Официален вестник на Европейския съюз
BG Cерия C
C/2025/4040
28.7.2025
Жалба, подадена на 6 юни 2025 г. от Ausnit, Olariu și Asociații SRL срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 9 април 2025 г. по дело T-397/23, Ausnit, Olariu și Asociații/Комисия
(Дело C-389/25 P)
(C/2025/4040)
Език на производството: румънски
Страни
Жалбоподател: Ausnit, Olariu și Asociații SRL (представител: F. Irimia, адвокат)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда на Европейския съюз:
Да установи, че решението на Общия съд е незаконосъобразно и да го отмени/измени в смисъл, че обявява жалбата за допустима и отменя решението на Комисията, изцяло или отчасти, тъй като това решение:
— e лишено от правно основание, тъй като е произнесено въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на член II.19.1, буква f) от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с член 30 от Регламент № 966/2012,
— е постановено в нарушение на принципа на пропорционалност, предвиден в член 135 от Регламент № 966/2012 в приложение на разпоредбите на член II.27.6 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства в нарушение на член II.25.4 от същото споразумение, както и в нарушение на член 5 ДФЕС и разпоредбите на Допълнителния протокол № 2,
— нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания.
Основания и основни доводи
1) Незаконосъобразно е отхвърлено първото основание за обжалване, тъй като решението на Общия съд е постановено въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на член II.19.1, буква f) въз връзка с член II.9.5 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и неправилно тълкуване на разпоредбите на член 30 от Регламент № 966/2012 (1), приложим към споразумението съгласно член 279, параграф 3 от Регламент № 1046/2018 (2). В рамките на това основание за обжалване се изтъква и изопачаване от страна на Общия съд на същността на оплакванията на жалбоподателя, поради което част от доводите не са били анализирани, както и обстоятелството, че Общият съд незаконосъобразно е изместил доказателствената тежест. По същия начин, незаконосъобразността на решението на Общия съд се установява и поради необоснованост, както и с противоречивост на доводите.
2) Незаконосъобразно е отхвърлено второто основание за обжалване в жалбата, тъй като Общият съд е тълкувал и приложил неправилно принципа на пропорционалност, закрепен в член 135 от Регламент № 966/2012, когато е постановил, че с решението на Комисията са били приложени правилно разпоредбите на член II.27.6 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, че не са нарушени разпоредбите на член II.25.4 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства или разпоредбите на член 5 ДФЕС и разпоредбите на Допълнителен протокол № 2. В рамките на това основание за обжалване са изтъкнати като основания за незаконосъобразност и противоречие на мотивите и необоснованост, както и това, че Общият съд не е анализирал и не се е произнесъл мотивирано по довода, че до одобряването на окончателните доклади и отчети Комисията не може да приеме мерките, предвидени в член 135, параграфи 1 и 2 [от Регламент № 966/2012], в смисъл да разпореди възстановяване на цялото финансиране, а само мерките, предвидени в член 135, параграфи 4 или 7 от Регламент № 966/2012. Освен това се изтъква обстоятелството, че Общият съд тълкува неправилно член II.27.6., параграф 2 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, че по отношение на жалбоподателя не може да бъде изтъкван факта, че съставеният по настоящото дело счетоводен одит не е установил окончателна цифра, ревизирана на базата на конкретни изчисления и следователно при липсата на такива изчисления незаконосъобразно е било разпоредено връщането на цялото финансиране, както не е законосъобразно това, че възстановяването е изцяло, а не частично, а мотивите на решението на Общия съд са противоречиви в това отношение. По същия начин се изтъква незаконосъобразност и поради това, че Общият съд не е санкционирал поведението на Комисията, която не положила грижи при анализа на пропорционалността на нарушението на задължението или пропорционалността на липсващото изпълнение и следователно е нарушила разпоредбите на член II.25.4 от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, както и принципа на пропорционалност, а мотивите на Общия съд в това отношение (от точка 102, от една страна, и от точка 10 и 104, от друга страна) са противоречиви.
3) Незаконосъобразно е отхвърлянето на третото основание за обжалване, тъй като Общият съд е тълкувал и приложил неправилно принципа на оправданите правни очаквания. В рамките на това основание е изтъкнато обстоятелството, че жалбоподателят е имал оправданото правно очаква, че разглежданият договор ще бъде приложен съгласно член II.9 [от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства], в който критерият за „най-ниската цена“ е посочен заедно с критерия за „най-доброто съотношение качество/цена“ и не се споменава задължението да бъдат приложени други по-комплексни критерии в процедурата за подбор. Освен това, се извежда и фактът, че Общият съд не е разгледал и не се е произнесъл мотивирано относно последиците за насрещната страна по договора, произтичащи от правното естество на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства като договор с общи условия, който обаче не е съставен достатъчно ясно и изрично, така че да не оставя съмнения по отношение на тълкуването, както и факта, че Общият съд е тълкувал неправилно неспазването на изискванията за действие на посочения принцип.
(1)Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (OB L 298, 2012г., стр. 1).
(2)Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 2018г., стр. 1)
ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/4040/oj
ISSN 1977-0855 (electronic edition)