Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети петчленен състав)

17 юни 2026 година(*)

„ Публична служба — Договорно наети служители — Възнаграждение — Отказ за предоставяне на социална помощ — Служители на Комисията, работещи в Люксембург — Правно основание на жалбата — Мълчалив отказ — Задължение за мотивиране — Пълна липса на мотиви — Отстраняване на нередовности след предявяването на иска или подаването на жалбата — Обвързана компетентност — Отговорност “

По дело T‑121/25,

Asma Gharbi, с местожителство в Щайнфорт (Люксембург), представлявана от L. Levi и S. Rodrigues, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от O. Dani и L. Hohenecker,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (трети петчленен състав),

състоящ се от: K. Kowalik-Bańczyk, председател, I. Reine, R. da Silva Passos, H. Cassagnabère (докладчик) и T. Pavelin, съдии,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално въпросите на Общия съд към жалбоподателката и към Комисията и техните отговори, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 13 и на 11 ноември 2025 г.,

като взе предвид, че в триседмичния срок от съобщението за приключването на писмената фаза на производството няма постъпило искане от страните за насрочване на съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателката, г‑жа Asma Gharbi, иска, от една страна, отмяна на фиша за нейната заплата за май 2024 г. (наричан по-нататък „фишът за заплата“) в частта, в която отразява решението на Европейската комисия да не ѝ изплаща социалната помощ, предвидена за служителите, работещи в Люксембург, чието нетно възнаграждение, изчислено в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) или Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), е по-ниско от това, което би получавал квалифициран служител, който се ползва от минималната заплата в Люксембург, и от друга страна, осъждането на Комисията да заплати символичната сума от едно евро за неимуществените вреди, които счита, че е претърпяла.

Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаването на жалбата

2 Жалбоподателката постъпва на работа в Службата за инфраструктура и логистика в Люксембург (OIL) на 16 април 2024 г. като договорно нает служител при непълно работно време (80 %) и е класирана във функционална група II, степен 5, стъпка 1.

3 С първия си фиш за заплата, съобщен на 5 май 2024 г., жалбоподателката установява, че не получава месечната социална помощ, предвидена в Решение C(2015) 4907 final на Комисията от 22 юли 2015 г. относно изплащането на социална помощ на някои служители на Комисията, работещи в Люксембург (наричано по-нататък „решението от 2015 г.“), в полза на служителите, чието нетно възнаграждение е по-ниско от получаваното от квалифициран служител, който се ползва от минималната работна заплата в Люксембург (наричана по-нататък „социалната помощ“).

4 Както се посочва в съображение 4 от решението от 2015 г., мярката, предвидена в това решение, е взета след сравняване, което Комисията е длъжна да направи между личното положение на всеки неин служител, работещ в Люксембург, и хипотетичното положение, при което същият служител би бил нает на работа при действието на люксембургското право и би получавал минималната социална заплата, предвидена за квалифициран работник. При това сравняване трябва по-специално да се вземат предвид различните удръжки и надбавки, предвидени в двете хипотези.

5 В съответствие с член 1 от решението от 2015 г. генералният директор, отговарящ за човешките ресурси, изготвя изчерпателен списък на елементите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на нетното възнаграждение, получавано от всеки служител, и на социалния минимум, съответстващ за Люксембург, в приложение към решението на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, прието на 22 февруари 2017 г., в което се уточняват елементите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на референтната сума за всеки служител и на социалния минимум, съответстващ за Люксембург, за целите на сравняването, предвидено в решението от 2015 г. (наричано по-нататък „решението от 2017 г.“).

6 Към 1 януари 2024 г. социалният минимум за Люксембург, получаван от квалифициран работник на възраст над 18 години, възлиза на 3 085,11 евро бруто месечно за работа на пълно работно време (т.е. 40 часа седмично). От друга страна, във въпросния фиш за заплата се посочва „референтна заплата“ в размер на 2 749,58 евро.

7 Като счита, че е трябвало да получи социална помощ, на 10 юли 2024 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника с искане за отмяна на фиша за заплата.

8 Тъй като в четиримесечния срок от подаването на жалбата по административен ред на жалбоподателката не е даден изричен отговор, към 10 ноември 2024 г. е налице мълчалив отказ (наричан по-нататък „мълчаливият отказ“).

9 Въпреки многократната кореспонденция с Комисията, в рамките на която жалбоподателката иска изричен отговор от тази институция, изрично решение, с което се потвърждава отхвърлянето на жалбата ѝ по административен ред (наричано по-нататък „изричното решение“), е прието едва на 19 февруари 2025 г., тоест в деня на подаване на жалбата по настоящото дело, и то ѝ е съобщено едва на следващия ден.

Искания на страните

10 Жалбоподателят моли Общия съд:

–да отмени фиша за заплата и ако е необходимо, мълчаливия отказ,

–да осъди Комисията да заплати символично обезщетение от едно евро за неимуществените вреди, които счита, че е претърпяла,

–да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

11 Комисията моли Общия съд:

–да отхвърли жалбата,

–да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По правното основание на жалбата

12 На първата страница на жалбата се посочва, че тя е подадена „[в]ъз основа членове 263, 268 и 340 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

13 В текста на жалбата жалбоподателката многократно се позовава изрично на членове 90 и 91 от Правилника, с които се прилага член 270 ДФЕС (вж. решение от 10 септември 2015 г., Преразглеждане Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, C‑417/14 RX‑II, EU:C:2015:588, т. 30 и цитираната съдебна практика). Освен това тя е спазила предвидените в посочените членове процедури, що се отнася както до предварителното подаване на жалба по административен ред, така и до съобразяването с определените срокове.

14 На въпрос относно правното основание на жалбата, поставен в рамките на процесуално-организационно действие от 29 октомври 2025 г., жалбоподателката потвърждава, че жалбата ѝ трябва да се счита за подадена на основание член 270 ДФЕС. Впрочем именно въз основа на този член Комисията взема отношение по обжалването „предвид материалното съдържание на жалбата“.

15 Следователно жалбата по настоящото дело трябва да се счита за предявена на основание член 270 ДФЕС.

По искането за отмяна

По предмета на спора, доколкото се отнася до искането за отмяна

16 Жалбоподателката обжалва както фиша за заплата, така и мълчаливия отказ.

17 Съгласно постоянната съдебна практика подадената на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалба по административен ред и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезирането на съда. При тези обстоятелства жалбата по съдебен ред, дори и формално насочена срещу отхвърлянето на жалбата по административен ред, води до сезиране на съда да разгледа увреждащия акт, срещу който е подадена жалбата по административен ред, освен в случаите, когато отхвърлянето на жалбата по административен ред има различен обхват от този на акта, срещу който тя е насочена (вж. решение от 8 юли 2020 г., WH/EUIPO, T‑138/19, непубликувано, EU:T:2020:316, т. 33 и цитираната съдебна практика).

18 В случая мълчаливият отказ потвърждава оспорения от жалбоподателката фиш за заплата. Следователно искането на жалбоподателката за отмяна на мълчаливия отказ няма самостоятелно съдържание и поради това трябва да се счита за формално насочено срещу фиша за заплата.

По служебно разгледаното основание: неизпълнение на задължението за мотивиране

19 Както бе посочено в точка 9 по-горе, на 19 февруари 2025 г. жалбоподателката е подала в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело срещу фиша за заплата.

20 Също на 19 февруари 2025 г. Комисията е приела изричното решение, в което за първи път е посочила причините, поради които фишът за заплата не предвижда изплащане на социалната помощ. Това решение обаче е съобщено на жалбоподателката едва на следващия ден.

21 Съгласно постоянната съдебна практика липсата или непълнотата на мотивите спада към съществените процесуални нарушения и представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2021 г., Simpson/Съвет, T‑646/16 P RENV-RX, непубликувано, EU:T:2021:692, т. 46 и цитираната съдебна практика).

22 Задължението за мотивиране е основен принцип на правото на Съюза, предвиден в член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно относно длъжностните лица, задължението за мотивиране е закрепено в член 25, втора алинея от Правилника, а що се отнася до решенията, приети вследствие на жалба, подадена по административен ред — в член 90, параграф 2, втора алинея от посочения правилник.

23 Следва да се припомни, че задължението за мотивиране има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали решението е основателно, или не и дали е уместно да подаде жалба по съдебен ред срещу това решение, с която да оспори законосъобразността му, и от друга страна, да даде възможност на съдилищата на Съюза да упражнят контрол (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2002 г., Mavromichalis/Комисия, T‑263/01, EU:T:2002:194, т. 18 и цитираната съдебна практика). При тези условия мотивите на решение на институция, орган, служба или агенция на Съюза са от особено значение, тъй като представляват едно от условията за ефективност на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2023 г., Комисия/Италия и Испания, C‑635/20 P, EU:C:2023:98, т. 95 и цитираната съдебна практика).

24 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелствата в случая, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса на неговия адресат да получи разяснения (вж. решение от 13 март 2025 г., PKK/Съвет, C‑72/23 P, EU:C:2025:182, т. 142 и цитираната съдебна практика).

25 Макар да е вярно, че органът по назначаването по принцип не е длъжен да отговаря на жалба по административен ред, положението е различно, когато решението, предмет на жалбата, не е мотивирано. Мотивите трябва да бъдат изложени най-късно при отхвърляне на жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2002 г., Mavromichalis/Комисия, T‑263/01, EU:T:2002:194, т. 19 и цитираната съдебна практика).

26 Пълната липса на мотиви преди подаването на жалбата по съдебен ред не може да бъде компенсирана с обясненията, дадени от органа по назначаването след подаването на тази жалба (вж. в този смисъл решения от 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, EU:C:2004:555, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, EU:C:2008:134, т. 50 и цитираната съдебна практика), тъй като това би могло да осуети разпределянето на правомощията между администрацията и съда на Съюза, да отслаби контрола за законосъобразност и да накърни упражняването на правото на обжалване (решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 58). Всъщност на този етап подобни обяснения вече не биха изпълнявали двойната си функция, припомнена в точка 23 по-горе.

27 Освен това, ако беше възможно пълната липса на мотиви да бъде поправена след подаването на жалбата по съдебен ред, това би накърнило правото на защита, тъй като жалбоподателят би бил лишен от възможността да изложи възраженията си срещу мотивите, след като се е запознал с тях едва след подаването на жалбата. Това води и до нарушение на принципа на равенство на страните пред съда на Съюза (вж. в този смисъл решение от 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑81/07, EU:F:2008:125, т. 28 и цитираната съдебна практика, и определение от 8 март 2012 г., Marcuccio/Комисия, T‑126/11 P, EU:T:2012:115, т. 47 и цитираната съдебна практика).

28 Следва да се добави, че в случай на мълчаливо, а оттук и немотивирано, отхвърляне на жалба по административен ред, подадена срещу решение, на което липсват мотиви, именно поведението на администрацията оказва решаващ принос за възникването на спор, доколкото заинтересованото лице се оказва принудено, при липсата на отговор на неговата жалба по административен ред в предвидения в член 90, параграф 2 от Правилника срок, да сезира Общия съд, за да му бъдат предоставени надлежни мотиви за приетото спрямо него решение. Това е жалко, тъй като изпълнението на задължението на администрацията да представи мотиви в рамките на досъдебната фаза, цели да даде възможност на заинтересованото лице да разбере какъв е обхватът на взетото спрямо него решение, което евентуално може да го убеди в основателността на решението, а оттам и да не започва да води съдебен спор (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, EU:T:2005:324, т. 34, и от 26 октомври 2017 г., Paraskevaidis/Cedefop, T‑601/16, EU:T:2017:757, т. 42).

29 В случая фишът за заплата по естеството си не съдържа никакви мотиви. Освен това е безспорно, че Комисията не е съобщила отговора си на жалбата по административен ред на жалбоподателката в предвидения в Правилника срок, което е равнозначно на мълчалив отказ.

30 Нещо повече, от доказателствата по делото, представени пред Общия съд, е видно, че в няколко електронни писма между жалбоподателката и Комисията последната твърди, че „[п]оради изключителни причини [органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа,] не е в състояние да отговори на жалбата по административен ред“, но че „[т]ъй като е поет ангажимент, [жалбоподателката] ще получи отговор преди 19 февруари“, тоест в предпоследния ден от срока, с който е разполагала жалбоподателката, за да подаде жалба пред Общия съд. Налага се обаче изводът, че въпреки този ангажимент Комисията е приела такова решение едва на 19 февруари 2025 г. в 23,10 ч.

31 Очевидно е, че приемането на изричното решение в толкова късен момент на 19 февруари 2025 г., въпреки че срокът за обжалване изтича на следващия ден и че Комисията изрично е поела ангажимент да изпрати отговор преди тази дата, е принудило жалбоподателката, при липсата на каквото и да било обяснение от страна на администрацията, да подаде жалбата си пред Общия съд срещу фиша за заплата и мълчаливия отказ, които не са съдържали никакви мотиви.

32 Необходимо е впрочем да се припомни, че макар органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, да има право да приеме мотивирано решение в отговор на административната жалба в тримесечния срок, предвиден в член 91, параграф 3 от Правилника, тази възможност се предоставя само докато жалбоподателят не подаде жалба (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2002 г., Mavromichalis/Комисия, T‑263/01, EU:T:2002:194, т. 27, и от 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, EU:T:1992:12, т. 40).

33 Жалко е, че Комисията е възприела такъв подход, тъй като в случая е било достатъчно тя да изпрати на заинтересованото лице обикновена екранна снимка на симулациите, извършени с помощта на компютърните програми, с които разполага, за да може това лице, от една страна, да се увери, че посоченото в точка 4 по-горе сравняване действително е било направено, и от друга страна, да се запознае със и да разбере приетите за съответната година референтни размери.

34 В този смисъл Комисията би имала възможност, като изпълни в рамките на изричен отговор на жалбата по административен ред едно от основните си задължения по отношение на новия си договорно нает служител, да провери в досъдебната фаза дали решението ѝ е в съответствие с правото на Съюза.

35 От изложеното по-горе следва, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, така че фишът за заплата подлежи по право на отмяна.

36 При това положение следва да се припомни, че е постановено, че жалбоподателят не запазва интерес от отмяна на обжалваното решение, когато поради обвързаната си компетентност администрацията би била принудена да приеме ново решение, идентично по същество на обжалваното, ако последното беше отменено (вж. в този смисъл решения от 6 юли 1983 г., Geist/Комисия, 117/81, EU:C:1983:191, т. 7, от 18 декември 1992 г., Díaz García/Парламент, T‑43/90, EU:T:1992:120, т. 54, и от 20 септември 2000 г., Orthmann/Комисия, T‑261/97, EU:T:2000:212, т. 33).

37 Изглежда обаче, че пороците, разглеждани по делата, посочени в точка 36 по-горе, не са могли да се отразят на жалбата пред Общия съд, тъй като не са лишили жалбоподателя от възможността да разбере критерия, на който не отговаря, а оттук и да разбере приетото спрямо него решение.

38 При тези условия следва да се постави въпросът за положението на обвързана компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение, и за последиците от това за изхода на настоящото производство по обжалване.

39 Социалната помощ е въведена с решението от 2015 г. и както бе припомнено в точка 5 по-горе, правилата за изчисляване на сравняваните възнаграждения са определени в решението от 2017 г., което се прилага само за служителите на Комисията.

40 Решенията от 2015 г. и 2017 г. предвиждат, че администрацията трябва да вземе предвид личното и семейното положение на служителя, и изброяват именно в приложението към решението от 2017 г. всеки от елементите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на референтния размер за всеки служител и на социалния минимум, съответстващ за Люксембург.

41 По този начин, като се има предвид изчерпателният характер на списъка, посочен в точка 40 по-горе, следва да се приеме, че в случая Комисията не е разполагала с оперативна самостоятелност, а е била в положение на обвързана компетентност, тъй като е била длъжна да предостави социалната помощ, след като нетното възнаграждение на служител на пълно работно време е по-ниско от възнаграждението на квалифициран служител, поставен на равнището на социалния минимум в Люксембург, и съответно да не го предостави в противен случай.

42 Особеност на настоящото дело обаче е наличието на редица цифрови данни, някои от които трябва да се добавят, а други да се извадят от сравняваните възнаграждения в рамките на посоченото в точка 4 по-горе сравняване, което не позволява на самата жалбоподателка да извърши с достатъчна сигурност необходимото изчисляване, за да разбере и провери дали не отговаря на условията за получаване на социалната помощ. Всъщност не могат да не бъдат отчетени трудностите, които служител, a fortiori при встъпването си в длъжност, подобно на жалбоподателката, може да срещне при получаването на първия си фиш за заплата, за да изчисли точно не само нетното възнаграждение на пълно работно време, което има право да получи, но и чисто хипотетичното възнаграждение, което би получил, ако беше нает на работа при условията на люксембургското право.

43 Това важи в още по-голяма степен, тъй като за определянето на двете възнаграждения, които трябва да бъдат предмет на сравняването, посочено в точка 4 по-горе, решението от 2017 г. не се ограничава до отчитане на брутните възнаграждения, а предвижда да се вземат предвид редица данъчни удръжки, осигурителни вноски (заболяване, възраст, нужда от чужда помощ) и надбавки (семейни, допълнителни специални обезщетения, начало на учебната година и т.н.), приложими както за Комисията, така и за Люксембург.

44 Несъмнено длъжностно лице, което се ползва или счита, че трябва да се ползва от финансова облага, е длъжно да положи известни усилия за размисъл и контрол по отношение на плащането, от което се ползва или възнамерява да се ползва (вж. в този смисъл решение от 24 май 2023 г., AL/Комисия, T‑714/21, непубликувано, EU:T:2023:282, т. 71 и цитираната съдебна практика).

45 Налага се обаче изводът, че в случая именно това е предприела безуспешно жалбоподателката с жалбата си по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника. При тези обстоятелства мотивите за отговора на тази жалба по административен ред са абсолютно необходими, за да ѝ дадат възможност да разбере причините, поради които е счетено, че не отговаря на условията за получаване на социалната помощ.

46 При това положение следва да се отбележи, че при пълната липса на мотиви на жалбоподателката не е била дадена възможност да се увери, най-напред, че администрацията действително е направила посоченото в точка 4 по-горе сравняване, след това, че свързаните с него изчисления са правилни, и накрая, че са законосъобразни решенията от 2015 г. и 2017 г., срещу които тя би могла да повдигне възражения за незаконосъобразност.

47 В това отношение е необходимо да се припомни, от една страна, че е допустимо служителят само да оспори фиша за заплата, който за първи път отразява становището на администрацията относно спорната надбавка, доколкото последващите фишове за заплата представляват чисто потвърдителни актове на посоченото становище и не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2019 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, T‑487/16, непубликувано, EU:T:2019:66, т. 38—41 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, че предвид досегашната съдебна практика не е сигурно, че жалбоподателката би могла да изтъкне за първи път нови доводи на етапа на писмената си реплика, което при всички положения не би било уважено от гледна точка на принципите, припомнени в точки 26 и 28 по-горе.

48 При тези условия и предвид факта, че както бе посочено в точка 42 по-горе, сравняването е било толкова сложно, че не е било възможно за жалбоподателката да разбере приетото спрямо нея решение, порокът, изведен от пълната липса на мотиви, може да е имал последици при особените обстоятелства в настоящия случай относно упражняването на правото на ефективни правни средства за защита.

49 Всъщност, ако жалбоподателката се беше запознала своевременно с мотивите за неизплащането на социалната помощ, тя щеше да бъде в състояние не само да разбере решението да не ѝ се изплаща социалната помощ, но и да прецени както възможността да подаде жалба по съдебен ред — при това срещу новия си работодател — така и релевантността на основанията, включително на възраженията за незаконосъобразност, които могат да бъдат повдигнати в подкрепа на такава жалба.

50 От всичко изложено по-горе следва, че обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания на жалбата.

По искането за обезщетение

51 Жалбоподателката иска от Общия съд да осъди Комисията да заплати символичната сума от едно евро за поправяне на неимуществените вреди, които счита, че е претърпяла.

52 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (вж. в този смисъл определение от 3 септември 2019 г., FV/Съвет, C‑188/19 P, непубликувано, EU:C:2019:690, т. 26, и решение от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК, T‑843/19, EU:T:2021:221, т. 86).

53 В случая е достатъчно да се констатира, че жалбоподателката не доказва, че твърдяната неимуществена вреда не може да бъде напълно поправена с отмяната на обжалваното решение.

54 При тези обстоятелства Общият съд счита, че отмяната на обжалваното решение сама по себе си представлява подходящо и достатъчно обезщетение за твърдените неимуществени вреди.

55 От изложеното по-горе следва, че искането за обезщетение трябва да се отхвърли.

По съдебните разноски

56 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото по същество, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети петчленен състав)

реши:

1)Отменя фиша за заплата на г‑жа Asma Gharbi, издаден за месец май 2024 г.

2)Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Kowalik-Bańczyk

Reine

da Silva Passos

Cassagnabère

Pavelin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 юни 2026 година.

Подписи

*Език на производството: френски.