Официален вестник на Европейския съюз
BG Cерия C
C/2025/4748
8.9.2025
Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Zwolle (Нидерландия), постъпило на 4 юли 2025 г. – PM и др./Minister van Asiel en Migratie
(Дело C-440/25, Erbil(1) )
(C/2025/4748)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Zwolle
Страни в главното производство
Жалбоподатели: PM, QN, RM, SM, TM, UM, VM и WM
Ответник: Minister van Asiel en Migratie
Преюдициални въпроси
1) Може ли националният съд да изведе от член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС (2) евентуално във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз или друга разпоредба от правото на Съюза/принцип на правото на Съюза правомощие самостоятелно да извърши преценка на достоверността на обосновката на молба за убежище, която да замени преценката на министъра?
2) Може ли националният съд да изведе от една от горепосочените разпоредби правомощието да вземе окончателно решение по съществото на молбата за международна закрила въз основа на онези части от обосновката на молбата за убежище, които министърът счита за достоверни, и ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен — онези части от обосновката, които националният съд счита също така за достоверни? Може ли при това националният съд да замени преценката на министъра относно правдоподобността на опасенията от преследване или относно реалната опасност от тежки посегателства, по-специално ако националният съд счита, че е достатъчно информиран, за да направи такава преценка, с оглед на наличната публично достъпна информация за държавите?
3) Може ли националната съдебна практика, например въз основа на процесуалната автономия, да ограничи посочените в първия и втория въпрос правомощия по такъв начин, че те все пак да бъдат признати само на министъра?
4) Може ли, когато преценява дали разполага с достатъчно информация, за да вземе решение по същество, националният съд да вземе предвид информация, която е била представена в производството по обжалване, но все още не е била налична в административното производство? От значение ли е в това отношение дали страните са имали възможност да коментират обстойно фактическата обстановка в писмен вид или в съдебното заседание?
5) Трябва ли под „основателни опасения“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС (3) да се разбира положение, при което е налице разумна степен на вероятност търсещото убежище лице да бъде преследвано в случай на връщане? Трябва ли тази разумна степен на вероятност да се конкретизира според критерия за „предпазлив и разумно мислещ човек“, съгласно който е от решаващо значение дали от гледна точка на предпазлив и разумно мислещ човек в положението на търсещо убежище лице след преценка на всички известни обстоятелства връщането в държавата на произход изглежда неприемливо? Ако това не е така, какъв критерий трябва да се приложи тогава?
(1)Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
(2)Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).
(3)Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст) (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).
ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/4748/oj
ISSN 1977-0855 (electronic edition)