(1) В договора от Лисабон се изменя правната уредба, която регулира правомощията на Комисията, предоставени от законодателя, като се въвежда разграничение между правомощията, делегирани на Комисията за приемане на незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи на законодателен акт (делегирани актове), и правомощията, предоставени на Комисията за приемане на актове, с които се осигуряват еднакви условия за изпълнението на правно обвързващи актове на Съюза (актове за изпълнение).
(2) Правните актове, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон, предоставят на Комисията правомощия да приема мерки съгласно процедурата по регулиране с контрол, установена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета (4).
(3) Предходните предложения, свързани с привеждането на законодателството, позоваващо се на процедурата по регулиране с контрол, в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон, бяха оттеглени (5) поради застой в междуинституционалните преговори.
(4) Впоследствие Европейският парламент, Съветът и Комисията се договориха за нова рамка за делегираните актове в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (6) и признаха необходимостта цялото действащо законодателство да бъде приведено в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон. По-конкретно те се споразумяха за нуждата да се даде приоритет на бързото привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол. Комисията пое ангажимента да изготви до края на 2016 г. предложение за това привеждане в съответствие.
(5) По-голямата част от предоставените правомощия в основните актове, предвиждащи използването на процедурата по регулиране с контрол, изпълняват критериите в член 290, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и следва да бъдат адаптирани към тази разпоредба.
(6) Други предоставени правомощия в основните актове, които предвиждат използването на процедурата по регулиране с контрол, изпълняват критериите в член 291, параграф 2 от ДФЕС и следва да бъдат адаптирани към тази разпоредба.
(7) Когато са предоставени изпълнителни правомощия на Комисията, тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).
(8) В ограничен брой основни актове, които понастоящем предвиждат използването на процедурата по регулиране с контрол, съответните правомощия вече не са необходими и поради това следва да бъдат заличени.
(9) Точка 31 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество гласи, че при условие че Комисията представи обективни аргументи, основаващи се на съществената връзка между две или повече предоставени правомощия, съдържащи се в един законодателен акт, и доколкото законодателният акт не предвижда друго, предоставените правомощия могат да се съчетаят. Консултациите в хода на изготвяне на делегирания акт служат и за това да се установи кои предоставени правомощия се смятат за съществено свързани. В такива случаи, във всяко възражение от страна на Европейския парламент или Съвета ясно ще се посочва за кое предоставено правомощие се отнася конкретно. По отношение на ограничен брой основни актове, посочени в приложението към настоящия регламент, в основния акт беше включена ясна разпоредба относно приемането на отделни делегирани актове за различните делегирани правомощия.
(10) Настоящият регламент следва да не засяга започналите процедури, по които комитетът вече е дал становище в съответствие с член 5а от Решение 1999/468/ЕО преди влизането в сила на настоящия регламент.
(11) Тъй като адаптациите и измененията, които ще бъдат направени, се отнасят само до процедури на равнището на Съюза, в случая с директивите те не се нуждаят от транспониране от държавите членки.
(12) Поради това засегнатите актове следва да бъдат съответно изменени,