Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

10 юни 2026 година(*)

„ Публична служба — Срочно наети служители — Договор за неопределено време — Член 2, буква в) от УРДС — Прекратяване на договора — Член 47, буква в), подточка i) от УРДС — Прекъсване на връзките на доверие — Грешка при прилагането на правото — Отговорност — Неимуществени вреди “

По дело T‑13/25,

HC, представлявана от L. Levi, avocate,

жалбоподател,

срещу

Съд на Европейския съюз, представляван от Á. Almendros Manzano и G. Bittoni,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: G. De Baere, председател, R. Meyer (докладчик) и D. Jočienė, съдии,

секретар: H. Eriksson, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството

и в съдебното заседание от 14 януари 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателката, HC, иска, от една страна, отмяна на решението на ответника от 2 юли 2024 г., с което на основание член 47 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) е бил прекратен договорът ѝ на срочно нает служител за неопределено време (наричано по-нататък „обжалваното решение“), и от друга страна, обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла в резултат на това решение.

Обстоятелства по спора

2 Жалбоподателката е наета от ответника на 4 септември 2001 г. Считано от юни 2016 г., тя е назначена като срочно нает служител на основание член 2, буква в) от УРДС по договор за неопределено време в кабинета на съдия от Общия съд на Европейския съюз (наричан по-нататък „членът на Общия съд“).

3 На 6 септември 2022 г. възниква спор между члена на Общия съд и жалбоподателката по повод на ползваните от нея дни отпуск и тяхното одобряване.

4 На 9 септември 2022 г. жалбоподателката излиза в отпуск по болест.

5 В писмо до дирекция „Човешки ресурси и управление на персонала“ при ответника (наричана по-нататък „дирекция „Човешки ресурси“), изпратено на 15 септември 2022 г. по електронна поща, жалбоподателката споделя за „нетърпима“ работна обстановка, като иска среща, при която да разкрие данни за психически тормоз, който твърди, че ѝ е оказван от члена на Общия съд. Тя посочва, че има намерение да подаде искане за съдействие. На същата дата дирекция „Човешки ресурси“ изпраща отговор на жалбоподателката, ведно с вътрешните правила на институцията в областта на психическия тормоз, и я приканва отново да осъществи контакт с тази дирекция в началото на месец октомври 2022 г. с оглед на провеждането на среща.

6 На 4 октомври 2022 г. в кабинета на члена на Общия съд се провежда среща между него и генералния директор на администрацията.

7 На 26 октомври 2022 г. чрез своя представител жалбоподателката отправя до председателя на Общия съд молба за среща за намирането на „конструктивни решения“ на възникналите проблеми с члена на Общия съд, като уточнява, че тази молба е неофициална. След това на 16 ноември 2022 г. се провежда среща между жалбоподателката и нейния представител, председателя на Общия съд и правния съветник по административните въпроси на ответника.

8 С меморандум от 16 декември 2022 г. (наричан по-нататък „меморандумът от 16 декември 2022 г.“) членът на Общия съд уведомява жалбоподателката за намерението си да прекрати трудовото правоотношение с нея поради прекъсване на връзките на доверие, в резултат на поведение, което тя е проявила при изпълнение на служебните си задължения в неговия кабинет през месеците преди 9 септември 2022 г. По-конкретно, членът на Общия съд упреква жалбоподателката, че твърде често не е била на разположение, което според него свидетелства за липса на професионална етика, към което следва да се добави нарастваща липса на продуктивност, проактивност и мотивация, както и липса на самостоятелност и контрол при изпълнението на определени задачи. Членът на Общия съд кани жалбоподателката да му представи възраженията си, ако има такива, което тя прави с писмо от 5 януари 2023 г.

9 С меморандум от 1 февруари 2023 г. (наричан по-нататък „меморандумът от 1 февруари 2023 г.“) членът на Общия съд отправя искане до секретаря на Общия съд да предприеме необходимите административни действия за прекратяване на договора на жалбоподателката като срочно нает служител. Членът на Общия съд се позовава на своя меморандум от 16 декември 2022 г., с който е уведомил жалбоподателката за намерението си за прекратяване на договора и за причините, поради които е стигнал до това решение, като го представя в приложение.

10 На 15 февруари 2023 г. на основание член 90, параграф 1 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“), жалбоподателката подава искане за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника за длъжностните лица (наричано по-нататък „искането за съдействие“). В подкрепа на това искане тя подробно описва редица действия, които според нея са довели до поставянето ѝ в отпуск по болест. Тя иска, от една страна, органът, оправомощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък „ООСД“), да започне административно разследване за установяване на фактите и да изведе съответните последици и от друга страна, да бъде спряна всяка процедура за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.

11 С решение от 25 май 2023 г. комитетът на Общия съд, компетентен за изпълнение на задължението за съдействие (наричан по-нататък „комитетът по оказване на съдействие“), отхвърля искането за съдействие на жалбоподателката. На 17 август 2023 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу това решение.

12 С писмо от 6 септември 2023 г. дирекция „Човешки ресурси“ уведомява жалбоподателката, която по това време е в отпуск по болест, считано от 9 септември 2022 г., за сезирането на комисията по инвалидност на основание член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица, която да определи дали здравословното ѝ състояние ѝ позволява да продължи да изпълнява служебните си задължения при ответника.

13 С решение от 8 септември 2023 г., с оглед на законосъобразното протичане на процедурата пред комисията по инвалидност, ООСД спира процедурата по прекратяване на договора на жалбоподателката като срочно нает служител до произнасянето на тази комисия.

14 С решение от 9 октомври 2023 г. комитетът на Общия съд, компетентен да се произнася по подадените по административен ред жалби (наричан по-нататък „комитетът по подадените по административен ред жалби“), оттегля решението на комитета по оказване на съдействие от 25 май 2023 г. По същество той приема, от една страна, че комитетът по оказване на съдействие е преценил неправилно приложното поле на член 24 от Правилника за длъжностните лица, и от друга страна, че погрешно е счел, че искането за съдействие почива на голословни твърдения, за които няма никакви доказателства.

15 На 6 декември 2023 г. комисията по инвалидност заключава, че при жалбоподателката не налице пълна и трайна инвалидност, която да не ѝ позволява да изпълнява служебни задължения, присъщи на длъжност от нейната функционална група, и поради това е длъжна да се върне на работа.

16 Предвид заключението на комисията по инвалидност, че жалбоподателката е в състояние да работи и че трябва да се върне на работа, считано от 8 януари 2024 г., с решение от 14 декември 2023 г. ООСД решава, като временна и предпазна мярка, да я премести в дадена служба на ответника при запазване на придобитите от нея степен и стъпка.

17 С решение от 20 февруари 2024 г. (наричано по-нататък „решението от 20 февруари 2024 г.“) комитетът по оказване на съдействие приема, че мярката за преместване на жалбоподателката в дадена служба на ответника представлява подходяща мярка, която удовлетворява искането за съдействие. Той отхвърля искането за съдействие в останалата му част. Тъй като посоченото решение не е било обжалвано по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, то става окончателно на 20 май 2024 г.

18 С писмо от 6 юни 2024 г. дирекция „Човешки ресурси“ уведомява жалбоподателката, че тъй като решението на комитета по оказване на съдействие от 20 февруари 2024 г. е окончателно, ООСД е прекратил мярката за спиране на процедурата по прекратяване на договора ѝ като срочно нает служител. Тя също така уведомява жалбоподателката за намерението на ООСД да прекрати договора ѝ на основание член 47, буква в), подточка i) от УРНС поради прекъсване на връзките на доверие. В това отношение дирекция „Човешки ресурси“ отбеляза в писмото си наличието на „трудни, дори конфликтни отношения“ между жалбоподателката и члена на Общия съд, както това се потвърждава от решението на комитета по оказване на съдействие от 20 февруари 2024 г. Дирекция „Човешки ресурси“ уведомява жалбоподателката, че до 20 юни 2024 г. може да представи своите възражения относно намерението на ООСД да прекрати договора ѝ за срочно нает служител.

19 На 20 юни 2024 г. жалбоподателката представя своите възражения. По-конкретно тя изтъква, че твърдяното прекъсване на връзките на доверие е обосновано със съображения, които се различават от тези, посочени от члена на Общия съд в меморандума от 1 февруари 2023 г., въпреки че ООСД не е имал право да заменя с други мотиви мотивите на члена на Общия съд, за да опише прекъсването на връзките на доверие.

20 На 2 юли 2024 г. ООСД приема обжалваното решение, с което на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС прекратява трудовия договор на жалбоподателката като временно нает служител с десетмесечно предизвестие. В обжалваното решение ООСД констатира по-специално, че наличието на „трудни, дори конфликтни отношения“ между жалбоподателката и члена на Общия съд, при когото тя е изпълнявала служебните си задължения по трудово правоотношение по член 2, буква в) от УРДС, е доказателство за загубата на доверие помежду им.

21 На 17 август 2024 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение.

22 С решение R-8/24 от 1 октомври 2024 г. комитетът по подадените по административен ред жалби отхвърля подадената от жалбоподателката по административен ред жалба (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба“).

23 Тъй като срокът на предизвестието, предвиден в обжалваното решение, е удължен поради отпуск по болест на жалбоподателката, договорът ѝ като срочно нает служител е прекратен, считано от началото на август 2025 г., т.е. по-малко от месец преди пенсионирането ѝ.

Искания на страните

24 Жалбоподателката моли Общия съд:

–да отмени обжалваното решение, а доколкото е необходимо, да отмени и решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба,

–да осъди ответника да ѝ заплати обезщетение в размер на 50 000 евро за претърпените неимуществените вреди,

–да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

25 Ответникът моли Общия съд:

–да отхвърли жалбата като неоснователна и отчасти като недопустима,

–да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По искането за отмяна

По предмета на искането за отмяна

26 Най-напред, следва да се констатира, че от искането за отмяна е видно, че жалбоподателката иска отмяната не само на обжалваното решение, но доколкото е необходимо, и на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба.

27 Съгласно постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, водят до сезирането на Общия съд с жалба срещу акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание (вж. решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент, T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 63 и цитираната съдебна практика).

28 В конкретния случай, като се има предвид, че с решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба само се потвърждава обжалваното решение, като се уточняват мотивите в негова подкрепа, следва да се констатира, че искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред няма самостоятелно съдържание и следователно няма основание за отделно произнасяне по него. При все това при разглеждането на законосъобразността на обжалваното решение е необходимо да се вземат предвид мотивите, посочени в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, като се счита, че те съвпадат с мотивите на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., Wattiau/Парламент, T‑737/17, EU:T:2019:273, т. 43 и цитираната съдебна практика).

По същество

29 В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква четири основания. Първото основание, което се състои от три части, е изведено от явна грешка в преценката и грешка при прилагането на правото, опорочаващи основанието за прекратяване на договора ѝ като временно нает служител, от нарушение на член 47 от УРДС и на член 24 от Правилника за длъжностните лица, както и от нарушение на задълженията за полагане на дължимата грижа и за оказване на съдействие. Второто основание е изведено от явна грешка в преценката, която е довела до порок в мотивите за възобновяване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, от „неправилното прилагане“ на член 47, буква в) от УРДС и от злоупотреба с власт. Третото основание е изведено от нарушение на правото на изслушване и на задължението за мотивиране. Четвъртото основание е изведено от нарушение на членове 12а и 22а от Правилника за длъжностните лица.

30 По-конкретно, с първата част от първото основание жалбоподателката твърди, че ООСД е нарушил правото си на преценка, допуснал е грешка при прилагането на правото и е превишил предоставените му по член 47, буква в) от УРДС правомощия, в хипотезата, при която основание на искането за прекратяване на трудовото правоотношение с временно нает служител е прекъсване на връзките на доверие. Според жалбоподателката, от една страна, ООСД не е извършил проверка дали фактите и упреците, изтъкнати срещу нея от члена на Общия съд в искането за прекратяване на трудовото правоотношение, са обективно установени, а от друга страна, ООСД е заменил със свои мотиви мотивите относно тях, за да обоснове прекъсването на връзките на доверие.

31 Ответникът оспорва доводите на жалбоподателката, изложени в първата част от първото основание, като твърди, че няма разпоредба, която да задължава ООСД при преценката на искане за прекратяване на договор на временно нает служител, който изпълнява функции по силата на договор по член 2, буква в) от УРДС, поради прекъсване на връзките на доверие, да вземе предвид единствено обстоятелствата, изтъкнати от прекия ръководител, при когото този служител изпълнява служебните си задължения. Ответникът твърди, че предвид широката свобода на преценка, с която разполага в тази област, ООСД всъщност трябва да отчете всички релевантни обстоятелства.

32 Според ответника жалбоподателката е допуснала грешка при тълкуването на приложимата съдебна практика, като твърди, че забраната ООСД да заменя със своя преценка преценката на прекия ръководител, при когото е назначен въпросният служител, се отнася само до фактическото прекъсване на връзката на доверие, а не до преценката на мотивите, с които то може да се обоснове. Освен това той твърди, че съгласно съдебната практика, макар да е от компетентността на съответния пряк ръководител да направи искане за прекратяване на трудовото правоотношение, единствено ООСД е компетентен да постанови прекратяването на трудовия договор, като определи мотивите за това, поради което той има право, ако е необходимо, да обоснове решението си със съображения, които се различават от тези, с които е обосновано първоначалното искане.

33 Ответникът добавя, че ако ООСД не разполага с възможност да обоснове прекратяването на договора на временно нает служител с мотиви, които се различават от изтъкнатите от члена на Общия съд, при когото този служител изпълнява служебните си задължения, това би било в противоречие с динамичния характер на досъдебната процедура.

34 В това отношение следва да се припомни, че член 2, буква в) от УРДС предвижда възможност да се назначават срочно наети служители, за да подпомагат лице, изпълняващо мандатна длъжност, предвидена в Договора за Европейския съюз или в Договора за функционирането на Европейския съюз, като например по-специално членовете на Общия съд. Съгласно член 8, трета алинея от УРДС, когато са назначени на това основание, срочно наетите служители, които подпомагат член на Общия съд, разполагат с договор за неопределено време, чиято продължителност обаче е най-много до изтичането на мандата на въпросния член на Общия съд.

35 Съгласно член 47, буква в), подточка i) от УРДС служебното правоотношение на срочно нает служител по договор за неопределено време се прекратява при изтичане на срока на предизвестие, посочен в договора, като срокът на предизвестието не може да бъде по-кратък от един месец за всяка прослужена година и е с продължителност най-малко три и най-много 10 месеца.

36 Що се отнася до мотивите за прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква в) от УРДС, от съдебната практика следва, че такъв трудов договор може да бъде прекратен поради прекъсване на връзката на доверие, тъй като съществен елемент на този трудов договор, сключен intuitu personae, е взаимното доверие (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2023 г., SE/Комисия, T‑223/21, EU:T:2023:375, т. 138 и цитираната съдебна практика, и от 24 февруари 2010 г., P/Парламент, F‑89/08, EU:F:2010:11, т. 32).

37 В това отношение съдебната практика изисква ООСД да уточни фактическите обстоятелства, които разкриват или обосновават прекъсване на връзката на доверие (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., WN/Парламент, T‑431/18, непубликувано, EU:T:2019:781, т. 31).

38 Освен това, съгласно постоянната съдебна практика ООСД не следва да заменя със своята преценка тази на ръководителя на жалбоподателя, що се отнася до действителното прекъсване на връзките на доверие. ООСД все пак трябва да извърши анализ в три етапа. ООСД трябва най-напред да провери дали липсата или загубата на доверие е действително изтъкната, след което да се увери в точността на фактическите констатации, и накрая, да се увери, че с оглед на изтъкнатото основание искането за прекратяване на договора не е опорочено от нарушение на основните права или пък от злоупотреба с власт (вж. решение от 8 май 2024 г., UF/Комисия, T‑24/23, EU:T:2024:293, т. 57 и цитираната съдебна практика).

39 С оглед на тези съображения следва да се прецени дали, както твърди жалбоподателката, ООСД, който е бил сезиран от члена на Общия съд с искане за прекратяване на трудовия ѝ договор, е бил длъжен да провери достоверността на фактите, изтъкнати от члена на Общия съд, а след това да се ограничи до изтъкнатите от него мотиви, с които да обоснове прекъсването на връзките на доверие, и следователно не е имал право да ги замени със свои собствени мотиви.

40 На първо място, що се отнася до мотивите в обжалваното решение за прекратяване на договора на жалбоподателката, ООСД е констатирал по-специално, че са налице „трудни, дори конфликтни отношения“ между жалбоподателката и члена на Общия съд, както това се потвърждава от решението от 20 февруари 2024 г. на комитета по оказване на съдействие, което „само по себе си [доказва] загубата на доверие“ между жалбоподателката и члена на Общия съд.

41 По същия начин в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба комитетът по подадените по административен ред жалби посочва по-специално, че съгласно решението от 20 февруари 2024 г. на комитета по оказване на съдействие са налице „трудни, дори конфликтни отношения“ между члена на Общия съд и жалбоподателката, както и че „няма сериозни основания да се оспори, че при такива обстоятелства връзките на доверие […] трябва да се считат за прекъснати“.

42 За да обоснове прекъсването на връзките на доверие обаче, в меморандума си от 16 декември 2022 г., който е приложен към меморандума от 1 февруари 2023 г., членът на Общия съд упреква жалбоподателката, че твърде често не е била на разположение, което според него свидетелства за липса на професионална етика, към което следвало да се добави нарастваща липса на продуктивност, проактивност и мотивация, както и липса на самостоятелност и контрол при изпълнението на определени задачи. Членът на Общия съд не споменава за наличието на „трудни, дори конфликтни отношения“.

43 В това отношение следва да се отбележи, че освен ако не се изопачи режимът, установен в член 2, буква в) от УРДС, ООСД няма право да се намесва в intuitu personae трудово правоотношение между прекия ръководител и временно наетия служител, т.е. в частта за съображенията с оглед на наличността, които са в основата на такъв договор съгласно съдебната практика, цитирана в точка 36 по-горе. А това би било така, ако вместо прекия ръководител, ООСД решава какви са причините за прекъсване на връзките на доверие.

44 Всъщност прекъсването на връзките на доверие между прекия ръководител и временно наетия служител, което отново е с оглед на връзката intuitu personae, за която се предполага, че характеризира тяхното трудово правоотношение, не може да бъде обосновано с факти, чието съществуване не е било установено от самия пряк ръководител, освен ако на последния не се припишат основания за оплаквания, каквито той няма, и в крайна сметка се замени неговата преценка относно причините, поради които е гласувал доверие на сътрудника си.

45 Ето защо, като е основал обжалваното решение на съображения, които не са били изтъкнати от члена на Общия съд, ООСД е нарушил член 2, буква в) от УРДС и по този начин е допуснал нарушение при прилагане на правото.

46 На второ място, от съдебната практика, цитирана в точка 38 по-горе, следва, че изискването ООСД да се увери в точността на фактическите констатации се отнася до фактите, в които прекият ръководител упреква временно наетия служител, спрямо когото се иска прекратяване на трудовия договор поради прекъсване на връзките на доверие.

47 В конкретния случай обаче от обжалваното решение е видно, че ООСД посочва единствено, че следва „да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, в това число не само тези, изтъкнати в горепосочените меморандуми [на члена на Общия съд от 16 декември 2022 г. и от 1 февруари 2023 г.], но и тези, посочени в решението [на комитета по оказване на съдействие] от 20 февруари 2024 г., което междувременно е станало окончателно“. Въпреки това нито едно от обстоятелствата, „изтъкнати в горепосочените меморандуми“ на члена на Общия съд, не е разгледано, оценено, нито дори споменато в обжалваното решение.

48 И от решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба е видно, че комитетът по подадените по административен ред жалби също не е взел отношение по фактите, в които членът на Общия съд упреква жалбоподателката, за да обоснове прекъсването на връзките на доверие. Той приема единствено, че „предвид широката свобода на преценка, с която разполага, ООСД [трябва] да може да вземе предвид всички обстоятелства, сред които, в конкретния случай, резултатът от процедурата по оказване на съдействие, предприета от самата жалбоподателка“.

49 Следователно нито ООСД, нито комитетът по подадените по административен ред жалби са извършили преглед или проверка дали са точно установени фактите, в които членът на Съда упреква жалбоподателката в меморандумите от 16 декември 2022 г. и 1 февруари 2023 г.

50 При тези обстоятелства следва да се констатира, че като не е извършил проверка на фактите, в които членът на Съда упреква жалбоподателката, ООСД не е спазил изискванията, наложени му от съдебната практика, цитирана в точка 38 по-горе, и поради това е допуснал грешка при прилагането на правото.

51 Заключенията, направени в точки 45 и 50 по-горе, не могат да бъдат оборени от останалите доводи на ответника.

52 Що се отнася до довода на ответника, съгласно който от решение от 7 ноември 2019 г., WN/Парламент (T‑431/18, непубликувано, EU:T:2019:781, т. 33—36 и т. 53) следвало, че макар да е от компетентността на съответния пряк ръководител да направи искане за прекратяване на трудовото правоотношение, единствено ООСД е компетентен да постанови прекратяването на трудовия договор, като определи мотивите за това, и че съответно би могъл да обоснове решението си със съображения, които се различават от тези, които са изтъкнати в първоначалното искане, следва да се отбележи, че това решение не е приложимо в случая.

53 Всъщност решение от 7 ноември 2019 г., WN/Парламент (T‑431/18, непубликувано, EU:T:2019:781), се отнася до решение за прекратяване на трудово правоотношение от ООСД, което е подложено на критика за това, че не е достатъчно мотивирано, доколкото в него се възпроизвеждат само някои от мотивите на прекия ръководител, на които е направено позоваване в искането му за прекратяване на договора. В това отношение е прието, че подобно обстоятелство не може да се счита за неизпълнение от страна на ООСД на задължението за мотивиране, тъй като единствено ООСД е компетентен да постанови прекратяването на трудовия договор, като определи мотивите за това. Следователно това съдебно решение не се отнася до законосъобразността на въпросното решение за прекратяване на трудовото правоотношение, както е в настоящия случай, а до непълнота на мотивите и до нарушение на правото на защита, поради което ответникът няма основание да се позовава на него. При всички положения следва да се констатира, че възприетият от ООСД подход по делото, по което е постановено изтъкнатото съдебно решение, е в съответствие с неговата роля, както е видно от съдебната практика, цитирана в точка 38 по-горе. Всъщност ООСД е длъжен да провери точността на изтъкнатите фактически обстоятелства. Тази проверка може да доведе до отхвърляне на някои от тези обстоятелства, когато е видно, че те обективно не подкрепят извода за прекъсване на връзките на доверие. За сметка на това, в настоящия случай в обжалваното решение ООСД не е възпроизвел нито едно от изтъкнатите от члена на Общия съд съображения, а е избрал да посочи различни мотиви, като това впрочем се признава от ответника в писмените му изявления.

54 По същия начин изтъкнатото от ответника решение от 14 юли 2021 г., BG/Парламент (T‑253/19, EU:T:2021:459, т. 54—56), не е приложимо в случая, тъй като точките от това съдебно решение, на които се позовава ответникът, отново се отнасят до непълнота на мотивите на въпросното решение за прекратяване на трудовото правоотношение, а не до неговата законосъобразност. При всички положения това съдебно решение се отнася до положение, при което решението на ООСД за прекратяване на трудовото правоотношение е подложено на критика за това, че изтъкнатите от прекия ръководител причини, обосноваващи прекратяването на договора, са се променили в хода на административната процедура. В настоящия случай обаче въпросът не е дали в хода на административната процедура членът на Общия съд има право да изменя мотивите, с които е обосновал прекъсването на връзките на доверие, а дали ООСД има право да приеме мотиви, които са различни от изтъкнатите от члена на Общия съд в искането му за прекратяване на договора на жалбоподателката.

55 Освен това твърденията на ответника, че ако ООСД не разполага с възможност да обоснове прекратяването на договора на временно нает служител с мотиви, които се различават от изтъкнатите от прекия ръководител, при когото този служител изпълнява служебните си задължения, това би било в противоречие с динамичния характер на досъдебната процедура, не може да постави под въпрос направените в точки 45 и 50 по-горе заключения.

56 В това отношение от съдебната практика следва, че поради самата си цел — да се даде възможност на администрацията да преразгледа решенията си — досъдебната процедура има динамичен характер, така че в системата на предвидените в членове 90 и 91 от Правилника способи за обжалване администрацията може, успоредно с отхвърляне на жалбата по административен ред, да реши да измени мотивите, въз основа на които е приела оспорвания акт. Всъщност целта на производството за обжалване по административен ред е да се даде възможност на органа по назначаването или ООСД да преразгледа оспорвания акт с оглед на изложените от жалбоподателя оплаквания, като при необходимост измени мотивите, които подкрепят разпоредителната му част (вж. решение от 26 юни 2024 г., Paraskevaidis/Съвет и Комисия, T‑698/21, EU:T:2024:425, т. 17 и цитираната съдебна практика).

57 Невъзможността ООСД да замести със свои собствени мотиви мотивите на прекия ръководител, което на практика представлява ограничение в динамичния характер на досъдебната процедура, е резултат обаче от специфичния характер на договора по член 2, буква в) от УРДС и на характерната за него intuitu personae връзка. Всъщност при никакви обстоятелства и независимо от това дали става въпрос за етапа на постановяване на първоначален акт или за етапа на произнасяне по подадена по административен ред жалба ООСД няма право да заменя със своя собствена преценка преценката на съответния пряк ръководител, като изтъква други мотиви, които не са били изтъкнати от него. Това не се отразява на възможността на етапа на произнасянето по подадена по административен ред жалба ООСД, след като е извършил проверка за точността на фактическите обстоятелства, изтъкнати от прекия ръководител, да реши да се позове само на някои от мотивите, въпреки че на етапа на постановяване на оспорвания акт е възприел всички мотиви (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., WN/Парламент, T‑431/18, непубликувано, EU:T:2019:781, т. 33—36).

58 Предвид гореизложеното първата част от първото основание следва да се уважи и поради това обжалваното решение следва да се отмени, без да е необходимо произнасяне по останалите основания, изтъкнати от жалбоподателката, нито по допустимостта на представените от нея на 2 юли 2025 г. допълнителни доказателства, доколкото те се отнасят до факти, изтъкнати в подкрепа на четвъртото основание.

По искането за обезщетение

59 Жалбоподателката отправя искане за обезщетение, в подкрепа на което твърди, че нарушенията на служебните задължения, допуснати от администрацията в хода на процедурата по прекратяването на нейния договор като срочно нает служител, са ѝ причинили неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени с отмяната на обжалваното решение. Всъщност обстоятелствата, при които било прието обжалваното решение, сериозно засегнали личното ѝ достойнство и здраве. Тя добавя, че поради прекратяването на договора ответникът не ѝ позволил да приключи с достойнство професионалния си път в институцията „принуждавайки я да [заведе] дело“ и да понесе свързаните с това тревоги. Жалбоподателката оценява претърпените от нея вреди ex æquo et bono на 50 000 евро.

60 Ответникът оспорва доводите на жалбоподателя, като твърди, че искането за обезщетение е тясно свързано с искането за отмяна, а самото то следва да бъде отхвърлено. Поради това според ответника искането за обезщетение трябва да се отхвърли като неоснователно. При всички положения жалбоподателката не представила никакви доказателства за съществуването и за размера на неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла.

61 В това отношение следва да се припомни, че отмяната на незаконосъобразния акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне за всички неимуществени вреди, които може да са били причинени от този акт, освен ако жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделни от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. в този смисъл определение от 3 септември 2019 г., FV/Съвет, C‑188/19 P, непубликувано, EU:C:2019:690, т. 4 (становище на генерален адвокат Kokott, т. 26), и решение от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК, T‑843/19, EU:T:2021:221, т. 86).

62 В този смисъл, от една страна, е прието, че отмяната на даден акт, когато е лишена от всякакво полезно действие, сама по себе си не може да представлява подходящо и достатъчно поправяне на всички неимуществени вреди, причинени от отменения акт (вж. решения от 29 януари 2020 г., Aquino и др./Парламент, T‑402/18, EU:T:2020:13, т. 91 и цитираната съдебна практика, и от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 109 и цитираната съдебна практика).

63 От друга страна, Общият съд признава, че е възможно неимуществените вреди, претърпени от длъжностно лице или временно нает служител, да не бъдат изцяло поправени с отмяната на въпросния акт, когато жалбоподателят е бил поставен в състояние на безпокойство по отношение на бъдещето си в професионално отношение (вж. в този смисъл решения от 5 юни 2019 г., Siragusa/Съвет, T‑616/17 RENV, непубликувано, EU:T:2019:372, т. 83, и от 25 юни 2020 г., XH/Комисия, T‑511/18, EU:T:2020:291, т. 181) или когато е изпитвал чувство за несправедливост и тревоги, предизвикани от необходимостта да води досъдебно, а след това и съдебно производство, за да бъдат признати правата му (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2024 г., TU/Парламент, T‑793/22, EU:T:2024:614, т. 237 и цитираната съдебна практика).

64 Що се отнася до компетентността на Общия съд в това отношение, следва да се припомни, че съгласно член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника за длъжностните лица по спорове от финансов характер Общият съд има неограничена компетентност. По смисъла на тази разпоредба „спорове от финансов характер“ са в частност деликтните искове, предявени от служители срещу институция (вж. решение от 10 септември 2015 г., Преразглеждане Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, C‑417/14 RX‑II, EU:C:2015:588, т. 39 и цитираната съдебна практика).

65 Неограничената компетентност, с която разполага Общият съд, му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове (вж. решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 49 и цитираната съдебна практика). Целта на тази компетентност е по-конкретно да позволи на Общия съд да гарантира практическата ефективност на произнесените от него решения за отмяна в областта на публичната служба, така че, ако отмяната на незаконосъобразния акт не е достатъчна да осигури ефективна защита на правата и интересите на жалбоподателя, съдът на Съюза да може, дори служебно, да му присъди обезщетение за вреди. В такъв случай, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, Общият съд следва да оцени претърпяната от заинтересованото лице вреда ex æquo et bono (вж. в този смисъл решения от 10 септември 2015 г., Преразглеждане Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, C‑417/14 RX‑II, EU:C:2015:588, т. 39 и цитираната съдебна практика, от 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, EU:T:2011:347, т. 57 и цитираната съдебна практика, и от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 79).

66 В конкретния случай следва да се припомни, че договорът на жалбоподателката е бил незаконосъобразно прекратен.

67 Първо, следва да се отбележи обаче, че полезният ефект от отмяната на обжалваното решение е непълен, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката е породило действие по-малко от месец преди датата за пенсионирането ѝ. Следователно отмяната на обжалваното решение сама по себе си не поправя в достатъчна степен причинените на жалбоподателката вреди.

68 Второ, прекратяването на договора е породило действие след провеждане на изключително дълга и оспорвана процедура. Всъщност тази процедура е започнала на 16 декември 2022 г. и е приключила с обжалваното решение едва на 2 юли 2024 г., като прекратяването на трудовото отношение е породило действие през август 2025 г. През този период от почти три години жалбоподателката е била в положение на несигурност, на възраст, в която след прекратяване на трудово правоотношение от страна на работодателя служителите са изправени най-вече пред трудности, свързани с повторното им интегриране на пазара на труда. Макар продължителността на процедурата да не е изцяло по вина на ответника и жалбоподателката да е продължавала да бъде наета от него, включително няколко седмици преди пенсионирането си, тя все пак в един продължителен период е била в състояние на безпокойство и на несигурност за бъдещето си в професионално отношение по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 63 по-горе поради незаконосъобразността на процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение.

69 Трето, обстоятелствата, които са съпътствали процедурата по прекратяване на договора на жалбоподателката, не са ѝ позволили да приключи достойно професионалния си път в институцията, в която е работила повече от двадесет години.

70 Следователно жалбоподателката е претърпяла неимуществени вреди в резултат на поведението на ответника, които не могат да бъдат поправени изцяло само с отмяната на обжалваното решение.

71 При тези обстоятелства Общият съд счита, че справедливата оценка на претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди възлиза ex æquo et bono на 10 000 евро.

По съдебните разноски

72 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

73 Тъй като ответникът е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на жалбоподателя в съответствие с искането на последния.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)Отменя решението на Съда на Европейския съюз от 2 юли 2024 г. за прекратяване на договора на HC като срочно нает служител за неопределено време.

2)Осъжда Съда на Европейския съюз да заплати на HC сумата от 10 000 евро като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

3)Осъжда Съда на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

De Baere

Meyer

Jočienė

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юни 2026 година.

Подписи

*Език на производството: френски.