Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за държавната собственост относно придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - държавна собственост, както и актуването и отписването от актовите книги на имотите - държавна собственост.

Чл. 2. За имоти и вещи, чийто вещноправен режим се урежда със специални нормативни актове, правилникът се прилага, доколкото в тях не е предвидено друго.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Управлението на имоти - държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Управлението на вещи - държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под методическото ръководство на министъра на финансите.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) Имоти и вещи - частна държавна собственост, могат да се внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества с държавно участие въз основа на акт на Министерския съвет по реда, предвиден в Търговския закон и в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.

(2) Капиталът на еднолични търговски дружества с държавно участие може да се намалява със стойността на имоти и вещи, които са апортирани в капитала му, въз основа на решение на Министерския съвет или на съответния министър съобразно отрасловата му компетентност.

(3) Имотите и вещите, със стойността на които е намален капиталът на едноличните търговски дружества с държавно участие, придобиват статут на частна държавна собственост и се управляват от ръководителя на ведомството, упражняващ правата на държавата в съответното дружество.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Имотите - частна държавна собственост, които след предоставянето им за управление от областния управител са придобили качеството на имоти - публична държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът изготвя предложението въз основа на мотивиран доклад на областния управител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Имоти - публична държавна собственост, които са придобили качество на имоти - частна държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът изготвя предложението въз основа на мотивиран доклад на ръководителя на ведомството, управляващо имота, и на становище на областния управител.

Чл. 6. (1) Предоставянето на имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомства за изпълнение на техните функции се извършва с решение на Министерския съвет.

(2) Предоставянето на имоти - публична държавна собственост, за управление на общини за изпълнение на техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, се извършва с решение на Министерския съвет след решение на съответния общински съвет и мотивирано предложение на областния управител. Въз основа на решението на Министерския съвет областният управител сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

(3) Имоти - частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомства и общини за изпълнение на техните функции със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.)

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.)

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет по чл. 6, ал. 1 и 2 се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за предаването и приемането на имота се определя в решението на Министерския съвет.

(2) Препис от решението на Министерския съвет се изпраща на областния управител по местонахождение на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост.

Чл. 11. (1) Вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на държавна бюджетна издръжка със заповед на ръководителя на ведомството, съответно на областния управител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Вещите - частна държавна собственост, с балансова стойност над 5112,92 евро се предоставят по реда на ал. 1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите се прави от областния управител или от ръководителя на ведомството, управляващо вещите.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Искането до министъра на финансите трябва да съдържа мотивираното предложение на заинтересуваното юридическо лице, доказателства, че то е на държавна бюджетна издръжка, списък на вещите - частна държавна собственост, индивидуализирани по вид, количество и общата им балансова стойност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) В случаите по ал. 2, когато заинтересуваното ведомство или организация е второстепенен разпоредител с бюджет, се прилага и становището на съответния първостепенен разпоредител.

(5) Редът за предоставяне на вещи - частна държавна собственост, предвиден в ал. 2 - 4, не се прилага в случаите по чл. 28, ал. 3 от Закона за държавната собственост.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обектите, имотите и вещите по ал. 1 се завеждат в баланса на ведомството, на юридическите лица на бюджетна издръжка и на държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, в едномесечен срок от съставянето на протокола за предаване и приемане на активите, освен ако е определено друго със стандартите и указанията на министъра на финансите по чл. 164, ал. 1 и 3 от Закона за публичните финанси.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2016 г.) Застроените имоти - публична държавна собственост, задължително се застраховат, включително срещу природни бедствия и земетресения.

Чл. 13. (1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се предоставят под наем от съответния министър, областен управител или ръководител на ведомство след провеждане на търг.

(2) Търгът се открива със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомството, в която се определят:

1. имотите или частите от тях, които ще се предоставят под наем, и срокът за отдаване;

2. първоначалната наемна цена, определена по реда на чл. 41;

3. предназначението на имотите или частите от тях;

4. видът на търга - с тайно или явно наддаване;

5. датата, мястото и часът за провеждане на търга;

6. други специфични условия.

(3) Търгът се провежда по реда на глава пета и приключва със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга, и наемната цена.

(4) Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем.

(5) По реда на ал. 1 - 4 се извършва и предоставянето под наем на имоти по чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост. В заповедта за откриване на търга министърът, областният управител или ръководителят на ведомство трябва да мотивира необходимостта от отдаване под наем на имота - публична държавна собственост.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) По реда на ал. 1 - 5 се предоставят под наем и имоти, предоставени за управление на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Заповедите по ал. 2 и 3 се издават от ръководителя на предприятието и се одобряват от ресорния министър или упълномощено от него длъжностно лице, а договорът по ал. 4 се сключва от ръководителя на предприятието.

Чл. 14. (1) Имоти - частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг за здравни, образователни или хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(2) Имоти - частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, от министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(3) Министърът, ръководителят на ведомство или областният управител назначава комисия, която разглежда исканията по ал. 1 и 2 и при наличие на подходящи свободни помещения изготвя проект на заповед.

(4) Министърът, ръководителят на ведомство или областният управител издава заповед, с която определя наемателя, срока и наемната цена, определена по чл. 40, ал. 1. Въз основа на заповедта се сключва договор за наем, в който се определят правата и задълженията на страните.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(2) Министърът, ръководителят на друго ведомство или областният управител назначава комисия, която разглежда исканията по ал. 1 и при наличие на подходящи свободни помещения изготвя проект на заповед.

(3) Министърът, ръководителят на друго ведомство или областният управител издава заповед, с която определя наемателя, срока и наемната цена, определена по чл. 40, ал. 4. Въз основа на заповедта се сключва договор за наем, в който се определят правата и задълженията на страните.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.)

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.)

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.)

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.)

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Имотите, предоставени под наем, трябва да се ползват само по предназначение. Имотите не могат да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.

Чл. 20. (1) С договора за наем се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, наемната цена, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Договорът за наем се прекратява на основанията и по реда на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 21. Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища се извършва от ръководителя на ведомството по цени, определени по реда на чл. 33.

Чл. 22. (1) Право за настаняване в държавни ведомствени жилища имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, ако те и членовете на семействата им:

1. не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

2. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване на други лица освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с декларация на лицето.

(3) Във ведомствени жилища могат да се настаняват и лица, които заемат изборна длъжност - за срока на мандата им, или са назначени като ръководители или заместник-ръководители на ведомства, и членове на политическите кабинети за срока, през който заемат тази длъжност, ако те и членовете на семействата им не притежават в населено място, където работят, жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

(4) По реда на тази глава се извършва настаняването под наем в жилища, предоставени за управление на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон от ръководителя на предприятието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Във ведомствени жилища могат да се настаняват и деца на служител на ведомството, загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения, ако те и техният родител, настойник или попечител не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

(6) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Срокът за настаняване на лицата по ал. 5 е до навършване на 18-годишна възраст или до навършване на 20-годишна възраст при обучение в дневна форма на средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при обучение в редовна форма на висше учебно заведение.

(7) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Нямат право на настаняване в държавни ведомствени жилища лица, които имат прекратени наемни отношения с държавата по тяхна вина или са били некоректни в предишни наемни отношения с държавата.

(8) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обстоятелствата по ал. 7 се установяват с декларация на лицето.

Чл. 23. Критериите за определяне и степенуване на жилищните нужди на лицата по чл. 22 и критериите за увеличаване или намаляване на основната наемна цена се определят с правила, утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 24. (1) Ръководителят на ведомството назначава с писмена заповед жилищна комисия, която има следните задачи:

1. завежда и съхранява подадените молби с приложените документи и декларации на лицата по чл. 22;

2. определя степента на жилищната нужда;

3. изготвя проект за разпределение на свободните жилища при спазване на установените жилищни норми и го предлага за утвърждаване от ръководителя на ведомството.

(2) Проектът за разпределение на жилищата се обявява на определено за целта място във ведомството. В 7-дневен срок от обявяването подалите молби за настаняване лица могат да правят възражения по обявения проект.

(3) Постъпилите възражения се разглеждат от ръководителя на ведомството в 14-дневен срок. Утвърденият от ръководителя на ведомството списък е окончателен и не подлежи на обжалване.

Чл. 25. (1) Настаняването в свободните за разпределение жилища се извършва със заповед на ръководителя на ведомството при следните максимални нормативи:

1. за сам служител и за двучленно семейство - двустайно жилище;

2. за тричленно семейство - тристайно жилище;

3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) за семейство с 4 и повече членове - четиристайно и по-голямо жилище.

(2) При определяне на жилищната нужда се взема предвид и заченатото дете.

(3) В едно жилище се настанява само едно семейство.

(4) Заповедта за настаняване се отнася за всички членове на семейството.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато няма кандидати за настаняване, отговарящи на изискванията на чл. 22 и на нормативите по чл. 25, ал. 1, в свободните за разпределение жилища могат да бъдат настанени кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 22, независимо от броя на членовете на семейството им.

Чл. 26. При промяна на жилищната нужда, определена съгласно нормите на чл. 25, на настаненото семейство може да бъде предоставено под наем друго жилище съобразно наличния жилищен фонд.

Чл. 27. Въз основа на заповедта за настаняване се сключва писмен договор за наем, в който се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията на страните; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение.

Чл. 28. Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора.

Чл. 29. (1) При смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения се прекратяват с преживелия съпруг/съпруга и/или с представителя на неговите ненавършили пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта.

(2) Когато смъртта на лицето по ал. 1 е настъпила вследствие на трудова злополука, наемният договор се прекратява след навършване пълнолетие на най-малкото дете на починалия.

Чл. 30. (1) Право за настаняване в ателиета за индивидуална творческа дейност имат работници и служители на ведомството, отговарящи на следните условия:

1. да са хабилитирани научни работници в област, свързана с функциите на ведомството;

2. да не притежават ателие за творчески нужди;

3. да не са прехвърляли ателие за творчески нужди на трети лица през последните 5 години преди молбата за настаняване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Критериите за определяне и степенуване на нуждата от ателиета за индивидуална творческа дейност се определят с правилата по чл. 23, утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Предоставянето под наем на ведомствени гаражи и паркоместа се извършва при условия и по ред, определени с правилата по чл. 23, утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.

(2) Настаняването и освобождаването на гаражи и паркоместа се извършва по реда, предвиден за настаняване и освобождаване на държавни жилища.

Чл. 32. Предоставянето под наем на гаражи и паркоместа - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства, се извършва от областния управител след провеждане на явен търг.

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) С правоимащо лице по § 65 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 87 от 2010 г.), подало в законоустановения срок заявление и декларация за наличие на обстоятелствата по ал. 1 от § 65, областният управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или ръководителят на ведомството, на което имотът е предоставен за управление, сключва писмен договор за пожизнено ползване.

(2) С договора по ал. 1 се определят правата и задълженията на страните, цената за ползване на имота - държавна собственост, определена по реда на глава четвърта, отговорността при неизпълнение, поддържането на имота и други условия.

(3) Договорът по ал. 1 се прекратява по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора.

Чл. 33. Наемната цена за ведомствените жилища, ателиета и гаражи се определя за 1 кв.м полезна площ съобразно категорията на населеното място и зоната по смисъла на Закона за местните данъци и такси, в която жилището попада, конструкцията на сградата, разположението на жилището във височина, преобладаващото изложение и благоустройственото му съоръжаване, както и от качествата на околната среда съгласно приложение № 1.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Основната наемна цена за 1 кв.м полезна площ е 0,51 евро и се отнася за жилище със следните показатели:

1. местонахождение на жилището според категорията на населеното място и зоната, в която попада:

а) първа зона - в населени места от III категория;

б) втора зона - в населени места от II категория;

в) трета зона - в населени места от I категория;

г) четвърта зона - в населени места от нулева категория - София;

2. конструкция на сградата - код М2;

3. разположение на жилището във височина - първи етаж;

4. изложение - преобладаващ запад за жилищните (без сервизните) помещения.

(2) Когато жилището е с показатели, различни от посочените в ал. 1, размерът на наемната цена се определя съгласно приложение № 1.

(3) Кодовете за различните видови конструкция на сградата се определят съгласно приложение № 2.

Чл. 35. (1) Ръководителите на ведомства могат да намаляват до 10 на сто или да увеличават до 40 на сто основната наемна цена, когато жилището е с показатели, които не са посочени в приложение № 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато наетото жилище надхвърля нормативите, определени в чл. 25, ал. 1, за жилищното помещение/помещения с най-голяма площ, с което/които се надхвърлят тези нормативи, наемната цена се удвоява.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Наемната цена на жилища от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и на Държавна агенция "Национална сигурност" се определя по реда на тази глава с 50 на сто намаление от основната наемна цена.

Чл. 36. Наемната цена на жилищни помещения в общежития се определя от ректорите на висшите училища или от ръководителите на ведомствата, на които са предоставени за управление.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на ателиета за творческа дейност се определя в двоен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на гаражи се определя в троен размер спрямо основната наемна цена за 1 кв.м полезна площ за жилища, коригирана с показателите за категория на населеното място, зоната, в която попадат, и наличната техническа инфраструктура.

Чл. 39. Наемната цена за паркоместа се определя по реда на чл. 38, коригирана с коефициент Кпм = 0,70 за паркоместа в подземни паркинги на жилищни сгради или с коефициент Кпм = 0,50 за надземни паркоместа в поземления имот.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на помещения, предназначени за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението или на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на помещения, предоставени под наем на международни организации, се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за административни, производствени и стопански нужди се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Първоначалната наемна цена по ал. 1 може да се намали до 30 на сто при неявяване на кандидати на първи търг.

(3) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2008 г., в сила от 21.10.2008 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на морски плажове, които не са предоставени на концесия, може да бъде намалена до 30 на сто при неявяване на кандидати на първи търг, както и при явяване на един кандидат, чието заявление за участие не отговаря на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга.

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на незастроени имоти или части от имоти се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(6) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Първоначалната наемна цена по ал. 5 може да се намали до 30 на сто при неявяване на кандидати на първи търг.

(7) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) При условията на ал. 2, 4 и 6 при последващи търгове първоначалната наемна цена може да бъде намалена до 50 на сто.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Предвидените за национални обекти условия и ред за принудително отчуждаване и промяна на предназначението на горски територии и земеделски земи се прилагат и за поземлените имоти, засегнати от изместването на заварените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.)

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е до 5112,92 евро, се извършва от областния управител след провеждане на електронен търг чрез електронната платформа за продажба на имоти - частна държавна собственост по чл. 3а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, наричан по-нататък "електронен търг".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., нова - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Средствата от продажбата по ал. 1 постъпват по бюджета на съответния областен управител - страна по сделката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Продажбата на имот - частна държавна собственост, придобит или предоставен за управление на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, чиято данъчна оценка надхвърля 255 645,94 евро, се извършва от министъра, който упражнява правата на държавата в предприятието, след решение на Министерския съвет. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът, който упражнява правата на държавата в предприятието, провежда търг.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) Областният управител или министърът, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, открива процедурата по провеждането на търга със заповед, която съдържа:

1. описание на имота;

2. вида на търга - с тайно или с явно наддаване;

3. (доп. - ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) начална цена, посочена като цяло число;

4. начина на плащане и евентуални обезпечения;

5. датата, мястото и часа на провеждане на търга;

6. специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота;

7. (доп. - ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) размера на депозита, посочен като цяло число;

8. (доп. - ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) стъпката за наддаване, посочена като цяло число - при търг с явно наддаване;

9. други тръжни условия.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) Със заповедта по ал. 1 се утвърждават и тръжната документация, условията за оглед на обекта, съставът на комисията по провеждането на търга и крайният срок за приемане на заявленията за участие, съответно за извършване на регистрация в електронната платформа при продажба по чл. 42, ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) В тръжната документация се посочват документите, които трябва да се представят със заявленията за участие, съответно при продажба по чл. 42, ал. 1.

(4) Комисията по провеждането на търга се състои от 3 до 5 членове, като задължително в нейния състав се включват юрист и икономист.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) В заповедта за назначаване на комисията се определят и двама резервни членове.

(6) Определеният депозит не може да бъде по-малък от 0,5 на сто от началната цена.

(7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) В случаите по чл. 42, ал. 1 в заповедта на областния управител по ал. 1 се посочва:

1. в т. 2 - електронен търг;

2. в т. 5 се определят:

а) срокът на валидност на процедурата, който се определя в месеци от датата на публикуването по чл. 44, ал. 3, с възможност за удължаване в случая по чл. 54а, ал. 4;

б) срокът за регистрация за участие в съответния електронен търг, който е 12 работни дни от регистрацията за участие на първия кандидат и изтича в 23,59 ч. на последния ден;

в) началният час на електронния търг, който ще се проведе на петнадесетия работен ден считано от регистрацията за участие на първия регистрирал се кандидат.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2016 г.) Условията на търга, определени в заповедта по чл. 43, ал. 1, се публикуват поне в два национални ежедневника, както и на интернет страницата на съответната администрация най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие, а при последващи търгове - най-малко 15 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.

(2) Условията на търга се обявяват и на видно място в сградата на съответната администрация в 3-дневен срок от нейното издаване, а в случаите на продажба на имотите по чл. 59 - и в сградата на съответните ведомства или предприятия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) В случаите по чл. 42, ал. 1 заповедта по чл. 43, ал. 1 се публикува на електронната платформа, поддържана от Агенцията за публичните предприятия и контрол, като може допълнително да се оповестява и по друг подходящ начин.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Търгът с явно наддаване може да се проведе, в случай че поне двама кандидати са подали заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г.) Когато на търга с явно наддаване се яви само един кандидат от подалите заявление за участие, търгът се отлага с два часа и ако след този срок не се яви друг, кандидатът се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г.) Когато на търга с явно наддаване не се яви кандидат, той се обявява за непроведен и областният управител или съответният министър насрочва нов търг в едномесечен срок.

(4) Когато на търга, провеждан повторно в случая по ал. 3, се яви само един кандидат, той се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

Чл. 46. При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата.

Чл. 47. (1) В деня и часа, определени за провеждането на търга, председателят на комисията проверява присъствието на членовете ѝ и обявява откриването на процедурата.

(2) Лицата, които са упълномощени от кандидатите, подали заявления за участие, се явяват и легитимират пред тръжната комисия чрез представяне на документ за самоличност и документ, удостоверяващ представителната власт.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г.) Ако в деня и часа, определени за провеждането на търга с явно наддаване, не се яви представител на някой от кандидатите, комисията го отстранява от участие, а внесеният от него депозит се задържа.

Чл. 48. (1) При търг с явно наддаване преди започването на търга председателят на комисията поканва последователно по реда на подаване на заявленията всички допуснати кандидати да потвърдят устно началната тръжна цена.

(2) Когато някой от допуснатите кандидати откаже да потвърди началната тръжна цена, председателят не допуска този кандидат да продължи да участва в процедурата, а внесеният от него депозит за участие се задържа.

(3) Председателят на комисията обявява началната цена, от която да започне наддаването, и стъпката за наддаване, която не може да бъде по-малка от 1 на сто и по-голяма от 10 на сто от началната тръжна цена.

(4) Наддаването се извършва чрез гласно обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени със звуков сигнал от председателя на комисията. Всяко увеличение на цената трябва да бъде равно на стъпката за наддаване.

Чл. 49. (1) Участниците обявяват високо и ясно предлаганите суми и са обвързвани с тях без право да се позовават на грешка.

(2) Преди третото обявяване на последната предложена сума председателят прави предупреждение, че е последна и ако няма други предложения, търгът приключва със звуков сигнал. Председателят обявява предложената окончателна цена и спечелилия търга.

(3) За провеждането на търга и за резултатите от него комисията съставя протокол, в който посочва входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесените депозити, други обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени.

(4) Препис-извлечение от протокола относно проведения търг се връчва на спечелилия участник, а при писмено поискване - и на другите заинтересувани участници.

Чл. 50. (1) Когато след изрична покана от председателя участниците в търга, потвърдили началната тръжна цена, не участват в наддаването, внесените от тях депозити не се връщат и търгът се прекратява.

(2) Депозитът не се връща и на участник, който е определен за спечелил търга, но откаже да заплати предложената от него цена.

Чл. 51. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Търгът с тайно наддаване може да се проведе, в случай че поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга. Търгът с тайно наддаване се провежда, като участниците подават заедно със заявлението за участие и писмени ценови предложения.

(2) Кандидатът или упълномощен от него представител подава заявлението за участие в запечатан непрозрачен плик лично или по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като върху плика посочва адрес за кореспонденция, телефон и по възможност - факс и електронен адрес.

(3) Предлаганата цена се представя в отделен запечатан непрозрачен плик с надпис "Предлагана цена", поставен в плика със заявлението за участие.

(4) При приемане на заявлението за участие върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

(5) Не се приемат и се връщат незабавно на кандидатите заявления за участие, които са представени след изтичането на крайния срок или са в незапечатан, прозрачен или в скъсан плик. Тези обстоятелства се отбелязват в съответния входящ регистър.

Чл. 52. (1) В деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи.

(2) Участниците в търга или техни упълномощени представители могат да присъстват при отваряне и разглеждане на ценовите предложения от комисията.

Чл. 53. (1) Комисията отбелязва в протокола за разглеждане, оценяване и класиране на ценовите предложения входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесения депозит, другите обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени.

(2) Ценовите предложения се подписват най-малко от трима членове на комисията.

Чл. 54. (1) Редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена.

(2) В случай че двама или повече кандидати са предложили еднаква най-висока цена, председателят на комисията обявява резултата, вписва го в протокола и определя срок за провеждането на явен търг между тези кандидати.

(3) Председателят на комисията уведомява писмено или по факс участниците, предложили еднаква най-висока цена, за деня и часа за провеждането на явния търг по ал. 2.

(4) Явният търг по ал. 2 се провежда по реда на чл. 47 - 50, като наддаването започва от предложената от тях цена със стъпка на наддаване 10 на сто от тази цена.

(5) Резултатите от проведения явен търг по ал. 2 се отразяват в протокола по чл. 53, ал. 1.

Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) (1) За получаване на достъп до информацията за правното и фактическо състояние на всички продавани имоти чрез електронен търг лицата се регистрират в електронната платформа по чл. 42, ал. 1 с квалифициран електронен подпис (КЕП) и попълват изискуемите от платформата данни, които не могат да бъдат извлечени от КЕП.

(2) Регистриран по ал. 1 кандидат може да се регистрира за участие в конкретен търг чрез подаване на изискуемите за допускане до търга документи.

(3) От регистрацията по ал. 2 на първия кандидат започва да тече срокът от 12 работни дни, в който могат да се регистрират за същия търг всички други кандидати. Моментът, от който се определя този срок, се оповестява в платформата.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) В случай че първият кандидат се регистрира за участие в електронен търг в някой от последните 15 работни дни от срока на валидност на процедурата, определен в заповедта съгласно чл. 43, ал. 7, т. 5, буква "а", срокът на валидност на тръжната процедура се удължава с 20 работни дни. Удължаването на срока се извършва от системата автоматично, както и се публикува съобщение за това.

(5) Когато лице предвижда да участва в търга чрез пълномощник, то трябва да посочи това обстоятелство в платформата по указания начин и да представи към документите по ал. 2 изрично нотариално заверено пълномощно за участието в конкретния търг.

(6) Всички изискуеми за участие в електронен търг документи се представят подписани с КЕП от кандидата, съответно от негов пълномощник, или подписани извън платформата - в сканиран вид.

(7) Регистрацията, подписването и подаването на електронни документи от кандидатите и участниците се извършва с квалифициран електронен подпис, който трябва да бъде издаден от лицензиран в Република България доставчик на удостоверителни услуги, като:

1. за физическо лице в КЕП трябва да бъде вписан единен граждански номер на лицето, съответно личен номер на чужденеца или други индивидуализиращи данни за чуждестранното лице;

2. за юридическо лице в КЕП като титуляр трябва да бъдат вписани единен идентификационен код на юридическото лице и данни за законния му представител.

(8) В случаите на представителство по упълномощаване в електронен търг пълномощникът се идентифицира и подписва с личен КЕП, от който трябва да е установимо упълномощеното лице, което да съвпада с данните на представлявания кандидат или участник в представеното пълномощно.

(9) Кандидатите могат да променят и допълват представени от тях документи до изтичането на срока от 12 работни дни за регистрация.

Чл. 54б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) (1) Комисията се запознава със списъка с кандидатите, които са се регистрирали за участие в търга, и членовете на комисията подписват с КЕП декларации за липса на свързаност с регистриран кандидат, включително при представителство чрез пълномощник, които се въвеждат в служебната част на платформата.

(2) Тръжната комисия разглежда документите на регистрираните за търга кандидати най-рано в първия работен ден след изтичането на срока за регистрация от 12 работни дни и се произнася за допускането или недопускането им до участие до края на работния ден, предхождащ деня на търга.

(3) Когато член на комисията отстранява кандидат, той посочва причините за това в системата, а когато е против взетото решение, особеното му мнение се отразява в доклада на комисията или се представя отделно към протокола за класирането на участниците.

(4) Комисията отстранява от участие в търга кандидат, който:

1. не е представил някой от изискуемите документи;

2. не отговаря на определените изисквания за допустимост;

3. не е внесъл депозит за участие в търга по определения ред, когато такъв е предвиден.

(5) За допускането или отстраняването на всеки кандидат членовете на комисията се произнасят поотделно, а председателят отразява в системата решението на комисията.

(6) Платформата изпраща уведомления до всички кандидати в търга най-късно до края на работния ден преди деня на провеждане на тръжното наддаване, като на недопуснатите кандидати се съобщават и причините за това.

Чл. 54в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) (1) Всеки допуснат до участие в търга кандидат получава генериран от електронната платформа универсален идентификационен код (УИК) за участие в съответния търг най-късно в последния работен ден преди деня на търга чрез съобщение на електронния адрес, посочен в КЕП, с който е регистриран.

(2) За да се оторизира като участник в търга, всеки кандидат, получил УИК, трябва да го въведе в системата в рамките на наддавателния времеви интервал в деня на провеждане на наддаването. С оторизацията си участникът се съгласява с началната тръжна цена.

Чл. 54г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.)Електронният търг се провежда на петнадесетия работен ден след деня на регистрацията на първия кандидат, като започва в обявения начален час и наддаването продължава 30 минути.

(2) Наддавателни предложения могат да правят само участници, които са се оторизирали съгласно чл. 54в, ал. 2.

(3) Търг се провежда и ако има един оторизирал се участник.

(4) Когато има един оторизирал се участник, той трябва да предложи една стъпка за наддаване над началната цена, за да бъде определен за купувач, в противен случай търгът е непроведен и внесеният депозит за участие се задържа.

(5) В случай че никой от оторизиралите се участници не обяви по-висока от началната цена с една стъпка, търгът се обявява за закрит и внесените депозити за участие се задържат.

(6) Когато до крайния срок за валидност на търга няма регистриран кандидат или нито един кандидат не бъде допуснат до участие, или никой не се е оторизирал, търгът е непроведен.

Чл. 54д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) (1) Наддаването се извършва само чрез платформата с обявената стъпка на наддаване, като участниците потвърждават последователни суми, посочени автоматично, всяка от които е по-висока от предходната, потвърдена от друг участник, с една стъпка на наддаване.

(2) Всеки участник в търга получава информация в платформата за достигнатите цени без данни за останалите участници и техния брой.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.)Електронният търг приключва с изтичането на времевия интервал от 30 минути. В случай че в последните 60 секунди от времевия интервал от 30 минути постъпи наддавателно предложение, срокът за приключване на търга автоматично се удължава с 5 минути, като платформата визуализира това и оставащото време на участниците. Срокът за приключване на търга се удължава автоматично и многократно с 5 минути във всички случаи, когато в последните 60 секунди от времевия интервал от 5 минути постъпи наддавателно предложение.

(4) В случай че никой от участниците в търга не потвърди цена, която е по-висока с една стъпка на наддаване от последната достигната цена, платформата съобщава, че е най-висока и при липса на предложение визуализира край на наддаването.

(5) С изтичането на срока по ал. 3 електронната платформа посочва участника, предложил най-високата цена, и този, предложил втора по размер цена, когато има такъв.

(6) Тръжната комисия може да следи наддавателните предложения без информация за направилите ги участници.

Чл. 54е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г.) (1) За резултатите от наддаването платформата генерира протокол с информация за обекта на търга, началния час, участника с най-високо тръжно предложение и втория класиран, ако има такъв, и часа на закриване на търга, който се подписва от членовете на тръжната комисия с КЕП.

(2) В случаите на непроведен или закрит търг електронната платформа генерира протокол за това, който се подписва от членовете на тръжната комисия с КЕП.

Чл. 55. (1) Въз основа на резултатите от търга в 7-дневен срок от датата на провеждането му областният управител или съответният министър издава заповед, с която определя купувача, цената и условията на плащането.

(2) Заповедта се съобщава на участниците в търга по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Заинтересуваните участници могат да обжалват заповедта по ал. 1 по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 56. Заповедта по чл. 55, ал. 1 се обявява в сградата на съответната администрация на място, достъпно за всички заинтересувани лица, и на интернет страницата на съответното ведомство.

Чл. 57. (1) Спечелилият търга участник е длъжен да внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато спечелилият търга участник не внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в срока по ал. 1, се приема, че се е отказал от сключването на сделката.

(3) В случая по ал. 2 областният управител или съответният министър може да прекрати търга или да определи за купувач участника, предложил следващата по размер цена.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Ако купувачът по ал. 3 не внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок, се насрочва нов търг.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) В случай че при провеждане на търга се е явил един кандидат и е предложил продажна цена над 1 533 875,64 евро, плащането на цената може да бъде разсрочено по искане на спечелилия търга участник за срок до една година от влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1, като плащането се извършва на равни месечни вноски. За периода на разсрочването купувачът дължи лихва в размер на основния лихвен процент. При забава на плащане от страна на купувача той дължи законната лихва.

(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Заявлението за разсрочено плащане се подава пред съответния министър в срока по чл. 57, ал. 1.

(7) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Органът по ал. 6 се произнася по заявлението за разсрочено плащане в 14-дневен срок.

(9) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) При съгласие за разсрочено плащане спечелилият търга участник е длъжен да застрахова имота в полза на държавата за периода на разсрочването, ако той е застроен, и да внесе първата месечна вноска, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 8. Когато спечелилият търга участник не застрахова имота в полза на държавата за периода на разсрочването, ако той е застроен, и не внесе първата месечна вноска, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневния срок от съобщаването на съгласието, се приема, че се е отказал от сключването на сделката.

(10) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) При забава за плащане на дължима месечна вноска повече от два месеца съответният министър прекратява договора. В този случай продавачът задържа платения депозит, дължимите данъци, такси, лихви и режийни разноски.

(11) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) При условията на разсрочено плащане внесеният депозит от спечелилия търга участник се приспада от последната вноска.

(12) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

Чл. 58. (1) (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 55, ал. 1 и надлежни документи за платена цена, данъци, такси и режийни разноски, съответно застраховане на имота в полза на държавата за периода на разсрочването, ако той е застроен, платена първа месечна вноска, данъци, такси и режийни разноски по чл. 57, ал. 9, представени от купувача, областният управител или съответният министър сключва договор за продажба на имота в 7-дневен срок.

(2) Собствеността се прехвърля на купувача от датата на сключването на договора.

(3) Договорът се вписва в съответната служба по вписванията за сметка на купувача, след което областният управител служебно отписва имота, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и отбелязва извършената сделка в актовите книги на имотите - държавна собственост.

(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) В случаите на разсрочено плащане по чл. 57, ал. 5 собствеността се прехвърля на купувача след изплащане на последната вноска, след което договорът се вписва в съответната служба по вписванията за сметка на купувача и областният управител служебно извършва действията по ал. 3.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) По реда на тази глава, с изключение за правилата за електронен търг, се извършват и продажбите на имоти - частна държавна собственост, придобити или предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, с данъчна оценка до 255 645,94 евро.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Процедурата за провеждане на търга се открива с решение на министъра, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Решението по ал. 2 съдържа реквизитите по чл. 43, като в комисията задължително се включва поне един представител на областната администрация по местонахождение на имота и на министъра, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие.

(4) Комисията по провеждането на търга съставя протокол, в който отразява данните по чл. 53, ал. 1 и резултатите от проведения търг.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Органът по ал. 2 или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава протокола на комисията и го изпраща на областния управител по местонахождение на имота заедно с цялата документация по провеждането на търга.

(6) Областният управител издава заповед за определяне на купувача, цената и условията на плащането и подписва договора по реда на чл. 56 - 58.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Приходите от продажбата на обектите по ал. 1 заедно с режийните разноски постъпват по разплащателните сметки на държавните предприятия.

Чл. 60. (1) Ограничени вещни права върху имоти - частна държавна собственост: право на ползване, право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, се учредяват след провеждане на търг по реда на тази глава.

(2) В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(3) В случаите по ал. 2 вещното право се учредява съгласно условията и сроковете, определени в договора.

Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) (1) В съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот може да се учреди възмездно право на строеж или на надстрояване и/или пристрояване в полза на държавата или на друг съсобственик без търг, със съгласие на всички съсобственици и при условие че частта от имота, собственост на държавата, е частна държавна собственост.

(2) Правото по ал. 1 се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(3) Когато частта от имота - частна държавна собственост, е предоставена за управление на ведомство или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, предложението за учредяване на право по ал. 1 се отправя до областния управител чрез ръководителя на ведомството или предприятието, който изразява мотивирано становище по направеното предложение.

(4) При надстрояване и/или пристрояване по ал. 1 на сграда - етажна собственост, предложението се придружава и от декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.

(5) Областният управител възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на правото на строеж или на надстрояване и/или пристрояване. Заинтересуваните лица се уведомяват за изготвената оценка.

Чл. 60б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) (1) Договорът по чл. 60а, ал. 2 съдържа:

1. имената на съсобственика, на когото се учредява правото на строеж или право на надстрояване и/или пристрояване; когато правото се учредява в полза на държавата, в договора се посочва и съответното ведомство или държавно предприятие, в чиято полза се учредява;

2. описание на правото и документите, удостоверяващи правата на всеки от съсобствениците; срока, за който се учредява правото;

3. условията, при които се учредява вещното право, включително разпределение на собствеността на новопостроения обект, и евентуални клаузи за придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда;

4. цената на учредяваното право на строеж или право на надстрояване и/или пристрояване и дължимите между съсобствениците плащания;

5. размера на режийните разноски, държавната такса и данъците, дължими във връзка с учреденото вещно право.

(2) Лицето, в полза на което се учредява правото на строеж или на надстрояване и/или пристрояване, заплаща в едномесечен срок от издаването на заповедта цената на учреденото право, дължимите данъци, такси и режийни разноски. Когато учреденото право е в полза на държавата и се дължи плащане на другите съсобственици за учреденото право, съответните средства се предвиждат по бюджета за следващата година. Когато заплащането на учреденото право се извършва чрез придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда, се заплащат само дължимите данъци, такси и режийни разноски.

(3) Договорът за учредяване на правото на строеж или на надстрояване и/или пристрояване се сключва в писмена форма и се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имота, върху който е учредено съответното право за сметка на съсобственика - приобретател.

Чл. 60в. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) Когато държавата е собственик на имот в сграда - етажна собственост, съгласието за надстрояване или пристрояване се дава в писмена форма от областния управител, ръководителя на ведомството или държавното предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, в чието управление е имотът - държавна собственост.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Замяната на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е до 255 645,94 евро, с имот или с право на строеж - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на имота - държавна собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Замяната на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е над 255 645,94 евро, с имот или с право на строеж - собственост на физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.)

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) Заинтересуваните лица отправят писмено предложение за замяна до областния управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато имотът - частна държавна собственост, или правото на строеж върху имот - частна държавна собственост - предмет на замяната, са предоставени за управление на ведомство или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, предложението по ал. 4 се отправя до ръководителя на ведомството или предприятието.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на заменяемите имоти или на правото на строеж.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, уведомява заинтересуваните лица за изготвените по ал. 6 оценки.

(8) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

(9) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството се подпомага от комисия, която разглежда предложенията за даване на съгласие за извършване на разпоредителни сделки с имоти - частна държавна собственост, в случаите, когато това е предвидено в закон. В заповедта за назначаване на комисията министърът определя:

1. поименния състав на членовете на комисията;

2. правилата за дейността ѝ;

3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.)

4. други условия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) При необходимост министърът на регионалното развитие и благоустройството може да привлича и консултанти към комисията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) За работата си комисията съставя протокол, с който предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството да даде съгласие за извършване на разпоредителните сделки при посочените условия или да откаже извършването им.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Областният управител издава заповед за замяна на имотите или на правото на строеж.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет за замяна на имоти или на правото на строеж върху имоти с данъчна оценка над 255 645,94 евро министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед за замяна.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 съдържат:

1. цената на всеки от имотите или на правото на строеж - предмет на замяната;

2. описание на имотите или на правото на строеж и документите, удостоверяващи правата;

3. разликата в стойността на имотите или на правото на строеж и начина на нейното плащане;

4. размера на режийните разноски, държавната такса и данъците, дължими от страните по замяната.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 се връчват на лицето - страна по замяната.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато имотът или правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е с по-висока стойност, лицето - страна по замяната, заплаща в едномесечен срок от получаването на заповедите по ал. 3 разликата в стойността на имотите, дължимите данъци, такси и режийни разноски.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато имотът или правото на строеж върху имот - собственост на физически и юридически лица - страна по замяната, е с по-висока стойност, областният управител или ръководителят на ведомството, управляващо имота, превежда дължимата разлика в стойността на имотите по сметка на лицето в едномесечен срок, след като бъдат извършени другите дължими плащания по заповедта.

Чл. 64. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г.) Въз основа на извършените плащания по влязлата в сила заповед по чл. 63 областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството сключва договор за замяна.

(2) Договорът за замяна се сключва в писмена форма и се вписва в службите по вписванията по местонахождение на имотите за сметка на физическото или юридическото лице - заменител.

Чл. 65. (1) Договорът влиза в сила от датата на сключването му.

(2) В едномесечен срок след вписването на договора за замяна областният управител служебно отписва имота - частна държавна собственост, от актовите книги на имоти - държавна собственост, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и съставя акт за частна държавна собственост за новопридобития имот.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Фактическото предаване и приемане на имотите се извършва с протокол-опис по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, след вписването в Службата по вписванията от съответния областен управител или ръководител на ведомство, управляващ имота - предмет на замяната.

(4) Придобитият чрез замяната имот се управлява от областния управител или от ръководителя на съответното ведомство.

(5) Замяната на имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, се извършва по реда на чл. 61 - 65, като придобитият чрез замяна имот се управлява от държавното предприятие.

Чл. 66. Правилата за замяна се прилагат и при извършване на доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот, както и в случаите на изкупуване по реда на чл. 36 от Закона за собствеността.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) (1) Министерският съвет може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, за срок, не по-дълъг от 10 години, на централните ръководства на синдикатите и на регионалните им ръководства в София за изпълнение на основните им синдикални функции при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на икономическа дейност.

(2) Исканията за предоставяне на имота се подават до министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител. Към искането се прилагат:

1. подробна мотивировка;

2. документ за регистрация;

3. декларация за ползваните от синдиката имоти - частна държавна или общинска собственост, и за начина на ползването им;

4. документ за липса на публични задължения;

5. декларация, че имотът - частна държавна собственост, ще се използва само за изпълнение на основните им синдикални функции, конкретизирани в нея;

6. декларация, че синдикатът разполага с необходимия финансов ресурс за стопанисването на имота.

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 4 се установяват по служебен път.

(4) Въз основа на представените по ал. 2 документи областният управител извършва анализ за наличието на следните изисквания:

1. наличие на необходимост от имот - частна държавна собственост, с предназначение и характеристики, съответстващи на посочените от синдиката основни синдикални функции;

2. липса на свързаност на посочените от синдиката основни синдикални функции с осъществяването на дейности с икономически характер.

(5) Синдикатът, на който е предоставен безвъзмездно за ползване имот - частна държавна собственост, заплаща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за него, всички експлоатационни разходи, свързани с ползването на имота, както и тези за текущи поправки и ремонти, които са вследствие на използването му.

(6) Предоставените помещения на синдикатите не може да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване.

(7) Не се предоставят безвъзмездно за ползване имоти на централните ръководства на синдикатите, ако имат изискуеми публични задължения.

(8) Областният управител може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, на регионалните ръководства на синдикатите за изпълнение на основните им синдикални функции при спазване на изискванията на ал. 1 и 7 и при наличие на свободни помещения. Искането за предоставяне на имота се подава до областния управител и към него се прилагат документите по ал. 2.

(9) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 и на влязлата в сила заповед по ал. 8 областният управител сключва писмен договор за учредяване правото на ползване, в който се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти), застраховането, прекратяването на договора и другите условия по договора.

(10) При предаването на имота се съставя предавателно-приемателен протокол.

(11) Правоотношенията със синдиката се прекратяват при изтичане на срока на договора, поради неплащане на експлоатационните разходи за повече от три месеца или при нарушение на забраната по ал. 6, както и при прекратяване на дейността на синдиката.

(12) При нарушение на предвидената по ал. 1 забрана за осъществяване на икономическа дейност договорът се прекратява едностранно от областния управител и се налага санкция в размер на пазарните нива на пропуснатите ползи, определени от лицензиран оценител, предвидена в клауза на договора с ползвателя. Размерът на санкцията се изчислява за периода на ползване на имота в нарушение на правилата за държавните помощи.

(13) Областният управител по местонахождението на имота осъществява контрол за спазването на забраната по ал. 1 и 6 и в срок до 31 декември предоставя на Министерския съвет годишен доклад въз основа на извършени проверки през съответната календарна година.

Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2019 г.) (1) Министерският съвет може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, за срок, не по-дълъг от 10 години, за задоволяване на административните нужди на централните ръководства на политическите партии, отговарящи на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на икономическа дейност.

(2) Исканията за предоставяне на имота - частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии, както и на регионалните им структури на територията на гр. София се подават до министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител. Към искането се прилагат:

1. подробна мотивировка;

2. документ за регистрация;

3. декларация за ползваните от политическата партия имоти - частна държавна или общинска собственост, и за начина на ползването им;

4. документ за липса на публични задължения;

5. декларация, че имотът - частна държавна собственост, ще се използва само за изпълнение на административните им нужди;

6. декларация на политическата партия, че тя разполага с необходимия финансов ресурс за стопанисването на имота;

7. документ, удостоверяващ, че политическата партия има парламентарна група;

8. декларация от лицето, представляващо политическата партия според актуалната ѝ съдебна регистрация, че тя има достатъчен брой народни представители, които да образуват отделна парламентарна група, заедно с поименен списък, удостоверяващ политическата им принадлежност, в случаите, когато партията участва в парламентарно представена коалиция от партии;

9. документи, доказващи, че съответната парламентарно непредставена политическа партия на последните избори за народни представители е получила не по-малко от едно на сто от действителните гласове в страната и извън страната, с изключение на гласовете по чл. 279, ал. 1, т. 6 от Изборния кодекс.

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 4 се установяват по служебен път.

(4) Политическата партия, на която е предоставен безвъзмездно за ползване имот - частна държавна собственост, заплаща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за него, всички експлоатационни разходи, свързани с ползването на имота, както и тези за текущи поправки и ремонти, които са вследствие на използването му.

(5) Предоставените помещения на политически партии не може да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване.

(6) Не се предоставят безвъзмездно за ползване имоти на централните ръководства на политическите партии, ако имат изискуеми публични задължения.

(7) Областният управител може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, за нуждите на централните или регионалните структури на политически партии извън територията на гр. София за изпълнение на административните им нужди при спазване на изискванията по ал. 1 и 6 и при наличие на свободни помещения. Искането за предоставяне на имота се подава до областния управител и към него се прилагат документите по ал. 2.

(8) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 и на влязлата в сила заповед по ал. 7 областният управител сключва писмен договор за учредяване правото на ползване, в който се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти), застраховането, прекратяването на договора и другите условия по договора.

(9) При предаването на имота се съставя предавателно-приемателен протокол.

(10) Правоотношенията с политическите партии се прекратяват при изтичането на срока на договора, поради неплащане на експлоатационните разходи за повече от три месеца или при нарушение на забраната по ал. 5, както и когато партията престане да отговаря на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии.

(11) При нарушение на предвидената по ал. 1 забрана за осъществяване на икономическа дейност договорът се прекратява едностранно от областния управител и се налага санкция в размер на пазарните нива на пропуснатите ползи, определени от лицензиран оценител, предвидена в клауза на договора с ползвателя. Размерът на санкцията се изчислява за периода на ползване на имота в нарушение на правилата за държавните помощи.

(12) Областният управител по местонахождението на имота осъществява контрол за спазването на забраната по ал. 1 и 5 и в срок до 31 декември предоставя на Министерския съвет годишен доклад въз основа на извършени проверки през съответната календарна година.

Чл. 68. (1) Безвъзмездно прехвърляне право на собственост върху вещи - държавна собственост, на общини и други юридически лица и организации на общинска бюджетна издръжка се извършва със заповед на областния управител или на ръководителя на ведомството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Вещи - държавна собственост, с балансова стойност над 5112,92 евро се прехвърлят безвъзмездно по реда на ал. 1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите се прави от областния управител или от ръководителя на ведомството, управляващо вещите - държавна собственост, въз основа на получено при тях мотивирано искане на лицата по ал. 1.

(3) Искането до министъра на финансите за съгласие съдържа становище на вносителя с приложени към него мотивираното искане на заинтересуваната община или на другите юридически лица и организации на бюджетна издръжка, списък на вещите с техните индивидуализиращи белези, количество и общата им балансова стойност.

Чл. 69. (1) Продажбата на излишни и негодни вещи - частна държавна собственост, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството, при условия и по ред, определени от министъра на финансите, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Управлението и разпореждането с вещи - частна държавна собственост, които се управляват от лица на държавна бюджетна издръжка извън страната, се извършва при условия и по ред, определени от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

Чл. 97. Придобиването, управлението и разпореждането с имоти извън страната - собственост на българската държава, се извършват по правилата на тази глава, доколкото в международен договор, закон или акт на Министерския съвет не е предвидено друго.

Чл. 98. (1) Министерството на външните работи управлява имотите - държавна собственост извън страната, освен ако е установено друго в акт на Министерския съвет.

(2) Имоти - собственост на българската държава извън страната, се управляват от ведомствата, на които са предоставени с акт на Министерския съвет.

Чл. 99. (1) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват въз основа на решение на Министерския съвет.

(2) Дейността на Министерския съвет по ал. 1 се подпомага от Междуведомствена комисия за държавните имоти извън страната, наричана по-нататък "комисията".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 15.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2012 г., в сила от 23.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 13.09.2013 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) В състава на комисията се включват представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на културата и на Министерството на външните работи. Председател на комисията е определен от министър-председателя по предложение на министъра на външните работи служител на Министерството на външните работи.

(4) Със заповед на министър-председателя се определя поименният състав на комисията и се утвърждават правилата за работата ѝ.

(5) Министерството на външните работи предоставя необходимите условия за работа на комисията и осигурява средствата за дейността ѝ.

Чл. 100. (1) Всички предложения за предоставяне на имоти - държавна собственост извън страната, както и за придобиване и разпореждане с тях се внасят в комисията с мотивиран доклад от ръководителя на заинтересуваното ведомство.

(2) Договорите за наем на имот - държавна собственост извън страната, за срок до 5 години се сключват от ръководителя на ведомството, управляващо имота, или от упълномощено от него длъжностно лице. В този случай ръководителят на ведомството уведомява комисията, като изпраща екземпляр от сключения договор. При поискване от страна на комисията ръководителят на ведомството е длъжен да предостави на комисията копие от сключените договори за отдаване под наем на имоти извън страната.

(3) Ръководителят на ведомството, управляващо имоти - държавна собственост, намиращи се извън страната, определя условията и реда за предоставянето им под наем.

(4) Договорите за наем със срок, по-дълъг от 5 години, се сключват въз основа на решение на комисията.

(5) Междуведомствената комисия за имоти извън страната се произнася с решение по законосъобразността и целесъобразността на предложенията по ал. 1. След решение на комисията министърът на външните работи уведомява ръководителя на заинтересуваното ведомство за взетото решение, който внася доклад и проект на решение на Министерския съвет.

Чл. 101. (1) Продажбата на имоти - държавна собственост извън страната, се извършва въз основа поне на една оценка, изготвена съобразно изискванията на местното законодателство, както и при наличие най-малко на две оферти от потенциални купувачи, освен ако това е обективно невъзможно.

(2) Придобиването на имоти извън страната от българската държава се извършва въз основа поне на една оценка, изготвена съобразно изискванията на местното законодателство, както и при наличие най-малко на две оферти, освен ако това е обективно невъзможно.

(3) Изборът на подходящи имоти по ал. 2 се извършва при спазване на нормите по приложение № 3 и след анализ на следните критерии:

1. състав на дипломатическото или консулското представителство или представителство към международна организация;

2. перспективи в двустранните отношения с приемащата държава и стратегически цели на външната политика, свързани с развитието на многостранната дипломация;

3. изисквания на приемащата държава за представителност и минимална квадратура на помещенията, в случай че има такива;

4. други изисквания, определени от комисията.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато придобиването на имот извън страната от българската държава се извършва въз основа на международен договор.

Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството извършва методическо ръководство върху дейността на областните управители при изпълнение на техните правомощия по придобиването, управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, както и по актуването и отписването от актовите книги на имотите - държавна собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, както и актуването и отписването им от актовите книги на имотите - държавна собственост, се извършват от областния управител по местонахождението на имота.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Управлението и разпореждането с движими вещи - държавна собственост, се извършва от областните управители или от ръководителите на ведомства под методическото ръководство на министъра на финансите.

Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Актовете за имоти - държавна собственост, се съставят по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Ръководителите на ведомства, придобили право на управление върху имот - държавна собственост, за който няма съставен акт за държавна собственост, са длъжни в едномесечен срок да поискат от съответния компетентен орган съставянето му.

Чл. 104. (1) Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права - държавна собственост:

1. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) обекти и имоти - изключителна държавна собственост;

2. защитените територии - държавна собственост;

3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) отчуждените в полза на държавата имоти заедно със сградите, дори ако те са предвидени за събаряне поради ново строителство или по други причини; след събарянето на сградите и изграждането на обекта - публична държавна собственост, тези обстоятелства се отбелязват в съставения акт за държавна собственост;

4. гори и земи от държавния горски фонд и построени върху тях сгради;

5. земеделски земи от държавния поземлен фонд и построени върху тях сгради;

6. язовирите;

7. имоти - държавна собственост извън страната;

8. незастроени урегулирани и неурегулирани поземлени имоти;

9. сгради, обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда, жилище, гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни нужди, обект за административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни и здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, производствена сграда или обект, друга сграда) и прилежащия към тях поземлен имот;

10. ограничени вещни права върху имоти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Съставените актове за имоти - държавна собственост, се представят в службата по вписванията по местонахождение на имота с изключение на актовете по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) При установяване на явна фактическа грешка в акт за държавна собственост се съставя акт за поправка на акта по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Актът за поправка на акта за държавна собственост се вписва в службата по вписванията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Номерът и датата на акта за поправка на акт за държавна собственост се отбелязват в акта, който е поправен, и в съответните регистри.

Чл. 105. Не се съставят актове за държавна собственост за следните обекти:

1. (отм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

2. коритата на реките и другите естествени водоеми, пътната мрежа, мостовете, подлезите, инженерната инфраструктура и други обекти, които не са прикрепени трайно към земята и нямат характер на недвижим имот;

3. временните постройки.

Чл. 106. (1) След съставянето на акта за държавна собственост данните, отразени в него, се записват в следните регистри:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2018 г.) главен регистър за обектите и имотите - изключителна държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; номерът и датата на акта за поправка; предоставените права за управление, както и възложените или предоставени концесии и други обстоятелства;

2. главен регистър за държавната собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

3. главен регистър за имоти - държавна собственост, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост, номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

4. главен регистър за имотите - държавна собственост, намиращи се извън страната, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; придобивната, балансовата или застрахователната стойност на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

5. спомагателен регистър за публична държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление, договорите за концесии; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; заповедта за отписване на акта за държавна собственост;

6. спомагателен регистър за частна държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление на съответните ведомства или юридически лица на бюджетна издръжка; договорите за наем, продажба, замяна, делба, учредени ограничени вещни права, както и лицето, придобило права; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; заповедта за отписване на акта за държавна собственост.

(2) Областният управител или съответният министър могат да въведат и други спомагателни книги и регистри за отразяване на обстоятелствата по държавната собственост.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява образците на главния регистър и на спомагателните регистри за имотите - държавна собственост.

Чл. 108. Имотите, които са престанали да бъдат държавна собственост, неправилно са били актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител по местонахождение на имота.

Чл. 109. (1) Отписването на имотите се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено до областния управител.

(2) Към искането си собственикът прилага писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е негова собственост.

Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 04.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане становище на съответното ведомство, което управлява имота.

(2) Отписването на имоти - държавна собственост извън страната, които са престанали да бъдат собственост на българската държава, се извършва от министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 111. Във всички случаи, когато искането за отписване от актовите книги е за имот, предоставен за управление на държавно юридическо лице, отписването се извършва, след като се поиска неговото становище.

Чл. 112. (1) Ако въз основа на представените доказателства компетентният орган установи, че имотът не е държавна собственост, той нарежда със заповед имотът да бъде отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост.

(2) Когато компетентният орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги по чл. 108 или лицето, което е поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си на собственост, той издава заповед за отказ от отписване.

(3) В едномесечен срок от издаването на заповедта по чл. 112 областният управител е длъжен да уведоми писмено и да изпрати копие от заповедта на ведомството, на което е било предоставено правото на управление върху отписания имот.

Чл. 113. В случаите, когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето, което е поискало отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред.

Чл. 114. (1) Обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.

(2) Общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизането в сила на решението на съда.

(3) Общините не могат да установяват правото си на собственост с образци на актове за държавна собственост за имоти, които не са отписани като държавни по съответния ред.