Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)
29 април 2026 година(*)
„ Публична служба — Държавни служители — Назначаване — Обявление за конкурс — Конкурс на общо основание EPSO/AD/391/21 — Решение да не се впише името на жалбоподателя в списъка с издържалите конкурса лица — Равно третиране — Стандартизиране на оценките — Задължение за мотивиране — Право на защита — Принцип на добра администрация — Продължителност на административното производство — Разумен срок “
По дело T‑229/24,
Isabel Sánchez, с местожителство в Брюксел (Белгия), представлявана от A. Champetier и S. Rodrigues, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от J.‑F. Brakeland, K. Talabér-Ritz и S. Chantre,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),
състоящ се от: S. L. Kalėda (докладчик), председател, T. Perišin и S. Verschuur, съдии,
секретар: A. Audras-Hidelot, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 10 декември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си, подадена на основание на член 270 ДФЕС жалбоподателката, Isabel Sánchez, иска, от една страна, по същество отмяна на решението на конкурсната комисия на конкурс на общо основание EPSO/AD/391/21 от 15 май 2023 г., с което след преразглеждане тази комисия решава да не впише името ѝ в списъка с издържалите конкурса лица, и от друга страна, обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяла.
Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаването на жалбата
По фактите, довели до приемането на първоначалното решение за невписване
2 На 10 май 2021 г. жалбоподателката кандидатства за участие в конкурс на общо основание по квалификации и изпити EPSO/AD/391/21 за назначаване на администратори (AD 7). Разглежданият конкурс има за предмет съставянето на списъци на издържалите конкурса лица, от които институциите на Европейския съюз, в частност генерална дирекция (ГД) „Подкрепа за структурните реформи“ и ГД „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия, могат да наемат длъжностни лица. Обявлението за конкурса е публикувано от Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) в Официален вестник на Европейския съюз от 8 април 2021 г. (ОВ C 120 A, 2021 г., стр. 1, наричано по-нататък „обявлението за конкурса“). На 8 март 2022 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано изменение на раздел 5 от обявлението за конкурса във връзка с „Център за оценяване“ (ОВ C 111 A, 2022 г., стр. 11).
3 Обявлението за конкурса предвижда процедура в три етапа. На първия етап досиетата на всички кандидати е трябвало да бъдат разгледани, за да се провери дали отговарят на условията за допускане въз основа на информацията, предоставена във онлайн формуляра за кандидатстване, и кандидатите е трябвало да преминат тестове от типа „Въпроси с няколко възможни отговора“. Вторият етап е подбор по квалификации (т.нар. етап на „филтъра на квалификациите“) въз основа на квалификациите, посочени във формуляра за кандидатстване. В рамките на третия етап кандидатите, получили най-добри резултати на предходния етап, са поканени да се явят на изпитите по модела „Център за оценяване“. Съгласно измененото обявление за конкурса този етап се състои от четири изпита, а именно интервю относно общите компетенции, интервю относно ситуационните компетенции, писмен изпит в съответната област и интервю, свързано с областта. Имената на кандидатите, получили най-високите общи оценки след този трети етап, се вписват в списъка с издържалите конкурса лица.
4 На 1 април 2022 г. жалбоподателката е уведомена от конкурсната комисия, че е получила достатъчен брой точки в рамките на изпита на филтъра на квалификациите, за да бъде поканена да участва в изпитите, организирани по модела „Център за оценяване“.
5 С решение от 19 декември 2022 г. жалбоподателката е уведомена, че с 122 точки, получени след тези изпити, името ѝ не е вписано в списъка с издържалите конкурса лица, тъй като не е сред кандидатите, получили най-високите оценки на изпитите, организирани в центъра за оценяване, а именно най-малко 123 точки (наричано по-нататък „първоначалното решение за невписване“).
6 На 20 декември 2022 г. жалбоподателката иска некоригирано копие от писмения си изпит, което ѝ е изпратено на 5 януари 2023 г.
7 На 22 декември 2022 г. жалбоподателката подава искане за преразглеждане на работата ѝ на писмения изпит и на интервюто във връзка с областта.
8 С решение от 15 май 2023 г., взето след преразглеждане, конкурсната комисия потвърждава първоначалното решение за невписване, що се отнася до оценката, получена на изпитите по модела „Център за оценяване“.
9 На 30 май 2023 г. жалбоподателката изпраща на EPSO поредица от въпроси във връзка с преразглеждането. На 31 май 2023 г. EPSO отговаря, че може само да потвърди отговора на конкурсната комисия на искането за преразглеждане.
10 На 14 август 2023 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).
11 С решение от 24 януари 2024 г. органът по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателката по административен ред (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“).
По заявленията за достъп до документи и до личните данни на жалбоподателката вследствие на първоначалното решение за невписване
12 На 3 юли 2023 г. жалбоподателката подава заявление за достъп на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), по-специално във връзка с интервюто в областта, стандартизацията на оценките (наричана по-нататък „стандартизацията“) и срещите между EPSO и конкурсната комисия (наричано по-нататък „първоначалното заявление за достъп до документи“).
13 Същия ден жалбоподателката подава заявление за достъп до личните данни, обработвани от EPSO или от конкурсната комисия във връзка с интервюто в областта.
14 На 17 август 2023 г. EPSO уведомява жалбоподателката, че от седемте документа, за които е установено, че попадат в предмета на първоначалното ѝ заявление за достъп до документи, ѝ е предоставен пълен достъп до три документа, сред които документ, озаглавен „Правила за третото оценяване — Ефект на оценителя — Стандартизация“ и частичен достъп до четвърти документ. Тъй като ѝ е отказан достъп до останалите три документа му на основание на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 относно защитата на процеса на вземане на решения от институцията.
15 С писмо от 31 август 2023 г. на основание на член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 жалбоподателката подава потвърдително заявление за достъп до документите, посочени от EPSO в първоначалното ѝ заявление за достъп до документи, с цел службата да преразгледа становището си (наричано по-нататък „потвърдителното заявление за достъп до документи“).
16 На 16 октомври 2023 г. EPSO отговаря на заявлението за достъп до личните данни от 3 юли 2023 г. и посочва, че тези данни или вече са били съобщени на жалбоподателката, или са защитени от тайната на разискванията на конкурсната комисия по силата на член 6 от приложение III към Правилника.
17 На 14 февруари 2024 г. жалбоподателката подава жалба срещу EPSO до Европейския омбудсман по повод процедурата за конкурс на общо основание по квалификации и изпити EPSO/AD/391/21, по-специално що се отнася до интервюто в областта и методологията за оценяване.
18 С писмо от 18 март 2024 г. Комисията отговаря на потвърдителното заявление за достъп до документи и посочва, че един от посочените от EPSO документи не попада в обхвата на предмета на заявлението, а предоставя пълен достъп до допълнителен документ, свързан със стандартизацията, озаглавен „Насоки в областта на стандартизацията“. Тя потвърждава първоначалното решение по отношение на останалите документи.
19 На 29 ноември 2024 г. омбудсманът приключва проверката по подадената от жалбоподателката жалба, като приема по същество, че документите, които не са ѝ били оповестени, се отнасят до работата и разискванията на конкурсната комисия.
Искания на страните
20 Жалбоподателката моли Общия съд:
–да отмени първоначалното решение за невписване,
–ако е необходимо, да отмени решението за отхвърляне на жалбата по административен ред,
–да осъди Комисията на обезщетение за претърпените имуществени вреди, съответстващи на 50 % от пропуснатите ползи поради загубата на възможност за назначаване като длъжностно лице,
–да осъди Комисията да поправи претърпените неимуществени вреди, оценени на 5000 евро,
–да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
21 Комисията моли Общия съд:
–да отхвърли жалбата,
–да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на жалбата
22 С първото си искане жалбоподателката моли за отмяна на първоначалното решение за невписване.
23 Следва обаче да се припомни, че когато в съответствие с правило, включено в обявлението за конкурса, кандидат в него поиска преразглеждане на взето от конкурсна комисия решение, решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, замества първоначалното ѝ решение и съответно е актът, пораждащ неблагоприятни последици (вж. решение от 5 септември 2018 г., Villeneuve/Комисия, T‑671/16, EU:T:2018:519, т. 24 и цитираната съдебна практика).
24 Следователно решението на конкурсната комисия от 15 май 2023 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателката за преразглеждане, замества първоначалното решение за невписване.
25 С второто си искане жалбоподателката иска, доколкото е необходимо, отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.
26 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, приложима в областта на правото на публичната служба на Съюза, жалбата по съдебен ред, макар и формално насочена срещу отхвърлянето на жалбата подадена по административен ред, води до сезирането на съда с акта, пораждащ неблагоприятни последици, срещу който е подадена жалбата по административен ред, освен ако отхвърлянето на жалбата по административен ред има различен обхват от този на акта, срещу който е насочена тази жалба (вж. решение от 9 юни 2021 г., Calhau Correia de Paiva/Комисия, T‑202/17, EU:T:2021:323, т. 34 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).
27 Освен това обстоятелството, че органът, оправомощен да се произнесе по жалбата, подадена от жалбоподателката по административен ред, е бил принуден в отговор на жалбата по административен ред да допълни или измени мотивите на решението за преразглеждане, не може да обоснове отхвърлянето на тази жалба да се счита за самостоятелен акт, пораждащ неблагоприятни последици за жалбоподателката, тъй като мотивите на посоченото отхвърляне следва да бъдат отразени в обжалваното решение, срещу което е насочена тази жалба (вж. решение от 9 юни 2021 г., Calhau Correia de Paiva/Комисия, T‑202/17, EU:T:2021:323, т. 35 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).
28 В случая решението за отхвърляне на жалбата по административен ред само потвърждава решението за преразглеждане.
29 Ето защо следва да се приеме, че искането за отмяна е насочено само срещу решението на конкурсната комисия от 15 май 2023 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателката за преразглеждане (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
По искането за отмяна
30 В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква пет основания. Първото: непубликуване на процедурата по оценяване в обявлението за конкурса, второто: неспазване на разделението на функциите съответно на конкурсната комисия и на EPSO, третото: несъставяне от конкурсната комисия на списъка с издържалите конкурса с всички кандидати, отговарящи на условията, определени в обявлението за конкурса, четвъртото: нарушение на задължението за мотивиране, на принципа на добра администрация и на правото на защита, и петото: нарушение на принципа на равно третиране при интервюто в областта.
31 Следва да се припомни, че макар страните да определят предмета на спора, който не може да бъде изменен от съда на Съюза, последният трябва да тълкува правните основания по-скоро с оглед на тяхното същество, отколкото с оглед на правната им квалификация, и следователно именно той дава правната квалификация на основанията и доводите в жалбата (вж. решение от 18 октомври 2023 г., BZ/BCE, T‑162/21, непубликувано, EU:T:2023:647, т. 98 и цитираната съдебна практика).
32 При тези условия в интерес на доброто правораздаване Общият съд счита, че жалбоподателката изтъква по същество седем основания. Първото: непубликуване на метода за стандартизация в обявлението за конкурса или липса на предварително определяне и предварително обявяване, второто: незаконосъобразност на намесата на EPSO в стандартизацията, третото: нарушение на член 5 от приложение III към Правилника, четвъртото: нарушение на задължението за мотивиране, петото: нарушение на правото на защита, шестото: нарушение на принципа на добра администрация, и седмото: нарушение на принципа на равно третиране при интервюто в областта.
По първото правно основание — липса на публикуване на метода за стандартизация в обявлението непубликуване на метода за стандартизация в обявлението за конкурса или липса на предварително определяне и предварително обявяване
33 В случая жалбоподателката по същество счита, че стандартизацията като метод за оценяване е трябвало да бъде публикувана в обявлението за конкурса или най-малкото да бъде определена и обявена от конкурсната комисия преди началото на изпитите. Такова публикуване било в съответствие с изискването, установено в член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника. Правилата, уреждащи стандартизацията, обаче били установени едва около четири месеца след разискванията относно резултатите на жалбоподателката от изпитите по модела „Център за оценяване“.
34 Освен това в отговор на искане, отправено до страните от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, за представяне на становища относно евентуалните последици, които те извеждат от решение от 17 декември 2025 г., CB/Комисия (T‑37/24, непубликувано, EU:T:2025:1119), жалбоподателката по-специално посочва, че от точка 58 от това решение прави извода, че липсата на предварително определяне на критериите за оценяване не позволява да се провери дали кандидатите са били оценени въз основа на обективни и еднакви критерии, известни предварително, че от точка 71 от посоченото решение следва, че непредставянето на документ, доказващ приемането от конкурсната комисия на препоръките, произтичащи от статистическия анализ на оценяването и от стандартизацията, е пречка да се провери дали посочената стандартизация е била приложена последователно и обективно и че от точка 75 от посоченото решение трябва да се направи извод, че при липса на доказателства за заседание на конкурсната комисия в пълен състав спазването на процесуалните гаранции не може да бъде проверено.
35 Според Комисията това основание, с което жалбоподателката оспорва изрично съответствието на обявлението за конкурса с член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника, представлява възражение за незаконосъобразност, което трябва да бъде обявено за недопустимо. Във всеки случай Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
36 В самото начало следва да се припомни, че агенциите и институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка при определяне на реда за провеждане на конкурс и че в този контекст упражняваният от съда на Съюза контрол трябва да се свежда до необходимостта да се осигурят равното третиране на кандидатите и обективността на направения избор между тях (решение от 13 януари 2021 г., ZR/EUIPO, T‑610/18, непубликувано, EU:F:2021:5, т. 36).
37 Следва да се припомни и че разискванията на конкурсната комисия по принцип включват поне два различни етапа, а именно, на първо място, разглеждането на кандидатурите, за да се направи подбор на допуснатите до участие в конкурса кандидати, и на второ място, проверката на способностите на кандидатите за длъжността, която предстои да бъде заета, за да се състави списък с издържали конкурса лица (решение от 22 септември 2021 г., JR/Комисия, T‑435/20, EU:T:2021:608, т. 52).
38 Вторият етап от разискванията на конкурсната комисия има преди всичко сравнителен характер и поради това попада в обхвата на присъщата за тези разисквания тайна, предвидена в член 6 от приложение III към Правилника съгласно тълкуването на Съда (вж. в този смисъл решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 28 и цитираната съдебна практика).
39 Стандартизацията, която е част от втория етап от работата на конкурсната комисия, има за цел да неутрализира относителната субективност на различните проверители при поставянето на оценките, тъй като някои от тях са обективно по-строги от други. Тя може да се окаже релевантна в зависимост от обстоятелствата, характерни за всяка процедура по назначаване. Този метод има за цел да приложи принципа на равно третиране, доколкото, от една страна, той се прилага еднакво за всички кандидати, оценявани независимо от поне двама различни проверители. От друга страна, тя позволява да се направи сравнителен анализ на кандидатите въз основа на сравними данни, в случая стандартизираните оценки на всички кандидати от конкурса, за да се осигури еднаквост на оценяването (в този смисъл вж. по аналогия решение от 2 март 2016 г., Loescher/Съвет, F‑84/15, EU:F:2016:29, т. 67 и 68 и цитираната съдебна практика).
40 Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат доводите на жалбоподателката, че стандартизацията е трябвало да бъде публикувана в обявлението за конкурса или най-малкото да бъде определена и обявена преди началото на изпитите.
41 На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателката, че член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника изисква обявлението за конкурса да предвижда използване на стандартизация, от тази разпоредба следва, че при конкурс чрез изпити обявлението за конкурс трябва да посочва естеството на изпитите и съответното им оценяване. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика текстът на обявлението за конкурс представлява рамката както за законосъобразността, така и рамката за преценка на конкурсната комисия. Освен това основната роля на обявлението за конкурс е да информира заинтересованите лица по възможно най-точен начин за естеството на условията, необходими за заемане на съответната длъжност, за да могат те да преценят дали да подадат заявление за кандидатстване (вж. решение от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия, T‑353/14 и T‑17/15, EU:T:2016:495, т. 65 и цитираната съдебна практика).
42 Ето защо се налага изводът, че член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника не предвижда нито публикуване, нито обявяване преди изпитите на евентуално използване на стандартизация.
43 Освен това от съдебната практика следва, че стандартизацията е метод, който има за цел да неутрализира относителната субективност на различните проверители при поставяне на оценките, като някои от тях са обективно по-строги от други, и по този начин да гарантира еднаквост на оценяването (вж. т. 39 по-горе), което впрочем жалбоподателката не оспорва. Противно на твърденията на жалбоподателката по същество обаче, прилагането на такъв метод не попада в обхвата на понятието „оценяване на изпитите“, което се отнася до поставяне на точки на различните изпити или умения, които трябва да бъдат оценени.
44 От това следва, че използването на стандартизацията не е задължително да бъде включено в обявление за конкурс.
45 На второ място, що се отнася до доводите на жалбоподателката, изведени от факта, че липсата на предварително определяне на стандартизацията и на обявяването ѝ на кандидатите противоречи на изискването да се осигури оценяването на кандидатите въз основа на обективни и предварително известни критерии, следва да се отбележи следното.
46 Според съдебната практика от задължението за назначаване на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, което член 27 от Правилника налага на институциите, следва, че ОН и конкурсната комисия трябва при упражняването на своите съответни правомощия да гарантират, че конкурсите се провеждат при спазване на принципите на равно третиране на кандидатите, последователност при оценяването и обективност при оценяването (вж. решение от 13 януари 2021 г., ZR/EUIPO, T‑610/18, непубликувано, EU:T:2021:5, т. 37 и цитираната съдебна практика).
47 Така се приема, че широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия, що се отнася до определянето на правилата и подробното съдържание на изпитите, на които трябва да се подложат кандидатите, трябва да бъде компенсирано със стриктно спазване на правилата, уреждащи организацията на тези изпити. Следователно конкурсната комисия трябва да следи за стриктното спазване на принципа на равно третиране на кандидатите при провеждането на изпитите и за обективността на избора между заинтересованите лица (вж. решение от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, T‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 30 и цитираната съдебна практика).
48 За да се осигури равно третиране на кандидатите, последователността на оценките и обективността при оценяването, конкурсната комисия е длъжна да гарантира еднакво прилагане на критериите за оценяване спрямо всички кандидати. (вж. решение от 14 декември 2022 г., SY/Комисия, T‑312/21, EU:T:2022:814, т. 72 и цитираната съдебна практика).
49 Поради широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия при изпълнението на задачите ѝ тя може да установи критерии за оценяване, когато такива не са предвидени в обявлението за конкурса, както и да определи относителната тежест на критериите за оценяване, когато в обявлението за конкурса те са предвидени, но не е посочена относителната им тежест (вж. решение от 22 септември 2021 г., JR/Комисия, T‑435/20, EU:T:2021:608, т. 80 и цитираната съдебна практика).
50 Първо, важно е да се отбележи, че жалбоподателката не оспорва, че целта на използването на стандартизацията е да се приложи принципът на равно третиране в рамките на втория етап от разискванията на конкурсната комисия, който се отнася до разглеждането на способностите на кандидатите за длъжността, която предстои да бъде заета.
51 В това отношение следва да се отбележи, че решението за използване на стандартизация може да бъде прието едва след изпитите, когато поставените от проверителите оценки са известни на членовете на конкурсната комисия и е установено наличието на твърде големи разлики между оценките на различните проверители. Както признава жалбоподателката в съдебното заседание, от самото начало не е възможно да се установи дали ще е необходимо да се използва стандартизация, така че решението за използване на стандартизация не може да бъде прието от конкурсната комисия преди проверката на изпитите.
52 Следователно с оглед на посоченото в точка 49 по-горе широко право на преценка, с което конкурсната комисия разполага в изпълнение на задачите си, дори в обявлението за конкурса да не е посочена евентуална стандартизация, конкурсната комисия може да я използва и да определи реда и условията за това.
53 В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателката не обосновава довода си, че липсата на предварително определяне и предварително обявяване на стандартизацията накърнява принципа на равно третиране на кандидатите.
54 Всъщност за разлика от „естеството“ и „оценяването“ на изпитите, които се отнасят до самите изпити и следователно до обективни данни, които трябва да бъдат уточнени в обявлението за конкурса (вж. т. 41 по-горе) стандартизацията има за цел да неутрализира субективността в рамките на сравнителните преценки на конкурсната комисия, които от своя страна са обхванати от тайната на разискванията на конкурсната комисия (вж. т. 38 и 39 по-горе). Освен това, както признава жалбоподателката в съдебното заседание, ако преди изпитите е знаела, че конкурсната комисия ще използва стандартизация, не би променила конкретно подготовката си за конкурса.
55 Второ, що се отнася до препращането, което жалбоподателката прави към точка 58 от решение от 17 декември 2025 г., CB/Комисия (T‑37/24, непубликувано, EU:T:2025:1119), чието тълкуване следва да се допълни с точка 59 от посоченото решение, в тези точки се посочва, че в контекст на липса на неизменност на състава на конкурсната комисия и на непрекъснатост на председателството ѝ, при липсата на скала за оценяване или най-малкото на точни указания относно критериите за оценяване, последователното прилагане на тези критерии към всички кандидати не е могло да бъде гарантирано.
56 В случая обаче жалбоподателката не е доказала и дори не твърди такава липса на неизменност на състава на конкурсната комисия и на непрекъснатост на председателството ѝ, която може да опорочи изпълнението на задачите ѝ. Следователно позоваването на точка 58 от решение от 17 декември 2025 г., CB/Комисия (T‑37/24, непубликувано, EU:T:2025:1119), при всички положения е ирелевантно.
57 От това следва, че жалбоподателката не е доказала, че липсата на предварително определяне на стандартизацията и обявяването ѝ на кандидатите противоречи на принципите на равно третиране на кандидатите, на последователност и на обективност при оценяването.
58 Трето, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателката, че в случая правилата, уреждащи стандартизацията, са установени едва около четири месеца след разискванията на конкурсната комисия.
59 Всъщност, от една страна, от преписката е видно, че конкурсната комисия е приела препоръки относно стандартизацията с протокол от 11 октомври 2022 г. От друга страна, от отговора на Комисията на процесуално-организационното действие и от обясненията ѝ в съдебното заседание следва, че съгласно трайно установената практика към датата на конкурса EPSO предоставя на конкурсната комисия за сведение статистически преглед на оценките, поставени от проверителите, като обяснява последиците, които би имала стандартизацията върху тези оценки. Документът, озаглавен „Правила за третото оценяване — Ефект на оценителя — Стандартизация“, предоставен на жалбоподателката от EPSO на 17 август 2023 г. (вж. т. 14 по-горе), е изготвен от службата през 2023 г., за да синтезира тази практика. От тези уточнения, които не са оспорени от жалбоподателката, следва, че обобщената в този документ информация относно стандартизацията е част от обичайна практика, която значително предхожда обявлението за конкурса.
60 В това отношение позоваването, направено от жалбоподателката на точка 71 от решение от 17 декември 2025 г., CB/Комисия (T‑37/24, непубликувано, EU:T:2025:1119), относно непредставянето от Комисията на документ, който може да докаже приемането на препоръките относно процедура по стандартизация, е ирелевантно, тъй като следва да се припомни, че в случая конкурсната комисия е приела такива препоръки с протокол от 11 октомври 2022 г.
61 На трето място, в отговора си на процесуално-организационното действие жалбоподателката поддържа, че в случая нито един документ не доказва, че всички членове на конкурсната комисия са присъствали, за да приемат резултатите от процедурата по стандартизация, докато съгласно точка 75 от решение от 17 декември 2025 г., CB/Комисия (T‑37/24, непубликувано, EU:T:2025:1119), Комисията трябва да докаже, че конкурсната комисия се е събрала в пълен състав, за да приеме окончателните решения.
62 Съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд обаче в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Освен това основания, които представляват само разгръщане на основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и които се намират в тясна връзка с последното, следва да бъдат обявени за допустими (вж. решение от 5 октомври 2020 г., HeidelbergCement и Schwenk Zement/Комисия, T‑380/17, EU:T:2020:471, т. 87 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).
63 В това отношение, от една страна, е важно да се подчертае, че точка 75 от решение от 17 декември 2025 г., CB/Комисия (T‑37/24, непубликувано, EU:T:2025:1119), следва постоянната съдебна практика, цитирана в точка 73 от посоченото решение, съгласно която с оглед на сравнителния характер на съставянето на списък с издържали конкурса лица е от съществено значение конкурсната комисия да заседава в пълен състав по време на заседанието за последни обсъждания. Следователно тази съдебна практика, припомнена във връзка с липсата на неизменност в състава на конкурсната комисия, е трайно установена.
64 От друга страна, следва да се констатира, че доводът на жалбоподателката, с който тя изтъква липсата на доказателства за последно заседание на конкурсната комисия в пълен състав, изтъкнат за първи път в отговора ѝ на процесуално-организационното действие, предприето след съдебното заседание, не може да се приеме за разгръщане на основание, изложено преди жалбата. Следователно този довод е недопустим.
65 При това положение от всички гореизложени съображения следва, че процедурата по назначаване не е опорочена от процесуално нарушение поради използването на стандартизацията без публикуване в обявлението за конкурса или без приемане и обявяване преди началото на изпитите.
66 Следователно, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост по отношение на твърдяно възражение за незаконосъобразност, първото основание следва да се отхвърли като частично недопустимо и частично неоснователно.
По второто основание: незаконосъобразност на намесата на EPSO в стандартизацията
67 Жалбоподателката изтъква, че участието на EPSO в проверката на изпитите чрез изменение на оценките, след като конкурсната комисия е приключила оценяването на кандидатите, противоречи на правилата, посочени в обявлението за конкурса, в което не се споменава такава намеса, както и на член 1, параграф 1, буква д) и член 7, параграф 2 от приложение III към Правилника. EPSO превишила ролята си по същество организационна, като е съдействала при прилагането на стандартизацията при липсата на ясни и предварително определени правила. Освен това, противно на изискванията на член 27 от Правилника, критериите за стандартизация не се основавали на заслугите на кандидатите, а на заслугите на проверителите, на които EPSO основавала своите корекции. Освен това решението на конкурсната комисия след намесата на EPSO да се отклони от обективните критерии за оценяване, посочени в обявлението за конкурса, противоречало на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
68 Комисията счита, че в нарушение на член 76, буква г) от Процедурния правилник жалбоподателката не посочва ясно причините, поради които счита, че тази разпоредба е била нарушена поради това, че ролята на EPSO в процеса на стандартизация не е посочена в обявлението за конкурса. Ето защо това основание трябвало да се отхвърли като недопустимо. Във всеки случай Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
69 Първо, що се отнася до довода на жалбоподателката, че участието на EPSO на етапа на стандартизацията не е било предвидено в обявлението за конкурса, достатъчно е да се констатира, както бе отбелязано в рамките на първото основание, че евентуалното използване на стандартизация не трябва непременно да се посочва в обявлението за конкурса, така че използването на стандартизация от конкурсната комисия не означава, че тя се е отклонила от критериите, посочени в обявлението за конкурса.
70 Освен това, след като страните не спорят, че EPSO се е намесила едва на етапа на стандартизацията, жалбоподателката не може основателно да твърди, че намесата ѝ е трябвало да бъде предвидена в обявлението за конкурса.
71 Второ, що се отнася до довода на жалбоподателката, че намесата на EPSO на етапа на стандартизацията не е в съответствие с член 1, параграф 1, буква д) и с член 7, параграф 2 от приложение III към Правилника, следва да се констатира, че макар по силата на първата разпоредба в обявлението за конкурса при конкурсите чрез изпит да трябва да се посочи естеството на изпитите съответното им оценяване, задачите на EPSO са определени в член 7, параграфи 1—3 от приложение III към Правилника.
72 Всъщност според член 7, параграфи 1 и 3 от приложение III към Правилника EPSO оказва съдействие на различни институции, като определя и организира процедурите за подбор на длъжностни лица при спазване на общите условия, приети от посочените институции (вж. решение от 14 декември 2022 г., SY/Комисия, T‑312/21, EU:T:2022:814, т. 51 и цитираната съдебна практика).
73 В случая в рамките на член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника, както е видно от протокола от заседанието от 11 октомври 2022 г., членовете на конкурсната комисия са обсъдили статистическия анализ и стандартизацията на оценките, обяснени от EPSO на всички кандидати, допуснати до центъра за оценяване за писмения изпит, интервюто, съсредоточено върху общите компетенции, и интервюто, съсредоточено върху ситуационните компетенции, след което решават да валидират оценките, получени от тази стандартизация. За интервюто в областта не е приложен този метод, тъй като е било оценено едновременно от двама проверители.
74 В съдебното заседание Комисията уточнява, че за всеки отделен изпит EPSO е анализирала оценките, поставени от проверяващите от статистическа гледна точка, и е предоставила на конкурсната комисия атестационния профил на всеки проверител за всеки от трите изпита. Конкурсната комисия е могла да установи, благодарение на документ PowerPoint, изготвен от EPSO, че има отклонения в атестационните профили на проверителите, което показва, че тези оценки са били субективно повлияни. Тогава конкурсната комисия приема, че такава разнородност не е съвместима с принципа на равно третиране, и решава да проведе процедурата по стандартизация.
75 Както посочва Комисията в съдебното заседание, без това да се оспорва от жалбоподателката, в рамките на процедурата по стандартизация EPSO прилага научно доказана математическа формула към оценките, поставени от проверяващите. Конкурсната комисия разглежда резултатите от хармонизираните оценки и в крайна сметка решава да приеме едно от двете предложения за стандартизация, направени от EPSO.
76 Така намесата на EPSO се ограничава до техническа подкрепа и единствено конкурсната комисия въз основа на статистически данни решава да използва процедурата по стандартизация, за да приложи принципа на равно третиране, който е накърнен поради установените разлики в атестационните профили на проверителите.
77 Следователно конкурсната комисия по никакъв начин не е делегирала правомощието си да взема решения за даване на стойностна оценка на представянето на кандидатите. Тя е запазила контрола върху действията и е запазила правото си на преценка като последна инстанция по отношение на представителността на стандартизираните оценки.
78 Трето, що се отнася до довода на жалбоподателката, че противно на изискванията на член 27 от Правилника, критериите за стандартизация не се основават на заслугите на кандидатите, а на липсата на обективност на проверителите, на която EPSO основава своите корекции, налага се констатацията, че жалбоподателката не оспорва, че стандартизацията има за цел да приложи принципа на равно третиране, като се стреми да неутрализира относителната субективност на различните проверители и по този начин да гарантира еднаквостта на оценяването, и не обяснява как подобен стремеж би навредил на назначаването, основано на заслугите на кандидатите. Всъщност следва да се отбележи, че оценките, приети от конкурсната комисия след стандартизацията, отразяват направените от нея преценки относно представянето на кандидатите въз основа на техните заслуги.
79 Четвърто, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателката за нарушение на член 41 от Хартата поради решението на конкурсната комисия да се отклони, след намесата на EPSO, от критериите за оценяване, посочени в обявлението за конкурса, тъй като в точка 69 по-горе е установено, че конкурсната комисия не се е отклонила от посоченото обявление.
80 От всички гореизложени съображения следва, без да е необходимо произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията поради липса на яснота в доводите на жалбоподателката, че второто основание трябва да се отхвърли по същество.
По третото основание: нарушение на член 5 от приложение III към Правилника
81 Жалбоподателката изтъква по същество нередовност на проведената процедура по назначаване, отразена в обжалваното решение, тъй като конкурсната комисия не е спазила критериите, предвидени в обявлението за конкурса в приложение на член 5 от приложение III към Правилника, свързани с изготвянето на списъка с издържалите конкурса лица, доколкото поради стандартизацията имената на кандидатите, получили всички изисквани минимални оценки, и най-добрите оценки на изпитите по модела „Център за оценяване“ не са били вписани в него.
82 Комисията повдига възражение за недопустимост поради нарушение на член 76, буква г) от Процедурния правилник, доколкото жалбоподателката се ограничава до неточни изявления относно нарушението на член 5 от приложение III към Правилника, основани на доклада на конкурсната комисия от 16 декември 2022 г. Във всеки случай Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
83 В това отношение от жалбата е видно, че в рамките на третото основание жалбоподателката изтъква нередовност на процедурата по назначаване по две причини. От една страна, непубликуването на метода за стандартизация, както следва от първото основание, опорочило процедурата по назначаване. От друга страна, списъкът с издържалите конкурса лица съдържал само имената на кандидатите, получили най-високите оценки след стандартизацията, но не и имената на кандидатите, получили всички изисквани минимални оценки и най-добрите оценки на изпитите по модела „Център за оценяване“.
84 Както обаче следва от първото основание, от една страна, процедурата по назначаване, отразена в обжалваното решение, не е опорочена от нередовност поради използването на стандартизацията без публикуване в обявлението за конкурса или предварително определяне преди началото на изпитите. От друга страна, единствено оценките, приети от конкурсната комисия след стандартизацията, отразяват направените от нея преценки относно представянето на кандидатите на различните изпити, като поставените от проверителите оценки, предхождащи работата на конкурсната комисия, са само междинни оценки.
85 Следователно изготвеният от конкурсната комисия списък на издържалите конкурса лица е в съответствие с член 5 от приложение III към Правилника, доколкото съдържа имената на кандидатите, получили всички изисквани минимални оценки (най-малко 123 точки съгласно обявлението за конкурса), както и най-високите оценки на изпитите по модела „Център за оценяване“.
86 Следователно третото основание следва да се отхвърли по същество, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.
По четвъртото основание: нарушение на задължението за мотивиране
87 Жалбоподателката изтъква, че обжалваното решение не му позволява да се запознае с въздействието на стандартизацията върху неговата оценка и следователно да разбере причините за невписването на името му в списъка с издържалите конкурса лица. Поради тази стандартизация самото съобщаване на поставената след стандартизацията оценка не можело да представлява достатъчно мотивиране.
88 Комисията повдига възражение за недопустимост поради нарушение на член 76, буква г) от Процедурния правилник, доколкото основанието нарушение на задължението за мотивиране, не съдържа никакво конкретно оплакване срещу обжалваното решение. Във всеки случай Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
89 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика липсата или непълнотата на мотивите са съществените процесуални нарушения и представляват абсолютно основание за отмяна, което може и дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (вж. решение от 9 юни 2021 г., Lianopoulou/Комисия, T‑880/19, непубликувано, EU:T:2021:325, т. 40 и цитираната съдебна практика).
90 При това положение следва да се отхвърли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.
91 Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика не е необходимо мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 29 и цитираната съдебна практика).
92 Що се отнася обаче до решенията на конкурсна комисия, задължението за мотивиране трябва да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия съгласно член 6 от приложение III към Правилника. Тази тайна е установена с цел да се гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, като се избегне всяка външна намеса и натиск от страна на самата администрация на Съюза, на заинтересуваните кандидати или на трети лица. За да бъде спазено това правило, не е възможно огласяване на индивидуалните позиции на членовете на конкурсната комисия, нито разкриване на сведения, свързани с лични или сравнителни преценки относно кандидатите (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 24).
93 Следователно съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. Подобно мотивиране не нарушава правата на кандидатите, тъй като им позволява да се запознаят с стойностна оценка относно представянето си и да проверят, в зависимост от случая, дали действително не са получили изисквания от обявлението за конкурса брой точки (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 31 и 32).
94 В случая в първоначалното решение за невписване, както и в обжалваното решение, адресирани до жалбоподателката, се посочва, че тя не е сред кандидатите, получили най-високите оценки на изпитите по модела „Център за оценяване“.
95 Освен това в приложението към първоначалното решение за невписване жалбоподателката е получила паспорта на уменията, който в съответствие с посоченото в това решение възпроизвежда разпределението на получените от нея оценки, както и резултатите ѝ за всяко общо и специфично умение, оценено на изпитите по модела „Център за оценяване“.
96 Следователно обжалваното решение отговаря на изискванията, посочени в цитираната в точка 93 по-горе съдебна практика.
97 Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода на жалбоподателката, изведен от факта, че използването на стандартизацията изисква допълнително мотивиране.
98 Всъщност, тъй като стандартизацията има за цел да допринесе за сравнителното разглеждане на кандидатите (вж. т. 39 по-горе), искането на жалбоподателката за запознаване с въздействието на стандартизацията върху оценката ѝ би предполагало да ѝ бъдат съобщени както нейната междинна оценка, така и оценката на другите кандидати. Подобно узнаване би предполагало и съобщаване на направените изчисления.
99 Междинните оценки обаче, чието съобщаване би могло да разкрие обстоятелства, свързани с лични или сравнителни преценки относно кандидатите (вж. т. 92 по-горе), по необходимост попадат в обхвата на тайната, присъща на разискванията на конкурсната комисия.
100 При това положение, като се има предвид необходимостта от съчетаване на задължението за мотивиране със зачитането на тайната на разискванията на конкурсната комисия, на жалбоподателката не може да бъде съобщена нейната междинна оценка, нито тази на другите кандидати. Освен това не могат да ѝ бъдат съобщени изчисленията, направени въз основа на междинните бележки, доколкото съобщаването на тези изчисления неизбежно би разкрило тези междинни оценки.
101 Следователно четвъртото основание следва да се отхвърли по същество.
По петото основание: нарушение на правото на защита
102 Жалбоподателката се позовава на нарушение на правото ѝ на защита поради несъобщаване на релевантни факти или поради съобщаване на тези факти със закъснение. Следователно тя не можела да установи евентуални аритметични грешки при изчисляването на оценките ѝ. Освен това липсата на прозрачност относно участието на EPSO в системата за оценяване на изпитите възпрепятствала всякакъв полезен контрол. Също така отказът на достъп до точната формулировка на последния въпрос от интервюто в областта, ѝ попречил да се позове на него в хода на цялото административно производство.
103 Комисията повдига възражение за недопустимост поради нарушение на член 76, буква г) от Процедурния правилник, доколкото основанието нарушение на правото ѝ на защита не съдържа никакво конкретно оплакване срещу обжалваното решение в това отношение. Във всеки случай Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
104 В това отношение следва да се припомни, че от общия принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, следва, че преди приемането на решението, което го засяга неблагоприятно, на заинтересованото лице трябва да бъде предоставена възможност да изложи надлежно своята гледна точка относно истинността и релевантността на фактите и обстоятелствата, на които административният орган възнамерява да основе решението си. Освен това зачитането на правото на изслушване е задължително дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова изискване (вж. решение от 6 февруари 2019 г., TN/ENISA, T‑461/17, непубликувано, EU:T:2019:63, т. 111 и цитираната съдебна практика).
105 При това положение решение, което го засяга неблагоприятно, може да бъде прието само след като заинтересованото лице е получило възможност да изложи надлежно своята гледна точка по проекторешението в рамките на писмена или устна размяна на становища, започната от ОН, и за която той носи тежестта на доказване (вж. решение от 6 февруари 2019 г., TN/ENISA, T‑461/17, непубликувано, EU:T:2019:63, т. 112 и цитираната съдебна практика).
106 Следва също да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика нарушението на правото на защита води до отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до различен резултат (вж. решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 105 и цитираната съдебна практика).
107 За да докаже, че случаят е такъв, жалбоподателката трябва да обясни доводите и доказателствата, които би изтъкнала, ако правото му на защита е било спазено, и да докаже, ако е необходимо, че тези доводи и доказателства биха могли да доведат в неговия случай до различен резултат (вж. решение от 3 юли 2019 г., PT/ЕИБ, T‑573/16, непубликувано, EU:T:2019:481, т. 269 и цитираната съдебна практика).
108 В това отношение обаче не може да се изисква от жалбоподателя, който се позовава на нарушение на правото си на защита, да доказва, че решението на съответната институция на Съюза е щяло да има различно съдържание, а само че такава хипотеза не е напълно изключена (вж. решение от 18 юни 2020 г., Парламент/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 106 и цитираната съдебна практика).
109 Освен това преценката на този въпрос трябва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай фактически и правни обстоятелства (вж. решение от 18 юни 2020 г., Парламент/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 107 и цитираната съдебна практика).
110 В настоящия случай, както бе посочено по-горе (вж. т. 94 и 95 по-горе) в първоначалното решение за невписване жалбоподателката е уведомена за основанието за отказ за вписване на името ѝ в списъка с издържалите конкурса лица, а именно че не е сред кандидатите, получили най-високите оценки на изпитите по модела „Център за оценяване“, както и за паспорта на уменията, който указва разпределението на оценките ѝ, както и резултатите ѝ за всяко общо и специфично умение, оценено на изпитите по модела „Център за оценяване“.
111 Освен това вследствие на искането ѝ на 5 януари 2023 г. жалбоподателката получава непроверено копие от писмения си изпит по модела „Център за оценяване“ (вж. т. 6 по-горе).
112 Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателката е могла своевременно да поиска преразглеждане на първоначалното решение за невписване въз основа на общите разпоредби, съдържащи се в приложение III към обявлението за конкурса, и е могла да изложи твърденията си за нарушения (вж. т. 7 и 8 по-горе).
113 В това отношение следва да се отбележи, че процедура по преразглеждане, която има за цел да позволи на кандидата да изтъкне всички фактически и правни обстоятелства, които според него могат да повлияят на решението, което може да бъде взето по отношение на него и може да доведе до положителен отговор от страна на конкурсната комисия, който може да доведе до възстановяване на кандидата на етапа, от който той е бил изключен от конкурса, позволява да се гарантира спазването на правото на защита (вж. решение от 12 септември 2018 г., PH/Комисия, T‑613/16, непубликувано, EU:T:2018:529, т. 199—207).
114 В този контекст следва да се припомни, че решението, прието от конкурсната комисия в края на процедурата по преразглеждане, е актът, пораждащ неблагоприятни последици за заинтересованото лице и който е предмет на настоящата жалба, както следва от точка 29 по-горе.
115 Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателката е упражнила правото си на защита, преди да ѝ бъде изпратено решението, пораждащо неблагоприятни последици.
116 Този извод не може да бъде оборен с изтъкнатите от жалбоподателката доводи.
117 Първо, що се отнася до довода на жалбоподателката относно несъобщаването на информация за начина, по който стандартизацията е засегнала нейната оценка, от точки 99 и 100 по-горе следва, че съобщаването на междинните оценки и на изчисленията, направени в рамките на стандартизацията, би засегнало равновесието между правото на защита и тайната на разискванията на конкурсната комисия.
118 Освен това, както признава Комисията в съдебното заседание, математическата формула, приложена в рамките на стандартизацията, е обществено достояние и не попада в обхвата на тайната на разискванията на конкурсната комисия. Налага се констатацията, че тази формулировка не е била съобщена на жалбоподателката, когато с писмо от 18 март 2024 г. е била уведомена за провеждането на процедура по стандартизация.
119 Следва обаче да се отбележи, че математическата формула, приложена в рамките на стандартизацията, взета поотделно, не представлява обстоятелство, с оглед на което жалбоподателката е трябвало да може да се защити. Както бе посочено в точка 98 по-горе, след като стандартизацията се състои в сравнителен метод, който изисква да се знаят междинните оценки на жалбоподателката и тези на другите кандидати, докато такива оценки не могат да бъдат оповестени, следва да се констатира, че самата формула за стандартизация не представлява необходима информация, позволяваща на жалбоподателката да оспори начина, по който стандартизацията е засегнала нейната оценка.
120 Във всеки случай жалбоподателката само се позовава на възможността за аритметична грешка на етапа на стандартизацията, която би могла да допринесе за невписването на името ѝ в списъка с издържалите конкурса лица, без да постави под въпрос използвания от конкурсната комисия метод за стандартизация, нито да представи първоначална улика за такава аритметична грешка. Доколкото обаче само окончателните оценки, приети от конкурсната комисия, са в основата на обжалваното решение, този довод не би могъл да отговори на изискванията, припомнени в точки 107 и 108 по-горе.
121 Второ, що се отнася до твърдяната липса на прозрачност при намесата на EPSO, от точки 69—80 по-горе следва, че тя не е действала извън правната рамка на правомощията си. Ролята му в рамките на процедурата по стандартизация е могла да бъде известна на жалбоподателката благодарение на правната уредба, произтичаща от Правилника. Следователно тя е имала възможност да изложи оплакванията си срещу ролята на EPSO, което тя впрочем е направила в рамките на жалбата си по административен ред.
122 Трето, жалбоподателката счита, че точната формулировка на последния въпрос относно интервюто в областта е трябвало да ѝ бъде съобщена, за да бъде зачетено правото на защита.
123 В това отношение следва да се отбележи, че в жалбата си по административен ред жалбоподателката не оспорва нито релевантността на поставения въпрос, нито основателността на отговора, считан за правилен, което би могло да обоснове съобщаването на посочения въпрос в рамките на отговора на жалбата ѝ по административен ред. Напротив, като обяснява естеството на грешката, допусната при формулирането на въпроса, а именно смесването на две думи по време на събеседването в областта и намесата на председателя на конкурсната комисия за поправяне на грешката, от жалбата ѝ по административен ред е видно, че жалбоподателката действително е била в състояние да изложи оплакванията си в искането си за преразглеждане и в административната си жалба.
124 Следователно, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, петото основание следва да се отхвърли по същество.
По шестото основание: нарушение на принципа на добра администрация
125 Жалбоподателката изтъква, че администрацията е нарушила принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата, поради сроковете за разглеждане на заявленията ѝ за достъп до документи и лични данни, подадени след първоначалното решение за невписване, както и поради административната ѝ жалба срещу обжалваното решение. От една страна, тя упреква администрацията в закъснял отговор на жалбата ѝ по административен ред от 24 януари 2024 г., въпреки че първоначалното решение за невписване е прието на 19 декември 2022 г. От друга страна, тя критикува несъответствията в отговорите на заявлението ѝ за достъп до документи, що се отнася до съдържанието на документ, озаглавен „Decision Table F1“, и провеждането на заседания на конкурсната комисия по исканията за преразглеждане, както и до срока за отговор. EPSO прикривала съществени подробности относно стандартизацията и ги разкрила едва след изтичането на срока за подаване на жалба по административен ред. Така EPSO не осигурила подходящо равнище на прозрачност, което да ѝ позволи да провери дали принципът на равно третиране е бил спазен в хода на конкурсната процедура.
126 Комисията повдига възражение за недопустимост поради нарушение на член 76, буква г) от Процедурния правилник, доколкото основанието нарушение на принципа на добра администрация не съдържа никакво конкретно оплакване срещу обжалваното решение в това отношение. Във всеки случай Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
127 В това отношение следва да се припомни, че задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните процедури представлява общ принцип на правото на Съюза, за спазването на който следи съдът на Съюза и който е възпроизведен като елемент от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата (решение от 6 декември 2012 г., Füller-Tomlinson/Парламент, T‑390/10 P, EU:T:2012:652, т. 115; в този смисъл вж. също решение от 7 април 2011 г., Гърция/Комисия, C‑321/09 P, EU:T:2011:218, т. 32).
128 Разумният характер на продължителността на административна процедура се преценява в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всеки отделен случай, и по-конкретно от неговия контекст, от различните етапи на процедурата, които институцията е провела, от поведението на страните в хода на процедурата и от сложността и значимостта на спора за различните заинтересовани страни (вж. решение от 30 юни 2005 г., Branco/Комисия, T‑347/03, EU:T:2005:265, т. 114 и цитираната съдебна практика).
129 Първо, що се отнася до твърдяното късно съобщаване на жалбоподателката на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, следва да се отбележи, че четиримесечният срок, предвиден в член 90, параграф 2 от Правилника, е започнал да тече едва от подаването на жалбата по административен ред, а именно считано от 14 август 2023 г. и изтича на 14 декември 2023 г. Вярно е, че изричното решение за отхвърляне на жалбата по административен ред е съобщено на жалбоподателката едва на 24 януари 2024 г., тоест след изтичането на четиримесечния срок, предвиден в това отношение.
130 Що се отнася обаче до срока, изтекъл между подаването на жалбата по административен ред и решението за отхвърлянето ѝ, следва да се припомни, че съгласно член 90 от Правилника липсата на отговор в този четиримесечен срок се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Важно е също да се припомни, че жалбата пред Общия съд трябва да бъде подадена в срок от три месеца. Този срок започва да тече от датата, на която изтича срокът за отговор, когато предмет на жалбата е мълчалив отказ по административна жалба. Съгласно член 91, параграф 3, второ тире от Правилника обаче, ако жалбата е била отхвърлена с изрично решение, след като веднъж вече е била отхвърлена с мълчалив отказ, но преди изтичането на срока за подаване на жалба, за обжалването започва да тече нов срок (вж. решение от 2 април 2020 г., Barata/Парламент, T‑81/18, непубликувано, EU:T:2020:137, т. 83 и 84).
131 Що се отнася до решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, следва да се констатира, че макар решението за отхвърляне на жалбата по административен ред да е прието след изтичането на четиримесечния срок за отговор, това закъснение не може да има значение за самото съдържание на решението, с което приключва административното производство (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент, T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 104).
132 Следователно този довод е неоснователен.
133 Второ, що се отнася до срока за разглеждане на заявленията ѝ за достъп до документи и за достъп до лични данни, жалбоподателката не изтъква никакъв довод, за да обясни по какъв начин твърдените забавяния биха засегнали законосъобразността на обжалваното решение. Всъщност следва да се припомни, че предмет на настоящата жалба е обжалваното решение, с което се отхвърля искането на жалбоподателката за преразглеждане (вж. т. 29 по-горе). Жалбоподателката не оспорва нито законосъобразността на потвърдителното решение за достъп до документи, нито законосъобразността на решението от 16 октомври 2023 г. относно достъпа до личните ѝ данни. Ето защо, дори да се предположи, че е основателен, този довод не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.
134 Следователно този довод трябва да се отхвърли като неотносим.
135 Освен това жалбоподателката не може да упреква Комисията, че е прикрила съществени подробности относно стандартизацията до изтичането на срока за подаване на жалба по административен ред. Всъщност от преписката е видно, че жалбоподателката е подала заявление за достъп до документите, отнасящи се по-специално до стандартизацията, едва на 3 юли 2023 г., тоест почти два месеца след приемането на обжалваното решение на 15 май 2023 г. Вследствие на това искане на 17 август 2023 г. тя получава документа, озаглавен „Правила за третото оценяване — Ефект на оценителя — Стандартизация“ (вж. т. 14 по-горе). Впоследствие, в отговор на потвърдителното ѝ заявление за достъп до документи от 31 август 2023 г., на 18 март 2024 г. тя получава документа, озаглавен „Насоки в областта на стандартизацията“. (вж. т. 18 по-горе). Така, доколкото жалбоподателката счита, че е получила тези документи твърде късно, за да може да ги използва надлежно в рамките на жалбата си по административен ред, това се дължи главно на късното подаване на заявлението ѝ за достъп до тях, а не на действия на Комисията.
136 Трето, що се отнася до твърдените от жалбоподателката несъответствия в отговорите на заявлението ѝ за достъп до документи, тя не обяснява по какъв начин те засягат законосъобразността на обжалваното решение.
137 Следователно този довод трябва да се приеме за неотносим.
138 Във всеки случай следва да се отбележи, че що се отнася до провеждането на среща по искането на жалбоподателката за преразглеждане и наличието на протокол, нито от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, нито от решенията по заявлението за достъп до документи следва, че на жалбоподателката е била предоставена противоречива информация. Следователно, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, шестото основание следва да се отхвърли отчасти като ирелевантно и отчасти по същество.
По седмото основание: нарушение на принципа на равно третиране при провеждането на интервюто в областта
139 Жалбоподателката изтъква, че конкурсната комисия не е следила за спазването на принципа на равно третиране на кандидатите при провеждането на интервюто в областта поради съществена нередност. Всъщност вследствие на инцидент, свързан с последния въпрос за този изпит, поставен от един от членовете на конкурсната комисия, който на два пъти допуснал грешка във формулировката му, преди да бъде поправен от председателя на конкурсната комисия, този въпрос бил изменен, като по този начин нарушил равното третиране на кандидатите.
140 Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
141 В това отношение следва да се припомни, че преценките, които прави конкурсната комисия, когато оценява способностите на кандидатите, и решенията, с които конкурсната комисия констатира, че даден кандидат не е издържал изпита, са израз на стойностна оценка. Следователно те се вписват в широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия, и подлежат на контрол от страна на съда на Съюза само при очевидно нарушаване на правилата, които уреждат дейността на конкурсната комисия (вж. решение от 7 септември 2022 г., Rauff-Nisthar/Комисия, T‑341/21, непубликувано, EU:T:2022:516, т. 45 и цитираната съдебна практика).
142 Освен това, по силата на принципите на добра администрация и равно третиране институциите на Съюза са длъжни да осигурят на всички кандидати в конкурс възможно най-спокойното и редовно провеждане на изпитите (вж. решение от 24 април 2001 г., Torre и др./Комисия, T‑159/98, EU:T:2001:121, т. 46 и цитираната съдебна практика).
143 Съгласно постоянната съдебна практика обаче нередовност, допусната по време на провеждането на конкурсните изпити, засяга законосъобразността на посочените изпити само ако тази нередовност е съществена или ако жалбоподателят докаже, че тази нередовност може да е изопачила резултатите от изпитите (вж. решение от 14 май 2025 г., Zardini/Комисия, T‑9/24, непубликувано, EU:T:2025:496, т. 74 и цитираната съдебна практика).
144 Освен това, като се има предвид, от една страна, че административният акт се ползва с презумпция за законосъобразност, и от друга страна, че тежестта да се докаже, че е опорочен от незаконосъобразност, по принцип се носи от лицето, което го твърди, жалбоподателят трябва да представи най-малкото достатъчно точни, обективни и непротиворечиви улики, които могат да подкрепят истинността или правдоподобността на фактите в подкрепа на претенцията му (вж. решение от 14 май 2025 г., LA/Комисия, T‑4/24, непубликувано, EU:T:2025:495, т. 41 и цитираната съдебна практика).
145 Що се отнася по-конкретно до устните изпити на даден конкурс, правото на преценка на конкурсната комисия е още по-широко поради елемента на свобода и несигурност, характеризиращ този вид изпит, който по самото си естество е уеднаквен в по-малка степен от писмения изпит и съдържанието му може да варира в зависимост от опита и личността на различните кандидати, както и от отговорите, които те дават на въпросите на конкурсната комисия (решение от 24 април 2013 г., BX/Комисия, F‑88/11, EU:F:2013:51, т. 60).
146 В случая жалбоподателката изтъква, че процесуалното нарушение произтича от изменение на един от въпросите, зададени по време на интервюто в областта, вследствие на проблем с формулировката на този въпрос, а именно използването на английската дума „outcome“ вместо думата „output“ при първите оценки.
147 Следва обаче да се констатира, че жалбоподателката не обяснява причините, поради които това изменение на въпроса представлява съществена нередност, която може да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение по смисъла на цитираната в точка 143 по-горе съдебна практика.
148 Освен това в отговора на искането за преразглеждане конкурсната комисия потвърждава, че посоченият от жалбоподателката инцидент не е оказал отрицателно въздействие върху цялостната ѝ оценка и че другите кандидати са получили същото третиране.
149 Макар да е вярно, че страната, която носи тежестта на доказване, в случая жалбоподателката, не може да носи невъзможна тежест на доказване, това не променя факта, че тя само твърди, без да представи никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че изменението на формулировката на един от въпросите на интервюто в областта по време на изпитите, само по себе си представлява нарушение на принципа на равно третиране.
150 В това отношение следва да се отбележи, че дори да се приеме, че формулировката на един от въпросите на интервюто в областта е била различна, това не означава, че въпросът, по който жалбоподателката е била изпитвана и който е съдържал грешка във формулировката, поправена от председателя на конкурсната комисия по време на изпита, както тя признава, непременно е бил по-труден за разбиране от зададения на следващите кандидати и следователно че е налице нарушение на принципа на равно третиране.
151 Освен това, дори да се предположи, че според жалбоподателката нередността произтича от неблагоприятното положение, претърпяно поради липсата на време за отговор на последния въпрос от интервюто в областта поради грешката във формулировката на въпроса, тя само твърди, че използването на думата „outcome“ вместо на думата „output“ е довело до пълна промяна в смисъла, която ѝ е попречила да отговори. Жалбоподателката обаче не представя никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, което остава твърде общо.
152 Сама по себе си обаче трудността да се разбере по същество въпросът, поставен по време на устен изпит, и загубата на време, която може да произтече от това, за да може кандидат да формулира отговора си в сравнение с други кандидати, не може да представлява нарушение на принципа на равно третиране по смисъла на цитираната в точки 141—145 по-горе съдебна практика.
153 Всъщност според жалбоподателката „въпросът е бил повтарян два пъти, тъй като е бил неразбираем“ и поради това е „председателят на конкурсната комисия е трябвало да се намеси, като преформулира въпроса за трети път“. Следователно от това обяснение следва, че председателят на конкурсната комисия се е намесил незабавно, за да поправи разглежданата грешка, която впрочем се отнася само до една дума. Ето защо конкурсната комисия е могла, както е посочено в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, след като е разгледала нейните оценки, да приеме, че нито ограниченото време, предоставено на жалбоподателката, нито твърдяното „объркване“, което тя споменава, не са имали „отрицателни последици“ върху цялостната ѝ оценка.
154 Следователно с оглед на всички гореизложени съображения седмото основание следва да се отхвърли по същество, а следователно и исканията за отмяна в своята цялост.
По искането за обезщетение
155 Жалбоподателката изтъква, че поради незаконосъобразността на обжалваното решение е претърпяла имуществени вреди, тъй като е загубила възможността да бъде назначена в степен AD 7, както и неимуществена вреда, за които иска обезщетение.
156 Що се отнася до имуществените вреди, жалбоподателката поддържа, че има право да претендира обезщетение, произтичащо от загубата на възможност, от една страна, да бъде вписана в списъка с издържалите конкурса лица, и от друга страна, да получи в по-дългосрочен план по-високо възнаграждение и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тя счита, че има вероятност да бъде назначена, ако беше вписана в посочения списъка с издържалите конкурса лица на 50 % шанс и счита, че този процент следва да се приложи към размера на потенциалните пропуснати ползи. Освен това при изчисляването би следвало да се вземат предвид разликите в основното възнаграждение между настоящата длъжност и тази на длъжностно лице, специфични надбавки и пенсионни права.
157 Що се отнася до неимуществените вреди, жалбоподателката иска обезщетение поради несигурността и тревожността, причинени от незаконосъобразността на обжалваното решение. Тя счита също, че липсата на грижа при обработката на преписката, е причинила неимуществени вреди. Тя счита, че тази неимуществена вреда не може да бъде поправена само с отмяната на обжалваното решение и иска обезщетение в размер на 5000 евро.
158 Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.
159 В това отношение следва да се припомни, че в рамките на искане за обезщетение за вреди, направено от длъжностно лице или служител, ангажирането на отговорността на институцията предполага наличието на всички условия, отнасящи се до неправомерността на поведението, за което тя се упреква, до наличието на вреда, както и до наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Трите условия за ангажиране на отговорността са кумулативни, което означава, че ако едно от тях не е изпълнено, не може да се ангажира отговорността на институцията (вж. решение от 19 октомври 2022 г., JS/ЕСП, T‑162/20, непубликувано, EU:T:2022:652, т. 179 и цитираната съдебна практика).
160 Съгласно постоянната съдебна практика исканията за обезщетение на имуществени или неимуществени вреди трябва да се отхвърлят, когато са тясно свързани с исканията за отмяна, които сами по себе си са били отхвърлени или като недопустими, или като неоснователни (вж. решение от 19 октомври 2022 г., MV/Комисия, T‑624/20, непубликувано, EU:T:2022:653, т. 145 и цитираната съдебна практика).
161 В случая от жалбата е видно, че искането за обезщетение е тясно свързано с искането за отмяна. Всъщност имуществените и неимуществените вреди, чието поправяне жалбоподателката иска, произтичат от незаконосъобразностите, които опорочавали обжалваното решение.
162 Следователно, доколкото искането за отмяна на обжалваното решение е отхвърлено, същото се отнася и за искането за обезщетение.
По искането за провеждане на процесуално-организационни действия
163 В рамките на седмото основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране при провеждането на интервю в областта, жалбоподателката иска от Общия съд да прикани Комисията в рамките на процесуално-организационно действие да представи документ, който да направи възможен съдебния контрол на обжалваното решение, съдържащ начина, по който стандартизацията е била приложена към нейните оценки на писмения изпит, интервюто, съсредоточено върху общите компетенции, и интервюто, съсредоточено върху ситуационните компетенции.
164 Комисията възразява срещу това, като се позовава на липсата на обосновка за ползата от този документ за целите на производството.
165 В това отношение следва да се припомни, че Общият съд следва да реши дали е необходимо да използва правомощието си да предприеме процесуално-организационни действия, за да допълни данните, с които разполага, като се има предвид, че наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите (вж. решение от 6 декември 2023 г., QI/Комисия, T‑807/21, непубликувано, EU:T:2023:786, т. 176 и цитираната съдебна практика).
166 В случая жалбоподателката счита, че документът, който иска, е необходим, за да се докаже и подкрепи седмото основание — „нарушение на принципа на равно третиране по време на интервюто в областта“ поради съществена нередност (вж. т. 139 по-горе).
167 От една страна обаче, жалбоподателката се позовава на документ, който не се отнася до интервюто „в областта“, а до другите изпити, а именно интервюто, съсредоточено върху общите компетенции, и интервюто, съсредоточено върху ситуационните компетенции (вж. т. 163 по-горе).
168 Ето защо подобен документ не изглежда полезен за разрешаването на спора.
169 От друга страна, дори да се предположи, че става въпрос за печатна грешка от страна на жалбоподателката, в смисъл че в искането си за документ е пропуснала да спомене „интервюто в областта“, при всички положения съдържащите се в преписката данни са достатъчни, за да позволят на Общия съд да се произнесе надлежно въз основа на исканията, основанията и доводите, изтъкнати в хода на производството, и с оглед на представените от страните документи, без да е необходимо да разпорежда процесуално-организационно действие.
170 Следователно искането за предприемане на процесуално-организационно действие трябва да се отхвърли.
171 От всички гореизложени съображения следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в своята цялост.
По съдебните разноски
172 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
173 Тъй като жалбоподателката е загубила делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),
реши:
1)Отхвърля жалбата.
2)Осъжда Isabel Sánchez да заплати съдебните разноски.
Kalėda
Perišin
Verschuur
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 април 2026 година.
Подписи
*Език на производството: английски.