Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
30 април 2026 година(*)
„ Обжалване — Публична служба — Назначаване — Конкурс EPSO/AD/383/21 — Решение да не се включи жалбоподателят в списъка с издържалите конкурса — Правна рамка, приложима към конкурс — Условия и продължителност на теста, състоящ се от устна презентация — Оправдани правни очаквания — Член 1, параграф 1 от приложение III към Правилника — Принцип на добра администрация — Общи правила, уреждащи конкурсите на общо основание — Кодекс за добро административно поведение на персонала на Европейската комисия при неговите отношения с обществеността — Резолюция на Европейския парламент за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз — Жалба за отмяна и искане за обезщетение “
По дело C‑31/25 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 18 януари 2025 г.,
Явор Марков, с местоживеене в София (България), представляван от И. Стойнев, адвокат,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Европейска комисия, представлявана от J.‑F. Brakeland и G. Niddam,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: J. Passer (докладчик), председател на състава, D. Gratsias и B. Smulders, съдии,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си г‑н Явор Марков иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 ноември 2024 г., Марков/Комисия (T‑1050/23, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2024:824), с което посоченият съд е отхвърлил жалбата му, подадена на основание член 270 ДФЕС с цел, от една страна, да бъде отменено решението от 28 февруари 2023 г. на конкурсната комисия по конкурса на общо основание EPSO/AD/383/21, с което се отхвърля искането за преразглеждане на решението името на жалбоподателя да не бъде включено в списъка с издържалите конкурса, съставен в края на процедурата за подбор (наричано по-нататък „спорното решение“), и от друга страна, да бъдат поправени вредите, претърпени от жалбоподателя поради невключването на името му в този списък.
Правна уредба
Хартата
2 Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) е озаглавен „Право на добра администрация“ и гласи:
„1.Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
2.Това право включва по-специално:
а)правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;
[…] в)задължението на администрацията да мотивира своите решения.
3.Всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите членки.
[…]“.
3 Член 47 („Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“) от Хартата предвижда:
„Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие“.
Правилникът
4 Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) е приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица на Европейските общности и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и за установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията (ОВ L 56, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15).
5 Член 1, параграф 1 от приложение III към Правилника гласи:
„Обявленията за конкурси се изготвят от органа по назначаването след консултации със съвместната комисия.
В обявлението се посочва:
[…] д)когато конкурсът се провежда чрез изпит — естеството на изпита и начин[ът] на оценяване;
[…]“.
Спорното обявление за конкурс
6 На 21 януари 2021 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/383/21 — юрист-лингвисти (AD 7) с български език (BG) (ОВ С 22А, 2021 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното обявление за конкурс“). Този конкурс е организиран с цел да бъде съставен списък на издържалите конкурса за юрист-лингвисти с български език, от който да могат да се попълват свободни длъжности главно в Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
7 Уводната част на спорното обявление за конкурс е формулирана по следния начин:
„[…]
Това обявление за конкурси и приложенията към него съставляват правнообвързващата рамка за настоящите процедури за подбор.
За общите правила, уреждащи конкурсите на общо основание, вж. ПРИЛОЖЕНИЕ II.
[…]“.
8 Съгласно частта, озаглавена „Център за оценяване“, от това обявление за конкурс:
„[…]
Общите компетенции ще бъдат оценени отчасти чрез интервю относно общите компетенции (на Вашия език 2) и ситуационно интервю относно компетенциите (също на Вашия език 2). Вашите общи компетенции, Вашите свързани с областта компетенции и познанията Ви за правото на Европейския съюз ще бъдат оценени по време на устната презентация (на Вашия език 1) и сесията за въпроси и отговори след това (също на Вашия език 1). На последно място, резюмето, което трябва да изготвите на език 1 въз основа на текст на език 3, ще оцени Вашите компетенции, свързани с областта, на език 3.
[…]“.
9 Приложение II („Общи правила, уреждащи конкурсите на общо основание“) към спорното обявление за конкурс предоставя информация за конкурсите на общо основание.
Общите правила от 2015 г.
10 Съгласно уводната част на Общите правила, уреждащи конкурсите на общо основание, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 27 февруари 2015 г. (ОВ С 70 А, 2015 г., стр. 1, наричани по-нататък „Общите правила от 2015 г.“):
„Тези общи правила представляват неразделна част от обявлението за конкурса и заедно с него съставят правнообвързващата рамка на конкурсната процедура“.
11 Точка 2.5 от тези общи правила, озаглавена „Център за оценяване“, има следния текст:
„[…]
Съдържанието на тестовете по модела „Център за оценяване“ се одобрява от конкурсната комисия, сформирана за конкурса. В зависимост от конкурса изпитите по модела „Център за оценяване“ могат да съдържат следните елементи:
–работа по казус: писмен изпит въз основа на ситуация, съдържаща различни проблеми, които трябва да бъдат решени или по отношение на които трябва да се реагира, като се използват само наличните материали;
–устна презентация: индивидуален изпит за анализиране и представяне, който се състои в изготвянето на предложение по фиктивен проблем, свързан с професионална ситуация. След като анализирате предоставените Ви документи, трябва да представите идеите си на ограничен кръг от хора;
–интервю или интервюта относно компетенциите: индивидуално упражнение, чиято цел е по структуриран начин да бъде събрана съответната информация за Вашите общи компетенции (и/или специфични компетенции в рамките на специализираните конкурси), като акцентът се поставя върху опита Ви от миналото;
[…] Тестовете за всеки отделен конкурс са посочени в обявлението за конкурса. Тези тестове ще бъдат подробно обяснени и в брошурата „Център за оценяване“, която ще бъде предоставена на кандидатите, поканени за участие в този етап от конкурса“.
Кодексът за добро административно поведение
12 Кодексът за добро административно поведение на персонала на Европейската комисия при неговите отношения с обществеността, приложен към Решение 2000/633/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 17 октомври 2000 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 267, 2000 г., стр. 63) (наричан по-нататък „Кодексът за добро административно поведение“), съдържа въведение, чийто раздел „Приложно поле“ има следния текст:
„Настоящият кодекс обвързва всеки член на персонала, обхванат от Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейските общности […], както и ако е подчинен на останалите разпоредби, уреждащи взаимоотношенията между Комисията и нейния персонал, които важат за служители и други длъжностни лица на Европейките общности. […]
[…]“.
13 В глава 1 („Общи принципи“) на този кодекс се съдържа раздел „Законност“, съгласно който:
„Комисията действа законосъобразно и прилага правилата и процедурите, установени със законодателството на Общността“.
14 В същата глава се съдържа раздел „Последователност“, който предвижда:
„Комисията е последователна в своето административно поведение и се придържа към своята обичайна практика. Всяко изключение от този принцип трябва да бъде надлежно обосновано“.
Резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2016 г.
15 Резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз (2016/2610(RSP) (ОВ С 86, 2018 г., стр. 126, наричана по-нататък „Резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2016 г.“) съдържа предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз, чието съображение 11 гласи:
„Една ефективна администрация на Съюза е от съществено значение за обществения интерес. Прекалено голямо количество правила и процедури, както и тяхната липса могат да доведат до лошо администриране, което може да е резултат и от съществуването на противоречиви, несъгласувани или неясни правила и процедури“.
Обстоятелствата по спора
16 Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—11 от обжалваното съдебно решение по следния начин:
„2На 21 януари 2021 г. [EPSO] публикува в Официален вестник на Европейския съюз [спорното обявление за конкурс], организиран с цел да бъде съставен в частност списък на издържалите конкурса за юрист-лингвисти с български език (степен AD 7), от който да се попълват свободни длъжности главно в Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
3 В точка 5 от частта, озаглавена „Как ще протече подборът?“., изменена с обявлението от 8 март 2022 г. за изменение на [спорното обявление за конкурс], се посочва, че тестовете в рамките на центъра за оценяване ще бъдат три, а именно интервю относно общите компетенции (на английски език), устна презентация, последвана от сесия за въпроси и отговори, и изготвяне на резюме на езика на конкурса въз основа на текст на избрания „език 3“, различен от английски език и от езика на конкурса. Всяка от осемте общи компетенции ще се оценява върху 10 точки, а свързаните с областта компетенции — върху 100 точки. Що се отнася до общите компетенции, изискваният общ минимум е 40 от общо 80 точки, а що се отнася до свързаните с областта компетенции, изискваният минимум е 20/40 за устната презентация и 30/60 за резюмето.
4 На 30 януари 2021 г. жалбоподателят подава кандидатурата си за конкурса.
5 След като преминава успешно през теста с въпроси с избор между няколко отговора и през теста по писмен превод, предвидени в [спорното обявление за конкурс], с електронно писмо от 31 май 2022 г. жалбоподателят е поканен да участва дистанционно в два устни теста в рамките на центъра на оценяване. Съгласно писмото за покана всеки от тестовете трябва да бъде с продължителност между 40 и 50 минути.
6 След участието си в писмения тест в рамките на центъра за оценяване, изразяващ се в изготвянето на резюме на текст, жалбоподателят се явява съответно на 13 и 22 юни 2022 г. на интервюто относно компетенциите и на теста, състоящ се в устна презентация.
7 С писмо от 29 ноември 2022 г. конкурсната комисия информира жалбоподателя за решението си да не го включва в списъка с издържалите конкурса, с мотива, че е получил оценка под изисквания минимум (наричано по-нататък „първоначалното решение“). Това писмо е придружено от паспорт на компетенциите, от който е видно, че жалбоподателят е получил, от една страна, обща оценка от 189/260, а от друга страна, оценка от 19/40 за устната презентация, за която изискваният минимум е 20/40. Освен това в посоченото писмо се уточнява, че всички кандидати, включени в списъка с издържалите конкурса, са получили обща оценка от поне 198/260.
8 На 2 декември 2022 г. жалбоподателят отправя до конкурсната комисия искане за преразглеждане на първоначалното решение с мотива, че при теста, състоящ се от устна презентация, е допусната съществена нередност. Със [спорното решение] конкурсната комисия потвърждава първоначалното решение.
9 На 19 март 2023 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника […], с която иска отмяната на първоначалното решение и на [спорното решение].
10 На 30 май 2023 г. EPSO потвърждава получаването на жалбата по административен ред и посочва на жалбоподателя, че липсата на отговор в срок от четири месеца след подаването на тази жалба трябва да се счита за мълчалив отказ по отношение на жалбата по административен ред.
11 На 20 юли 2023 г. липсата на отговор по жалбата от страна на EPSO в срока от четири месеца, предвиден в член 90, параграф 2 от Правилника, води до мълчалив отказ по тази жалба […]“.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
17 С жалба на основание член 270 ДФЕС, постъпила в секретариата на Общия съд на 19 октомври 2023 г., жалбоподателят иска отмяната на спорното решение, както и изплащането на обезщетение от 7 000 евро за вредите, които твърди, че е претърпял поради невключването на името му в списъка с издържалите спорния конкурс.
18 В подкрепа на искането си за отмяна на спорното решение жалбоподателят изтъква по същество три основания, а именно, първо, незаконосъобразна промяна на структурата и обхвата на теста, състоящ се от устна презентация, второ, незаконосъобразно предоставяне на неточна, неясна, нееднозначна, непоследователна и противоречива информация и трето, нарушение на правото на изслушване и на задължението за мотивиране.
19 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло жалбата.
Искания на страните
20 С жалбата си до Съда жалбоподателят иска от него:
–да отмени обжалваното съдебно решение,
–да отмени спорното решение,
–да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпените вреди и
–да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
21 Комисията иска от Съда:
–да отхвърли жалбата до него и
–да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По жалбата
22 В подкрепа на жалбата си до Съда жалбоподателят изтъква по същество две основания, които се отнасят до изводите на Общия съд, направени при разглеждането на първото и второто основание в първоинстанционното производство.
По първото основание
Доводи на страните
23 Първото основание за обжалване включва шест части.
24 С първата част жалбоподателят поддържа, че Общият съд неправилно е заключил, че оправданите правни очаквания на жалбоподателя за структурата и обхвата на теста, състоящ се от устна презентация, не са били накърнени.
25 На първо място, Общият съд допуснал грешка, като в точка 62 от обжалваното съдебно решение приел, че описанията на теста, състоящ се от устна презентация, в спорното обявление за конкурс и в Общите правила от 2015 г. не са съгласувани. Освен това Общият съд си противоречал, като по-нататък в точка 127 от обжалваното съдебно решение посочвал, че предоставената на жалбоподателя информация в това отношение е точна, безусловна и съгласувана.
26 На второ място, Общият съд погрешно заключил в точка 73 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е представил никакви солидни доказателства, позволяващи да се заключи, че той действително е можел да очаква общата продължителност на теста, състоящ се от устна презентация, да бъде 20 минути. Жалбоподателят счита, че такава информация следва пряко от уебсайта на EPSO и че в това отношение той е представил доказателства, които Общият съд не е взел предвид. Във връзка с това жалбоподателят поддържа, че писмото за покана от 31 май 2022 г., в което изрично се посочва, че тестът ще трае приблизително между 40 и 50 минути, противоречи на обичайната практика на EPSO да посочва точна продължителност на такъв вид тестове. Той счита, че такава формулировка му позволява да разглежда посочената продължителност като обхващаща не само продължителността на устната презентация, но и времето, необходимо за техническа конфигурация и за предпазни мерки, свързани с евентуални забавяния, при положение че тестът се е провел по време на пандемията от COVID‑19 при наличието на различни технически проблеми.
27 Втората част от първото основание е свързана с нарушение на Общите правила от 2015 г. В това отношение жалбоподателят подчертава, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 78 и 79 от обжалваното съдебно решение (които препращат към точки 63—67 от него) е приел, че Общите правила от 2015 г. не са приложими спрямо спорния конкурс. Най-напред, той твърди, че спорното обявление за конкурс, заедно с приложенията към него, съдържа единствено непълна или обща информация за съдържанието и продължителността на предвидените тестове. При това положение, противно на извода, направен от Общия съд в точка 67 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят счита, че е имал основание да вземе предвид по-детайлната информация, съдържаща се на уебсайта на EPSO и в Общите правила от 2015 г. Той смята, че поради липсата на детайлна информация за тестовете спорното обявление за конкурс е меродавно само по отношение на броя и вида тестове, които да се проведат.
28 В това отношение жалбоподателят отбелязва, че с оглед на наименованието и текста им, и по-конкретно предвид формулировката, че те представляват неразделна част от обявлението за конкурса, Общите правила от 2015 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, съставляват „норми с общо приложение“ по смисъла на съдебната практика и поради това те трябва да пораждат правни последици и да бъдат приложими в случая, без да е необходимо спорното обявление за конкурс изрично да се позовава на тях.
29 Накрая, според жалбоподателя не може да се приеме, че спорното обявление за конкурс, и в частност приложение II, озаглавено „Общи правила, уреждащи конкурсите на общо основание“, представлява дерогация от Общите правила от 2015 г., тъй като обхватът на тези текстове е различен. Така според него, докато общите правила в приложение II се отнасят единствено до процедурни и технически въпроси, като например дипломите, с които трябва да разполагат кандидатите, или начините за комуникация с EPSO, Общите правила от 2015 г. се отнасят до въпроси по същество, и по-специално до точното описание на съдържанието и продължителността на тестовете. Следователно Общият съд тълкувал погрешно естеството на последните правила, както и взаимодействието им със спорното обявление за конкурс и въз основа на това неправилно отказал да ги вземе предвид в настоящия случай.
30 В рамките на третата част от първото основание жалбоподателят твърди, че доколкото Общите правила от 2015 г. се прилагат, а според изводите на Общия съд в точка 62 от обжалваното съдебно решение описанията на теста, състоящ се от устна презентация, в спорното обявление за конкурс и в тези Общи правила не са съгласувани, то Общият съд е нарушил член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника, като в точки 81—88 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорното обявление за конкурс е в съответствие с тази разпоредба, тъй като в него е уточнено в достатъчна степен естеството на изпита.
31 В това отношение жалбоподателят подчертава, че от една страна, съответните описания на теста, състоящ се от устна презентация, в спорното обявление за конкурс и в Общите правила от 2015 г., които следва да се вземат предвид с оглед на неточностите в обявлението, не са съгласувани, което е потвърдено от Общия съд в точка 62 от обжалваното съдебно решение.
32 От друга страна, щом като Общите правила от 2015 г. и наличната на уебсайта на EPSO информация уточняват, че този тест трябва да се състои от устна презентация от 5 минути, последвана от сесия за въпроси и отговори от 15 минути относно тази презентация, и следователно да има обща продължителност от 20 минути, то жалбоподателят не е можел да очаква, че тестът, състоящ се от устна презентация, ще включва — след устна презентация от 20 минути — 30-минутна сесия от общи въпроси за познанията му в областта на правото на Съюза.
33 С четвъртата част от първото основание, свързана с нарушение на предвиденото в член 41 от Хартата право на добра администрация, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 94 от обжалваното съдебно решение е основал отхвърлянето на четвъртата част от първото основание в първоинстанционното производство единствено на твърдяната неприложимост на Общите правила от 2015 г., без обаче да вземе отношение по доводите на жалбоподателя, основани на нарушение на принципите на последователност и законност, посочени в точки 91 и 92 от въпросното съдебно решение.
34 В рамките на петата част от първото основание, а именно твърдяно нарушение на Кодекса за добро административно поведение, жалбоподателят поддържа, че в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, като не е направил извод за нарушение на този кодекс и като е преценил, че този кодекс не е предназначен да се прилага в случая. Той твърди, че като част от обществеността той има основание да изисква от EPSO да спазва произтичащите от посочения кодекс задължения. Тъй като последният пораждал правни последици, жалбоподателят можел да има оправдани правни очаквания EPSO да остане вярна на практиките си, да се съобразява с правната уредба и да полага необходимата грижа в отношенията си с кандидатите.
35 С шестата част от първото основание, свързана с нарушение на принципите на правната сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добросъвестност, жалбоподателят упреква Общия съд, най-напред, за извода в точка 108 от обжалваното съдебно решение, че не е представил никакви доказателства за нарушението на тези принципи. Според него въз основа на включените в преписката по делото доказателства това нарушение би трябвало да се приеме за доказано, имайки предвид приложимостта на Общите правила от 2015 г. и несъвместимостта между условията за състоящия се от устна презентация тест, предвидени в спорното обявление за конкурс, и тези общи правила.
36 По-нататък, жалбоподателят твърди, че Общият съд е трябвало да поиска от Комисията да представи информация относно предходните конкурси, организирани от EPSO, с цел да се потвърди, че спорният конкурс се е отклонил от предходната ѝ практика.
37 Накрая, той упреква Общия съд в неотчитане на доводите относно причините, поради които личните съобщения на конкурсната комисия, информацията на официалния уебсайт на EPSO и опитът, придобит от жалбоподателя по повод на участието му в множество конкурси на EPSO, са породили у него оправдани правни очаквания относно предвидените в тези източници условия за провеждане на теста, състоящ се от устна презентация.
38 Комисията смята, че първото основание е недопустимо и че във всички случаи трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
39 Най-напред следва да се разгледа втората част от първото основание.
По втората част от първото основание
40 С тази част жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 63—67, 78 и 79 от обжалваното съдебно решение е приел, че Общите правила от 2015 г. не са приложими спрямо спорния конкурс.
41 Следва да се отбележи, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е припомнил съдебната практика, съгласно която обявлението за конкурс определя „нормативната рамка“ на конкретния конкурс в зависимост от целта, поставена от органа по назначаването, като тази рамка урежда съответната конкурсна процедура от момента на публикуването на разглежданото обявление до публикуването на списъка за бъдещи назначения на издържалите съответния конкурс (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 50).
42 Всъщност, щом като всяко обявление за конкурс определя нормативната рамка на съответния конкурс, конкурсната комисия е обвързана от текста на това обявление, както е публикуван. Следователно основната роля на обявлението за конкурс се изразява именно във възможно най-точно информиране на заинтересуваните лица относно естеството на изискванията за заемане на съответната длъжност, за да им се даде възможност да преценят дали следва да подадат документи за кандидатстване (вж. в този смисъл решение от 18 февруари 1982 г., Ruske/Комисия, 67/81, EU:C:1982:69, т. 9).
43 В настоящия случай в точки 65 и 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че що се отнася до общите правила, уреждащи конкурсите на общо основание, спорното обявление за конкурс изрично препраща кандидатите към приложение II към това обявление, без да се споменават Общите правила от 2015 г.
44 При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 79 от обжалваното съдебно решение (която препраща към точки 63—67 от него) е приел, че Общите правила от 2015 г. не са приложими спрямо спорния конкурс.
45 Що се отнася до указанието на първа страница от Общите правила от 2015 г., че последните „представляват неразделна част от обявлението за конкурса и заедно с него съставят правнообвързващата рамка на конкурсната процедура“, при липсата на препращане към тези общи правила в спорното обявление за конкурс това указание не може да бъде достатъчно, за да ги направи приложими спрямо спорния конкурс (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 53).
46 Следователно изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че Общите правила от 2015 г. съдържат информация, различна в някои отношения или по-развита от тази в общите правила в приложение II към спорното обявление за конкурс, не може да постави под въпрос законосъобразността на констатацията на Общия съд, спомената в точка 43 от настоящото съдебно решение.
47 Ето защо втората част от първото основание трябва да се отхвърли.
По първата част от първото основание
48 В подкрепа на първата част от първото основание, свързано с нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, жалбоподателят изтъква, на първо място, грешка на Общия съд и противоречие на мотивите му.
49 Като начало следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена втората част от първото основание, според която Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Общите правила от 2015 г. не са приложими спрямо спорния конкурс.
50 Ето защо, доколкото в настоящата част от първото основание жалбоподателят се основава на Общите правила от 2015 г., за да твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е установил — с оглед на тези правила и на съгласуваността им със спорното обявление за конкурс — че жалбоподателят е имал оправдани правни очаквания за определено протичане на устната презентация, които са били накърнени, настоящата част трябва да се отхвърли като основана на погрешна предпоставка.
51 Що се отнася до твърдението за противоречие между мотивите в точки 62 и 127 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че то е неоснователно, защото изводът за несъгласуваност в точка 62 от обжалваното съдебно решение и изводът за съгласуваност в точка 127 от това съдебно решение се отнасят до различни текстове, като в първата от тези точки се сравняват спорното обявление за конкурс и Общите правила от 2015 г., а във втората се сравняват, от една страна, това обявление за конкурс и от друга страна, писмото за покана и страницата с описанието на теста, състоящ се от устна презентация.
52 На второ място, според жалбоподателя в точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд е направил погрешния извод, че жалбоподателят не е представил никакви солидни доказателства, позволяващи да се заключи, че той действително е можел да очаква общата продължителност на теста, състоящ се от устна презентация, да бъде 20 минути.
53 Следва да се припомни, че от член 256, параграф 1 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и поради това Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти и доказателствата. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Това изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в приложение на тези разпоредби и на член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи точно кои доказателства са изопачени от тази юрисдикция, и да докаже грешките в преценката, които според него са довели Общия съд до изопачаването (решение от 2 октомври 2025 г., WV/ЕСВД, C‑243/24 P, EU:C:2025:742, т. 76 и цитираната съдебна практика).
54 В точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е основал по-специално на факта, че в писмото за покана от 31 май 2022 г. изрично се споменава продължителност между 40 и 50 минути, за да заключи по същество, че жалбоподателят не доказва с никакво солидно доказателство, че е имал оправдани правни очаквания за само 20-минутна продължителност на теста, състоящ се от устна презентация.
55 С оплакването си срещу точка 73 от обжалваното съдебно решение жалбоподателят по същество иска да получи от Съда ново разглеждане на фактите, без да твърди, че Общият съд ги е изопачил. Ето защо това оплакване е недопустимо.
56 При това положение първата част от първото правно основание трябва да се отхвърли.
По третата част от първото основание
57 Що се отнася до третата част от първото основание, свързана с нарушение на член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника, на първо място, следва да се отбележи, че тази част в голяма степен е основана на предпоставката, че Общите правила от 2015 г. са приложими спрямо спорния конкурс. При анализа на втората част от настоящото основание обаче бе установено, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че Общите правила от 2015 г. не са приложими спрямо този конкурс. Следователно в това отношение третата част от първото основание е основана на погрешна предпоставка и поради това следва да се отхвърли.
58 На второ място, доколкото жалбоподателят упреква Общия съд в нарушение на член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника поради неправилния извод в точка 88 от обжалваното съдебно решение, че спорното обявление за конкурс е в съответствие с тази разпоредба, следва да се припомни, че съгласно посочената разпоредба задача на органа по назначаването е да определи посредством изготвянето на обявление за конкурс, когато конкурсът се провежда чрез изпит — естеството на изпита и начина на оценяване.
59 Същата разпоредба обаче не изисква в обявлението за конкурс да се предоставят подробни указания за всеки тест.
60 В настоящия случай в спорното обявление за конкурс по отношение на Центъра за оценяване се посочва, че „Вашите общи компетенции, Вашите свързани с областта компетенции и познанията Ви за правото на Европейския съюз ще бъдат оценени по време на устната презентация (на Вашия език 1) и сесията за въпроси и отговори след това (също на Вашия език 1)“.
61 Налага се изводът, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приел в точка 88 от обжалваното съдебно решение, че текстът на спорното обявление за конкурс уточнява естеството на изпита, тъй като от него изрично следва, че тестът (изпитът) се състои от устна презентация, последвана от сесия за въпроси и отговори.
62 В допълнение, член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника не изключва възможността конкретните условия относно теста, състоящ се от устна презентация, да бъдат уточнени посредством допълнителни документи към обявлението за конкурс, както е станало в настоящия случай. Всъщност, както Общият съд посочва по-специално в точки 5 и 73 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят е бил уведомен с писмото за покана от 31 май 2022 г., че спорният тест ще трае „приблизително между 40 и 50 минути“. С оглед на това обстоятелство жалбоподателят е научил своевременно времевите условия за този тест и е разполагал с цялата необходима информация, позволяваща му да се подготви за него.
63 По изложените по-горе съображения следва да се заключи, че Общият съд не е нарушил член 1, параграф 1, буква д) от приложение III към Правилника, като е приел, че спорното обявление за конкурс съответства на тази разпоредба.
64 Ето защо третата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.
По четвъртата част от първото основание
65 С четвъртата част от първото основание жалбоподателят оспорва отхвърлянето на четвъртата част от първото основание в първоинстанционното производство, а именно нарушение на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, не поради грешка при прилагане на правото от Общия съд във връзка с тълкуването на тази разпоредба, а всъщност поради липсата на отговор на някои доводи.
66 В това отношение трябва да се припомни, че контролът на Съда при обжалване има за предмет по-конкретно да провери дали Общият съд е отговорил в достатъчна степен на съвкупността от доводи, на които се позовава жалбоподателят, с уточнението, че основанието, изведено от липса на отговор от страна на Общия съд на доводи, на които е направено позоваване пред първата инстанция, означава по същество да се твърди нарушение на задължението за излагане на мотиви, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (решение от 27 февруари 2025 г., OA/Парламент, C‑32/24 P, EU:C:2025:118, т. 24 и цитираната съдебна практика).
67 Това задължение за мотивиране на съдебните решения не налага на Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава обжалваното съдебно решение, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол при обжалването пред него (решение от 27 февруари 2025 г., OA/Парламент, C‑32/24 P, EU:C:2025:118, т. 25 и цитираната съдебна практика).
68 В настоящия случай твърдяното нарушение на член 41 от Хартата поради изтъкнатата от жалбоподателя пред Общия съд произволна промяна на структурата на теста, състоящ се от устна презентация, е основано на предпоставката, че условията относно спорния тест може да са уредени от правна рамка, различна от предвидената в спорното обявление за конкурс, предпоставка, повторена в аргументацията на жалбоподателя относно приложимостта спрямо спорния тест на Общите правила от 2015 г. и на публикуваната на уебсайта на EPSO информация.
69 Налага се изводът, че тази четвърта част от първото основание в първоинстанционното производство е пряко подчинена на първата и втората част от същото основание, които са отхвърлени от Общия съд. При това положение Общият съд правилно се е ограничил в точка 94 от обжалваното съдебно решение до това да препрати към точки 69—74 и 63—67 от същото съдебно решение, в които вече е установил, че тестът, състоящ се от устна презентация, е в съответствие със спорното обявление за конкурс и че правнообвързващата рамка, приложима към спорния конкурс, се състои от това обявление за конкурс.
70 С оглед на изложените съображения следва да се заключи, че мотивите в точка 94 от обжалваното съдебно решение позволяват в достатъчна степен да се разберат причините, поради които Общият съд е отхвърлил четвъртата част от първото основание в първоинстанционното производство.
71 Следователно четвъртата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена по същество.
По петата част от първото основание
72 С петата част от първото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като не е направил извод за нарушение на Кодекса за добро административно поведение. Той отбелязва, че в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е мотивирал неправилния си извод, че независимо от въпроса за обвързващата му сила, този кодекс не е предназначен да урежда разглежданото в случая положение.
73 Във въпросната точка 37 Общият съд е посочил, че видно от самия текст на Кодекса за добро административно поведение, той съдържа насоки за добри административни практики, които институциите и техните служители би трябвало да спазват в отношенията си с обществеността, поради което, независимо от въпроса за обвързващата му сила, той не е предназначен да урежда разглежданото положение. От тази преценка следва, че Общият съд имплицитно, но несъмнено е счел, че в отношенията си с EPSO жалбоподателят не е част от обществеността, а е кандидат в организиран от тази служба конкурс, и че отношението му с EPSO се урежда от разпоредбите на спорното обявление за конкурс. Следователно мотивите в посочената точка 37 са достатъчни с оглед на изискванията по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 53 от него, а при преценката на Общия съд в същата точка 37 не е допусната никаква грешка при прилагане на правото.
74 Ето защо с оглед на всички гореизложени съображения петата част от първото основание следва да се отхвърли по същество.
По шестата част от първото основание
75 Първото оплакване в шестата част от първото основание на жалбоподателя е по същество, че Общият съд е трябвало да приеме за установено нарушението на принципите на правната сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добросъвестност поради приложимостта на Общите правила от 2015 г. и поради несъвместимостта с тях на теста, състоящ се от устна презентация.
76 Тъй като тези доводи се основават на предпоставката за приложимост на Общите правила от 2015 г. спрямо спорния конкурс, която бе отхвърлена от Съда при разглеждането на втората част от първото основание, това оплакване следва също да се отхвърли като неоснователно.
77 С второто оплакване в шестата част от първото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че не е разследвал служебно реда и условията при предходните организирани от EPSO конкурси, за да потвърди, че спорният конкурс се е отклонил от предходната практика.
78 От постоянната съдебна практика е видно, че Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Общия съд доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи проличава неточност на фактическите констатации на последния (решение от 2 октомври 2025 г., WV/ЕСВД, C‑243/24 P, EU:C:2025:742, т. 87 и цитираната съдебна практика).
79 Също така следва да се припомни, че с оглед на член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд по принцип последният единствен е компетентен да преценява дали е необходимо да се постанови извършването на действия по събиране на доказателства за целите на разрешаването на спора. Съдът обаче е длъжен да провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, по-специално като е отказал да постанови извършването на поискани действия (вж. в този смисъл решение от 14 март 2013 г., Viega/Комисия, C‑276/11 P, EU:C:2013:163, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).
80 Случаят обаче не е такъв, а жалбоподателят не изтъква никакви доказателства, позволяващи да се приеме, че като не е разследвал служебно обичайната практика на EPSO в тази област, Общият съд е накърнил някое от правата на жалбоподателя, или че без това разследване делото не е било проучено в достатъчна степен.
81 При това положение Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е разследвал по собствена инициатива обичайните практики на EPSO, що се отнася до теста, състоящ се от устна презентация. Ето защо второто оплакване следва да се отхвърли като неоснователно.
82 Третото оплакване в шестата част от първото основание на жалбоподателя е по същество, че при разглеждането на шестата част от първото основание в първоинстанционното производство Общият съд не е отчел доводите му относно причините, поради които личните съобщения на конкурсната комисия, информацията на официалния уебсайт на EPSO и опитът, придобит от жалбоподателя по повод на участието му в множество конкурси на EPSO, са породили у него оправдани правни очаквания относно реда и условията за провеждане на състоящия се от устна презентация тест, които ред и условия не са съответствали на тези, въз основа на които се е провел тестът.
83 Както бе припомнено в точка 67 от настоящото съдебно решение, задължението за мотивиране не налага на Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора, като мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да установят причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.
84 В настоящия случай следва да се отбележи, че в точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд е споменал представените от жалбоподателя доказателства, обосноваващи според него оправдани правни очаквания, каквито доказателства са личните съобщения на конкурсната комисия, информацията на официалния уебсайт на EPSO и опитът, придобит от жалбоподателя по повод на участието му в множество конкурси на EPSO. Общият съд обаче е приел в точка 108 от това съдебно решение, че с оглед на доводите, вече разгледани в първа до пета част от първото основание в първоинстанционното производство, жалбоподателят не е представил никакво допълнително конкретно доказателство, което да позволи да се направи извод за нарушение на принципите на правната сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добросъвестност.
85 От това следва, че Общият съд не е пренебрегнал доводите на жалбоподателя.
86 В допълнение, доколкото Общият съд по ясен начин е постановил при разглеждането на петте първи части от първото основание в първоинстанционното производство, и по-специално при разглеждането на първата от тези части (нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания), от една страна, че някои от източниците, на които се опира жалбоподателят, не са съгласувани със спорното обявление за конкурс и от друга страна, че правната рамка, приложима спрямо спорния конкурс, се състои от това обявление, то Общият съд е можел да отхвърли доводите на жалбоподателя (както и е направил), без да допусне грешка при прилагането на правото. Поради това третото оплакване е неоснователно.
87 Поради отхвърлянето на всички части, изложени в подкрепа на първото основание, последното следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
По второто основание
Доводи на страните
88 Второто основание за обжалване включва четири части.
89 В рамките на първата част от второто основание, свързано с нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, жалбоподателят излага първото си оплакване срещу Общия съд, а именно че в точка 126 от обжалваното съдебно решение този съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че спорното обявление за конкурс и приложенията към него съставляват единствената правна рамка, приложима за спорния конкурс, и че това е било потвърдено с писмото за покана от 31 май 2022 г. Жалбоподателят повтаря позицията си относно приложимостта на Общите правила от 2015 г., като също така счита, че това писмо не може да доведе до неприлагането на тези правила.
90 Второто оплакване на жалбоподателя е, че Общият съд е допуснал противоречие, като в точка 127 от обжалваното съдебно решение е приел, че предоставената на жалбоподателя информация е била точна, безусловна и съгласувана, и същевременно е изтъкнал обратното в точка 62 от същото съдебно решение. Той намира за неправилен извода на Общия съд относно точността на информацията за теста, състоящ се от устна презентация, както защото структурата на този тест е описана по различен начин в Общите правила от 2015 г., на уебсайта на EPSO и в различните версии на страницата с описанието на теста, така и с оглед на обстоятелството, че този тест е представен като продължаващ 20 минути на уебсайта и в някои от версиите на страницата с описанието.
91 С третото си оплакване жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 128 от обжалваното съдебно решение е отказал да признае юридическа сила на уебсайта на EPSO, и по-специално на страницата „Примерни тестове“ в този уебсайт. Той твърди, че публикуваната на този уебсайт информация относно описанието и продължителността на теста, състоящ се от устна презентация, съответства на Общите правила от 2015 г. и на информацията, съдържаща се на страницата с описанието на теста.
92 В рамките на втората част от настоящото основание, свързана с нарушение на принципа на добра администрация, жалбоподателят повтаря позицията си, че EPSO е нарушила този принцип, след което упреква Общия съд, от една страна, че в точка 133 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка, като е отказал да признае тълкувателна стойност на Резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2016 г., макар че такава тълкувателна стойност не трябва да бъде доказвана.
93 От друга страна, в точка 134 от това съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото с твърдението си, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство, позволяващо да се установи нарушение на правото на добра администрация с оглед на непоследователността при описването на теста, състоящ се от устна презентация. Той счита, че предвид изтъкнатите противоречия относно описанието и продължителността на този тест е налице достатъчно съществено нарушение на посочения принцип.
94 Третата част от второто основание е свързана с нарушение на Кодекса за добро административно поведение. Като препраща към доводите, изложени в точка 34 от настоящото съдебно решение в рамките на петата част от първото основание, жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 138 от обжалваното съдебно решение е приел, че този кодекс не е предназначен да се прилага в настоящия случай, и че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства, за да се направи извод за нарушение на принципа на последователност. Според жалбоподателя самият факт, че съществуват противоречия в описанието и указанията относно продължителността на теста, е достатъчен, за да се докаже нарушение на този принцип. Той допълва, че Общият съд е можел служебно да поиска от Комисията да предостави информация относно предходните конкурси, организирани от EPSO, с цел да се докаже, че спорният конкурс е бил организиран в отклонение от предходната практика на тази служба.
95 С четвъртата част от второто основание, свързана с нарушение на принципите на правната сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добросъвестност, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 142 от обжалваното съдебно решение е приел, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, позволяващи да се направи извод за нарушение на тези принципи. В това отношение според него доказателство за нарушението на тези принципи е самият факт, че съществуват противоречия между множество данни, предоставени на негово разположение, що се отнася до описанието и продължителността на теста.
96 Комисията смята, че второто основание е недопустимо или във всеки случай — неотносимо.
Съображения на Съда
По първата част от второто основание
97 С първото си оплакване жалбоподателят по същество повтаря доводите си за приложимост на Общите правила от 2015 г. спрямо спорния конкурс.
98 В това отношение при анализа на втората част от първото основание бе установено, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че Общите правила от 2015 г. не са приложими спрямо спорния конкурс. Следователно предпоставката за това оплакване е погрешна и поради това то трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
99 С второто си оплакване жалбоподателят упреква Общия съд, че е възприел противоречива позиция в точки 62 и 127 от обжалваното съдебно решение. Според него, докато в точка 127 Общият съд е приел, че предоставената на жалбоподателя информация е била точна, безусловна и съгласувана, в точка 62 той е посочил обратното.
100 Налага се обаче изводът, че по същество жалбоподателят повтаря доводите, вече изложени в подкрепа на първата част от първото основание, която вече бе отхвърлена от Съда в точка 51 от настоящото съдебно решение.
101 Третото оплакване на жалбоподателя е, че в точка 128 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че страницата „Примерни тестове“ в уебсайта на EPSO няма юридическа сила, и като в точка 127 от обжалваното съдебно решение не я е взел предвид като информация, с която жалбоподателят е разполагал.
102 В настоящия случай следва да се приеме, че предвид правилния извод на Общия съд, че правнообвързващата рамка на конкурса се състои от спорното обявление за конкурс и от приложенията към него, този съд не е бил длъжен да преценява доводите на жалбоподателя с оглед на интернет страницата, озаглавена „Примерни тестове“. Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е установил, че посочената от жалбоподателя интернет страница няма юридическа сила и има най-много индикативна стойност.
103 Така това оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно, и следователно първата част от второто основание трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По втората част от второто основание
104 Втората част от второто основание е свързана с нарушение на принципа на добра администрация.
105 Що се отнася до нарушението на този принцип, най-напред, жалбоподателят само повтаря критиките си към EPSO, без обаче да визира някоя точка от обжалваното съдебно решение. Поради това тези доводи са недопустими.
106 Освен това следва да се припомни изводът, направен в точки 68 и 69 от настоящото съдебно решение, че твърдението на жалбоподателя за нарушение на принципа на добра администрация почива на погрешната предпоставка, според която правнообвързващата рамка на конкурса не се ограничава до спорното обявление за конкурс.
107 Що се отнася до критиката на жалбоподателя относно отказа на Общия съд да признае в точка 133 от обжалваното съдебно решение тълкувателна стойност на Резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2016 г., достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не обяснява как тази критика, дори да се окаже основателна, би могла да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.
108 Що се отнася до критиката на жалбоподателя относно твърдението на Общия съд в точка 134 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, позволяващи да се установи нарушение на принципа на добра администрация, следва да се отбележи, че тази критика отново се основава на предпоставката, че описанието на устния тест е непоследователно.
109 Общият съд обаче правилно е посочил в тази точка 134, че както по същество следва от точки 61 и 62 от настоящото съдебно решение, жалбоподателят е бил надлежно информиран — посредством спорното обявление за конкурс и писмото за покана от 31 май 2022 г. — за приложимата към конкурса правнообвързваща рамка и за условията за протичане на устния тест.
110 Ето защо втората част от второто основание трябва да се отхвърли.
По третата част от второто основание
111 В третата част от второто основание жалбоподателят изтъква, че в точка 138 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, като е заключил, че Кодексът за добро административно поведение не се прилага за положението на жалбоподателя. Последният е на мнение, че нарушението на принципа на последователност, закрепен в този кодекс, произтича пряко от наличието на противоречия между множество предоставени на негово разположение източници на информация, що се отнася до описанието и продължителността на теста, състоящ се от устна презентация. Също така той отново упреква Общия съд, че не е поискал служебно от Комисията да предостави информация за практиките си, използвани при предходните конкурси във връзка със състоящите се от устна презентация тестове.
112 Налага се изводът, че тази част от второто основание се основава на две предпоставки, а именно, първо, че Кодексът за добро административно поведение се прилага спрямо положението на жалбоподателя, и второ, че описанието на устния тест е непоследователно.
113 Що се отнася до първата предпоставка и както вече бе отбелязано в точка 73 от настоящото съдебно решение, при преценката, направена от Общия съд в точка 37 от обжалваното съдебно решение и припомнена в точка 136 от него, не е допусната никаква грешка при прилагане на правото. Що се отнася до втората предпоставка, жалбоподателят само повтаря доводите си за непоследователно описание на теста, състоящ се от устна презентация. Тези доводи обаче бяха отхвърлени по причините, посочени по-специално в точки 61 и 62 от настоящото съдебно решение.
114 В допълнение, що се отнася до твърдяното задължение на Общия съд да се информира служебно за практиките на EPSO при организирането на предходни конкурси, видно от точки 77—81 от настоящото съдебно решение, в случая Общият съд не е имал никакво такова задължение и е можел да приеме, че делото се намира на етап, който позволява да бъде решено без такава информация.
115 Следователно третата част от второто основание следва да се отхвърли по същество.
По четвъртата част от второто основание
116 Съгласно четвъртата част от второто основание на жалбоподателя самият факт, че съществуват противоречия между множество предоставени на негово разположение данни, що се отнася до описанието и продължителността на теста, състоящ се от устна презентация, показва, че принципите на правната сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добросъвестност са били нарушени, като в точка 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка поради липсата на извод за нарушение на тези принципи.
117 Налага се изводът, че в тази част жалбоподателят по същество единствено повтаря развитите в жалбата до Съда доводи за непоследователност при описанието на устния тест, доводи, които вече бяха отхвърлени.
118 Поради това четвъртата част от второто основание, а следователно и второто основание в неговата цялост трябва да се отхвърлят.
119 Тъй като не е уважено нито едно от основанията, изложени от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му до Съда, тя следва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
120 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
121 Тъй като Комисията е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
1)Отхвърля жалбата.
2)Г‑н Явор Марков понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
Подписи
*Език на производството: английски.