(1) На 19 февруари 2013 г. Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подписаха Споразумение относно Единен патентен съд (3) („Споразумението относно ЕПС“). В Споразумението относно ЕПС се предвижда, че то не влиза в сила преди първия ден от четвъртия месец след датата на влизане в сила на измененията на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) по отношение на връзката на посочения регламент със Споразумението относно ЕПС.

(2) На 15 октомври 2012 г. Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия — страни по Договора от 31 март 1965 г. относно създаването и статута на Съда на Бенелюкс („Договора за Съда на Бенелюкс“), подписаха протокол за изменение на този договор. С протокола стана възможно да се прехвърли компетентност на Съда на Бенелюкс по конкретни въпроси, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012.

(3) Необходимо е да се уреди връзката между Регламент (ЕС) № 1215/2012, от една страна, и Споразумението относно ЕПС и Договора за Съда на Бенелюкс, от друга страна, посредством изменения на посочения регламент.

(4) Единният патентен съд и Съдът на Бенелюкс следва да се считат за съдилища по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012, за да се гарантира правна сигурност и предвидимост за ответниците, които могат да бъдат изправени пред тези две съдилища на място на територията на държава членка, различна от определената съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012.

(5) Измененията на Регламент (ЕС) № 1215/2012, предвидени в настоящия регламент по отношение на Единния патентен съд, целят установяването на международната компетентност на този съд и не засягат вътрешното разпределение на производствата между отделенията на този съд, нито правилата, предвидени в Споразумението относно ЕПС по отношение на упражняването на компетентност, включително изключителна компетентност, по време на преходния период, предвиден в това споразумение.

(6) В качеството си на съдилища, които са общи за няколко държави членки, Единният патентен съд и Съдът на Бенелюкс не могат, за разлика от съдилищата в една държава членка, да упражняват своята компетентност въз основа на националното право спрямо ответници, които нямат местоживеене в държава членка. Следователно, за да се даде възможност на тези две съдилища да упражняват компетентност спрямо такива ответници, по отношение на въпросите от компетентността съответно на Единния патентен съд и на Съда на Бенелюкс правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 следва да се прилагат и спрямо ответници с местоживеене в трети държави. Със съществуващите правила за компетентност на Регламент (ЕС) № 1215/2012 се осигурява тясна връзка между производствата, по отношение на които се прилага посоченият регламент, и територията на държавите членки. Следователно е целесъобразно да се разшири приложното поле на тези правила, така че те да се прилагат за производствата срещу всички ответници, независимо от тяхното местоживеене. При прилагането на правилата относно компетентността, предвидени в Регламент (ЕС) № 1215/2012, Единният патентен съд и Съдът на Бенелюкс (всеки от които е наричан по-долу „общ съд“) следва да прилагат само онези правила, които са подходящи за въпроса, по който им е предоставена компетентност.

(7) Съответният общ съд следва да може да разглежда спорове, които включват ответници от трети държави, въз основа на правилото за субсидиарна компетентност в производства, свързани с нарушение на европейски патент, причиняващо вреди както в рамките на Съюза, така и извън него. Тази субсидиарна компетентност следва да бъде упражнявана, когато имущество, което принадлежи на ответника, се намира на територията на която и да било държава членка — страна по инструмента за създаване на съответния общ съд, и когато спорът е свързан с която и да е такава държава членка в достатъчна степен, например когато ищецът е с местоживеене в тази държава или когато доказателствата във връзка със спора се намират в нея. Когато установява компетентността си, общият съд следва да вземе предвид стойността на въпросното имущество, която не следва да бъде незначителна и която следва да направи изпълнението на съдебното решение възможно, поне отчасти, в държавите членки, които са страни по инструмента за създаване на съответния общ съд.

(8) Правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно висящ процес (lis pendens) и свързани искове, които имат за цел предотвратяването на успоредни производства и постановяването на противоречиви съдебни решения, следва да се прилагат, когато са предявени искове пред общ съд и пред съд на държава членка, в която Споразумението относно ЕПС или, в зависимост от случая, Договора за Съда на Бенелюкс не се прилага.

(9) Правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно висящ процес (lis pendens) и свързани искове следва да се прилагат също така в случаите, в които по време на преходния период, предвиден в Споразумението относно ЕПС, искове по някои видове спорове са предявени в Единния патентен съд, от една страна, и в национален съд на държава членка, която е страна по Споразумението относно ЕПС, от друга страна.

(10) Съдебните решения на Единния патентен съд или на Съда на Бенелюкс следва да се признават и изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 1215/2012 и в държава членка, която не е страна по Споразумението относно ЕПС или по Договора за Съда на Бенелюкс, в зависимост от случая.

(11) Съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка, която не е страна по Споразумението относно ЕПС или по Договора за Съда на Бенелюкс, в зависимост от случая, следва да се признават и изпълняват в друга държава членка в съответствие с Регламент (ЕС) № 1215/2012.

(12) Поради това Регламент (ЕС) № 1215/2012 следва да бъде съответно изменен.

(13) Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(14) В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тези държави членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(15) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане, без да се засяга възможността Дания да прилага измененията на Регламент (ЕС) № 1215/2012, предвидени в настоящия регламент, съгласно член 3 от Споразумението от 19 октомври 2005 г. между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (5),

Член 1

В глава VII на Регламент (ЕС) № 1215/ 2012 се вмъкват следните членове:

1.За целите на настоящия регламент съд, който е общ за няколко държави членки съгласно параграф 2 („общ съд“), е съд на държава членка, когато съгласно инструмента за неговото създаване същият общ съд упражнява компетентност по въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент.

2.За целите на настоящия регламент всяко от следните съдилища представлява общ съд:

а) Единният патентен съд, създаден със Споразумението относно Единен патентен съд, подписано на 19 февруари 2013 г. („Споразумението относно ЕПС“); и

б) Съдът на Бенелюкс, създаден с Договора от 31 март 1965 г. относно създаването и статута на Съда на Бенелюкс („Договорът за Съда на Бенелюкс“).

Компетентността на всеки общ съд се определя, както следва:

1) общият съд е компетентен, когато съгласно настоящия регламент съдилищата на държава членка, която е страна по инструмента за създаване на общия съд, биха били компетентни по въпрос, уреден от този инструмент;

2) когато ответникът няма местоживеене в държава членка и настоящият регламент не предоставя компетентност спрямо него по друг начин, глава II се прилага, доколкото е уместно, независимо от местоживеенето на ответника.

Може да се подаде молба пред общия съд за временни, включително обезпечителни, мерки, дори ако съдилищата на трета държава са компетентни по съществото на делото;

3) когато общият съд е компетентен спрямо ответник съгласно точка 2 относно спор, свързан с нарушение на европейски патент, причиняващо вреди в рамките на Съюза, този съд може да упражни компетентност и по отношение на вреди извън Съюза, причинени от това нарушение.

Тази компетентност се предоставя само ако имуществото, което принадлежи на ответника се намира на територията на държава членка, която е страна по инструмента за създаване на общия съд и спорът е свързан в достатъчна степен с тази държава членка.

1.Членове 29—32 се прилагат, когато е предявен иск в общ съд и в съд на държава членка, която не е страна по инструмента за създаване на този общ съд.

2.Членове 29—32 се прилагат, когато по време на преходния период, предвиден в член 83 от Споразумението относно ЕПС, е предявен иск в Единния патентен съд и в съд на държава членка, която е страна по Споразумението относно ЕПС.

Настоящият регламент се прилага по отношение на признаването и изпълнението на:

а) съдебните решения на общ съд, които трябва да бъдат признати и изпълнени в държава членка, която не е страна по инструмента за създаване на общия съд; и

б) съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка, която не е страна по инструмента за създаване на общия съд, които трябва да бъдат признати и изпълнени в държава членка — страна по този инструмент.

Когато обаче признаването и изпълнението на съдебно решение, постановено от съответния общ съд, се иска в държава членка — страна по инструмента за създаване на този съд, вместо правилата на настоящия регламент се прилагат правилата на съответния инструмент за признаване и прилагане.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 10 януари 2015 г.