Официален вестник на Европейския съюз

BG Cерия C

C/2025/53

6.1.2025

Жалба, подадена на 4 ноември 2024 г. от Ammar Sharif срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 4 септември 2024 г. по дело T-503/23, Sharif/Съвет

(Дело C-760/24 P)

(C/2025/53)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ammar Sharif (представител: G. Karouni, адвокат)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда :

— да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 4 септември 2024 г., Sharif/Съвет (T-503/23, наричано по-нататък „обжалваното решение“ ECLI:EU:T:2024:582), включително в частта му, в която жалбоподателят е осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз ;

— да разгледа първоинстанционната жалба по същество и да отмени обжалваните решения, доколкото те запазват името на жалбоподателя в списъците, приложени към посочените актове, тоест Решение (ОВППС) 2023/1035 на Съвета от 25 май 2023 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 49) и Регламент за изпълнение (EС) 2023/1027 на Съвета от 25 май 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 1 ;

— да разпореди обезщетяване на неговите вреди ;

— да възложи на Съвета плащането на всички съдебни разноски, направени от жалбоподателя в производствата както пред Общия съд, така и пред Съда.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания.

1. С първото си основание жалбоподателят счита, че като претендира, че има „ограничен съдебен контрол“ относно вписването на критерия за семейни връзки Общият съд е нарушил обхвата на правомощията си и членове 277 и 263 ДФЕС, което довело до неспазване на принципа на равенство. Противно на това, което се твърди в обжалваното решение вписването на лицата, посочени поименно с тяхното име или със семейната им връзка, поражда срещу тях необорима презумпция за връзка със сирийския режим, тъй като единствено поради факта на тези обстоятелства, свързани с името или семейството, които те не могат да изменят или заличат – освен ако евентуално не накърнят напълно прекомерно своя личен и семеен живот, като бъдат принудени да направят непосилни семейни отрицания – те са следователно вписани във въпросните списъци. Тази необорима презумпция, до която не водят другите общи критерии за вписване в посочените списъци, нарушава принципа на равенство между категориите лица, вписани в списъците със санкции. Като не признава, че е допуснато нарушение на принципа на равенство, Общият съд е нарушил членове 263, 275 и 277 ДФЕС.

2. С второто си основание жалбоподателят счита, че отказът на Общият съд да разгледа основанията, изложени в неговата реплика, е допълнителен знак за трудността за лице, вписано в списъците поради семейните си връзки, да се освободи от необоримата презумпция, която критерият за семейна принадлежност е създал. Като развива аспектите, свързани с принадлежността към семейна среда, репликата само е извела на преден план непропорционалния и дискриминационен характер на подобен критерий спрямо други критерии, на които заинтересованите лица, за които тези други критерии се отнасят и са вписани на тяхно основание в списъците, можели лично да се противопоставят.

3. С третото си основание жалбоподателят изтъква, че достъпа до съда на Съюза задължава последният да провери, когато жалбоподател, вписан в списък със санкции на основание семейна връзка с определено лице, оспорва връзките си със сирийския режим, дали лицето, свързано с жалбоподателя, все още е законно вписано в списъците, или дали жалбоподателят е доказал, че срещу лицето, с което той има семейни връзки, и сирийския режим, няма доказателство, обосноваващо оставянето на неговото име в списъците със санкции. Като отказва на г-н Ammar Sharif всяка възможност да критикува решенията относно г-н Rami Makhlouf и тяхното обосновано оставяне в сила, въпреки че вписването на г-н Sharif се дължи само на неговата семейна връзка с г-н Makhlouf, Общият съд е нарушил обхвата на своите правомощия, създал е необорима презумпция за връзка със сирийския режим, нарушил е правото на защита и членове 26-28 ДЕС във връзка с членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

4. С четвъртото си основание жалбоподателят подчертава, че от обжалваното решение следва, че той е трябвало да докаже „липсата или изчезването на реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“ Това изискване било отделно от въпроса дали е било представено доказателство за запазването на „всякакви връзки“ с г-н Makhlouf, доколкото единствените връзки, за които г-н Sharif можел да бъде упрекнат, били свързаните с „риск от заобикаляне на ограничителните мерки“ Като изискал доказателство за липсата на „всякакви връзки“ с г-н Makhlouf, и като не разгледал, на това погрешно основание, всички представени от г-н Sharif елементи, които могат да докажат неговата независимост спрямо неговия шурей, Общият съд нарушил правата на защита на жалбоподателя и членове 26-29 ДЕС и член 215 ДФЕС във връзка с членове 41 и 47 от Хартата на основните права, както и член 6 от ЕКПЧ.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/53/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)