(1) Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. за развитието на железниците в Общността (5) осигурява известни права на достъп до международния железопътен транспорт за железопътни предприятия и международни обединения от железопътни предприятия.

(2) За обезпечаването на надеждни и адекватни услуги е необходим общ лицензионен режим, който да гарантира, че всички железопътни предприятия удовлетворяват по всяко време определени изисквания по отношение на добра репутация, финансова пригодност и професионална компетентност с цел защита на потребителите и трети страни и предлагат услуги при спазване на висок стандарт на безопасност.

(3) С оглед осигуряване правата на достъп до железопътна инфраструктура да се прилагат на единна и недискриминационна основа в рамките на Общността, Директива 95/18/ЕО на Съвета (6) въведе лицензия за железопътните предприятия, предоставящи услугите, посочени в член 10 от Директива 91/440/ЕИО, като тази лицензия е задължителна за извършването на такива услуги и е валидна в рамките на Общността.

(4) Доколкото някои държави-членки са предоставили права на достъп извън предвиденото в Директива 91/440/ЕИО, очевидно е необходимо да се осигури справедливо, прозрачно и недискриминационно третиране на всички железопътни предприятия, които могат да оперират на този пазар, като принципи на лицензиране, постановени в Директива 95/18/ЕО, се разпростират до всички компании, действащи в сектора.

(5) С оглед по-доброто изпълнение на задълженията за уведомяване, държавите-членки и Комисията следва да осигурят по-добра информация на всички държави-членки и на Комисията. Следвайки общоприетата практика и логичното тълкуване на Директива 95/18/ЕО, предоставяната от държавите-членки и Комисията информация, следва да включва също и издадените лицензии.

(6) Желателно е да се гарантира, че лицензираните железопътни предприятия, извършващи международен превоз на товари, се съобразяват със съответните митнически и данъчни разпоредби, приложими по-специално по отношение на транзитното преминаване на товари през митница.

(7) В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в член 5 от Договора, целите на тази директива и конкретно определянето на общи принципи за лицензирането на железопътните предприятия и взаимното признаване на тези лицензии в рамките на Общността не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки предвид това, че издаването на такива лицензии очевидно се простира в международен мащаб и вследствие на транснационалния им характер могат да бъдат по-добре постигнати от Общността. Настоящата директива не излиза извън границите на необходимото за постигане на тези цели.

(8) Директива 95/18/ЕО следва да се измени, както следва,

„Член 1

1.Настоящата директива се отнася за критериите, които се прилагат при издаването, подновяването или изменението на лицензии от държава-членка, предназначени за железопътни предприятия, които са или ще бъдат установени в Общността.

2.Държавите-членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива:

а) предприятия, които извършват само пътнически железопътни услуги по местна и регионална отделна железопътна инфраструктура;

б) железопътни предприятия, които извършват само градски или крайградски железопътни пътнически услуги;

в) железопътни предприятия, чиято дейност се ограничава до предоставянето на регионални железопътни услуги за превоз на товари, които са извън обхвата на Директива 91/440/ЕИО;

г) предприятия, които извършват само дейности по превоз на товари по железопътна инфраструктура — частна собственост, която съществува изключително, за да се използва от собственика на инфраструктурата за извършване на негови собствени товарни превози.

3.Предприятия, чиято дейност се ограничава изключително до предоставянето на услуги за совалково транспортиране на пътни превозни средства през тунела под Ламанша, се изключват от обхвата на настоящата директива.“

2. Член 2, буква а) се заменя със следното:

„а) „железопътно предприятие“ означава всяко публично или частно предприятие, основният предмет на дейност на което е предоставянето на услуги за железопътен превоз на тoвари и/или пътници, с изискването предприятието да осигурява тракция; това включва и предприятия, предоставящи само тракция;“.

„а) 3. Член 3 се заменя със следното:

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 15 март 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2001 година.

„Член 12

1.В допълнение на изискванията на настоящата директива, железопътното предприятие спазва националните закони и подзаконови разпоредби, които са съвместими със законодателството на Общността и се прилагат по недискриминационен начин, и по-специално:

а) специфичните технически и оперативни изисквания за железопътни услуги;

б) изискванията за безопасност, които се прилагат по отношение на персонала, подвижния състав и вътрешната организация на предприятието;

в) разпоредбите по отношение на опазване на здравето, безопасността, социалните условия и правата на на работниците и потребителите;

г) изискванията, които се прилагат спрямо всички предприятия в съответния железопътен сектор и чието предназначение е да осигурят ползи или защита на потребителите.

2.Едно железопътно предприятие може по всяко време да отнесе пред Комисията въпроса за съвместимостта на изискванията на националното законодателство със законодателството на Общността, а също и въпроса дали такива изисквания се прилагат по недискриминационен начин. Ако Комисията счита, че разпоредбите на настоящата директива не са спазени, тя ще представи позиция за правилното тълкуване на директивата, без да нарушава разпоредбите на член 226 от Договора.

Член 13

Железопътните предприятия се съобразяват със споразуменията, приложими за международния железопътен транспорт, действащи в държавите-членки, в които те оперират. Те спазват също съответните митнически и данъчни разпоредби.“