Чл. 8. (1) Численият състав на ГДИН и териториалните ѝ служби се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

(2) Численият състав включва броя на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение.

(3) Министърът на правосъдието може да създава извън числения състав по ал. 1 допълнителни щатове за длъжности на лица, работещи по трудово правоотношение, за производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности в рамките на средствата по бюджета на ГДИН.

(4) Численият състав се разпределя по структурите и службите на ГДИН с щата им.

Чл. 9. (1) Назначаването на държавните служители на длъжности в ГДИН и териториалните ѝ служби се извършва след проведен конкурс.

(2) Спечелилите конкурса за постъпване на служба, подлежащи на първоначално професионално обучение, се назначават като стажанти за периода на обучението за сметка на незаетите щатни бройки от щатовете на съответните структури, за които са обявени конкурсите за първоначално постъпване на държавна служба.

Чл. 10. (1) Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.

(2) Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок.

(3) Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по назначаването отменя заповедта за назначаване.

Чл. 11. Служителите от звената "Човешки ресурси" са длъжни да запознаят всеки назначен служител с неговата длъжностна характеристика. Подписаната от служителя длъжностна характеристика се съхранява в личното кадрово дело.

Чл. 12. (1) За служителите от ГДИН и териториалните ѝ служби се съставя и се води лично кадрово дело.

(2) Редът за водене, ползване и съхранение на личните кадрови дела и помощните такива се определя със заповед на главния директор на ГДИН.

(3) При преминаване на държавен служител от ГДИН и териториалните ѝ служби на държавна служба в друга администрация на последната може да се изпратят заверени копия от материалите от личното кадрово дело на служителя, в които не се съдържат данни, представляващи класифицирана информация.

Чл. 13. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Кандидатите за държавни служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, за всички длъжности и направления на дейност в ГДИН и териториалните ѝ служби подлежат на изследване на интелектуалните способности и езикова култура и психологическо изследване.

(2) На изследвания по ал. 1 се допускат кандидати с приключено изучаване и утвърдени от комисиите за подбор.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Психологическото изследване на кандидатите по чл. 13, ал. 1 за длъжности, изискващи образователно-квалификационна степен "магистър", "бакалавър" и "професионален бакалавър по", както и кандидатите за държавни служители в арестите, пробационните служби и главната дирекция, се извършва от сектор "Психологическа лаборатория" в ГДИН.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Психологическото изследване на кандидатите по чл. 13, ал. 1 за длъжности в териториалните служби, изискващи средно образование, се извършва от инспекторите психолози в териториалните служби.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Измерването на общите и специфичните, личностни и професионално значими качества и противопоказания за постъпване на държавна служба в ГДИН и териториалните ѝ служби се извършва съобразно психологически критерии за оценяване на личностни и социално-комуникативни качества и умения за съответното направление на дейност.

(2) Резултатът от психологическото изследване се обосновава с тестови данни и се представя в заключение.

Чл. 16. (1) Психологическо ретестиране за определяне на актуалната психологическа съвместимост на държавните служители с изискванията за заеманата длъжност и годността им да изпълняват служебните задължения се извършва от сектор "Психологическа лаборатория" към ГДИН.

(2) Обект на ретестиране са държавни служители, които:

1. имат затруднения и сериозни дефицити в професионалната адаптация, обучението и специализираната подготовка;

2. проявяват демотивация, емоционална неадекватност и рисково поведение;

3. извършват системни дисциплинарни нарушения;

4. злоупотребяват със служебното положение с користна цел.

(3) В случаите по ал. 2 началниците на структурни звена в ГДИН и на териториалните ѝ служби предлагат писмено на главния директор извършването на ретестиране.

(4) Предложението за ретестиране съдържа описание на проблемните поведенчески прояви на служителя, аргументи за необходимостта от провеждане на ретестиране, подробни лични и служебни данни, служебна характеристика.

(5) Ретестирането се извършва от експертите психолози на сектор "Психологическа лаборатория" в двуседмичен срок от депозиране на предложението, след писмено нареждане на главния директор на ГДИН.

(6) Заявителят на ретестирането е длъжен да представи в сектор "Психологическа лаборатория" личното кадрово дело на предложения за ретестиране държавен служител не по-късно от пет дни преди датата на психологическото изследване.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Психологическото ретестиране приключва с психологическо експертно становище, което има задължителен характер за органите, които са го възложили.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) При констатиране на психологическа несъвместимост на държавния служител с изискванията за заеманата длъжност и негодност да изпълнява служебните задължения същият се предлага за оценка на изпълнението на длъжността.

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните ѝ служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график.

(3) В извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови наряди.

(4) Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал. 2 и 3, се определя със заповед на главния директор на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите на охраняемите обекти по предложение на началника на съответната териториална служба или по своя инициатива.

(5) При служебна необходимост със заповед на началника на териториалната служба продължителността на работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна продължителност на работното време.

(6) За държавните служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран работен ден.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Държавните служителите от ГДИН и териториалните ѝ служби получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 16б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) Главният директор издава заповед за организация и разпределение на работното време и почивките в главната дирекция, а началниците на териториалните служби издават такава заповед за съответната териториална служба, която ръководят. В заповедта се определят и времето за хранене, времето за отдих, както и физиологичните почивки.

(2) Когато отделни дейности по време на наряд или дежурство се изпълняват от повече от един държавен служител и характерът на дейността позволява ползването на почивки, при разпределянето на работното време се определя време за една или повече почивки.

(3) Когато дейностите по ал. 2 се изпълняват от един държавен служител или характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на държавните служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните задължения.

(4) Времето за хранене или времето за отдих не може да бъде по-малко от 30 минути.

Чл. 16в. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) За държавните служители, които изпълняват дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, със заповед на главния директор или на началника на съответната териториална служба може да се установява време на разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.

(2) Времето на разположение за служителите, работещи в наряд, се определя за всеки конкретен случай със заповед по предложение на преките ръководители на съответните служители.

(3) Извън случаите по ал. 2 за държавните служители, работещи в наряд, не може да се установява време на разположение или режим на дежурство.

(4) При определяне на индивидуално дежурство с времетраене повече от 6 часа на служителите се осигурява време за хранене, което не може да бъде по-малко от 30 минути.

Чл. 16г. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) Максималната продължителност на времето на разположение не може да превишава:

1. общо за един календарен месец - 100 часа;

2. през почивни дни - 24 часа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Времето, през което държавният служител е на разположение извън мястото на работа с готовност при необходимост да изпълнява служебните си задължения, се компенсира съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 16д. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) Работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни - подневно.

(2) Работното време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.

(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители, работещи на ненормиран работен ден.

Чл. 16е. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) Отработеното време включва:

1. работните часове в рамките на установеното редовно работно време;

2. удълженото работно време;

3. времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство;

4. времето за физиологични почивки;

5. времето за отдих;

6. времето за хранене;

7. фактически извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в поделението);

8. времето за провеждане на професионално обучение;

9. времето на дежурство.

(2) Времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време.

(3) При 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време по ал. 1.

(4) При 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време по ал. 1.

(5) Когато служебните задължения по време на наряд или дежурство се изпълняват без прекъсване, за работно време от 8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 60 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка.

Чл. 16ж. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Участието на държавните служители, работещи в наряд или дежурство, в действия по предотвратяване и овладяване на кризисни ситуации по чл. 325, ал. 1 се отчита за отработено време.

Чл. 17. (1) Служителите в ГДИН и териториалните ѝ служби са длъжни да поддържат и повишават професионалната си квалификация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) На първоначално професионално обучение подлежат спечелилите конкурс за постъпване на служба на длъжност по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС извън случаите по чл. 31, ал. 3 ЗИНЗС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Успешното завършване на курс за първоначално професионално обучение е основание за заемане на длъжност от държавната служба в ГДИН и териториалните ѝ служби.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.)

(7) Професионалната подготовка без откъсване от работа се извършва при условия и по ред, определени със заповед на главния директор.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Учебните центрове са структурни звена на ГДИН, в които се провежда обучение на държавни служители по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) първоначално професионално обучение на държавни служители - стажанти;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) първоначално професионално обучение на държавни служители, които не са стажанти, но са със задължително такова обучение.

3. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) В учебните центрове се провеждат и курсове за професионална специализация, повишаване и актуализация на професионалната квалификация на служители от ГДИН и териториалните ѝ служби.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Длъжностите на държавните служители по ал. 1, т. 1 и 2, както и тези, за които първоначалното професионално обучение не е задължително, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Обучението може да се провежда присъствено и дистанционно.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) В учебните центрове може да се провежда обучение и за нуждите на други ведомства и организации след сключване на договор.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Професионалното обучение в учебните центрове се провежда във взаимодействие със структурните звена на главната дирекция и териториалните ѝ служби, както и в сътрудничество с други учебни заведения и организации в страната и в чужбина.

Чл. 17б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) Първоначалното професионално обучение по чл. 17а, ал. 1, т. 1 и 2 се провежда въз основа на годишен график, утвърден от главния директор на ГДИН, и по учебно-планова документация за всеки курс, състояща се от: учебни планове, тематични планове и разписания на занятията.

(2) Обучението е с продължителност 3 месеца, от които 40 дни (8 седмици) е теоретична подготовка в учебния център и 45 дни практически стаж в структурното звено, където е назначен служителят.

(3) Оценяването на знанията и уменията на обучаваните включва:

1. текущ контрол;

2. изпити;

3. оценяване на практическия стаж;

4. заключителен изпит по теория и практика.

(4) Основна форма за оценяване на знанията и уменията е изпитът. Изпитите са редовни и поправителни.

(5) Изпитите се провеждат съгласно учебния план и разписанието от основния преподавател по дисциплината или от комисия, определена със заповед на началника на учебния център.

(6) Знанията и уменията на обучаемите се оценяват по шестобалната система, която включва: отличен (6,00); много добър (5,00); добър (4,00); среден (3,00); слаб (2,00). За успешно положен се счита изпит, оценен най-малко със среден (3,00).

(7) Обучаемите, освободени от физическо натоварване с медицинско удостоверение, присъстват на учебните занятия, като покриват нормативите или полагат изпити след възстановяването си.

(8) Обучаемите имат право на един поправителен изпит по всяка учебна дисциплина в двумесечен срок от получаването на слаба оценка, който се провежда по същите въпросници, изпитни билети и ред като редовния изпит. Поправителните изпити се провеждат по график, утвърден от началника на учебния център, като графикът се предоставя на обучаемите при приключване на редовната изпитна сесия.

(9) Практическият стаж по месторабота приключва с обща оценка по шестобалната система, изготвена от прекия началник и съгласувана с началника на териториалната служба. Оценката се изпраща в учебния център преди заключителния изпит.

(10) До заключителен изпит по теория и практика на професията се допускат държавни служители, които са положили успешно изпитите по учебните дисциплини, включени в учебния план, и са получили обща оценка от практическия стаж не по-ниска от среден (3,00).

(11) При обща слаба оценка от практическия стаж обучаемият не се допуска до заключителен изпит. Нова оценка на практическите умения може да се извърши след допълнителен стаж минимум 40 дни, като същата се изпраща на началника на учебния център.

(12) Заключителният изпит по теория и практика на професията се провежда от комисия, определена със заповед на главния директор на ГДИН, като в нея се включват преподавателите по отделните дисциплини и служители от ГДИН и/или от териториалните ѝ служби.

(13) При получена слаба оценка на заключителния изпит по теория и практика обучаемите имат право да се явят на поправителен изпит по време на следващия теоретико-практически изпит, но не повече от веднъж.

Чл. 17в. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г. ) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Професионалното обучение по чл. 17а, ал. 2 приключва с издаване на сертификат.

(2) Обучението по ал. 1 се провежда по отделни тематични планове и разписания, утвърдени от главния директор на ГДИН.

Чл. 17г. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) Обучаемите се отстраняват от учебния център със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на центъра преди завършване срока на обучение поради:

1. слаб успех;

2. допуснати отсъствия без уважителна причина за повече от 6 учебни часа;

3. неявяване за повече от два последователни учебни или работни дни без уважителни причини на учебна практика или стаж;

4. неизпълнение на програмата за учебната практика или стаж;

5. осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

6. при отсъствие по уважителни причини повече от 10 на сто от учебното време.

(2) Обучаемите се отстраняват поради слаб успех при слаба оценка, получена на поправителен изпит или на практически стаж, по една или повече от дисциплините.

Чл. 17д. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Правилата за вътрешния ред, устройството и функционирането на учебните центрове се утвърждават със заповед на главния директор на ГДИН.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) За неуредените в част трета на този правилник въпроси за държавната служба в ГДИН и териториалните ѝ служби се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 221. Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация и мерките за пробационен надзор, доколкото в тази част не се предвижда друго.

Чл. 222. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Пробационните служби се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 223. (1) Пробационните служби изпълняват наказанието пробация и мерките за пробационен надзор.

(2) При изпълнение на пробационните мерки се зачитат правата на осъдения и не се допуска унижаване на човешкото му достойнство.

Чл. 224. При изпълнение на наказанието пробация основната задача на пробационните служби е постигането на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс чрез:

1. ефективно изпълнение на наложените от съда пробационни мерки -упражняване на контрол и въздействие върху осъдения, реализиране на корекционно-възпитателна работа, насочена към намаляване влиянието на криминогенните фактори;

2. създаване и поддържане на междуинституционални контакти с всички заинтересовани държавни и неправителствени институции и организации, имащи отношение към изпълнението на наказанието пробация, с оглед намаляване на риска от рецидив;

3. оптимизиране качеството на предлаганите корекционно-възпитателни и социални дейности за осъдени на пробация чрез реализирането на проектни дейности, изграждането на доброволческа мрежа и провеждането на програми за обществено въздействие;

4. популяризиране на дейността и функциите на пробационната служба пред обществеността.

Чл. 225. (1) Пробационните служби подпомагат съда при избора на подходящо наказание и съответен вид пробационни мерки, като:

1. изготвят предсъдебни доклади, по негово искане;

2. информират го за утвърдените корекционно-възпитателни и развиващи програми и ресурса на пробационната служба за прилагането им;

3. предоставят и друга информация.

(2) Пробационните служби организират и контролират изпълнението на пробационните мерки чрез:

1. призоваване на осъдения по реда на Наказателно-процесуалния кодекс след получаване на влезлия в сила съдебен акт от съответната прокуратура;

2. уведомяване на прокурора, упражняващ надзор, кмета на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи за приведения в изпълнение съдебен акт;

3. определяне на длъжностно лице за контрол по изпълнението на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, ограничение в свободното придвижване, безвъзмезден труд в полза на обществото и поправителен труд;

4. извършване на проверки на осъдените.

Чл. 226. (1) Пробационните служители изготвят предсъдебен доклад по конкретно наказателно производство по искане на съдията докладчик.

(2) Предсъдебният доклад съдържа: данни, отнасящи се до личността на лицето, материално и семейно положение, обкръжение, среда и условия на живот, поведение преди и след извършване на деянието, произход, социално положение, съдебно минало, както и оценка на риска от рецидив и вреди, включваща ресурси, проблемни зони и потребности, на базата на които да се подберат ефективни пробационни мерки.

(3) Предсъдебният доклад може да бъде разширен и кратък. Разширеният съдържа цялостна информация за правонарушителя. Краткият се изготвя според изискванията на съда.

(4) След получаване на искането на съдията докладчик пробационният служител събира необходимите данни по ал. 2 чрез информация от обвиняемия, от държавните органи и други източници.

(5) Подсъдимият се призовава на адреса, посочен в искането на съдията докладчик по реда на чл. 230, ал. 1 и 2. При отказ да се яви или да съдейства пробационният служител съставя протокол, в който се удостоверява това обстоятелство. Протоколът се подписва от един свидетел.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Пробационните служители в местата за лишаване от свобода, по искане на съда, изготвят доклади във връзка с чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс, съгласувано с пробационната служба, която ще изпълнява надзора.

Чл. 227. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Местоизпълнението на пробационните мерки може да бъде променено по реда на чл. 205, ал. 2 и 3 ЗИНЗС след представяне на удостоверение за нов настоящ адрес на осъдения или друг официален документ, удостоверяващ промяна на адреса и извършена проверка от пробационен служител на новия адрес.

(2) Заповедта за промяна на местоизпълнението на пробационните мерки съдържа:

1. правно и фактическо основание за издаването ѝ;

2. новия адрес на местоизпълнение на наказанието;

3. (доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) разпоредителна част относно уведомяването на прокуратурата, кмета на населеното място и съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи по новото местоизпълнение.

(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на осъдения срещу подпис.

(4) В 3-дневен срок от връчването на заповедта осъденият е длъжен да се яви в пробационната служба по новото местоизпълнение.

(5) След връчване на заповедта пробационният служител по старото местоизпълнение:

1. уведомява прокурора, привел присъдата в изпълнение, кмета на населеното място и началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи;

2. изпраща досието на осъдения и кореспонденцията по опис на пробационната служба по новото местоизпълнение на наказанието пробация в тридневен срок.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Пробационният служител от пробационната служба по новото местоизпълнение уведомява съответния прокурор, който ще упражнява надзор за законност при настъпилата промяна, кмета на населеното място и съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 228. (1) Получените за изпълнение съдебни актове се вписват в дневника за регистриране на присъдите по реда на тяхното получаване.

(2) За всеки осъден на пробация или с наложени мерки за пробационен надзор се съставя лично досие, което съдържа: опис, формуляр за досие, прокурорско разпореждане със съдебен акт, с който е наложено наказанието, и актуално свидетелство за съдимост, карта на осъдения, документи и кореспонденция, издадени по повод и във връзка с изпълнението на пробационните мерки.

(3) Личното досие се води от пробационния служител.

Чл. 229. (1) Съдебните актове, с които са наложени пробационни мерки, се изпълняват след получаването им в пробационната служба по реда на тяхното влизане в сила.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Когато на едно и също лице са наложени две или повече наказания пробация, се уведомява и прокурорът, който е привел наказанието в изпълнение, ако са налице условия за определяне на общо наказание.

(3) Не се започва изпълнение на съдебен акт за наложено наказание пробация или мерки за пробационен надзор, когато:

1. не са посочени задължителните пробационни мерки, както и периодичността за осъществяване на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. не са индивидуализирани отделните пробационни мерки;

3. не са определени сроковете на всяка от пробационните мерки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) В случаите по ал. 3 началникът на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" уведомява прокурора, наредил привеждането в изпълнение на съдебния акт.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) В тридневен срок от получаването на съдебния акт пробационният служител призовава по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс осъдения да се яви в срок до 7 дни за изпълнение на наказанието.

(2) В случаите на чл. 180, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс осъденият се счита за редовно призован.

(3) Ако след изтичане на три дни след указания в известието срок осъденият не се яви в пробационната служба, се уведомява съответният прокурор с оглед принудителното му довеждане.

(4) Когато осъденият не е открит на посочения адрес, след провеждане на необходимите действия за установяване на лицето пробационният служител уведомява съответната прокуратура за обявяването му за национално издирване и за налагане на принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи.

(5) При липса на актуални данни за настоящ адрес или когато се установи, че осъденият е извън страната, той се призовава по постоянния му адрес и се уведомява прокурорът.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Когато настоящият адрес на осъдения не е в района на действие на съответната областна или районна служба "Изпълнение на наказанията", съдебният акт се връща на прокурора, който го е изпратил за привеждане в изпълнение.

Чл. 232. (1) (Предишен текст на чл. 232, доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител и съставянето на протокол по чл. 208, ал. 3 ЗИНЗС, за което се уведомяват съответният прокурор, военното окръжие по постоянния адрес на осъдения, кметът на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответният началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) При получаване в пробационната служба на влязъл в сила съдебен акт за определяне на общо наказание пробация за престъпления, наказани с отделни присъди или за замяна на една пробационна мярка с друга, се изготвя нов протокол по чл. 208, ал. 3 ЗИНЗС. В тези случаи за начало на изпълнение на наказанието се счита началната дата на изпълняваното до момента наказание.

Чл. 233. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.,изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се приведе в изпълнение съдебен акт за наложено наказание лишаване от свобода, или се постанови мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, или лицето бъде обявено за общонационално издирване, изпълнението на пробационните мерки се преустановява. Пробационният служител уведомява прокурора, привел в изпълнение наказанието пробация, и началника на съответния затвор, като им представя справка за размера на изтърпяното наказание пробация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) След освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода началникът на затвора незабавно уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) В случаите на ал. 1 и 2 началниците на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" и на затвора изпращат заверени копия от документите за оценка на осъдения, доклад за оценка на поведението или диагностиката, изготвена в ареста, както и заключителен доклад.

Чл. 234. Когато на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, след изтърпяване на което предстои да бъде приведено в изпълнение наказание пробация, се уведомява прокурорът, привел в изпълнение лишаването от свобода, с цел определяне на общо наказание при условията на чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс.

Чл. 235. При отмяна на присъда, по която е започнало изпълнение на наказание пробация и последващо ново осъждане на лицето на същото наказание за същото престъпление, периодът на частично изпълнение по отменената присъда се приспада от новото наказание.

Чл. 236. (1) Дейността на пробационния съвет се подготвя, координира и ръководи от неговия председател.

(2) Пробационният съвет включва от 5 до 9 членове.

(3) Представителите по чл. 202, ал. 3, т. 2, ал. 4 и 5 ЗИНЗС се съгласуват с ръководителя на съответната институция.

(4) При неучастие на член от пробационния съвет в три поредни заседания с ръководителя на съответната институция се съгласува определянето на нов представител.

(5) Освобождаването или замяната на член на пробационния съвет се извършва по реда на чл. 202, ал. 6 ЗИНЗС.

Чл. 237. (1) Заседанията на пробационния съвет се свикват от председателя, като членовете се уведомяват за дневния ред седем работни дни по-рано.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.

(3) Председателят може да покани за участие в заседанието на пробационния съвет лица, които не са негови членове.

(4) Участието на лицата по ал. 3 се допуска с решение на пробационния съвет.

(5) При непровеждане на заседание на пробационния съвет поради липса на кворум се насрочва ново заседание.

Чл. 238. (1) Заседанията на пробационния съвет са открити, освен ако съветът не реши друго.

(2) Членовете на пробационния съвет участват в заседанията лично.

(3) В заседанията на пробационния съвет инспекторът по пробация внася лично своите предложения и участва в обсъждането с право на съвещателен глас.

Чл. 239. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) За всяко заседание на пробационния съвет се води протокол, който се съхранява в съответната пробационна служба. Към протокола се прилагат всички документи, разгледани по време на заседанието.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Препис от протокола се изпраща на окръжния и районния прокурор.

Чл. 240. С осъдените на пробация се осъществяват групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа в зависимост от постановените пробационни мерки и регистрираните проблемни зони и ресурси на осъдените.

Чл. 241. (1) Социалните дейности и възпитателната работа с осъдените на пробация включва:

1. индивидуална консултативна и корекционна дейност;

2. програми за обществено въздействие;

3. обучение и квалификация на осъдените.

(2) Индивидуалната работа с осъдените на пробация е насочена към:

1. информиране относно правния и социалния статус и възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието;

2. подпомагане за решаване на проблемни ситуации и изграждане на умения за преодоляване на трудности;

3. насочване и посредничество към външни организации за решаване на конкретни проблеми;

4. мотивиране към активно участие и сътрудничество при изпълнение на индивидуалния план на присъдата;

5. корекционни дейности, насочени към зоните с дефицити.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Програмите за обществено въздействие са насочени към намаляване на риска от рецидив и от вреди. Реализират се по утвърдени методики в индивидуален и групов формат.

Чл. 242. (1) Оценката на осъдения и индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки се изготвят от пробационния служител в срок от 14 работни дни след привеждане в изпълнение на наказанието.

(2) Оценката се изготвя след проведено интервю с осъдения, като се идентифицират нуждите, свързани с правонарушението, и се набелязват дефицитните зони за корекционна дейност.

(3) Повторна оценка на осъдения се извършва след изтичане на шест месеца от срока на наказанието, като се отчита промяната в параметрите и поведението му по време на изпълнение на пробационните мерки.

(4) Оценката на осъдения е основа за изготвяне на индивидуалния план.

Чл. 243. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки е неразделна част от системата за оценката на осъдения и съдържа вида и срока на постановените пробационни мерки, регистрирани дефицитни зони от оценката на риска, задачи, цели, дейности, форми за въздействие, срок за реализиране и отговорници.

(2) Индивидуалният план се съгласува с осъденото лице срещу подпис.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) След изтичане на шест месеца от срока на наказанието се изготвя повторна оценка на риска, резултатите се отразяват в доклада по чл. 225 ЗИНЗС и се изготвя индивидуален план за следващия период.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Докладът за оценка на поведението се изготвя съгласно утвърдени методически указания на главния директор на ГДИН.

Чл. 244. (1) Индивидуалният план по чл. 209 ЗИНЗС включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) част, която се изготвя в тридневен срок от привеждане в изпълнение на наказанието и съдържа индивидуален план за задължителната регистрация по настоящ адрес и за ограниченията в свободното придвижване;

2. част, която се съставя след изготвяне на оценката на риска в срок 14 работни дни от привеждане в изпълнение на наказанието и съдържа:

а) описание на рисковите зони, във връзка с които ще се работи;

б) набелязване на целите, съответстващи на конкретни нужди;

в) дейности и видове въздействие за постигане на целите;

г) срокове за извършване на дейностите и за преглед на плана.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Планът по ал. 1 се изготвя и реализира от инспектора по пробация, подпомаган от младши инспектора, и с активното участие на осъдения. Планът се съгласува със съответния началник на районното управление на МВР в частта му за задължителната регистрация по настоящ адрес и за ограниченията в свободното придвижване.

(3) За резултатите от работата по индивидуалния план за всеки осъден се изготвя доклад съгласно утвърдени методически указания от главния директор на ГДИН.

Чл. 245. (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва чрез полагане на подпис на осъдения в отчетен картон в съответствие с определената от съда периодичност.

(2) В плана по чл. 210, ал. 4 ЗИНЗС пробационният инспектор с участие на осъдения определя дните за регистрация.

(3) Когато задължителната регистрация се извършва по месторабота на осъдения, длъжностното лице, пред което се полага подписът, се определя след съгласуване с работодателя.

(4) Отчетният картон се предава срещу подпис на длъжностното лице, което е задължено своевременно да уведомява пробационния служител при нарушение изпълнението на пробационната мярка.

(5) Контролът по изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва от пробационен служител и се отразява в отчетния картон. При установено нарушение се съставя констативен протокол.

(6) При облекчаване на режима на регистрация:

1. се уведомява определеното длъжностно лице;

2. коригира се планът за задължителна регистрация;

3. отразява се промяната в отчетния картон и в досието на осъденото лице.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) При започване на стационарно или домашно лечение осъденият или близките му са длъжни незабавно да уведомят пробационния служител. Времето за стационарно или домашно лечение се удостоверява пред пробационния служител с официални медицински документи, издадени от личния или лекуващия лекар, от лекарска консултативна комисия или от лекар по дентална медицина, в тридневен срок от издаването им и се зачита за изтърпяване на мярката задължителна регистрация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Когато лечението по ал. 7 продължи над 30 календарни дни, началникът на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" сигнализира окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието за прилагане на чл. 447, т. 3 НПК.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) След приключване срока на изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес отчетният картон се връща в пробационната служба и прилага към личното досие на осъдения.

(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) В плана, който се съгласува със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи, се включва и задължение за уведомяване на пробационния служител при констатирани правонарушения.

Чл. 246. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Освобождаването на осъдения от задължението да полага подпис за срок до 10 дни се извършва въз основа на своевременно подадено мотивирано заявление до пробационния служител с приложени към него удостоверителни документи, а в случаите по чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС - с официални медицински документи, издадени от личния или лекуващия лекар, от лекарска консултативна комисия или от лекар по дентална медицина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Пробационният служител се произнася с писмен акт по образец, за което уведомява началника си. Копие от акта връчва на осъдения срещу подпис и изпраща на прокурора по местоизпълнение на пробационната мярка за сведение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.)

Чл. 247. При освобождаване на осъдения от задължението да полага подпис за повече от 10 дни се прилага процедурата по чл. 246. Преписката се изпраща на прокурора за съгласуване. Копие от съгласуваното разрешение остава в прокуратурата, а друго се връчва на осъденото лице срещу подпис.

Чл. 248. (1) За задължителните периодични срещи пробационният служител с участие на осъдения изготвя график, като определя дата, място, време и тема за провеждането им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Честотата на планираните срещи се определя от пробационния служител в зависимост от личностната и общата оценка на осъдения, съгласно утвърдени от главния директор на ГДИН методически указания за индивидуална работа с осъдени на пробация, но не по-малко от веднъж на месец.

(3) При изпълнение на пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 7.

(4) Извънредните срещи се провеждат при необходимост.

Чл. 249. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Изпълнението на пробационната мярка ограничения в свободното придвижване се контролира чрез проверки по план и график, изготвени от пробационния служител и съгласувани със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват от пробационен служител или определено от него длъжностно лице, при необходимост с участието на представител/и на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(3) Забраната за посещаване на индивидуализираните в присъдата места, райони и заведения се обявява на собствениците или длъжностните лица чрез представяне на снимки или по друг подходящ начин. За уведомяването им се съставя протокол, който се подписва от собственика или отговорното длъжностно лице със задължение да уведоми пробационния служител при нарушение на пробационната мярка.

(4) За всяка контролна проверка се изготвя докладна записка, а при установени нарушения на забраните се съставя и констативен протокол.

(5) Разрешенията за напускане на населеното място се дават по реда на чл. 246 и 247.

(6) При необходимост от ползване на спешна медицинска помощ в болнично заведение и извън настоящия адрес на осъдения пробационният служител уведомява писмено районния прокурор, като изпраща копие от акта, с който е разрешил отсъствието.

(7) Времето за лечение, за което има издадено разрешение, се зачита за изтърпяване на мярката ограничаване на свободното придвижване.

Чл. 249а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.)

Чл. 249б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.)

Чл. 249в. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.)

Чл. 250. (1) Програмите за обществено въздействие се утвърждават от главния директор на ГДИН.

(2) Средствата за реализиране на курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие се утвърждават от министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГДИН.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Изборът на изпълнител на курсовете и програмите се извършва от областната служба "Изпълнение на наказанията" по реда на Закона за обществените поръчки.

(4) Изпълнители на курсове и програми могат да бъдат:

1. училища към местата за лишаване от свобода;

2. лицензирани обучаващи фирми;

3. лицензирани неправителствени организации с предмет на дейност организиране на курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие и разполагащи с необходимите експерти;

4. училища и професионални гимназии;

5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) териториални органи на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието и науката;

6. пробационните служби.

(5) Когато реализирането на програми за обществено въздействие предполага специализирани знания и умения, могат да се използват услугите на центрове за работа с деца от рискови групи; центрове за работа с правонарушители със зависимости или с психични проблеми; центрове за ресоциализация; специализирани неправителствени организации; специализирани лечебни заведения.

Чл. 251. (1) При изпълнение на пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие пробационният служител взема предвид оценката на риска, квалификацията, дефицитите в поведението, личностните особености, степента на образование, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на правонарушение и желанието на осъдения.

(2) С осъдените на пробация се реализира поне една от утвърдените задължителни програми.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Пробационните служители могат да провеждат групови и индивидуални програми за подпомагане ресоциализацията на осъдени, на които не е наложена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от Наказателния кодекс, след писмено декларирано желание от тях.

(4) За реализиране на програмите за обществено въздействие могат да се сформират специализирани екипи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) В пробационните служби могат да се прилагат и други програми за групова работа, които се утвърждават от главния директор на ГДИН.

Чл. 252. (1) В 7-дневен срок от привеждане на съдебния акт в изпълнение пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд.

(2) Уведомителното писмо съдържа данни за: съдебния акт, продължителността на мярката и незачитането на периода за трудов стаж, размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми.

(3) Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща заверено копие от платежния документ.

(4) Когато осъденото лице е самоосигуряващо се, удръжките се изчисляват на база представен официален документ за размера на дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски.

(5) Осъденият в 3-дневен срок информира пробационния служител за невъзможността да се изпълнява пробационната мярка в случаите на чл. 219, ал. 4 ЗИНЗС.

Чл. 253. След изтичане срока на пробационната мярка поправителен труд работодателят изпраща на пробационния служител удостоверение за периода, който не се зачита за трудов стаж.

Чл. 254. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Със заповед на началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" се определя обектът за полагане на безвъзмездния труд в полза на обществото.

(2) Копие от заповедта се връчва на осъдения и се изпраща на ръководителя на обекта.

(3) Обектите на Държавно предприятие "Фонд затворно дело", на които може да се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, се определят със заповед на изпълнителния директор на предприятието.

Чл. 255. (1) Пробационният служител с участието на осъденото лице изготвят ежемесечен график, в който се определят дните и часовете за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, съобразен с изискванията на чл. 221, ал. 3 и 4 ЗИНЗС.

(2) Полагането на безвъзмезден труд в полза на пострадали от престъплението става с изрично тяхно и на осъдения съгласие, изразено писмено, като месечният график се съгласува с двете страни.

(3) При определяне на обекта и изготвяне на ежемесечния график се отчитат трудовата заетост, умения, здравословно състояние, квалификация и работоспособност на осъдения, както и други обстоятелства, имащи отношение по изпълнение на мярката.

Чл. 256. (1) Работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд и да извърши инструктаж съгласно чл. 26 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като това се удостоверява с подписа на осъденото лице в книгата за инструктаж.

(2) Осъденият на безвъзмезден труд е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред на обекта, където се полага, и да се отнася добросъвестно към възложената му работа.

(3) Осъденият писмено декларира пред пробационния служител, че е запознат с условията за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, вътрешния ред на обекта и добросъвестно отношение към изпълнение на наложената мярка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) При настъпване на трудова злополука работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, съставя акт за трудова злополука и го изпраща в пробационната служба. Началникът на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" уведомява ГДИН и организира процедурите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Чл. 257. (1) Пробационният служител или определеното от него длъжностно лице регистрира полагането на безвъзмезден труд в отчетна книжка, в която се отразяват мястото, видът и продължителността на положения труд.

(2) Пробационният служител осъществява контрол по изпълнение на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото относно: провеждането на инструктаж, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, спазването на ежемесечния график и изпълнението на възложената работа от осъдения.

(3) Всяка извършена проверка се документира, а при установяване на нарушение се съставя констативен протокол.

(4) Не се допуска предварително отработване на часове, включени в следващи календарни години.

Чл. 258. (1) Когато осъденият не изпълнява наложената пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото по уважителни причини, удостоверени с документи, пробационният служител в едномесечен срок от установяване на причината за неизпълнение внася в пробационния съвет предложение за замяна на безвъзмездния труд с друга пробационна мярка.

(2) Председателят на пробационния съвет внася в съответния окръжен съд предложението за замяна на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото с друга пробационна мярка в 7-дневен срок от заседанието, на което е прието предложението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) След приемане от пробационния съвет на предложението за замяна на безвъзмездния труд с друга пробационна мярка при условията на чл. 223, т. 1 ЗИНЗС изпълнението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото се спира.

Чл. 259. Пробационният служител в затвора:

1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) осъществява взаимодействието с пробационните служби и събира информация за лицата, които преминават от пробационен надзор в затвора;

2. участва в заседанията на комисията по чл. 73 ЗИНЗС;

3. изготвя доклад за осъдените лица, които ще бъдат предложени за условно предсрочно освобождаване с пробационен надзор в изпитателния срок;

4. (нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) уведомява условно предсрочно освободените с наложен пробационен надзор лица за задължението им в тридневен срок от освобождаването им от затвора да се явят в съответната пробационна служба по местоживеенето им съобразно декларирания от тях адрес, на който ще пребивават;

5. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., предишна т. 4, доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) уведомява съответната областна или районна служба "Изпълнение на наказанията" за лицата по т. 3 и изпраща документацията за тях в съответствие с рамката за взаимодействие със затворната администрация.

Чл. 260. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Заверено копие от съдебния акт, с който в срока на условното предсрочно освобождаване е наложена мярка за пробационен надзор, се изпраща незабавно след получаването му от началника на затвора в съответната пробационна служба, както и всички данни, касаещи личността и поведението на осъдения по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. За започване на изпълнението се уведомява съответния прокурор.

Чл. 261. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Пробационният служител запознава членовете на пробационния съвет с доклада за оценка на поведението по чл. 225, ал. 1 ЗИНЗС и с плана за индивидуално изпълнение на пробационните мерки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Преразглеждане на доклада по ал. 1 се извършва в зависимост от регистрираната степен на риска, плана за изпълнение и размера на наложените пробационни мерки не по-малко от веднъж на шест месеца.

Чл. 262. (1) Предложението по чл. 226, ал. 1 ЗИНЗС се изготвя в писмена форма от пробационния служител, работещ с конкретния осъден, и материалите се предоставят на членовете на пробационния съвет.

(2) Предложението съдържа пълна информация за осъдения, конкретни доказателства за регистрираната положителна промяна и прогноза за поведението му.

(3) В случаите по чл. 226, ал. 2 ЗИНЗС пробационният служител, работещ с конкретното осъдено лице, изготвя и внася в пробационния съвет писмен доклад, който съдържа описание на нарушението и събраните доказателства, както и становище за това, дали да бъде възстановено първоначалното съдържание на пробационните мерки.

Чл. 263. (1) За всяко наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Заповедта се издава от началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" по предложение на пробационния служител след изслушване на нарушителя или приемане на писмените му обяснения.

(3) Със заповедта за наказание осъденият на пробация се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата.

(4) Екземпляр от заповедта се прилага към досието на осъдения.

Чл. 264. При подаване на жалба по чл. 227, ал. 3 ЗИНЗС главният директор на ГДИН може да отмени или измени заповедта. Когато същият не намери основание за пререшаване на въпроса, потвърждава заповедта.

Чл. 265. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Председателят на пробационния съвет внася в съда предложение за замяна на една пробационна мярка с друга или на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от Наказателния кодекс в 7-дневен срок от заседанието, в което е взето решението. Към предложението се прилагат справка за изтърпяната част от наказанието изчислено съгласно чл. 228, ал. 1 ЗИНЗС и други доказателства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Когато предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода е отхвърлено от съда, времето, през което изпълнението на пробационните мерки е било спряно - от датата на приемане на предложението от пробационния съвет до датата на получаването на съдебното решение, не се зачита за изтърпяване на наказанието.

Чл. 266. Молбите, жалбите, сигналите и предложенията се подават от осъдените на пробация в писмен вид. Те се регистрират в специален дневник.

Чл. 267. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичане срока на пробационната мярка с най-дълъг срок. Ако срокът изтича в неработен ден, на осъдения се издава удостоверение в първия работен ден, като в него се отразява реалната дата за приключване на изпълнението на наказанието.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) За приключване изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, привел в изпълнение наказанието, съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието, а в случаите по чл. 213, ал. 3 и чл. 219, ал. 1 ЗИНЗС - съответните длъжностни лица.

(3) На изтърпелия наказание пробация се издава удостоверение, а по негова молба - и характеристика.

Чл. 267а. (1) (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г., предишен текст на чл. 267а - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Пробационните служби изпълняват постановените от съда мерки за пробационен надзор по чл. 67, ал. 3 и чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Изпълнението на мярката за пробационен надзор, постановена през изпитателния срок по чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс, започва от датата на съдебното заседание. Когато изпитателният срок е различен от срока на постановената мярка за пробационен надзор по чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс, за начало се счита денят на явяване на осъдения в пробационната служба.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Изпълнението на мярката за пробационен надзор, постановена през изпитателния срок по чл. 67, ал. 3 от Наказателния кодекс, започва от деня на явяване на осъдения в пробационната служба.

Чл. 267б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) При неизпълнение на мярка за пробационен надзор, постановена през изпитателния срок по чл. 67, ал. 3 от Наказателния кодекс, председателят на пробационния съвет сезира първоинстанционния съд, постановил съдебния акт.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) При неизпълнение на мярка за пробационен надзор, постановена през изпитателния срок по чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс, началникът на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" сезира окръжния съд, постановил съдебния акт.

Чл. 268. Разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, доколкото в тази част не се предвижда друго.

Чл. 269. (1) По смисъла на чл. 242, ал. 1 ЗИНЗС никое лице не може да бъде прието в ареста без:

1. постановление за задържане за срок до 72 часа от съответния прокурор;

2. определение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния съд;

3. телеграма за обявяване за национално издирване, придружена с документ за основанието за задържане, издаден от съответния прокурор или съд;

4. съпроводителни писма за етапно конвоираните;

5. присъда - до приемане в затвора на осъдения за изтърпяване на наказанието;

6. писмено разпореждане на съда или прокурора за явяване на обвиняеми и подсъдими по съдебни дела или за участие в действия по разследването и други процесуални действия.

(2) Осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления, се настаняват в ареста само когато в същото населено място няма затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

(3) Задържаните в арестите лица се настаняват в постоянно заключени помещения.

(4) Разпоредбата на чл. 257, ал. 7 ЗИНЗС се прилага за обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите и поправителните домове.

Чл. 270. (1) Незабавно след настаняването в ареста на задържаното под стража лице се съставя лично арестантско досие, което се води по опис и съхранява следните документи: писмено нареждане за задържането, протокол за личен обиск, резултат от медицински преглед на лицето, диагностична оценка на лицето и план за намаляване на рисковете, разписки за получени и предадени пари и вещи, разписка-сметка разход, разписки за извеждане на разпит и други документи, касаещи престоя на задържаното лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Копие от това досие се изпраща, когато лицето бъде осъдено на лишаване от свобода или на пробация, на съответния началник на мястото за лишаване от свобода или на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията". Копие от досието се изпраща и при преместване на обвиняемия или подсъдимия в затвор в случаите по чл. 244 ЗИНЗС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Когато се установи, че постъпилото в ареста лице е лишено от свобода, ползващо отпуск или прекъсване на изпълнението на наказанието, незабавно се уведомява главния директор на ГДИН и началника на съответния затвор.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) При установяване на данни, че постъпилото в ареста лице изпълнява наказание пробация или мярка за пробационен надзор, незабавно се уведомява началникът на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" по местоизпълнението им.

Чл. 271. Протоколът за иззетите документи, пари и вещи по чл. 242, ал. 4 ЗИНЗС се съставя в присъствието на поемни лица.

Чл. 272. На настанените в арестите се осигуряват:

1. самостоятелно легло и спални принадлежности;

2. безплатна храна;

3. ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.)

Чл. 274. При преместване на задържано под стража лице по чл. 250 и 251 ЗИНЗС се осигурява суха храна в достатъчно количество съобразно разстоянието и времето на конвоиране.

Чл. 275. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) В случаите по чл. 255, ал. 2, предл. 2 ЗИНЗС служителите от надзорно-охранителния състав в ареста и затвора незабавно конвоират задържания до специализирано лечебно заведение, след което се уведомява разследващият орган, съответният прокурор или съдия.

Чл. 276. (1) Престоят на открито се провежда на специално определени места в района на ареста.

(2) Продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден, а за бременни жени и непълнолетни - не по-малко от два часа дневно.

(3) Престоят на открито може да бъде прекратен, ако задържаното в ареста лице нарушава реда за провеждането му.

Чл. 277. (1) Задържаните под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Свижданията са с продължителност до 40 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в ареста по ред, определен от началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" или от началника на арестите в съответната териториална служба, под наблюдението на служител от надзорно-охранителния състав.

(3) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да са предмети извън разрешените между задържаните лица и посетителите им.

(4) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите.

(5) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.)

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Адвокатите ползват правата си по чл. 34 от Закона за адвокатурата.

Чл. 278. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Задържаните под стража имат право на кореспонденция без ограничения, писменото съдържание на която не подлежи на проверка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Писмата на и до обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите, се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа пари или други неразрешени вещи.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) При констатирани случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи се уведомява съответният наблюдаващ прокурор и ГДИН.

Чл. 279. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Задържаните под стража могат да получават хранителни пратки и други разрешени вещи само по време на свиждане.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.)

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите на чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

(5) За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, задържаните под стража имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Чл. 279а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Задържаният може да откаже получаването на определена пратка, като отказът се прави в писмена форма.

Чл. 280. Задържаните под стража могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до една минимална работна заплата, установена за страната.

Чл. 281. Задържаните под стража имат право на телефонни разговори при условията и по реда, определен за осъдените.

Чл. 282. Задържаните под стража могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки.

Чл. 283. Задържаните под стража имат право да получават вестници, списания и книги на български и чужд език.

Чл. 284. Задържаните под стража и преведените в ареста на друго основание са длъжни:

1. да се грижат за опазване на имуществото;

2. да спазват установените за тях правила;

3. да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

4. да изпълняват възложената им от администрацията работа, свързана с поддържането на чистотата и хигиената в килиите, санитарните и домакинските помещения в района на ареста.

Чл. 285. На задържаните под стража е забранено:

1. да внасят и държат при себе си пари и предмети, които не са разрешени;

2. (доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) да получават, дават, продават, купуват, даряват, вземат и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

3. да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

4. (доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) да играят хазартни и други забранени от администрацията игри, които нарушават вътрешния ред, добрите нрави или правата на другите задържани лица;

5. да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза;

6. (доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) да провеждат групови протести и митинги;

7. да установяват връзка с други лица по нерегламентиран начин;

8. (нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях;

9. (нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им;

10. (нова - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) да се придвижват не по определения ред във и извън района на местата за лишаване от свобода.

Чл. 286. (1) За предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск, а обитаваните от тях помещения - на претърсване.

(2) Обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав.

(3) Обиск на задържаните под стража се извършва задължително:

1. при постъпването и освобождаването им от ареста;

2. (доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) във всички случаи на влизане или излизане от килията или района на ареста;

3. при изолиране в наказателна или единична килия.

(4) Претърсването на килиите и другите помещения в ареста се извършва по план, изготвен от младши инструктора по охрана или командира на отделение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) По заповед на началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" или на началника на арестите в съответната териториална служба се извършват обиски и претърсвания, извън тези по ал. 4.

(6) При извършване на обиск и претърсване, както и при проверка на личните вещи на задържаните под стража се съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети.

(7) Екземпляр от протокола се предоставя на обискираното лице и на обитателите на претърсеното помещение, които присъстват на претърсването.

(8) Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено, се изземват. Лицата, които са извършили обиска или претърсването съставят протокол за изземването в три екземпляра и в присъствието на поемни лица. Единият от екземплярите се предава на задържания под стража, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, а третият - към досието.

(9) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) За обиски и претърсвания на задържаните под стража в затворите се прилагат разпоредбите на чл. 85 - 87.

Чл. 287. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Молбите и жалбите на задържаните под стража в арестите се завеждат в отделни книги, като се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на задържания, органът, до който са адресирани, предметът и датата на получения отговор.

(2) Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа, а в почивни и празнични дни - в първия работен ден на администрацията.

Чл. 288. Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до задържаните под стража или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до администрацията на ареста им се съобщават срещу подпис.

Чл. 289. (1) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража лица, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

(2) Задържаните под стража могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници със захранване до 12 волта, които подлежат на задължителна проверка.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим в ареста, със съгласие на настанените в килията и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

Чл. 289а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) (1) За дисциплинарни нарушения на задържаните под стража в арестите се налагат дисциплинарни наказания по чл. 101, т. 1, 2, 4 и 5 ЗИНЗС.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията", а на задържаните под стража в затворите - от началника на затвора. При налагането им се спазват разпоредбите на чл. 102, 105 - 109 ЗИНЗС.

(3) Заповедите за дисциплинарно наказание подлежат на обжалване по реда на чл. 110 ЗИНЗС.