Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти петчленен състав)

10 юни 2026 г.(*)

„ Институционално право — Разследване на Европейската прокуратура — Отказ на Сметната палата да освободи лица, които трябва да бъдат изслушани като свидетели в рамките на разследването, от задължението им за поверителност — Жалба за отмяна — Обжалваем акт — Допустимост — Лоялно сътрудничество — Член 19 от Правилника — Интереси на Съюза “

По дело T-99/25

Европейска прокуратура, представлявана от L. De Matteis и E. Farhat, в качеството на представители,

жалбоподател,

срещу

Европейска сметна палата, представлявана от B. Schäfer и A-M. Feipel-Cosciug, в качеството на представители,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти петчленен състав),

състоящ се от: G. De Baere, председател, J. Svenningsen (докладчик), C. Mac Eochaidh, R. Meyer и D. Jočienė, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 10 март 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС Европейската прокуратура иска да се отмени становището на Европейската сметна палата, което е приложено към писмото, изпратено от ръководителя на правната служба на последната институция на 9 декември 2024 г. (наричано по-нататък „обжалваното становище“), и с което се отхвърля искането на Европейската прокуратура от 26 септември 2024 г. за освобождаване в рамките на разследване на определени лица (наричани по-нататък „разследваните лица“) на дванадесет длъжностни лица на Европейския съюз (наричани по-нататък „дванадесетте длъжностни лица“) от задължението им за поверителност, за да бъдат изслушани като свидетели в рамките на това разследване.

Обстоятелствата по спора

2 На 14 юли 2022 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) уведомява Европейската прокуратура за евентуални нередности при назначаването и титуляризирането на лице, което е станало длъжностно лице в Сметната палата.

3 Вследствие на това Европейската прокуратура образува преписка и след като проверява получената информация, стига до извода, че има индиции за извършено престъпление, което попада в обхвата на нейната компетентност, по смисъла на член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1).

4 На 20 декември 2022 г. в съответствие със същата разпоредба европейският делегиран прокурор в Люксембург, на когото е възложена преписката (наричан по-нататък „делегираният прокурор“), решава да започне разследване.

5 На 7 февруари 2023 г., като има предвид, от една страна, неприкосновеността на помещенията, сградите и архивите на Съюза, която е предвидена в членове 1 и 2 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 266, наричан по-нататък „Протокол № 7“) и която има Сметната палата, и от друга страна, признатия в член 11 от този протокол имунитет на длъжностните лица и другите служители, който е гарантиран на разследваните лица, делегираният прокурор предлага на европейския главен прокурор да поиска тяхното снемане.

6 Между 13 февруари 2023 г. и 7 април 2024 г. европейският главен прокурор неколкократно отправя искания до председателя на Сметната палата да свали неприкосновеността на помещенията, сградите и архивите на тази институция, както и да снеме имунитета на разследваните лица.

7 В отговорите си от 15 март, 27 април, 23 май, 10 юли и 1 септември 2023 г. председателят на Сметната палата посочва, че ограничената информация, предоставена от европейския главен прокурор, не му дава основание да уважи двете искания. Досежно искането за снемане на имунитета на разследваните лица той посочва, че изразеното от европейския главен прокурор желание те да не бъдат уведомени за това решение, което ги засяга, преди то да бъде прието, не може да бъде уважено. Председателят на Сметната палата също така предлага среща с представители на Европейската прокуратура, за да им предостави повече информация, и изпраща документи във връзка с разследването.

8 След писмото си от 1 септември 2023 г., в което съобщава, че ще уведоми разследваните лица, за да могат те да представят своята позиция, и че Сметната палата може да вземе решение след това, на 13 октомври 2023 г. председателят на Сметната палата уведомява европейския главен прокурор, че тези лица са на разположение, за да представят писмено становище и да бъдат изслушани при запазване на имунитета им.

9 За да продължи разследването си, с имейл от 26 септември 2024 г., изпратен до ръководителя на правната служба на Сметната палата, делегираният прокурор иска, от една страна, да бъдат предоставени някои документи във връзка с разследването, в допълнение към вече изпратените, и от друга, в съответствие с член 19 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), дванадесетте длъжностни лица да бъдат освободени от задължението за поверителност, за да бъдат изслушани като свидетели в рамките на разследването на основание член 28, параграф 1 от Регламент 2017/1939.

10 С имейл от 24 октомври 2024 г. ръководителят на правната служба на Сметната палата дава отговор, като предоставя някои от поисканите документи и същевременно уточнява, че останалите поискани документи вече са били предоставени или не съществуват. Освен това този ръководител повтаря предложението за среща между Европейската прокуратура и Сметната палата, за да се изяснят някои аспекти, свързани с разследването.

11 На следващия ден, като отхвърля идеята за среща, делегираният прокурор отново отправя до Сметната палата искането си за освобождаване от задължението за поверителност, изложено в имейла от 26 септември 2024 г.

12 На 9 декември 2024 г. с обжалваното становище Сметната палата отхвърля искането за освобождаване на дванадесетте длъжностни лица от задължението за поверителност. От една страна, както при искането за снемане на имунитета на разследваните лица тя приема, че Европейската прокуратура не е предоставила достатъчно информация и доказателства относно подозренията за престъпления, които се предполага, че са извършени от разследваните лица. Поради това Сметната палата приема, че освобождаването на тези дванадесет длъжностни лица от задължението за поверителност би било в разрез с интересите на Съюза по смисъла на член 19 от Правилника. От друга страна, и преди всичко, тя отбелязва, че искането за освобождаване от задължението за поверителност de facto би заобиколило неснемането на имунитета на разследваните лица. Ето защо Сметната палата прави извод, че разследването следва да бъде прекратено в съответствие с член 39 от Регламент 2017/1939.

Искания на страните

13 Европейската прокуратура моли Общия съд да отмени обжалваното становище.

14 Сметната палата моли Общия съд:

–да отхвърли жалбата като недопустима,

–при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–да осъди Европейската прокуратура да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По възраженията за недопустимост, изложени от Сметната палата

15 Сметната палата излага две възражения за недопустимост, с първото от които твърди липса на обжалваем акт, а с второто — на правен интерес.

По първото възражение за недопустимост — липса на обжалваем акт

16 Според Сметната палата обжалваното становище не е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС. В това становище само се припомняло за обмена на информация между нея и Европейската прокуратура и се обяснявало, че след като липсва достатъчно информация, която може да гарантира, че исканите мерки няма да навредят на интересите на Съюза, не е оправдано дванадесетте длъжностни лица да бъдат освободени от задължението за поверителност.

17 Сметната палата добавя, че Европейската прокуратура е обосновала искането си за освобождаване от задължението за поверителност с член 19 от Правилника, който се отнася до служебното правоотношение между институциите на Съюза и техните длъжностни лица, а не до правомощията на разследващите органи и националните съдебни органи. Всъщност само решение, прието от компетентния орган по назначаването в рамките на такова служебно правоотношение, пораждало правни последици, които могат да бъдат предмет на контрол от страна на съда на Съюза, какъвто не бил настоящият случай.

18 Европейската прокуратура оспорва това възражение за недопустимост.

19 Следва да се припомни, че съгласно член 263, първа алинея ДФЕС съдът на Съюза осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, „предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни“.

20 Следователно жалбата за отмяна, предвидена в член 263 ДФЕС, може да бъде подадена срещу всички приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза мерки или разпоредби, без оглед на тяхното естество или форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. решение от 15 юли 2021 г., FBF, C-911/19, EU:C:2021:599, т. 36 и цитираната съдебна практика).

21 За да се определи дали дадена мярка има за цел да породи такива последици и следователно подлежи на такова обжалване, следва да се съобрази същността ѝ, а тези последици да се преценят с оглед на обективни критерии, например съдържанието на тази мярка, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането ѝ и правомощията на приелата я институция, орган, служба или агенция; тези правомощия трябва да се разглеждат не абстрактно, а като елементи, които могат да хвърлят светлина върху конкретния анализ на съдържанието на тази мярка (вж. решение от 13 февруари 2025 г., Swissgrid/Комисия, C-121/23 P, EU:C:2025:83, т. 37 и цитираната съдебна практика).

22 По отношение най-напред на контекста на приемане на обжалваното становище, в настоящия случай следва да се отбележи, че това становище е издадено в отговор на искането за освобождаване на дванадесетте длъжностни лица от задължението за поверителност, което е отправено от делегирания прокурор в съответствие с член 19 от Правилника на 26 септември 2024 г. и е повторно отправено от този прокурор на 25 октомври 2024 г.

23 По-нататък, що се отнася до правомощията на автора на акта, делегираният прокурор е имал основание да приеме, че обжалваното становище изхожда от компетентния орган по назначаването, предвид по-специално на съпроводителното писмо от ръководителя на правната служба на Сметната палата, с което той изпраща „от името на колегиума на членовете“ на Сметната палата становището на Сметната палата по искането за освобождаване на дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност (вж. по аналогия решение от 19 януари 1984 г., Erdini/Съвет, 65/83, EU:C:1984:24, т. 7).

24 Накрая, по отношение на съдържанието на обжалваното становище следва да се отбележи, че противно на твърденията на Сметната палата, това становище не се свежда само до припомняне на обмена на информация между нея и Европейската прокуратура. Всъщност в заключителната част на обжалваното становище Сметната палата по същество отказва да освободи дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност, като приема, че искането на Европейската прокуратура не е достатъчно мотивирано и че това освобождаване би било в разрез с интересите на Съюза и би довело до заобикаляне на процедурата за снемане на имунитета на разследваните лица.

25 Така, като се има предвид, че при липсата на такова освобождаване от задължението за поверителност по смисъла на член 19 от Правилника делегираният прокурор не е можел да събере свидетелските показания на дванадесетте длъжностни лица, за да се опита да продължи с разследването си на визираните от това разследване лица, се налага изводът, че обжалваното становище е породило правни последици за Европейската прокуратура. Всъщност то е лишило Европейската прокуратура от възможността да упражни разследващите си правомощия в съответствие с член 28, параграф 1 от Регламент 2017/1939.

26 Този извод не се поставя под въпрос с довода на Сметната палата, че по същество решението, прието на основание член 19 от Правилника, увреждало единствено длъжностно лице в рамките на жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС.

27 В тази насока следва да се констатира, че да се приеме този довод на Сметната палата би означавало, че ако институция, агенция, орган, служба или агенция на Съюза откаже да освободи длъжностно лице от задължението за поверителност на основание член 19 от Правилника, европейският делегиран прокурор би бил възпрепятстван да упражни правомощията си по член 28 от Регламент 2017/1939, без да може да оспори пред съда на Съюза законосъобразността на такъв отказ, който възпрепятства разследването му.

28 Освен това следва да се отбележи, че Съдът вече е приел за допустима жалба на основание член 263 ДФЕС, подадена от дружество, за отмяна на решение на Европейската комисия, с което е отхвърлено искане за освобождаване на длъжностно лице от задължението за поверителност, за да свидетелства то пред национална юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 18 февруари 1992 г., Weddel/Комисия, C-54/90, EU:C:1992:75, т. 17).

29 Оттук следва, че обжалваното становище е обжалваем акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, така че първото възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

По второто възражение за недопустимост — липса на правен интерес

30 Първо, Сметната палата отбелязва, че на 13 февруари 2023 г. в съответствие с член 29, параграф 2 от Регламент 2017/1939 европейският главен прокурор е поискал снемането на имунитета на разследваните лица, тъй като счита това за предварително и необходимо за правилното провеждане на това разследване.

31 След като имунитетът на разследваните лица обаче не бил снет, отмяната на обжалваното становище нямало да донесе никаква полза на Европейската прокуратура. Евентуалните доказателства, събрани чрез свидетелските показания на дванадесетте длъжностни лица, не можели да се използват нито за отправяне на ново искане за снемане на имунитет в рамките на разследването, нито за съдене и осъждане на тези лица.

32 В подкрепа на този довод Сметната палата препраща към принципите, установени в съдебната практика, и по-специално в определение от 16 януари 2024 г., Kaili/Парламент и Европейска прокуратура (T-46/23, непубликувано, EU:T:2024:14, т. 22), в което Общият съд постановил, че искането за снемане на имунитета е предварителна и необходима мярка, предоставена на разположение на Европейската прокуратура от законодателя на Съюза, за да се гарантира ефективността на разследванията, когато имунитетът, с който се ползва дадено лице, представлява пречка за отнасящото се до него разследване.

33 Сметната палата се позовава и на решение от 30 ноември 2021 г., LR Ģenerālprokuratūra (C-3/20, EU:C:2021:969, т. 87 и 88), в което Съдът постановил, че в рамките на разследване в досъдебната фаза, ако провеждащите разследването органи считат, че заподозрян се ползва от имунитет в съответствие с член 11 от Протокол № 7 за деянията, предмет на разследването им, те трябва да поискат той да бъде снет, тъй като този имунитет не допуска никакво използване на събраните доказателства с цел заподозреният да бъде съден и осъден за деянието, което попада в обхвата на този имунитет.

34 Второ, Сметната палата отбелязва, че съгласно член 39 от Регламент 2017/1939 имунитетът, с който се ползва заподозреният, води до прекратяване на разследването, освен ако този имунитет не е бил снет. В точка 43 от жалбата самата Европейска прокуратура признала, че не е подала жалба за отмяна на „решенията“, съдържащи се в писмата на председателя на Сметната палата от 15 март и 27 април 2023 г. От това Сметната палата заключава, че Европейската прокуратура е оставила да изтече срокът за обжалване, за да оспори „неснемането на имунитета на разследваните лица“, и е отправила, 19 месеца след писмото от 13 февруари 2023 г., искане за освобождаване на дванадесетте длъжностни лица от задължението за поверителност.

35 Трето, Сметната палата счита, че възможността евентуални свидетелски показания да предоставят доказателства, които да обосновават ново искане за снемане на имунитета на разследваните лица, била, от една страна, хипотетична, и от друга, в разрез с член 26 от Регламент 2017/1939, съгласно който, преди да се започне разследване, следва да се провери дали са налице разумни основания да се смята, че е било извършено престъпление, попадащо в обхвата на компетентност на Европейската прокуратура.

36 Европейската прокуратура оспорва второто възражение за недопустимост.

37 Уместно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, ако има правен интерес от нея. Наличието на такъв интерес предполага, че отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да донесе полза на това лице (вж. решение от 15 юли 2025 г., ЕЦБ и Комисия/Corneli, C-777/22 P и C-789/22 P, EU:C:2025:580, т. 86 и цитираната съдебна практика).

38 В случая трябва да се приеме за установено, че макар в писмото от 23 май 2023 г. председателят на Сметната палата да е уведомил европейския главен прокурор за започването на производството по приемане на решение относно искането за снемане на имунитета на разследваните лица, това не променя факта, че в преписката по настоящото дело не се съдържа никакво подобно решение, адресирано до европейския главен прокурор — решение, което впрочем и както самият председател на Сметната палата уточнява в писмата си от 27 април и 10 юли 2023 г. — е трябвало да бъде прието от членовете на Сметната палата, подпомагани от нейния генерален секретар.

39 Освен това на съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд Сметната палата признава, че не е прието изрично решение за отхвърляне на искането за снемане на имунитета на разследваните лица.

40 Не може да се приеме доводът, също изтъкнат в съдебното заседание от Сметната палата, че писмото на нейния председател от 13 октомври 2023 г. е мълчалив отказ на искането за снемане на имунитета на разследваните лица. Това писмо, от една страна, изхожда от председателя на Сметната палата, който няма компетентност да приеме такова решение, дори имплицитно, както самият той посочва в писмата, посочени в точка 38 по-горе. От друга страна, посоченото писмо не съдържа никакви данни, от които да може да се заключи, че то представлява окончателната позиция на Сметната палата по искането за снемане на имунитета, отправено от Европейската прокуратура.

41 Същото се отнася за довода на Сметната палата, че Европейската прокуратура признала, че не е оспорила „решенията“ за отказ за снемане на имунитета на разследваните лица, които се съдържат в писмата на нейния председател от 15 март и 27 април 2023 г. Всъщност от точка 38 по-горе следва, че председателят на Сметната палата е посочил, че писмата му не могат да съдържат такива решения.

42 Оттук следва, че доколкото не е било прието никакво решение за отказ за снемане на имунитета на разследваните лица, което да засяга неблагоприятно Европейската прокуратура, Сметната палата няма как надлежно да противопостави на тази прокуратура изтичането на срок за обжалване на изричен или мълчалив акт, който не е станал окончателен и не е бил приет от компетентния орган в изискваната форма.

43 Също така е уместно да се добави, че дори Сметната палата да е била постановила отказ за снемане на имунитета в съответствие със собствените си правила, обратно на твърденията ѝ, няма как да се изключи възможността европейският главен прокурор да отправи ново искане за снемане на имунитет, преди разследването евентуално да бъде прекратено.

44 В тази насока следва да се припомни, от една страна, че в съответствие с процедурата, предвидена в член 39, параграф 1, буква г) от Регламент 2017/1939, само когато според европейския делегиран прокурор, на когото е възложено дадено разследване, наказателното преследване е станало невъзможно, постоянната камара на Европейската прокуратура, въз основа на представен от този прокурор доклад, решава да прекрати наказателното производството срещу дадено лице поради предоставен му имунитет. От друга страна, съгласно член 39, параграф 2 от този регламент „[р]ешение в съответствие с параграф 1 не е пречка за по-нататъшно разследване въз основа на нови факти, които не са били известни на Европейската прокуратура в момента на приемане на решението и които са станали известни след решението“, а „[р]ешението за възобновяване на разследване въз основа на такива нови факти се взема от компетентната постоянна камара“.

45 Следва да се констатира, че всъщност член 39, параграф 1, буква г) от Регламент 2017/1939 не може да се тълкува в смисъл, че отказът за снемане на имунитета на разследвано лице автоматично и окончателно възпрепятства Европейската прокуратура да продължи да разследва поведението на това лице и не ѝ позволява да отправи пак искането си, като представи допълнителни доказателства.

46 Освен това, като изрично предвижда възможността за започване на ново разследване вследствие на нови факти, член 39, параграф 2 от Регламент 2017/1939 отразява принципа, че решенията, приети въз основа на състоянието на преписката към даден момент от разследването, могат да бъдат преразгледани, когато се появят нови елементи. В това отношение да се изисква дадено разследване да бъде прекратено, за да е възможно да бъде отправено ново искане за снемане на имунитет, би въвело формалност, която не е функционално необходима, и би могло да накърни ефективността на системата за наказателно преследване, въведена с Регламент 2017/1939 с оглед защитата на финансовите интереси на Съюза.

47 Ето защо член 39, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Регламент 2017/1939 не създава пречка за европейския делегиран прокурор — преди да констатира невъзможността за започване на наказателно преследване и оттам да предложи дадено производство да бъде прекратено — да потърси допълнителни доказателства.

48 Този извод не се опровергава от довода, изведен от точки 87 и 88 от решение от 30 ноември 2021 г., LR Ģenerālprokuratūra (C-3/20, EU:C:2021:969). Всъщност от тези две точки следва, че ако дадено разследване бъде прекратено, без имунитетът на разследваните лица да е бил снет, тези лица не могат да бъдат съдени и осъдени за деянията, които попадат в обхвата на този имунитет. Тази констатация обаче допуска възможността за делегирания прокурор да събере допълнителни доказателства, за да допълни европейският главен прокурор висящо искане или, ако такова искане е било отхвърлено, да отправи ново искане, основано на нови факти. Впоследствие тези доказателства могат да се използват за съдене и осъждане на лицата, които имат имунитет, при условие обаче че имунитетът бъде снет най-късно при приключването на разследването, въз основа на което може да се започне наказателно преследване, в съответствие с правото на държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор.

49 Същото важи за довода, изведен от точка 22 от определение от 16 януари 2024 г., Kaili/Парламент и Европейска прокуратура (T-46/23, непубликувано, EU:T:2024:14). В този аспект е достатъчно да се констатира, че от точка 48 по-горе личи, че фактът, че има висящо искане за снемане на имунитет, допуска възможността на делегирания прокурор да събере допълнителни доказателства, за да може европейският главен прокурор да допълни това искане.

50 Накрая, ако доводът на Сметната палата, че след като отправила искане за снемане на имунитета на разследваните лица, Европейската прокуратура изчакала 19 месеца, за да поиска дванадесетте длъжностни лица да бъдат освободени от задължението за поверителност, трябва да се разбира като упрек към тази прокуратура за късно отправеното искане, следва да се отбележи, че този довод също не би могъл да бъде уважен.

51 Всъщност от преписката е видно, че председателят на Сметната палата неколкократно е посочвал, че липсата на достатъчно ясна и точна информация от страна на Европейската прокуратура относно подозренията за престъпления, които се предполага, че са извършени от разследваните лица, не позволява на Сметната палата да се произнесе по искането за снемане на имунитета им. При това положение следва да се приеме, че европейският делегиран прокурор е имал основание да поиска дванадесетте длъжностни лица да бъдат освободени от задължението им за поверителност, включително 19 месеца след подаването на искането за снемане на имунитета, за да събере допълнителни доказателства, които евентуално могат да подкрепят това искане.

52 Ето защо, след като Сметната палата все още не е приела окончателно решение по надлежния ред относно искането за снемане на имунитет, Европейската прокуратура запазва правен интерес да атакува обжалваното становище, тъй като то е пречка за нея да събере допълнителни доказателства, които биха ѝ позволили да подкрепи това искане за снемане на имунитет, или да направи извод, че производството срещу разследваните лица трябва да бъде прекратено.

53 Също така следва да се отбележи, че преценката на провеждането и на времевия период на водените от Европейската прокуратура разследвания попада в обхвата на свободата на преценка, с която тя разполага при упражняването на разследващите си правомощия, и по принцип не може да бъде поставена под въпрос от Общия съд.

54 С оглед на тези обстоятелства се налага изводът, че Европейската прокуратура има правен интерес да атакува обжалваното становище и че второто възражение за недопустимост също трябва да бъде отхвърлено.

По същество

55 В подкрепа на жалбата си Европейската прокуратура излага пет основания, с които твърди, първото — злоупотреба с власт, второто — нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС, третото — нарушение на член 108, параграф 5 от Регламент 2017/1939, четвъртото — нарушение на член 6, параграф 1 от Регламент 2017/1939, и петото, по същество нарушение на Протокол № 7 и на член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника.

56 Най-напред следва да се разгледа петото основание.

57 В подкрепа на това основание Европейската прокуратура изтъква, че в обжалваното становище Сметната палата смесва положението на разследваните лица с положението на дванадесетте длъжностни лица, тъй като предвиденият в Протокол № 7 имунитет обхваща първите, а не вторите, които не се ползват с никакъв особен имунитет в правото на Съюза. Така, според Европейската прокуратура по същество изслушването на тези дванадесет длъжностни лица не може да бъде отказано по съображение, че това би довело до нарушаване на имунитета на разследваните лица, а само по съображение, че интерес на Съюза по смисъла на член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника обосновава отказа му, което в случая не е така.

58 Сметната палата оспорва това строго разграничение, провеждано от Европейската прокуратура между снемането на имунитета на разследваните лица и освобождаването на дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност, и отново заявява, че тъй като имунитетът на разследваните лица не е бил снет, освобождаването на тези длъжностни лица от задължението им за поверителност не би имало отражение върху разследването с оглед на принципите, произтичащи от решение от 30 ноември 2021 г., LR Ģenerālprokuratūra (C-3/20, EU:C:2021:969).

59 Сметната палата твърди също, че във всеки случай не може да се възприеме стеснителното тълкуване на понятието „интереси на Съюза“, предложено от Европейската прокуратура. От една страна, в точки 139 и 140 от решение от 23 март 2022 г., NV/eu-LISA (T-661/20, EU:T:2022:154), Общият съд признал, че функционирането и репутацията на дадена институция могат да бъдат отчетени при прилагането на член 19 от Правилника. От друга страна, тъй като необходимите условия за снемане на имунитета на разследваните лица не били изпълнени, освобождаването на дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност противоречало на интересите на Съюза.

60 Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 13, параграф 2, първо изречение ДЕС всяка институция на Съюза действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях. Съгласно съдебната практика тази разпоредба отразява принципа на институционално равновесие, който характеризира институционалната структура на Съюза и предполага, че всяка институция упражнява своите правомощия при зачитане на правомощията на останалите институции. Освен това член 13, параграф 2, второ изречение ДЕС предвижда, че институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си (вж. в този смисъл решение от 9 април 2024 г., Комисия/Съвет (Подписване на международни споразумения), C-551/21, EU:C:2024:281, т. 62 и 63 и цитираната съдебна практика).

61 По-нататък, на първо място следва да се констатира, че както следва от точки 45 и 52 по-горе, европейският делегиран прокурор е можел да отправи искане за освобождаване на дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност, независимо дали вече е било прието решение за отхвърляне на искането за снемане на имунитета, или това искане все още е било висящо.

62 Следователно връзката между освобождаването на дванадесетте длъжностни лица, които не са обект на разследването, от задължението им за поверителност, и снемането на имунитета на лицата, до които се отнася това разследване, не е релевантна за преценката дали е налице интерес на Съюза по смисъла на член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника. Всъщност искането за освобождаване от задължението за поверителност се отнася само до дванадесетте длъжностни лица, които биха могли да бъдат изслушани като свидетели от делегирания прокурор, а изобщо не се отнася до разследваните лица.

63 Ето защо Сметната палата не е можела просто да констатира по същество, че тъй като не е уважила искането за снемане на имунитета на разследваните лица, тя е имала право да не уважи и искането за освобождаване на дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност, като се основе на същите съображения, изведени по-специално от липсата на достатъчно информация, за да се прецени евентуално засягане на интересите на Съюза.

64 Всъщност Сметната палата е била длъжна да прецени самостоятелно това искане за освобождаване от задължението за поверителност в светлината на член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника и като отчете факта, че то не се отнася до същите лица, няма същата цел и не поражда същите последици като искането за снемане на имунитета на разследваните лица.

65 На второ място, дори да се приеме, че връзката между освобождаването на дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност и снемането на имунитета на разследваните лица трябва да бъде взета предвид, следва да се отбележи, че съдържащото се в обжалваното становище съображение, че искането за освобождаване на дванадесетте длъжностни лица от задължението им за поверителност би довело до заобикаляне на неснемането на имунитета на разследваните лица и поради това би било в разрез с интересите на Съюза, пренебрегва понятието „интереси на Съюза“, залегнало в член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника.

66 Всъщност от ограничителната формулировка на тази разпоредба следва, че „интересите на Съюза“, които могат да обосноват отказ на разрешение да се разкрият в хода на съдебно производство констатации във връзка със службата, трябва непременно да бъдат много важни интереси и да са с жизненоважен за Съюза характер (вж. решение от 13 юни 2002 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T-74/01, EU:T:2002:158, т. 58 и цитираната съдебна практика; решение от 23 март 2022 г., NV/eu-LISA, T-661/20, EU:T:2022:154, т. 142).

67 Ето защо се налага изводът, че тълкуването на понятието „интереси на Съюза“, с което Сметната палата обосновава отказа си, не е съвместимо със стеснителното тълкуване, установено от съдебната практика на това понятие. Сметната палата не е имала основание да поддържа, че имунитетът, с който се ползват разследваните лица, съответства на изискване, свързано с опазването на жизненоважни интереси на Съюза и годно да оправдае отказа ѝ да разреши дванадесетте длъжностни лица да свидетелстват в рамките на това разследване.

68 Освен това, да се приемат тези доводи на Сметната палата, би означавало да се позволи на всяка институция, до която е отправено искане за снемане на имунитет, да преценява квалификацията на фактите, предмет на разследване, и да определя условията, при които на Европейската прокуратура е разрешено да проведе това разследване, което би лишило Европейската прокуратура от възможността да упражнява в пълна степен правомощията, предоставени ѝ с член 28, параграф 1 от Регламент 2017/1939.

69 Напротив, в интерес на самия Съюз е да се даде възможност на Европейската прокуратура през цялото разследване да събира доказателства, включително чрез свидетелски показания на длъжностни лица на Съюза, за да може тя евентуално да реши да прекрати разследването.

70 Уместно е да се добави, че доводът на Сметната палата, че предложеното от Европейската прокуратура стеснително тълкуване на понятието „интереси на Съюза“ не може да бъде възприето, почива на неправилно разбиране на решение от 23 март 2022 г., NV/eu-LISA (T-661/20, EU:T:2022:154).

71 Всъщност в точка 140 от решение от 23 март 2022 г., NV/eu-LISA (T‑661/20, EU:T:2022:154), Общият съд констатира само, че член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника може да включва случая, когато длъжностно лице желае да разкрие в хода на съдебно производство факти, свързани с конфликтни отношения на работното място, които по естеството си не са обхванати от служебната тайна, но биха могли да засегнат функционирането и репутацията на дадена институция. Общият съд обаче не е постановил, че евентуалното засягане на функционирането или репутацията на дадена институция може да представлява основание за отказ съответното длъжностно лице да бъде освободено от задължението си за поверителност, за да бъдат защитени интересите на Съюза.

72 Също така се налага изводът, че в точка 142 от решение от 23 март 2022 г., NV/eu-LISA (T-661/20, EU:T:2022:154), Общият съд припомня, че цитираната разпоредба има ограничителна формулировка, съгласно която „интересите на Съюза“, които могат да обосноват отказ на разрешение да се разкрият в хода на съдебно производство констатации във връзка със службата, трябва непременно да бъдат много важни интереси и да са с жизненоважен за Съюза характер.

73 Поради това следва да се приеме за установено, че обжалваното становище е в разрез с понятието „интереси на Съюза“, които по смисъла на член 19, първа алинея, второ изречение от Правилника обосновават отказа дванадесетте длъжностни лица да бъдат освободени от задължението им за поверителност.

74 Ето защо петото основание следва да бъде уважено, а обжалваното становище — отменено, без да е необходимо произнасяне по останалите основания.

По съдебните разноски

75 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

76 Въпреки че в случая Сметната палата е загубила делото, Европейската прокуратура не е поискала тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Ето защо следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти петчленен състав)

реши:

1)Отменя становището на Европейската сметна палата, което е изпратено с писмото от 9 декември 2024 г. и с което се отхвърля искането на Европейската прокуратура от 26 септември 2024 г. за освобождаване на дванадесет длъжностни лица на Европейския съюз, които трябва да бъдат изслушани като свидетели в рамките на разследване, от задължението им за поверителност.

2)Европейската прокуратура и Сметната палата понасят направените от тях съдебни разноски.

De Baere

Svenningsen

Mac Eochaidh

Meyer

Jočienė

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юни 2026 година.

Подписи

*Език на производството: английски.