(1) На 25 септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие нова глобална рамка за устойчиво развитие — Програма до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-долу „Програмата до 2030“), в основата на която са залегнали целите за устойчиво развитие (ЦУР). В Съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г. относно следващите стъпки към устойчиво европейско бъдеще се прави връзка между ЦУР и рамката на политиката на Съюза, за да се гарантира включването на ЦУР от самото начало във всички действия на Съюза и инициативи на политиката както в рамките на Съюза, така и в световен план. В заключенията си от 20 юни 2017 г. Съветът потвърди ангажимента на Съюза и на неговите държави членки за пълно, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г., в тясно сътрудничество с партньори и други заинтересовани страни.

(2) Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), което беше одобрено от Съюза на 5 октомври 2016 г. (3) и влезе в сила на 4 ноември 2016 г., има за цел да укрепи отговора на изменението на климата, като, inter alia, приведе финансовите потоци в съответствие с курс към ниски емисии на парникови газове и развитие, устойчиво на изменението на климата.

(3) За да бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение и да бъдат намалени значително рисковете и въздействието от изменението на климата, глобалната цел е покачването на средната температура да бъде задържано значително под 2 °C спрямо прединдустриалните равнища и да продължат усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C спрямо прединдустриалните равнища.

(4) На 8 октомври 2018 г. Междуправителственият комитет по изменението на климата публикува специален доклад относно глобалното затопляне с 1,5 °C, в който се посочва, че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C ще изисква бързи, мащабни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото, както и че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C в сравнение с 2 °C би могло да бъде съчетано с осигуряването на по-устойчиво и справедливо общество.

(5) Устойчивото развитие и преходът към нисковъглеродна, устойчива на климатичните изменения кръгова икономика, в която ресурсите се използват по-ефикасно, са от жизненоважно значение за осигуряването на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза. Устойчивото развитие отдавна заема централно място в проекта на Съюза, а Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) отразяват неговите социални и екологични измерения. Ограничен е периодът от време, в рамките на който може да се промени нагласата във финансовия сектор в посока към устойчивост, за да се гарантира, че покачването на глобалната средна температурата ще се задържи значително под 2°С. Поради това е от съществено значение новите инфраструктурни инвестиции да са устойчиви в дългосрочен план.

(6) В съобщението си от 8 март 2018 г. Комисията публикува своя План за действие относно финансирането за устойчив растеж, с който постави началото на амбициозна и всеобхватна стратегия за финансиране за устойчиво развитие. Една от целите в посочения план за действие е пренасочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж. По-сериозното съсредоточаване върху ограничаването на последиците от изменението на климата е от решаващо значение предвид драстичното увеличение на бедствията, предизвикани от непредвидими метеорологични условия.

(7) С Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) беше отправен призив за увеличаване на финансирането от частния сектор за разходи, свързани с околната среда и климата, по-специално чрез създаването на стимули и методики, които да насърчават предприятията да измерват екологичните разходи от стопанската си дейност и печалбата от използването на екологични услуги.

(8) За постигането на ЦУР в Съюза е необходимо насочването на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции. Пълното оползотворяване на потенциала на вътрешния пазар е важно за постигането на тези цели. В този контекст е от решаващо значение да се премахнат пречките на вътрешния пазар пред ефективното движение на капитали към устойчиви инвестиции, както и да се предотврати възникването на нови пречки.

(9) С Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета (5) се установяват еднообразни правила за бенчмаркове в Съюза и се предвиждат различни видове бенчмаркове. Все повече инвеститори прилагат нисковъглеродни инвестиционни стратегии и използват бенчмаркове за ниски въглеродни емисии за измерване на резултатите на инвестиционните портфейли. Установяването на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, подкрепени от методология, свързана със задълженията, предвидени в Парижкото споразумение по отношение на въглеродните емисии, ще допринесе за повишаване на прозрачността и ще спомогне за предотвратяването на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.

(10) Понастоящем широка гама от индекси са групирани като индекси за ниски въглеродни емисии. Тези индекси за ниски въглеродни емисии се използват като бенчмаркове за инвестиционни портфейли и продукти, които се продават в трансграничен контекст. Качеството и достоверността на бенчмарковете за ниски въглеродни емисии засягат ефективното функциониране на вътрешния пазар при редица индивидуални и колективни инвестиционни портфейли. Много индекси за ниски въглеродни емисии, използвани за измерване на резултатите на инвестиционните портфейли, и по-специално за отделни инвестиционни сметки и схеми за колективно инвестиране, се предлагат в една държава членка, а се използват от управителите на инвестиционни портфейли и активи в други държави членки. Освен това управителите на инвестиционни портфейли и активи често хеджират експозициите си на рискове, свързани с въглеродни емисии, като използват бенчмаркове, създадени в други държави членки.

(11) На пазара се появиха различни категории индекси за ниски въглеродни емисии с различни равнища на амбиция. Докато с някои бенчмаркове се цели да се намали въглеродният отпечатък на стандартни инвестиционни портфейли, други са насочени към подбора само на компоненти, които допринасят за постигането на предвидената в Парижкото споразумение цел за ограничаване на глобалното затопляне под 2 °C. Въпреки различията в целите и стратегиите много от тези бенчмаркове обикновено се представят като бенчмаркове за ниски въглеродни емисии.

(12) Различните подходи към методиките на бенчмарковете водят до разпокъсаност на вътрешния пазар, тъй като за ползвателите на бенчмаркове не е ясно дали даден индекс за ниски въглеродни емисии е бенчмарк, който е съгласуван с целите на Парижкото споразумение, или е просто бенчмарк, с който се цели да се намали въглеродният отпечатък на стандартни инвестиционни портфейли. За да се справят с проблема с възможни неправомерни твърдения от страна на администратори във връзка с характера на техните бенчмаркове като такива за ниски въглеродни емисии, има вероятност държавите членки да приемат свои собствени правила за защита на инвеститорите от объркване и неяснота по отношение на целите и равнището на амбиция, залегнали в различните категории от т.нар. „индекси за ниски въглеродни емисии“, използвани като бенчмаркове за инвестиционни портфейли с ниски въглеродни емисии.

(13) В отсъствието на хармонизирана рамка за осигуряване на точност и достоверност на основните категории бенчмаркове за ниски въглеродни емисии, които се използват в индивидуалните или колективните инвестиционни портфейли, има вероятност различията в подходите на държавите членки да създадат пречки пред гладкото функциониране на вътрешния пазар.

(14) Поради това, с цел запазване на правилното функциониране на вътрешния пазар в полза на инвеститорите, с цел допълнително подобряване на функционирането на вътрешния пазар и с цел осигуряване на високо ниво на защита на потребителите и инвеститорите, е целесъобразно Регламент (ЕС) 2016/1011 да бъде изменен, като се въведе регулаторна рамка, с която на равнището на Съюза се определят минимални стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение. В това отношение е особено важно тези бенчмаркове да не засягат в значителна степен постигането на други екологични, социални и управленски (ЕСУ) цели.

(15) Въвеждането на ясно разграничение между бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, и разработването на минимални стандарти за всеки от тези бенчмаркове ще допринесе за съгласуваността между тях. Бенчмарковете, съответстващи на Парижкото споразумение, следва да са в съответствие с целите на Парижкото споразумение на равнището на индекса.

(16) За да се гарантира, че означенията „бенчмарк на ЕС за климатичен преход“ и „бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение“ са надеждни и лесни за разпознаване от инвеститорите в целия Съюз, само администраторите, които отговарят на изискванията, установени в настоящия регламент, следва да имат право да използват тези означения при предлагането на пазара в Съюза на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение.

(17) С цел да се насърчават дружествата да оповестяват достоверни цели за намаляване на въглеродните емисии, при избора или определянето на тежестта на базовите активи администраторът на бенчмарк на ЕС за климатичен преход следва да взема предвид дружествата, които имат за цел намаляване на своите въглеродни емисии с оглед привеждането им в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Тези цели следва да бъдат публично оповестени и достоверни, т.е. да водят до действителен ангажимент за намаляване на въглеродните емисии и да са достатъчно подробни и технически осъществими.

(18) Ползвателите на бенчмарковете не винаги разполагат с необходимата информация за степента, в която методиката на администраторите на бенчмаркове отразява ЕСУ факторите. Тази информация често е разпокъсана или изобщо не е налична и не позволява ефективно съпоставяне с инвестиционна цел в трансграничен контекст. За да се даде възможност на участниците на пазара да направят добре информиран избор, от всички администратори на бенчмаркове, с изключение на администраторите на бенчмаркове за лихвени проценти и валутни бенчмаркове, следва да се изисква да оповестяват в своята декларация за бенчмарка дали техните бенчмаркове или групи от бенчмаркове са насочени към постигане на ЕСУ целите и дали администраторът на бенчмаркове предлага такива бенчмаркове.

(19) За да бъдат информирани инвеститорите за степента, до която значимите бенчмаркове за капиталови инструменти и облигации, както и на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, допринасят за постигането на целите на Парижкото споразумение, администраторите на бенчмарковете следва да публикуват подробна информация за това дали и до каква степен е осигурено ниво на общо привеждане в съответствие с целта за намаляване на въглеродните емисии или постигането на целите на Парижкото споразумение.

(20) Администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и на бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, следва също така да публикуват методиката, която използват за изчислението на тези бенчмаркове. Тази информация следва да включва описание на начина, по който са били подбрани базовите активи и по който е определена тяхната тежест, както и кои активи са били изключени и по каква причина. За да се прецени как бенчмаркът допринася за постигането на екологичните цели, администраторът на бенчмарка следва да оповести как са били измерени въглеродните емисии, свързани с базовите активи, съответните им стойности, включително общия въглероден отпечатък на бенчмарка, както и вида и източника на използваните данни. За да могат управителите на активи да изберат най-подходящия бенчмарк за инвестиционната си стратегия, администраторите на бенчмаркове следва да обяснят мотивите за избора на параметрите на тяхната методика и да посочат по какъв начин бенчмаркът допринася за постигането на екологичните цели. Публикуваната информация следва също така да включва данни за честотата на прегледите и за следваната процедура.

(21) Методиките, използвани за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, следва да се основават на научно обосновани планове за намаляване на въглеродните емисии или на цялостно привеждане в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

(22) За да се гарантира непрекъснатото съответствие с избраната цел за смекчаване на последиците от изменението на климата, администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и на бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, следва редовно да правят преглед на методиките си и да информират ползвателите за приложимите процедури за внасянето на съществени промени в тези методики. Когато внасят съществена промяна, администраторите на бенчмаркове следва да оповестяват причините за тази промяна и да обясняват по какъв начин тя съответства на първоначалните цели на бенчмарковете.

(23) Бенчмаркове, при които няма базови активи, оказващи въздействие върху изменението на климата, какъвто е например случаят с бенчмаркове за лихвени проценти и валутни бенчмаркове, следва да бъдат изключени от задължението да оповестяват в декларацията за бенчмарка дали и до каква степен е осигурено ниво на общо привеждане в съответствие с тяхната цел за намаляване на въглеродните емисии или постигането на целите на Парижкото споразумение. Освен това следва да е достатъчно за всеки бенчмарк или, когато е приложимо, за всяка група от бенчмаркове, които нямат цели в областта на въглеродните емисии, да се посочи ясно в декларацията за бенчмарк, че нямат такива цели.

(24) За да се повиши прозрачността и да се осигури подходящо ниво на хармонизиране, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС, за да конкретизира минималното съдържание на задълженията за оповестяване, които следва да се прилагат за администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и администраторите на бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, както и да конкретизира минималните стандарти за хармонизиране на методиката на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и на бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, включително метода за изчисляване на въглеродните емисии, свързани с базовите активи, като вземе предвид методите за определяне на продуктовия отпечатък и на организационния отпечатък върху околната среда, определени в точка 2, букви а) и б) от Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията (6), и работата на техническата експертна група по въпросите на устойчивото финансиране. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи открити и обществени консултации по всеки от делегираните актове, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (7). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове, както и протоколите от всички заседания на техническата експертна група на техническата експертна група по въпросите на устойчивото финансиране.

(25) С Регламент (ЕС) 2016/1011 беше въведен преходен период, през който доставчиците на индекс, изготвящи бенчмаркове към 30 юни 2016 г., трябва да кандидатстват за лицензиране до 1 януари 2020 г. Прекратяването на предлагането на критичен бенчмарк може да засегне целостта на пазара, финансовата стабилност, потребителите, реалната икономика и финансирането на домакинствата и предприятията в държавите членки. Прекратяването на предлагането на критичен бенчмарк може също така да засегне действителността на финансовите договори или финансовите инструменти и може да предизвика сътресения както при инвеститорите, така и при потребителите, и да има потенциално сериозни последици за финансовата стабилност. Освен това, ако входящите данни за критични бенчмаркове вече не са налични, това може да засегне представителния характер на тези бенчмаркове и може да окаже отрицателно въздействие върху способността да отразяват съответната пазарна или икономическа реалност. Поради това максималният срок на задължително администриране на критични бенчмаркове и максималният срок на задължително предоставяне на входящи данни за тези бенчмаркове следва да се удължат на пет години. Критичните бенчмаркове понастоящем са в процес на реформа. Преминаването от съществуващ критичен бенчмарк към подходящ заместител изисква преходен период, за да може всички правни и технически мерки, необходими за такъв преход, да бъдат приключени без сътресения. През този преходен период съществуващият критичен бенчмарк следва да бъде публикуван заедно със своя заместител. Поради това е необходимо да се удължи срокът, през който съществуващ критичен бенчмарк може да бъде публикуван и използван, без неговият администратор да е кандидатствал за лиценз.

(26) Поради това Регламент (ЕС) 2016/1011 следва да бъде съответно изменен,

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) 2016/1011

Регламент (ЕС) 2016/1011 се изменя, както следва:

1) в член 3, параграф 1 се вмъкват следните точки:

„23a)

„бенчмарк на ЕС за климатичен преход“ означава бенчмарк, който е обозначен като бенчмарк на ЕС за климатичен преход и за който са изпълнени следните изисквания:

а) за целите на точка 1, буква б), подточка ii) от настоящия параграф и на член 19б базовите му активи са подбрани, тежестта им е определена или са изключени по такъв начин, че полученият портфейл на бенчмарка следва план за намаляване на въглеродните емисии; и

б) съставен е в съответствие с минималните стандарти, установени в делегираните актове, посочени в член 19а, параграф 2;

23б)

„бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение“ означава бенчмарк, който е обозначен като бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение, и за който са изпълнени следните изисквания:

а) за целите на точка 1, буква б), подточка ii) от настоящия параграф и на делегираните актове, посочени в член 19в, базовите му активи са подбрани, тежестта им е определена или са изключени по такъв начин, че въглеродните емисии на получения портфейл на бенчмарка са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и одобрено от Съюза на 5 октомври 2016 г. (*1) (наричано по-долу „Парижкото споразумение“);

б) съставен е в съответствие с минималните стандарти, установени в делегираните актове, посочени в член 19а, параграф 2; и

в) дейностите, свързани с базовите активи, не засягат значително постигането на други екологични, социални и управленски (ЕСУ) цели;

23в)

„план за намаляване на въглеродните емисии“ означава измерим, научно обоснован и обвързан със срокове план за постигане на съответствие с целите на Парижкото споразумение чрез намаляване на емисиите от области 1, 2 и 3, посочени в точка 1, буква д) от приложение III.

2) член 13 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се изменя, както следва:

i) добавя се следната буква:

„г) обяснение на начина, по който основните елементи на определената в буква а) методика отразяват ЕСУ факторите за всеки бенчмарк или група от бенчмаркове, освен за бенчмарковете за лихвени проценти и валутните бенчмаркове.“;

ii) добавя се следната алинея:

„Администраторите на бенчмаркове трябва да започнат да спазват посоченото в първа алинея, буква г) изискване до 30 април 2020 г.

“; б) вмъква се следният параграф:

„2а.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 49, за да допълни настоящия регламент, като определи минималното съдържание на обяснението, посочено в параграф 1, първа алинея, буква г) от настоящия член, както и стандартния формат, който да се използва.“;

3) в дял III се вмъква следната глава:

1.Изискванията, предвидени в приложение III, се прилагат по отношение на изготвянето и предоставянето на входящи данни за бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, в допълнение към изискванията по дялове II, III и IV.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 49, за да допълни настоящия регламент, като установи минималните стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, с които се конкретизират:

а) критериите за подбор на базови активи, включително, ако е приложимо, критериите за изключване на активи;

б) критериите и методът за определяне на тежестта на базовите активи в бенчмарка;

в) определянето на плана за намаляване на въглеродните емисии за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход.

3.Администраторите на бенчмаркове, които изготвят бенчмаркове на ЕС за климатичен преход или бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, трябва да започнат да спазват настоящия регламент до 30 април 2020 г.

Администраторите на бенчмаркове на ЕС за климатичен преход подбират, определят тежестта или изключват базовите активи, емитирани от дружества, които следват план за намаляване на въглеродните емисии, до 31 декември 2022 г. в съответствие със следните изисквания:

i) дружествата оповестяват измерими и обвързани със срокове цели за намаляване на въглеродните емисии;

ii) дружествата оповестяват намаление на въглеродните емисии с разбивка на данните за това намаление на равнището на съответните оперативни дъщерни предприятия;

iii)

дружествата оповестяват ежегодна информация за напредъка към постигането на тези цели;

iv) дейностите, свързани с базовите активи, не засягат значително постигането на други ЕСУ цели.

1.На Комисията се предоставя правомощието да приеме делегиран акт в съответствие с член 49, за да допълни настоящия регламент, като определи по отношение на бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, секторите, които да бъдат изключени, тъй като нямат измерими и обвързани със срокове цели за намаляване на въглеродните емисии, съответстващи на целите на Парижкото споразумение. Комисията приема този делегиран акт до 1 януари 2021 г. и го актуализира на всеки три години.

2.При изготвянето на делегирания акт, посочен в параграф 1, Комисията взема предвид работата на техническата експертна група по въпросите на устойчивото финансиране.

До 1 януари 2022 г. администраторите, които се намират в Съюза и които изготвят значими бенчмаркове, определени въз основа на стойността на един или повече базови активи или цени, се стремят да изготвят един или повече бенчмаркове на ЕС за климатичен преход.“;

4) в член 21, параграф 3 трета алинея се заменя със следното:

„До края на посочения срок компетентният орган прави преглед на решението си да задължи администратора да продължи да публикува бенчмарка. Компетентният орган може, когато е необходимо, да удължи срока с подходящ период от време, който не надвишава 12 месеца. Максималният срок на задължително администриране не може да надвишава пет години.“;

5) в член 23 се изменя, както следва:

а) в параграф 6 втора алинея се заменя със следното:

„Максималният срок на задължително предоставяне на входящи данни в съответствие с първа алинея, букви а) и б) не може да надвишава пет години.“;

б) параграф 10 се заменя със следното:

„10.В случай че изготвянето на даден критичен бенчмарк трябва да бъде прекратено, всеки поднадзорен доставчик на входящи данни за критичния бенчмарк продължава да предоставя входящи данни за срок, определен от компетентния орган, но не по-дълъг от максималния петгодишен срок, посочен в параграф 6, втора алинея.“;

6) в член 27 се вмъкват следните параграфи:

„2а.До 30 април 2020 г. за всяко от изискванията, посочени в параграф 2, в декларацията за бенчмарка се посочва обяснение за начина, по който ЕСУ факторите са отразени във всеки изготвен и публикуван бенчмарк или група от бенчмаркове. За бенчмарковете или групите от бенчмаркове, които не изпълняват ЕСУ цели, е достатъчно администраторите на бенчмаркове да посочат ясно в декларацията за бенчмарка, че не изпълняват такива цели.

Когато в портфейла на отделния администратор на бенчмаркове няма бенчмаркове на ЕС за климатичен преход или бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, или когато отделният администратор на бенчмаркове няма бенчмаркове, които да изпълняват ЕСУ цели или да са съобразени с ЕСУ фактори, тази информация се посочва в декларациите за всички бенчмаркове, изготвени от този администратор. За значими бенчмаркове за капиталови инструменти и облигации, както и за бенчмаркове на ЕС за климатичен преход и бенчмаркове на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, администраторите на бенчмаркове оповестяват в своите декларации за бенчмаркове подробни данни относно това дали и до каква степен е осигурено ниво на общо привеждане на съответствие с целта за намаляване на въглеродните емисии или постигането на целите на Парижкото споразумение в съответствие с правилата за оповестяване за финансовите продукти, предвидени в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (*2).

До 31 декември 2021 г. администраторите на бенчмаркове включват в декларацията за всеки бенчмарк или, когато е приложимо, за всяка група от бенчмаркове, освен бенчмарковете за лихвени проценти и валутните бенчмаркове, обяснение на това по какъв начин тяхната методика е в съответствие с целта за намаляване на въглеродните емисии или постигането на целите на Парижкото споразумение.

2б.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 49, за да допълни настоящия регламент, като конкретизира информацията, която да бъде предоставена в декларацията за бенчмарка съгласно параграф 2а от настоящия член, както и стандартният формат, който да се използва за препратки към ЕСУ факторите, за да се даде възможност на участниците на пазара да направят добре информиран избор и да се осигури техническата осъществимост на спазването на посочения параграф.

7) в член 42, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1.Без да се засягат надзорните правомощия на компетентните органи в съответствие с член 41 и правото на държавите членки да предвиждат и да налагат наказателноправни санкции, държавите членки в съответствие с националното право предоставят на компетентните органи правомощието да налагат административни санкции и други административни мерки най-малко във връзка със следните нарушения:

а) нарушение на член 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 19а, 19б, 19в, 21, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 или 34, когато те се прилагат; и

б) отказ за сътрудничество или възпрепятстване на разследване или проверка или искане по член 41.“;

8) член 49 се заменя със следното:

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, член 13, параграф 2а, член 19а, параграф 2, член 19в, параграф 1, член 20, параграф 6, член 24, параграф 2, член 27, параграф 2б, член 33, параграф 7, член 51, параграф 6 и член 54, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 10 декември 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от 11 март 2024 г. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за допълнителни срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 2, член 13, параграф 2а, член 19а, параграф 2, член 19в, параграф 1, член 20, параграф 6, член 24, параграф 2, член 27, параграф 2б, член 33, параграф 7, член 51, параграф 6 и член 54, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 2, член 13, параграф 2а, член 19а, параграф 2, член 19в, параграф 1, член 20, параграф 6, член 24, параграф 2, член 27, параграф 2б, член 33, параграф 7, член 51, параграф 6 или член 54, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“;

9) член 51 се изменя, както следва:

а) вмъкват се следните параграфи:

„4а.Доставчиците на индекс могат да продължат да предлагат съществуващ бенчмарк, който е бил признат за критичен бенчмарк с акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с член 20, до 31 декември 2021 г. или — когато доставчикът на индекс подаде заявление за лиценз в съответствие с параграф 1 — в случай че и докато заявлението му бъде отхвърлено.

4б.Съществуващ бенчмарк, който е бил признат за критичен с акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с член 20, може да продължи се използва за съществуващи и нови финансови инструменти, за финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционен фонд до 31 декември 2021 г. или — когато доставчикът на индекс подаде заявление за лиценз в съответствие с параграф 1 — в случай че и докато заявлението му бъде отхвърлено.“;

б) параграф 5 се заменя със следното:

„5.Освен когато Комисията е приела решение за еквивалентност съгласно член 30, параграф 2 или 3 или когато администраторът е признат съгласно член 32, или когато даден бенчмарк е одобрен съгласно член 33, използването в Съюза от поднадзорни субекти на бенчмарк, изготвен от администратор, намиращ се в трета държава, когато бенчмаркът вече се използва в Съюза като основа за определяне на стойността за финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, се разрешава само за финансови инструменти, финансови договори и измерване на резултатите на инвестиционни фондове, при които този бенчмарк вече служи за такава основа в Съюза към 31 декември 2021 г. или във връзка с които той се добавя към такава основа преди същата дата.“;

10) в член 54 се добавят следните параграфи:

„4.До 31 декември 2022 г. Комисията прави преглед на минималните стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и на бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, за да гарантира, че подборът на базовите активи е в съответствие с екологосъобразните инвестиции, определени в рамка, приложима в целия Съюз.

5.Преди 31 декември 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за въздействието на настоящия регламент и възможността за въвеждане на „ЕСУ бенчмарк“, като взема предвид променящия се характер на показателите за устойчивост и методите, използвани за тяхното измерване. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.

6.До 1 април 2020 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно въздействието на настоящия регламент върху функционирането на бенчмарковете на трети държави в Съюза, включително относно случаите, в които администраторите на бенчмаркове на трети държави искат одобрение, признаване или еквивалентност, както и относно евентуалните недостатъци на настоящата рамка. В този доклад се анализират последиците от прилагането на член 51, параграфи 4а, 4б и 4в по отношение на администраторите на бенчмаркове на Съюза и на трети държави, включително от гледна точка на равнопоставеността. Докладът съдържа оценка по-специално на необходимостта от изменение на настоящия регламент и се придружава от законодателно предложение, когато е целесъобразно.“;

11) приложенията се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.