(1) За да се води борба срещу избягване на данъчно облагане, и за да се опрости процедурата за начисляване на данък върху добавената стойност, на отделни държави-членки, при различни условия, от Съвета са предоставени някои дерогации, включващи подобни проблеми, по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 март 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки за данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (3). Решението на тези проблеми следва да се предостави като възможност на всички държави-членки посредством включването му в настоящата директива. Тези мерки следва да бъдат пропорционални на и ограничени до решаването на съответните проблеми. Като се вземе предвид, че държавите-членки имат различни потребности, това включване следва да се ограничи до даването на възможност за приемане на съответните правила на всички държави-членки, както и когато възникне необходимост от това.
(2) Държавите-членки следва да имат възможност да предприемат действия, с които да гарантират, че мерките, предвидени в Директива 77/388/ЕО, които се отнасят до данъчно задължените лица и прехвърлянето на дейност като действащо предприятие, не се използват за избягване на данъчно облагане.
(3) Държавите-членки следва да имат възможност да се намесват по отношение на стойността на доставки и придобивания при определени ограничени обстоятелства, за да гарантират, че няма загуба от данъци чрез използването на свързани лица за получаване на данъчни облаги.
(4) Държавите-членки следва да имат възможност да включват в данъчната основа на доставка, която включва обработка на инвестиционно злато, доставено от клиент, стойността на това инвестиционно злато, когато, въз основа на това, че е било обработено, златото губи своя статут на инвестиционно злато.
(5) Следва да се подчертае, че някои услуги с характер на капиталови могат да бъдат включени в схемата, която позволява корекция на приспаднатия данък за капиталови активи в течение на живота на актива в съответствие с фактическото му използване.
(6) Държавите-членки следва да могат, в определени случаи, да определят получателя по доставките като лицето, носещо отговорност за заплащане и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност. Това следва да помогне на държавите-членки при опростяване на правилата и в борбата им с избягването на данъчно облагане в определени сектори и при някои видове доставки.
(7) Следователно Директива 77/388/ЕИО трябва да бъде съответно изменена.
(8) В резултат на това държавите-членки не следва да имат възможност да се възползват от индивидуалните дерогации, предоставени им с някои решения на Съвета, приети съгласно член 27, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО, и които са предмет на разпоредбите на настоящата директива. Следователно съответните решения трябва изрично да бъдат отменени. Настоящата директива не следва да засяга нито мерките, прилагани от държави-членки съгласно член 27, параграф 5 от Директива 77/388/ЕИО; нито следва да засяга изключенията, предоставени по смисъла на член 27, параграф 1 от тази директива, и които не са били отменени с настоящата директива.
(9) Прилагането на някои разпоредби в настоящата директива следва да бъде по избор и те следва да предоставят на държавите-членки известна свобода на действие. Когато е уместно, за целите на прозрачността, трябва да се предвиди, че държавите-членки следва да информират останалите държави-членки чрез Консултативния комитет за данъка добавена стойност, определен съгласно член 29 от Директива 77/388/ЕИО за всички национални законодателства, приети съгласно тези разпоредби. Такава информация следва да не бъде необходима по отношение на националните мерки, приети съгласно решение, което е отменено с настоящата директива или, срокът на действие на което изтича към датата на влизане в сила на настоящата директива, но което държава-членка продължава да прилага съгласно разпоредбите на настоящата директива,