(78) Възлагането на обществени поръчки следва да е адаптирано към нуждите на МСП. Възлагащите органи следва да бъдат насърчавани да използват кодекса за най-добри практики, съдържащ се в работния документ на Комисията от 25 юни 2008 г.„Европейски кодекс за най-добри практики, улесняващи достъпа на МСП до договори за възлагане на обществени поръчки“, който дава насоки как да прилагат рамката относно обществените поръчки по начин, улесняващ участието на МСП. За тази цел и за засилването на конкуренцията възлагащите органи следва по-специално да се насърчават да разделят големите поръчки на обособени позиции. Подобно разделение би могло да се направи въз основа на количествени параметри, като размерът на отделните поръчки се приведе в по-голямо съответствие с капацитета на МСП, или въз основа на качествени параметри — съобразно съответния сектор и област на специализация, като съдържанието на отделните поръчки се обвърже по-тясно със специализираните сектори на дейност на МСП или с различните последващи етапи на проекта. Размерът и предметът на обособените позиции следва да се определят свободно от възлагащия орган, който, в съответствие с приложимите правила за изчисляване на прогнозната стойност на обществената поръчка, следва също така да може да възлага някои позиции, без да прилага предвидените в настоящата директива процедури. Възлагащият орган следва да бъде задължен да прецени доколко е целесъобразно разделянето на поръчки на обособени позиции, като същевременно запази свободата си да взема самостоятелно решения, основани на съображения, които счита за уместни, без да е подложен на административен или съдебен контрол. Когато възлагащият орган реши, че не е целесъобразно поръчката да се разделя на обособени позиции, в индивидуалния доклад или в документацията за обществената поръчка следва да се посочат основните съображения за избора на възлагащия орган. Такива съображения могат да бъдат например опасенията на възлагащия орган, че съществува риск подобно разделяне да ограничи конкуренцията, риск изпълнението на поръчката прекомерно да се затрудни технически или да се оскъпи, или че необходимостта от координирането на различни изпълнители за обособените позиции би могла сериозно да застраши правилното изпълнение на поръчката. Държавите членки следва да запазят възможността да предприемат допълнителни мерки за улесняване на участието на МСП в пазара на обществени поръчки, като включат по-малки поръчки в обхвата на задължението за преценка на целесъобразността от разделянето на поръчките на обособени позиции, като изискват от възлагащите органи да представят обосновка за решението си да не разделят поръчките на обособени позиции или като направят разделянето на обособени позиции задължително при определени условия. Със същата цел държавите членки следва също така да могат да предвиждат механизми за преки плащания на подизпълнители.