Член 45

1. Държавите членки изискват от задължените субекти, които са част от група, да прилагат политики и процедури, обхващащи цялата група, включително политики за защита на данните и политики и процедури за обмен на информация в рамките на групата за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тези политики и процедури се прилагат ефективно на ниво клонове и мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в държави членки и трети държави.

2. Държавите членки изискват от задължените субекти, които извършват дейност чрез предприятия в друга държава членка, да гарантират, че тези предприятия спазват националните разпоредби на тази друга държава членка, с които се транспонира настоящата директива.

3. Държавите членки гарантират, че когато задължените субекти имат клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, чиито минимални изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не са толкова строги, колкото тези на държавата членка, техните клонове и мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, разположени в третата държава, прилагат изискванията на държавата членка, включително по отношение на защитата на данните, доколкото това е позволено от правото на третата държава.

4. Държавите членки и ЕБО се информират взаимно за случаите, в които правото на трета държава не позволява провеждането на политиките и процедурите, изисквани съгласно параграф 1. В тези случаи могат да се предприемат координирани действия за намиране на решение. При преценката по въпроса кои трети държави не разрешават провеждането на политиките и процедурите, изисквани съгласно параграф 1, държавите членки и ЕБО вземат предвид всички правни ограничения, които могат да възпрепятстват правилното провеждане на тези политики и процедури, включително изискванията за опазване на тайна, защитата на личните данни и други предписания, ограничаващи обмена на информация, които може да са от значение за тази цел.

5. Когато правото на третата държава не позволява изпълнението на политиките и процедурите, изисквани съгласно параграф 1, държавите членки изискват от задължените субекти да гарантират, че клоновете и мажоритарно притежаваните дъщерни предприятия в тази трета държава прилагат допълнителни мерки за ефективно справяне с риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма, и да информират компетентните органи на своята държава членка по произход. Ако допълнителните мерки не са достатъчни, компетентните органи в държавата членка по произход извършват допълнителни надзорни действия, включително могат да изискат от групата да не установява или да прекрати деловите взаимоотношения и да не предприема сделки, и по целесъобразност могат да отправят искане към групата да преустанови дейността си в третата държава.

6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи вида на допълнителните мерки, посочени в параграф 5, както и минималните действия, които кредитните институции и финансовите институции трябва да предприемат, когато правото на третата държава не позволява изпълнението на мерките, изисквани съгласно параграфи 1 и 3.

ЕБО представя на Комисията посочените в първа алинея проекти на регулаторни технически стандарти до 26 декември 2016 г.

7. На Комисията се делегират правомощието да приема посочените в параграф 6 от настоящия член регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

8. Държавите членки гарантират, че обменът на информация в рамките на групата е разрешен. Информацията, отнасяща се до подозрения, че средствата са придобити от престъпна дейност или са свързани с финансиране на тероризма, която се докладва на ЗФР, се обменя в рамките на групата, освен ако ЗФР даде други указания.

9. Държавите членки могат да изискват от издателите на електронни пари по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2009/110/ЕО, от доставчиците на платежни услуги по смисъла на член 4, точка 11 от Директива (ЕС) 2015/2366 и от доставчиците на услуги за криптоактиви, установени на тяхна територия под форма, различна от клон, и чието главно управление се намира в друга държава членка, да определят централно звено за връзка на тяхна територия. Централното звено за връзка гарантира от името на образуванието, извършващо презгранична дейност, спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и улеснява надзора от страна на надзорните органи, включително като при поискване им предоставя документи и информация.

10. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти по отношение на критериите за определяне на обстоятелствата, при които е целесъобразно да се определи централно звено за контакт по параграф 9, и функциите, които централните звена за контакт трябва да изпълняват.

ЕБО представя на Комисията посочените в първа алинея проекти на регулаторни технически стандарти до 26 юни 2017 г.

11. На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в параграф 10 от настоящия член регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.