(1) С писма, заведени в Комисията на 12 април 2021 г. и 20 септември 2021 г., Франция поиска разрешение за въвеждане на специална мярка за дерогация от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО („специалната мярка“) за въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички данъчно задължени лица, установени на територията на Франция. Това задължение би обхванало фактурите, издавани във връзка със сделките между данъчно задължени лица. Разрешението бе поискано за срок от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2026 г.

(2) С писма от 29 септември 2021 г. Комисията предаде на останалите държави членки отправеното от Франция искане. С писмо от 30 септември 2021 г. Комисията уведоми Франция, че разполага с цялата необходима информация за разглеждане на искането.

(3) Франция заявява, че въвеждането на общо задължение за електронно фактуриране ще бъде полезно от гледна точка на борбата с измамите с данъка върху добавената стойност (ДДС) и отклонението от данъчно облагане с ДДС. Задължението за издаване на електронни фактури, в съчетание с предоставянето на допълнителни данни за сделката, ще позволи на данъчната администрация да проверява в реално време дали декларираният и събраният ДДС и издадените и получените фактури си съответстват, което ще подобри капацитета на администрацията за предотвратяване и противодействие на измамите с ДДС. То също така ще повиши получаваните в реално време знания за стопанската дейност, което ще даде възможност икономическата политика да е съобразена във възможно най-голяма степен с икономическата реалност.

(4) Франция смята, че задължението за издаване на електронни фактури ще улесни доброволното спазване на данъчното законодателство. То ще позволи да се облекчат задълженията на данъчно задължените лица за отчитане на ДДС чрез въвеждане на предварително попълване на данъчните им декларации. Електронното фактуриране ще предостави на данъчно задължените лица и други предимства, като например съкращаване на времето за извършване на плащания, на разходите за разпечатване и пощенските разноски, на разходите и забавянията при обработката на данните за фактуриране или на разходите за съхранение. Икономиите, които данъчно задължените лица ще реализират, и преимуществата, които ще получат в резултат от прилагането на електронното фактуриране, в голяма степен ще компенсират първоначалната инвестиция, която те ще трябва да вложат в адаптирането на своите системи.

(5) Предвид широкия обхват и новостта на специалната мярка е важно да се оцени въздействието на специалната мярка върху борбата с измамите и отклонението от данъчно облагане с ДДС, както и върху данъчно задължените лица. Затова, когато Франция прецени, че е необходимо удължаване на срока на действие на специалната мярка, заедно с искането за удължаване на срока на действие тя следва да представи пред Комисията доклад, съдържащ оценката на ефективността на специалната мярка по отношение на борбата с измамите и отклонението от данъчно облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на данъка.

(6) Специалната мярка следва да не засяга правото на данъчно задълженото лице да получава фактури на хартиен носител при вътреобщностни придобивания.

(7) Специалната мярка следва да бъде ограничена във времето, за да може да се прецени дали тя е подходяща и ефективна от гледна точка на целите ѝ.

(8) Специалната мярката е пропорционална на поставените цели, тъй като е ограничена във времето и ще се прилага постепенно. Считано от 2024 г., всички данъчно задължени лица ще бъдат длъжни да приемат електронни фактури. Задължението за издаване на електронни фактури трябва да се прилага от 2024 г. за големи предприятия, от 2025 г. — за предприятия, имащи 250 до 4 999 служители и оборот под 1,5 милиарда евро, а от 2026 г. — за малки и средни предприятия, включително данъчно задължените лица, ползващи се от освобождаването от данък за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на измамите към други отрасли или други държави членки.

(9) Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

Член 1

Чрез дерогация от член 218 от Директива 2006/112/ЕО на Франция се разрешава да приема фактури, които са издадени от установени на нейната територия данъчно задължени лица, под формата на документи или съобщения само ако тези документи или съобщения са подадени в електронен формат.

Член 2

Чрез дерогация от член 232 от Директива 2006/112/ЕО на Франция се разрешава да предвиди, че за използването на електронни фактури, издадени от установени на нейната територия данъчно задължени лица, не се изисква приемане на използването на електронни фактури от страна на получател, установен на френска територия.

Член 3

Франция уведомява Комисията за националните мерки за прилагане на специалните мерки за дерогациите, посочени в членове 1 и 2.

Член 4

1.Настоящото решение поражда действие в деня на нотифицирането му.

2.Настоящото решение се прилага от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2026 г.

3.Когато Франция прецени, че е необходимо удължаване на срока на действие на специалните мерки за дерогациите, посочени в членове 1 и 2, заедно с искането за удължаване Франция представя пред Комисията доклад, съдържащ оценка на степента на ефективност на националните мерки, посочени в член 3, по отношение на борбата с измамите и отклонението от данъчно облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на данъка. Докладът трябва да съдържа оценка на въздействието на тези мерки върху данъчно задължените лица, и по-специално дали мерките водят до нарастване на административната тежест и разходите.

Член 5

Адресат на настоящото решение е Френската република.