(1) В член 55, параграф 2, първа алинея от Директива 2014/59/ЕС от държавите членки се изисква да гарантират, че когато институция или субект по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) от посочената директива достигне до констатацията, че от правна или друга гледна точка е невъзможно да включи в договорните условия, уреждащи съответно задължение, изискваната съгласно член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС договорна клауза („договорната клауза“), тази институция или субект следва да уведоми органа за преструктуриране за своята констатация.

(2) Условията, при които от правна или друга гледна точка би било невъзможно дадена институция или субект да включи договорната клауза за определени категории задължения, следва да бъдат определени по начин, който способства за постигането на подходяща степен на сближаване, като същевременно позволява на органите за преструктуриране да вземат предвид различията в съответните пазари.

(3) От институциите или субектите не следва да се изисква да включват договорната клауза в договорните условия, уреждащи съответното задължение, когато това би било незаконно в съответната трета държава. Такъв би могъл да бъде случаят, когато например законите или указанията на органите на третата държава не позволяват такива клаузи. Следва също така да се счита за невъзможно дадена институция или субект да включи договорната клауза в споразумение или инструмент, когато тази институция или субект не е в състояние да измени тези договорни условия. Такъв често е случаят, когато споразуменията или инструментите се сключват в съответствие с международни стандартизирани условия или протоколи, определящи еднакви условия за такива видове споразумения или инструменти. Продуктите за търговско кредитиране, като гаранции, насрещни гаранции, акредитиви или други инструменти, използвани в контекста на подкрепата или финансирането на търговски сделки, обикновено се издават при спазване на международно признати стандартни условия или правила, определени от международно призната отраслова организация или разработени въз основа на стандартни двустранни практики. Невъзможността за включването на клаузата може да възникне и когато институцията или субектът сключват договори за предоставяне на финансови услуги с дружества извън Съюза, включително с доставчици на финансови услуги, места на търговия, инфраструктури на финансовите пазари или попечители, които използват стандартни условия, които не могат да бъдат договорени от институцията или субекта.

(4) Във всеки случай нежеланието на контрагента да включи договорните условия или увеличение на цената на инструмента или споразумението не следва само по себе си да се счита за условие, при което включването на договорната клауза е невъзможно.

(5) В съответствие с член 55, параграф 2, трета алинея от Директива 2014/59/ЕС дори когато включването на договорната клауза не е невъзможно, органът за преструктуриране може да реши да не изисква от съответната институция или субект да включи договорната клауза, когато счита, че това включване не е необходимо за гарантиране на възможността за преструктуриране на институцията или субекта. Заключенията от анализа на въздействието върху възможността за преструктуриране за целите на член 55 от Директива 2014/59/ЕС следва да съответстват на заключенията от оценката на възможността за преструктуриране, предвидена в дял II, глава II от посочената директива. Въпреки това обаче, споразумения или инструменти, пораждащи задължения с дълъг срок до падежа или с високи номинални стойности следва да се разглеждат като необходими за гарантиране на възможността за преструктуриране за целите на оценката на въздействието върху възможността за преструктуриране в съответствие с член 55, параграф 2, трета алинея от Директива 2014/59/ЕС. Поради това включването на такива договорни условия не следва да се отменя, когато такова включване е възможно, тъй като не са налице условията за невъзможност на включването. Когато органите за преструктуриране оценяват въздействието, което други пораждащи задължения споразумения или инструменти имат върху възможността за преструктуриране, те следва надлежно да вземат предвид някои имащи значение елементи, но също така следва да имат право, в зависимост от конкретните обстоятелства, да оценяват всеки допълнителен елемент, който считат за необходим.

(6) Органът за преструктуриране следва да разполага с разумен срок, в който да оцени полученото пълно уведомление относно невъзможността за включване на договорната клауза. Уведомленията могат да бъдат свързани с различни по сложност случаи. Поради това е целесъобразно при по-сложните случаи органът за преструктуриране да може да удължи с предварително определен период от време срока, в който да изиска включването на договорна клауза. Такова удължаване следва надлежно да бъде съобщено на институцията или субекта. Като се има предвид, че уведомлението и неговата оценка са нови за органите за преструктуриране, следва да им се разреши да удължават срока за оценка на сложните случаи с шест месеца през първата година след влизането в сила на настоящия регламент. След изтичането на този срок органите за преструктуриране следва да могат да удължават срока за оценка на сложните случаи с три месеца.

(7) Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския банков орган.

(8) Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, като анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска консултация със създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците от банковия сектор (2),

Член 1

Условия, при които би било невъзможно изискваната съгласно член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС договорна клауза да бъде включена за някои категории задължения

1.Условията, при които от правна или друга гледна точка би било невъзможно дадена институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от Директива 2014/59/ЕС да включи в договорните условия, уреждащи съответно задължение, изискваната съгласно член 55, параграф 1 от посочената директива договорна клауза, са следните:

а) включването на договорната клауза би представлявало нарушение на уреждащите задължението законови, подзаконови или административни разпоредби на третата държава.

б) включването на договорната клауза би било в противоречие с изрична и обвързваща инструкция, издадена от орган на трета държава;

в) задължението е породено от инструменти или споразумения, сключени в съответствие със стандартизирани международни условия или протоколи, които институцията или субектът не е в състояние да измени;

г) задължението се урежда от договорни условия, които институцията или субектът трябва да приеме, за да може да участва във или да използва услугите на дружество извън Съюза, и които институцията или субектът не е в състояние да промени;

д) задължението е към търговски кредитор и е свързано с предоставянето на стоки или услуги, които, макар и да не са критични, се използват за ежедневното оперативно функциониране на институцията или субекта, и институцията или субектът не е в състояние да измени условията на споразумението.

2.За целите на параграф 1, букви в), г) и д) се счита, че дадена институция или субект не е в състояние да измени инструментите, споразуменията или договорните условия, когато инструментът, споразумението или договорните условия могат да бъдат сключени само при условията, определени от контрагента или контрагентите или съгласно приложимите стандартни условия или протоколи.

Член 2

Условия, при които органът за преструктуриране изисква включването на договорната клауза по член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС за някои категории задължения

1.Органът за преструктуриране изисква включването в договорните условия, уреждащи съответното задължение, на договорната клауза по член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, когато въз основа на уведомлението от институцията или субекта е стигнал до заключението, че не е изпълнено нито едно от условията за невъзможно включване на клаузата, за които е изпратено уведомление и които са посочени в член 1 от настоящия регламент, и при положение че е изпълнено някое от следните условия:

а) номиналният размер на задължението, породено от съответното споразумение или инструмент, е 20 милиона EUR или повече;

б) остатъчният срок до падежа на споразумението или инструмента е шест месеца или повече.

2.Когато е необходимо с оглед гарантиране на възможността за преструктуриране, органът за преструктуриране може да изиска включването в договорните условия, уреждащи съответното задължение, на договорната клауза по член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, когато въз основа на уведомлението от институцията или субекта е стигнал до заключението, че не е изпълнено нито едно от условията за невъзможно включване на клаузата, за които е изпратено уведомление и които са посочени в член 1 от настоящия регламент, и при положение че не е изпълнено нито едно от условията, изброени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член.

Когато преценява дали включването на договорната клауза е необходимо, за да се гарантира възможността за преструктуриране, органът за преструктуриране взема предвид по-специално поне един от следните елементи в съответствие с първа алинея:

а) сумата и вида на споразумението или инструмента;

б) доколко е осъществимо използването на инструменти за преструктуриране;

в) колко надеждно е използването на инструменти за преструктуриране по начин, който постига целите за преструктуриране, като се отчита възможното въздействие върху кредиторите, контрагентите, клиентите и служителите и възможните действия от страна на органите на трета държава;

г) ранга на задължението при обичайно производство по несъстоятелност съгласно националното право;

д) срока до падежа на задължението и револвиращия характер на договора.

Член 3

Разумен срок, в който органът за преструктуриране изисква включването на договорната клауза

1.Разумният срок, посочен в член 55, параграф 2, трета алинея от Директива 2014/59/ЕС, е три месеца от деня, в който органът за преструктуриране получи уведомлението по член 55, параграф 2, първа алинея от същата директива.

2.Когато уведомлението по член 55, параграф 2, първа алинея от Директива 2014/59/ЕС, е непълно, органът за преструктуриране информира уведомяващата институция или субекта за липсващата информация. Срокът, посочен в параграф 1 от настоящия член, започва да тече от момента на подаване на цялата липсваща информация.

3.В периода до 6 октомври 2022 г. органът за преструктуриране може да удължи срока по параграф 1 с шест месеца, когато уведомлението е във връзка със сложен случай.

Считано от 7 октомври 2022 г. органът за преструктуриране може да удължи срока по параграф 1 с три месеца, когато уведомлението е във връзка със сложен случай.

4.Органът за преструктуриране информира уведомяващата институция или субект за удължаването на срока и за причините за него.

Член 4

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.