Член 15

Задължение за разтоварване

1.Целият улов на видове за които се прилагат ограничения за улов, а в Средиземно море и уловът на видове, за които се прилага минимален размер за разтоварване на сушата съгласно приложение III към Регламент (ЕО) № 1967/2006, който е получен при риболовни дейности във водите на Съюза или дейност на риболовни кораби на Съюза извън неговите води, във води, които не са под суверенитета или юрисдикцията на трети държави, при видовете риболов и географските зони, изброени по-долу, се качва и задържа на борда на риболовните кораби, записва се, разтоварва се на сушата и когато е приложимо — се проверява спрямо квотите, освен когато се използва като жива стръв, в съответствие със следния график: а)най-късно от 1 януари 2015 г.: —риболовът на дребни пелагични видове (например скумрия, херинга, сафрид, син меджид, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, средиземноморска сардина, цаца); —риболовът на едри пелагични видове (например червен тон, риба меч, бял тон, дебел тон, син и бял марлин); —риболовът за промишлени цели (inter alia например на мойва, пясъчна змиорка и норвежки паут); —риболовът на сьомга в Балтийско море; б)най-късно от 1 януари 2015 г. — за видовете, определящи за съответния вид риболов, и не по-късно от 1 януари 2017 г. — за всички останали видове по отношение на риболова във водите на Съюза в Балтийско море за видовете, към които се прилагат ограничения за улова, различни от обхванатите от буква а); в)най-късно от 1 януари 2016 г. — за видовете, определящи за съответния вид риболов, и не по-късно от 1 януари 2019 г. — за всички останали видове в: i)Северно море —риболовът на треска, пикша, меджид и сайда; —ловът на норвежки омар; —риболовът на обикновен морски език и писия; —риболовът на мерлуза; —ловът на северна скарида; ii)северозападните води —риболовът на треска, пикша, меджид и сайда; —ловът на норвежки омар; —риболовът на обикновен морски език и писия; —риболовът на мерлуза; iii)югозападните води —ловът на норвежки омар; —риболовът на обикновен морски език и писия; —риболовът на мерлуза; iv)друг вид риболов за видовете, към които се прилагат ограничения за улов; г)най-късно от 1 януари 2017 г. — за видовете, определящи за съответния вид риболов, и не по-късно от 1 януари 2019 г. — за всички останали видове по отношение на риболова, който не е обхванат от буква а), в Средиземно море, Черно море и във всички останали води на Съюза, както и във водите извън водите на Съюза, които не са под суверенитета или юрисдикцията на трети държави.

2.Параграф 1 не засяга международните задължения на Съюза. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 46 за целите на въвеждането на тези международни задължения в правото на Съюза, включително по-специално на дерогации от задължението за разтоварване на сушата на улова съгласно настоящия член.

3.Когато всички държави-членки, които имат пряк управленски интерес в конкретен вид, се споразумеят задължението за разтоварване на сушата да се прилага по отношение на видове, различни от посочените в параграф 1, те могат да представят съвместна препоръка с цел разширяване на обхвата на задължението за разтоварване към тези други видове. За тази цел член 18, параграфи 1—6 се прилага mutatis mutandis. При представянето на такава съвместна препоръка на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, съдържащи тези мерки, в съответствие с член 46.

4.Задължението за разтоварване по параграф 1 не се прилага по отношение на: а)видове, чийто улов е забранен и които са посочени като такива в правен акт на Съюза, приет в рамките на ОПР; б)видове, които според научните данни са с висок процент на оцеляване, като се вземат предвид характеристиките на риболовния уред, риболовните практики и екосистемата; в)улов, за който се прилагат минимални изключения; г)риби, които видимо са увредени от хищници.

5.Подробностите за изпълнението на задължението за разтоварване по параграф 1 се определят в многогодишните планове, посочени в членове 9 и 10, а когато е приложимо, по-детайлно се определят в съответствие с член 18, включително: а)специални разпоредби по отношение на риболова или видове, за които се прилага задължението за разтоварване, посочено в параграф 1, като например техническите мерки, посочени в член 7, параграф 2, които имат за цел да се повиши селективността при риболовните уреди или да се намали или, доколкото е възможно, да се прекрати нежеланият улов; б)конкретизиране на изключенията от задължението за разтоварване на видовете, посочени в параграф 2, буква б); в)разпоредби за минимални изключения до не повече от 5 % от общия годишен улов на всички видове, за които се прилага задължението за разтоварване, посочено в параграф 1. Минималното изключение се прилага в следните случаи: i)когато има научни данни, че повишаването на селективността е много трудно постижимо; или ii)за да се избегнат прекомерни разходи за обработка на нежелан улов при онези риболовни уреди, при които нежеланият улов за риболовен уред не е повече от определен процент, който се установява в план, от общия годишен улов с тези риболовни уреди. Уловът по разпоредбите, посочени в буква в), не се отчита спрямо съответните квоти, но въпреки това се записва в пълен размер. За преходен период от четири години процентът от общия годишен улов по буква в) се увеличава със: i)два процентни пункта през първите две години от прилагането на задължението за разтоварване; и ii)един процентен пункт през следващите две години; г)разпоредби относно документирането на улова; д)определяне на минимални референтни размери за опазване, когато е целесъобразно, в съответствие с параграф 10.

6.Ако не е приет многогодишен план или план за управление на съответния вид риболов в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 1967/2006, в съответствие с член 18 от настоящия регламент на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 46 от настоящия регламент, с които временно се установяват специални планове за премахване на изхърлянето на улов, съдържащи спецификациите, посочени в параграф 5, букви а)—д) от настоящия член, за първоначален период от не повече от три години, който може да бъде удължен с общо три години. Държавите членки могат да си сътрудничат в съответствие с член 18 от настоящия регламент за изготвянето на такъв план с цел Комисията да приеме тези актове или да представи предложение в съответствие с обикновената законодателна процедура.

7.Ако не са приети мерки за определянето на минималното изключение нито посредством многогодишен план съгласно параграф 5, нито посредством специален план за премахване на изхвърлянето на улов в съответствие с параграф 6, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 46, определящи минималното изключение, посочено в параграф 4, буква в), което при спазване на условията по параграф 5, буква в), подточка i) или ii) се прилага за не повече от 5 % от общия годишен улов на всички видове, за които се прилага задължението за разтоварване по параграф 1. Това минимално изключение се приема, така че да започне да се прилага от началната дата на прилагане на съответното задължение за разтоварване.

8.Като дерогация от задължението за отчитане на улова спрямо съответната квота в съответствие с параграф 1, уловът, за който се прилага задължение за разтоварване и който превишава квотите за въпросните запаси, или уловът на запаси, за които държавите-членки нямат квота, може да се отчете спрямо квотата за целевите видове, при условие че не превишава 9 % от квотата за целевите видове. Настоящата разпоредба се прилага единствено ако запасите на нецелевия вид се намират в безопасни биологични граници.

9.За рибните запаси, за които се прилага задължение за разтоварване, държавите-членки могат да проявяват гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години в размер до 10 % от разрешените им разтоварвания на сушата. За тази цел всяка държава-членка може да разреши разтоварването на допълнителни количества от запасите, за които се прилага задължението за разтоварване, при условие че тези количества не надхвърлят 10 % от квотата, разпределена на въпросната държава-членка. Прилага се член 105 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

10.С цел да се осигури защитата на младите екземпляри от морски организми може да се определят минимални референтни размери за опазване.

11.За видовете, за които се прилага задължение за разтоварване по параграф 1, употребата на улова от видовете под минималния референтен размер за опазване се ограничава за цели, различни от пряката консумация от човека, включително рибни брашна, рибно масло, храна за домашни любимци, добавки в храните, лекарства и козметични препарати.

12.За видовете, за които не се прилага задължението за разтоварване, посочено в параграф 1, уловът на видове под минималния референтен размер за опазване не се задържа на борда, а незабавно се връща в морето, освен когато се използва като жива стръв.

13.Държавите-членки осигуряват подробното и точно документиране на всички риболовни рейсове, както и адекватен капацитет и средства за целите на наблюдението на спазването на задължението за разтоварване, като наблюдатели, вътрешна система за видеонаблюдение (CCTV) и други. При това държавите-членки спазват принципа на ефективност и пропорционалност.

14.До 31 май 2016 г. и до 31 май на всяка следваща година до 2020 г. включително, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно изпълнението на задължението за разтоварване на сушата, въз основа на информацията, предоставена на Комисията от държавите-членки, консултативните съвети и други имащи отношение източници.

В годишните доклади се включват:

—стъпките, предприети от държавите-членки и организациите на производителите за спазване на задължението за разтоварване на сушата;

—стъпките, предприети от държавите-членки по отношение на контрола върху спазването на задължението за разтоварване на сушата;

—информация относно социално-икономическото въздействие на задължението за разтоварване на сушата;

—информация относно въздействието на задължението за разтоварване на сушата върху безопасността на борда на риболовните кораби;

—информация относно използването и реализацията на уловените видове, които подлежат на задължението за разтоварване на сушата, но са под минималните референтни размери за опазване;

—информация относно пристанищната инфраструктура и оборудването на корабите във връзка със задължението за разтоварване на сушата;

—за всяка засегната риболовна дейност — информация относно затрудненията, възникнали при изпълнението на задължението за разтоварване на сушата, и препоръки за преодоляването им.