH представя данни и цифри по-специално относно слотовете, които притежава на летищата в Дюселдорф, Виена, Франкфурт и Мюнхен, за да докаже, че Общият съд неправилно е приел, че Комисията не е могла да стигне до извода, че то не разполага със ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена.

108 Федерална република Германия и Комисията поддържат по същество доводите на DLH, изтъкнати в рамките на четвъртото му основание, и смятат, че това основание следва да бъде уважено.

109 Ryanair и Condor оспорват тези доводи и поддържат, че втората част от четвъртото основание трябва да се отхвърли, поне отчасти, като недопустима, тъй като с тази част DLH цели да постави под въпрос фактическите констатации, направени от Общия съд, а Ryanair смята освен това, че доводите на DLH относно непълнотата на мотивите на обжалваното съдебно решение и доводите, изведени от съдебната практика и практиката на Комисията при вземане на решения, са недопустими. Във всички случаи според тези страни това основание следва да се отхвърли по същество. Всъщност те искат да се потвърдят мотивите на обжалваното съдебно решение, посочени в това основание, тъй като Общият съд по-специално не е превишил границите на съдебния контрол, който е длъжен да упражни.

Съображения на Съда

110 Що се отнася до първата част от четвъртото основание, следва да се отбележи, че в точки 373—387 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал критериите, използвани от Комисията, за да прецени дали DLH разполага със ЗПМ на релевантните летища.

111 Най-напред, в точка 373 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че в точка 179 от спорното решение Комисията посочва, че за тази цел се основава на три критерия: първо, делът на слотовете, притежавани от групата, към която принадлежи DLH, на посочените летища, определен в точка 376 от това решение като съотношението между броя на слотовете, притежавани от въздушен превозвач (или въздушните превозвачи от една и съща група) на дадено летище, и общия брой на наличните слотове в него, второ, „нивото на натовареност“ на тези летища, оценено, както по същество следва от тази точка от обжалваното съдебно решение, с оглед на съотношението на слотовете, разпределени на всички въздушни превозвачи на съответното летище, спрямо общия капацитет на слотовете на това летище, и трето, делът на слотовете, притежавани от конкурентите на бенефициера. Според Общия съд тези критерии се отнасят основно до „капацитета на летищата“ и до достъпа до инфраструктурата.

112 В точка 378 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд приема, че други фактори за пазарните дялове, притежавани от бенефициера и неговите конкуренти на пазара на услуги за въздушен превоз на пътници, били релевантни за преценката дали е била налице ЗПМ. В това отношение Общият съд уточнява по-специално в точка 379 от това решение, от една страна, че поради различните размери на самолетите, използвани от въздушните превозвачи в определените им слотове, броят на предлаганите от тях места може значително да варира в рамките на даден слот, а от друга страна, че въздушните превозвачи могат да изпълняват различен брой полети в рамките на един и същ слот. Предоставената с тези допълнителни критерии информация обаче позволявала да се прецени значението на пазарните дялове на съответните въздушни превозвачи. В случая в точка 380 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че пазарните дялове на DLH, изразени като честота (брой на полетите) и предлагани места от и до релевантните летища, понякога значително надхвърлят притежаваните от него дялове от слотове, както са посочени в спорното решение.

113 Въз основа на това в точка 386 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че предвид значението на пазарните дялове, за да се определи съществуването на ЗПМ, припомнено в точка 383 от обжалваното съдебно решение, като не е съобразила това обстоятелство, Комисията не е взела предвид всички релевантни фактори.

114 В това отношение следва да се подчертае, първо, че от определението на понятието „слот“ в член 2, буква а) от Регламент № 95/93, изменен с Регламент № 793/2004, следва, че този термин означава „разрешението, дадено от координатора […] за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от координатора“.

115 От това определение по същество следва, че слот е правото да се изпълнява полет. Следователно в спорното решение Комисията правилно е установила пряка връзка между броя на слотовете, притежавани от бенефициера по разглежданата мярка, и броя на полетите, които той може да организира, докато, като е приел в точка 379 от обжалваното съдебно решение, че притежаването само на един слот позволявало да бъдат организирани няколко полета, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в тълкуването на понятието „слотове“. От това следва, че за разлика от постановеното на Общия съд, съобразяването на критерия за честотата на полетите не изглежда задължително, за да се прецени до каква степен даден оператор разполага с реална възможност да се конкурира с DLH в дадено летище.

116 Второ, по отношение на критериите, свързани с честотата и броя на предлаганите места, посочени от Общия съд в точка 380 от обжалваното съдебно решение, които според него Комисията е трябвало да вземе предвид, макар да не може да се изключи, че тези критерии могат да допринесат за оценката какъв е капацитетът на даден въздушен превозвач да предоставя услуги от дадено летище, това обстоятелство само по себе си не е от естество да докаже, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 56 и 57 от настоящото решение, тъй като този капацитет, който тази институция е приела за решаващ с оглед на преценката дали е налице ЗПМ в дадено летище, може да бъде определен и с оглед на равностоен критерий, като например разпределението на слотовете между операторите.

117 При тези условия, след като Общият съд не е установил в достатъчна степен от правна страна, че избраният от Комисията критерий, а именно разпределянето на слотовете, явно не е от естество да позволи да се оцени правилно този капацитет за целите на преценката дали е налице ЗПМ, и лишава от правдоподобност направения от тази институция анализ, в точки 380 и 382 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно упреква Комисията, че в спорното решение не е оценила капацитета на даден въздушен превозвач да предоставя услугите си въз основа на критерий, свързан с честотата и броя на предлаганите места, а именно критерий, различен от възприетия от Комисията в това решение.

118 Трето, в точки 373—387 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е доказал и че Комисията не е имала основание да приеме, че нивото на натовареност на дадено летище и разпределянето на слотовете между различните оператори, действащи от това летище, представляват подходящи параметри, за да се определят степента на използване на дадено летище от оператор, както и капацитетът на даден оператор да организира повече полети от посоченото летище през релевантния период. Следователно Общият съд не е установил, че Комисията не може да се позове на тези различни параметри, за да оцени както реалната, така и потенциалната конкуренция, на която е било изложено DLH през този период.

119 Така, противно на постановеното от Общия съд в точка 386 от обжалваното съдебно решение, той не е доказал в достатъчна степен от правна страна, в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точки 56—64 от настоящото решение, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, основавайки анализа си за ЗПМ на припомнените в точка 111 от настоящото решение критерии, тъй като не е включила в оценката си отчитане на пазарните дялове като честоти и предлагани места. От това следва, че първата част от четвъртото основание следва да се уважи.

120 Що се отнася до втората част от четвъртото основание, следва да се припомни, по отношение на допустимостта ѝ, от една страна, че нарушението от страна на Общия съд на задължението му за мотивиране и на границите на съдебния му контрол са правни въпроси, по които Съдът е компетентен да се произнесе на етапа на обжалването (решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 47, и от 26 май 2016 г., Rose Vision/Комисия, C‑224/15 P, EU:C:2016:358, т. 26 и цитираната съдебна практика). Въпросът дали доводите на DLH са достатъчно обосновани по отношение на нарушението на задължението за мотивиране, или по отношение на нарушението на границите на съдебния контрол, са в противоречие с практиката на Съда или с практиката на Комисията при вземането на решения, се отнася до доводите по същество и не може да има каквато и да е влияние по отношение на допустимостта.

121 От друга страна, като се има предвид, както бе посочено в точка 94 от настоящото решение, че Съдът не е компетентен да установява фактите, следва да се отбележи, че доколкото DLH приканва Съда да провери, въз основа на представените му от него фактически елементи, дали Комисията правилно е констатирала, че DLH не притежава ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена, или дали Общият съд е констатирал фактите погрешно, втората част от четвъртото основание е недопустима, тъй като DLH не е изтъкнало каквото и изопачаване на фактите от страна на Общия съд.

122 По същество е важно да се отбележи, че след като в точка 410 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че Комисията не е взела предвид всички релевантни критерии и по този начин е допуснала явна грешка в преценката, в точка 411 от това решение той добавя, че във всеки случай само въз основа на възприетите от нея критерии Комисията не е имала основание да заключи, че групата Lufthansa не е разполагала със ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена, поне през летния сезон 2019 г. на IATA.

123 За да стигне до този извод, що се отнася до летището в Дюселдорф, Общият съд най-напред констатира в точка 397 от обжалваното съдебно решение, че средният дял на слотовете, притежаван от групата Lufthansa на това летище през летния сезон на 2019 г. на IATA, а именно между 40 и 50 %, надхвърля прага от 40 %, който трябвало да представлява първи признак за съобразяване, за да се установи налице ли е ЗПМ. След това Общият съд отбелязва в точка 398 от обжалваното съдебно решение, че средното ниво на натовареност на въпросното летище през летния сезон на 2019 г. на IATA е много високо, а именно между 80 и 90 %, нараствайки до диапазон между 90 и 100 % през пиковите часове, при положение че ниво над 60 % вече било проблемно. Накрая, в точка 399 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава слабата конкуренция между операторите, действащи на същото летище, като подкрепя тази констатация с изброяване на въздухоплавателните средства, притежавани от всеки от тях. В точка 401 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че само въз основа на тези критерии Комисията не е можела с основание да заключи, че групата Lufthansa не е разполагала със ЗПМ на летището в Дюселдорф поне през летния сезон на 2019 г. на IATA.

124 Въз основа на аналогични съображения, mutatis mutandis на посочените в предходната точка, в точка 408 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави извода, че Комисията не е можела с основание да заключи, че групата Lufthansa не е разполагала със ЗПМ на летището във Виена поне през летния сезон на 2019 г. на IATA.

125 По този начин Общият съд не е разгледал мотивите, съдържащи се в съображения 203, 204, 211 и 212 от спорното решение. В тези мотиви обаче се уточняват причините, поради които Комисията е разтълкувала данните, с които разполага, в смисъл че не позволяват да се установи наличието на ЗПМ на групата Lufthansa на летищата в Дюселдорф и Виена. По отношение на летището в Дюселдорф Комисията по-специално е приела, че най-големият дял от слотовете, притежавани от DLH, не надвишава 55—65 % за нито един часови пояс, в резултат на което конкурентите на DLH са имали възможност да изградят значителен портфейл от слотове, като използват тези, които не са били разпределени на групата Lufthansa, а по отношение на размера на използвания парк — че конкурентите на DLH се намирали в по-добра позиция в Дюселдорф, отколкото във Франкфурт или Мюнхен. Що се отнася до летището във Виена, Комисията се е позовала и на обстоятелствата, че най-големият дял от слотовете, притежавани от DLH, не надвишава 50 до 60 % за нито един часови пояс, че все още имало налични слотове, че на летището били установени два относително силни конкурента и че за конкурентите на DLH било възможно да изградят значителен портфейл от слотове, като използват тези, които не са били разпределени на групата Lufthansa. По този начин Комисията приела, че независимо от приблизително сходните нива на натовареност в тези четири летища, делът на слотовете, притежавани от DLH, е бил значително по-висок във Франкфурт и Мюнхен, отколкото в Дюселдорф и Виена, и че конкурентите на DLH са били, обратно, по-силни в Дюселдорф и Виена, отколкото във Франкфурт и Мюнхен.

126 В точки 396—408 от обжалваното съдебно решение обаче, като се основава на същите данни като Комисията, Общият съд прави нов анализ на тези данни, за да стигне в крайна сметка, въз основа на общата им преценка, до извод, различен от този на посочената институция, без обаче да постави под въпрос съдържащите се в спорното решение констатации на Комисията.

127 От това следва, че Общият съд не е упражнил контрол единствено върху това дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 56—64 от настоящото решение, а е заменил със своя собствена преценка тази на Комисията в случай, в който тази институция се ползва с широка свобода на преценка.

128 От това следва, че втората част от четвъртото основание трябва да бъде уважена, а оттам и четвъртото основание в неговата цялост.

По петото основание

Доводи на страните

129 С петото си основание DLH упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 467—480 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като още на първия етап на процедурата за преотстъпване на слотове е изключила някои конкуренти, които вече са били създали база на летищата във Франкфурт и Мюнхен.

130 В това отношение DLH поддържа, че макар Общият съд да е признал, че Комисията разполага с широко право на преценка, за да извърши оценка дали поетите ангажименти са достатъчни, той не е взел предвид собствената си практика, установена с решение от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия (T‑162/10, EU:T:2015:283, т. 295), според която обстоятелството, че е било възможно да се одобрят и други ангажименти, които дори биха били по-благоприятни за конкуренцията, не може да доведе до отмяна на решението на Комисията, ако последната е можела разумно да заключи, че ангажиментите, възпроизведени в това решение, позволяват да се разсеят сериозните съмнения. Така Общият съд нарушил правото на преценка на Комисията, като отхвърлил ангажимент с мотива, че според него различен ангажимент бил по-благоприятен за конкуренцията, като по този начин заменил преценката на тази институция със собствената си преценка.

131 DLH посочва, че както отбелязва Общият съд в точка 421 от обжалваното съдебно решение, потенциалните последици от държавните помощи са по-непосредствени от тези в резултат на концентрациите, доколкото бенефициерът не придобива конкурент, премахвайки така конкурентен натиск, но може да използва допълнителните публични средства, с които разполага, за да запази или укрепи позицията си на пазара. По силата на Временната рамка били необходими ангажименти, за да се преодолее този риск на летищата, на които DLH притежава ЗПМ.

132 Противно на констатираното от Общия съд в точка 472 от обжалваното съдебно решение, в съображения 226 и 227 от спорното решение Комисията изрично посочила, че ограничаването на процедурата за преотстъпване на слотове до новите участници на пазара било полезно, тъй като позволявало структурна конкуренция с групата Lufthansa. По-специално тази институция взела предвид проблемите, свързани с конкуренцията, във връзка с помощта за рекапитализация въз основа на предходния ѝ опит по делата за концентрации и картели в сектора на въздухоплаването, за да заключи, че ангажиментът на групата Lufthansa да прехвърли част от дейността си, за да позволи на конкурентите да се установят, представлява най-ефикасната мярка за предотвратяване на всяко неоправдано нарушаване на конкуренцията.

133 Съображенията на Общия съд в точки 472—477 от обжалваното съдебно решение обаче напълно пренебрегват факта, че Комисията, когато трябва да избира между две различни структури на ангажименти, разполага с широко право на преценка, за да прилага ангажименти с по-тесен обхват, доколкото може разумно да заключи, че предложените ангажименти са достатъчни за справяне с възникналите рискове, в конкретния случай от ЗПМ на DLH на летищата във Франкфурт и Мюнхен.

134 Също така, анализирайки в точки 473—476 от обжалваното съдебно решение структурата на пазара на летищата във Франкфурт и Мюнхен и позовавайки се на друга структура, която не изключва съществуващите конкуренти от процедурата за преотстъпване на слотове, Общият съд заменил преценката на Комисията със собствената си преценка, въпреки че отново става въпрос за сложен икономически анализ.

135 Освен това според DLH, като се има предвид постановеното по същество от Общия съд в точки 452 и 463 от обжалваното съдебно решение, той е опорочил мотивите си с противоречие, като в точки 473—476 от обжалваното съдебно решение е приел, че превозвачите, разполагащи с база на летище, били в по-добро положение, за да поддържат ефективна конкуренция.

136 Федерална република Германия и Комисията поддържат по същество доводите, изтъкнати от DLH в рамките на петото му основание, и смятат, че това основание следва да бъде уважено.

137 Ryanair и Condor оспорват тези доводи и поддържат, че петото основание следва да се отхвърли. По същество те искат да се потвърдят мотивите на обжалваното съдебно решение, посочени в това основание, тъй като Общият съд по-специално не е превишил границите на съдебния контрол, който е длъжен да упражни.

Съображения на Съда

138 В началото следва да се припомни, че в съответствие с точка 72 от Временната рамка, ако бенефициерът на мярка за рекапитализация, разполага със ЗПМ на даден пазар, държавата членка трябва да предложи допълнителни мерки за запазване на ефективната конкуренция на този пазар. В това отношение от съображения 71 и 72 от спорното решение става ясно, че Федерална република Германия се е ангажирала да задължи бенефициера на разглежданата мярка за рекапитализация да преотстъпи определен брой ежедневни слотове и допълнителни активи на летищата във Франкфурт и Мюнхен. Тогава е било предвидено, че ако след три сезона преотстъпените слотове не бъдат поети от нов участник, те ще бъдат предоставени на разположение на другите конкурентни превозвачи, които вече разполагат с база на тези летища.

139 В точка 479 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията не е разгледала всички релевантни обстоятелства, свързани с ангажиментите на Федерална република Германия, предназначени да запазят ефективната конкуренция на съответния пазар, преценени в сравнение със структурата и конкретните характеристики на съответните пазари. По-конкретно в точки 472—478 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията е трябвало да провери дали дадената на новите участници преференция и изключването на вече съществуващите конкуренти още на първия етап на процедурата по преотстъпване на слотове е било подходящо и необходимо, за да се запази ефективната конкуренция.

140 В подкрепа на този извод Общият съд посочва по-специално в точки 474—477 от обжалваното съдебно решение, че други мерки, състоящи се в частност в преотстъпване на разглежданите слотове на вече установените конкуренти при условия, различни от предвидените в ангажиментите на Федерална република Германия, били по-подходящи за запазване на ефективната конкуренция.

141 В това отношение е важно да се подчертае, че от практиката на Съда, посочена в точки 56—64 от настоящото решение, следва, че Комисията разполага с широко право на преценка, за да определи дали предложените от държавите членки допълнителни мерки позволяват да се отговори на изискванията, произтичащи от точка 72 от Временната рамка.

142 Освен това с оглед на самия текст на точка 72 и на принципите, уреждащи дисциплината на държавните помощи, в рамките на своята преценка Комисията трябва да провери не дали предложените допълнителни мерки са най-ефективните възможни мерки за насърчаване на конкуренцията на съответните пазари, а само дали тези мерки са достатъчни, за да се запази ефективната конкуренция на тези пазари.

143 Ето защо DLH с основание поддържа, че обстоятелството, че мерки, различни от посочените в спорното решение, можели да допринесат за по-високо равнище на конкуренция на съответните пазари, в никакъв случай не може да доведе до отмяна на това решение.

144 От това следва, че Общият съд не може валидно да стигне до извода, че спорното решение е опорочено от явна грешка в преценката, като се основава на факта, че Комисията не е разгледала потенциалните положителни последици от процедура за преотстъпване на слотове, която не изключвала съществуващите конкуренти, при положение че такъв механизъм насърчавал по-силна конкуренция, без да е констатирал, в рамките на контрола, който упражнява, че ангажиментите, посочени в спорното решение, са недостатъчни, за да позволят запазването на ефективна конкуренция на съответните пазари.

145 Следователно петото основание трябва да бъде уважено.

По шестото основание

Доводи на страните

146 С шестото си основание DLH упреква Общия съд, че по-специално в точка 501 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е изпълнила задължението си да изложи мотиви, що се отнася до констатацията ѝ, че преотстъпването на слотовете трябва да се извършва срещу възнаграждение и не засяга ефективността на ангажиментите относно тези слотове.

147 DLH припомня, че от практиката на Съда следва, че решение като спорното, прието в кратки срокове, трябва да съдържа единствено причините, поради които Комисията смята, че проверяваната от нея мярка, изглежда, не поражда сериозни затруднения, и че за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в структурата на съответното решение. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като стигнал до извода, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране.

148 Освен това DLH твърди, че с оглед на практиката на Съда в тази област спорното решение е надлежно мотивирано, тъй като, от една страна, предвид броя на доводите, изтъкнати по отношение на всеки елемент от ангажиментите относно слотовете, разгледани от Общия съд в точки 413—493 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите в първоинстанционното производство очевидно са могли да оспорят правилността на спорното решение. От друга страна, особената структура на всяко преотстъпване на слотове била различна и предполагала изключително технически оценки, които следователно не се нуждаят от специални допълнителни мотиви.

149 Федерална република Германия и Комисията поддържат по същество доводите на DLH, изложени в рамките на шестото му основание, и смятат, че това основание следва да бъде уважено.

150 Ryanair и Condor оспорват тези доводи и поддържат, че шестото основание следва да се отхвърли. По същество те искат да се потвърдят мотивите на обжалваното съдебно решение, посочени в това основание, тъй като Общият съд по-специално не е превишил границите на съдебния контрол, който е длъжен да упражни.

Съображения на Съда

151 Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 23 януари 2025 г., Neos/Ryanair и Комисия, C‑490/23 P, EU:C:2025:32, т. 34 и цитираната съдебна практика).

152 Когато става въпрос по-специално, както в настоящия случай, за решение на основание член 108, параграф 3 ДФЕС да не се повдигат възражения по отношение на мярка за помощ, Съдът вече е имал повод да уточни, че подобно решение, което се приема в кратки срокове, трябва да съдържа единствено причините, поради които според Комисията не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар, и че дори кратките мотиви на това решение трябва да се считат за достатъчни с оглед на предвиденото в член 296, втора алинея ДФЕС изискване за мотивиране, при условие че изразяват ясно и недвусмислено причините, поради които Комисията е счела, че не са налице такива затруднения, тъй като въпросът за основателността на тези мотиви не е свързан с това изискване (вж. по аналогия решение от 23 ноември 2023 г., Neos/Ryanair и Комисия, C‑490/23 P, EU:C:2025:32, т. 35 и цитираната съдебна практика).

153 Именно с оглед на тези критерии следва да се провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение е опорочено от нарушение на задължението за мотивиране на Комисията по силата на член 296, втора алинея ДФЕС.

154 В случая, в точки 498—502 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че в спорното решение Комисията е трябвало да изложи подробно причините, накарали я да приеме, че преотстъпването на разглежданите слотове трябва да се извършва срещу възнаграждение, а не безвъзмездно, при положение че изборът на възмездно преотстъпване можел да доведе до намаляване на привлекателността на предложените слотове, а оттам на ефикасността на свързаните с тях ангажименти.

155 В това отношение, като в точка 501 от обжалваното съдебно решение упреква Комисията, че не е посочила в спорното решение причините, поради които безвъзмездното преотстъпване на разглежданите слотове не е било предпочетено пред възмездното им преотстъпване, Общият съд изисква от тази институция да обоснове основателността на потвърдената със спорното решение възможност за възмездно преотстъпване на слотовете не само по положителен начин, но и по отрицателен начин да обоснове ирелевантността на обратната възможност, а именно безвъзмездно преотстъпване.

156 Като се има предвид обаче, че както следва от точка 142 от настоящото решение, съгласно Временната рамка единствено Комисията следва да провери дали предложените допълнителни мерки са достатъчни, за да се запази ефективната конкуренция на съответните пазари, не може да се очаква от тази институция в рамките на задължението ѝ за мотивиране да провери дали други мерки могат да благоприятстват в по-голяма степен конкуренцията на тези пазари и да изложи причините, поради които не е изискала прилагането на тези други мерки.

157 От изложеното по-горе следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 501 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията не е изпълнила задължението си да изложи мотиви, тъй като не е обяснила защо преотстъпването на разглежданите слотове трябва да се извършва срещу възнаграждение, а не безвъзмездно.

158 От това следва, че шестото основание трябва да бъде уважено.

Заключение

159 Както правилно приема Общият съд в точка 505 от обжалваното съдебно решение, която не е оспорена в рамките на настоящото производство по обжалване, всяка от грешките, които опорочавали решението, както са припомнени в точка 504 от това съдебно решение, сама по себе си може да обоснове отмяната на спорното решение. Следователно отмяната на обжалваното съдебно решение би била обоснована само ако се докаже, че Общият съд неправилно е приел, че всяка от тези грешки е допусната. От това следва, че настоящата жалба може да бъде уважена и обжалваното съдебно решение да бъде отменено само ако всички изтъкнати от жалбоподателя основания са уважени по същество.

160 С оглед на всички изложени по-горе съображения обаче, ако първото, второто, четвъртото, четвъртото, петото и шестото основание за обжалване следва да бъдат уважени, третото основание трябва да се отхвърли. Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

По съдебните разноски

161 По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

162 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

163 След като Ryanair и Condor са поискали DLH да бъде осъдено да заплати съдебните разноски и последното е загубило делото, то следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Ryanair и Condor.

164 Освен това, тъй като Федерална република Германия и Комисията са загубили делото, но Ryanair и Condor не са направили искане те да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, Федерална република Германия и Комисията следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)Отхвърля жалбата.

2)Осъжда Deutsche Lufthansa AG да заплати, освен собствените си съдебни разноски, и тези на Ryanair DAC и на Condor Flugdienst GmbH.

3)Федерална република Германия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи

*Език на производството: английски.