Официален вестник на Европейския съюз

BG Cерия C

C/2025/2352

28.4.2025

Жалба, подадена на 18 декември 2024 г. от VK срещу решението, постановено от Общия съд (десети състав) на 9 октомври 2024 г. по дело T-148/23, VK/Комисия

(Дело C-880/24 P)

(C/2025/2352)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: VK (представител: M. Velardo, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

— да отмени решението от 9 октомври 2024 г. по дело T-148/23, VK/Комисия;

— да уважи първоинстанционната жалба и настоящата жалба;

— да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното и в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва решението на Общия съд относно прехвърлянето на пенсионни права, придобити преди постъпването на служба в Европейския съюз, като поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и че решението не е достатъчно мотивирано.

По-специално, жалбоподателят критикува тълкуването, според което простото подаване на молба за прехвърляне поражда „полезно действие“, дори без да е придобит десет години трудов стаж, който се счита за основно изискване за действителното прехвърляне. Жалбоподателят поддържа, че „полезното действие“ на производството възниква само, когато длъжностното лице кумулира поне десет години трудов стаж в европейска институция и се съгласи с проекта за конвертиране на националните вноски. Без това изискване прехвърлянето не може да се осъществи на практика. Освен това той критикува Общият съд за това, че тълкува срока от десет години като формалност, а не като основно изискване, предвидено в правната уредба.

Жалбоподателят оспорва и тълкуването на Общият съд относно индивидуализирането на dies a quo за изтичането на срока. Всъщност Общият съд е приел, че срокът започва да тече от датата на постъпване на служба, тъй като вноските в европейската пенсионна схема започват да се правят, считано от тази дата. Жалбоподателят поддържа, че срокът би трябвало да тече от титуляризирането или от края на изпитателния срок, както е посочено в разпоредбите на Правилника.

Като не одобрява позицията на жалбоподателя решението в крайна сметка изменя буквалното значение на нормите, в разрез с йерархията на правните извори, и поставя в особено неблагоприятно положение временните служители, чието назначаване е по същността си непостоянно. Жалбоподателят изтъква нарушение на критерия за буквално тълкуване и че е дадено погрешно предимство на вторичните разпоредби (ОРП) спрямо Правилника. Той изтъква също така нарушение на приложимите в правото на Съюза критерии за тълкуване, доколкото при все, че нормата е изключително ясна, Общият съд прилага критерии за тълкуване, които са различни от тези на буквалното тълкуване. Допуснатата от Общия съд грешка в тълкуването е релевантна, тъй като молбата на жалбоподателя се оказва своевременна, ако срокът бъде изчислен от края на изпитателния срок, а не от датата на постъпване на служба.

Жалбоподателят твърди грешка при прилагане на правото и липса на мотиви също що се отнася до понятията за непреодолима сила и изключителни обстоятелства, които е трябвало да бъдат тълкувани различно в контекста на напълно непознати досега обстоятелства като свързаните с пандемията от COVID-19.

Накрая, жалбоподателят изтъква нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението за полагане на грижа във връзка с факта, че с изтичането на срок от напълно обикновено естество жалбоподателят загубва окончателно пенсионните вноски, направени в испанската схема, вследствие на забраната за кумулиране на две пенсии, действаща на национално ниво и надлежно доказана от жалбоподателя с представянето на текста на националното законодателство.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/2352/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)