Член 35

Информация, която се предоставя за целите на надзора

1. Държавите членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да представят на надзорните органи информацията, необходима за целите на надзора, като се вземат предвид целите на надзора, предвидени в членове 27 и 28. При провеждане на посочения в член 36 процес в тази информация се включва най-малко информацията, необходимата за:

а) оценка на системата на управление, прилагана от предприятията, на извършваната от тях дейност, на принципите на оценка, прилагани за целите на платежоспособността, на рисковете, пред които са изправени, и на системите за управление на риска, както и на тяхната капиталова структура, нужди и управление;

б) вземане на целесъобразни решения вследствие на прилагането на техните надзорни права и задължения.

2. Държавите-членки гарантират, че надзорните органи притежават следните правомощия:

а) да определят характера, обхвата и формата на посочената в параграф 1 информация, която те изискват да бъде представена от застрахователните и презастрахователните предприятия към следните времеви моменти:

i) към предварително определени периоди;

ii) при възникване на предварително определени събития;

iii)

по време на проучвания по отношение състоянието на застрахователното или презастрахователното предприятие;

б) да получават цялата информация във връзка с договори, страни по които са посредници, или с договори, които са сключени с трети страни; и

в) да изискват информация от външни експерти, като например одитори или актюери.

3. Информацията, предвидена в параграфи 1 и 2, обхваща следното:

а) качествени и количествени елементи, или всяка подходяща комбинация от тях;

б) исторически, текущи и бъдещи елементи, или всяка подходяща комбинация от тях; и

в) информация от вътрешни или външни източници, или всяка подходяща комбинация от тях;

4. Информацията, предвидена в параграфи 1 и 2, съответства на следните принципи:

а) трябва да отразява характера, обема и сложността на дейността на съответното предприятие, и по-конкретно рисковете, свързани с тази дейност;

б) трябва да е достъпна, цялостна във всички съществени аспекти, съпоставима и последователна в дългосрочен план; и

в) трябва да е уместна, надеждна и разбираема.

5. Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с подходящи системи и структури, за да изпълнят изложените в параграфи 1—4 изисквания, а също и със съставена в писмена форма политика, одобрена от административния, управителен или надзорен орган на застрахователното или презастрахователното предприятие, за да се гарантира постоянната надеждност на представената информация.

6. Без да се засяга член 129, параграф 4, в случаите, когато предварително определените периоди, посочени в параграф 2, буква а), подточка i), са по-кратки от една година, съответните надзорни органи могат да ограничат редовната надзорна отчетност в случай че:

а) предоставянето на тази информация би представлявало прекомерна тежест по отношение на естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността на предприятието;

б) тази информация се докладва поне веднъж годишно.

Надзорните органи не ограничават редовната надзорна отчетност, извършвана по-често от веднъж годишно, в случай на застрахователни или презастрахователни предприятия, които са част от група по смисъла на член 212, параграф 1, буква в), освен ако предприятието може да докаже пред надзорния орган, че редовна надзорна отчетност по-често от веднъж годишно е неподходяща предвид естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността на групата.

Ограничаването на редовна надзорна отчетност се предоставя само на предприятия, които не представляват повече от 20 % от пазара съответно на животозастраховането и общото застраховане и презастраховането на дадена държава членка, когато пазарният дял на общото застраховане се основава на брутните осчетоводени премии, а пазарният дял на животозастраховането се основава на брутните технически резерви.

При определяне на допустимостта на предприятията за тези ограничения надзорните органи отдават приоритет на най-малките предприятия.

7. Съответните надзорни органи могат да ограничат редовната надзорна отчетност или да освободят застрахователните и презастрахователните предприятия от отчитане елемент по елемент, когато:

а) предоставянето на тази информация би представлявало прекомерна тежест по отношение на естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността на предприятието;

б) представянето на тази информация не е необходимо за упражняването на ефективен надзор над предприятието;

в) освобождаването не нарушава стабилността на съответните финансови системи в Съюза; и

г) предприятието може да предостави информация ad-hoc.

Надзорните органи не освобождават от задължението за отчитане елемент по елемент застрахователни или презастрахователни предприятия, които са част от група по смисъла на член 212, параграф 1, буква в), освен ако предприятието може да докаже пред надзорния орган, че докладването елемент по елемент е неподходящо предвид естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността на групата, и предвид целта за финансова стабилност.

Освобождаването от отчетност на индивидуална основа се предоставя само на предприятия, които не представляват повече от 20 % от пазара на животозастраховането и общото застраховане и съответно презастраховането на дадена държава членка, когато пазарният дял на общото застраховане се основава на брутните записани премии, а пазарният дял на животозастраховането се основава на брутните технически резерви.

При определяне на допустимостта на предприятията за тези освобождавания надзорните органи отдават приоритет на най-малките предприятия.

8. За целите на параграфи 6 и 7, като част от процеса на надзорен преглед, надзорните органи извършват оценка дали предоставянето на информация би представлявало прекомерна тежест по отношение на естеството, мащаба и сложността на рисковете за предприятието, като вземат под внимание най-малко:

а) обема на премиите, технически резерви и активите на предприятието;

б) променливостта на претенциите и обезщетенията, покривани от предприятието;

в) пазарните рискове, породени от инвестициите на предприятието;

г) равнището на концентрацията на риска;

д) общия брой класове животозастраховане и общо застраховане, за които е предоставен лиценз;

е) възможните последици от управлението на активите на предприятието върху финансовата стабилност;

ж) системите и структурите на предприятието да предоставят информация за целите на надзора и за съставената в писмена форма политика, посочена в параграф 5;

з) пригодността на системата за управление на дружеството;

и) равнището на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване;

й) това, дали едно предприятие е каптивно застрахователно или презастрахователно предприятие, което покрива само рискове, свързани с промишлената или търговска група, към която принадлежи.

9. В съответствие с член 301а Комисията приема делегирани актове за определяне на посочената в параграфи 1 — 4 от настоящия член информация и сроковете за представяне на тази информация с цел гарантиране на сближаването на надзорната отчетност в необходимата степен.

10. За да гарантира еднакви условия за прилагане на настоящия член, ЕОЗППО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение относно редовната надзорна отчетност във връзка с образците за предоставяне на информацията на надзорните органи, посочени в параграфи 1 и 2.

ЕОЗППО предоставя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 30 юни 2015 г.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

11. С цел засилване на съгласуваното и последователно прилагане на параграфи 6 и 7 ЕОЗППО разработва насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 за допълнително определяне на методите, които следва да се използват при определяне на пазарните дялове, посочени в трета алинея на параграфи 6 и 7.