(1) На 8 декември 2012 г., на Осмата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“), служеща като Среща на страните по Протокола от Киото, прие изменението от Доха, с което се установява втори период на задължения по Протокола от Киото, който започва на 1 януари 2013 г. и приключва на 31 декември 2020 г. (наричано по-долу „изменението от Доха“).

(2) Член 4 от Протокола от Киото предвижда възможността страните по него да изпълняват задълженията си по член 3 от Протокола от Киото съвместно. При приемането на изменението от Доха Съюзът и неговите държави членки, заедно с Хърватия и Исландия, заявиха, че количествените задължения за намаляване или ограничаване на емисиите за Съюза, неговите държави членки, Хърватия и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото са основани на разбирането, че ще бъдат изпълнени съвместно в съответствие с член 4 от Протокола от Киото. Тази декларация е отразена в доклада от Конференцията и беше одобрена от Съвета на 17 декември 2012 г.

(3) Протоколът от Киото изисква от страните, които са постигнали споразумение да изпълняват задълженията си по член 3 от Протокола от Киото съвместно, да определят в посоченото споразумение съответното равнище на емисиите, разпределено за всяка от тях. Протоколът от Киото изисква от страните по споразумението за съвместно изпълнение да уведомят секретариата на РКООНИК за условията по това споразумение на датата на депозиране на техните документи за приемане.

(4) Сключването на изменението от Доха, изпълнението на придружаващите го решения на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като Среща на страните по Протокола от Киото, и споразумение за съвместно изпълнение ще наложат установяването на правила, за да се гарантира техническото изпълнение на втория период на задължения по Протокола от Киото в Съюза, включително преходът от първия към втория период на задължения, да се даде възможност за ефективното функциониране на дадено споразумение за съвместно изпълнение и да се гарантира съответствието му с функционирането на схемата на Съюза за търговия с емисии („СТЕ на ЕС“), създадена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и с Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).

(5) По време на първия период на задължения по Протокола от Киото международно договорените изисквания за отчитане и управление на емисиите и единиците и съвместното изпълнение от Съюза и неговите държави членки бяха изпълнявани в съответствие с Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), на Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията (6) и Регламент (ЕС) № 920/2010 на Комисията (7). Регламенти (ЕО) № 2216/2004 и (ЕО) № 920/2010 бяха заменени с Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията (8), който съдържа разпоредби за управлението на единици във връзка с прилагането и функционирането на СТЕ на ЕС и Решение № 406/2009/ЕО. Наскоро приетият Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9), който отмени и замени Решение № 280/2004/ЕО, не съдържа правното основание, което би позволило на Комисията да приеме необходимите правила за техническото изпълнение на втория период на задължения по Протокола от Киото в съответствие с условията на изменението от Доха, решенията на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като Среща на страните по Протокола от Киото, и условията на споразумение за съвместно изпълнение.

(6) Когато някоя държава членка се окаже в силно неравностойно положение поради специфични и извънредни обстоятелства, включително несъответствия в отчитането при съпоставяне на изпълнението на законодателството на Съюза с правилата, договорени в рамките на Протокола от Киото, без да се засяга изпълнението на задълженията на държавата членка съгласно Решение № 406/2009/ЕО, Комисията следва, при наличието на единици в края на втория период на задължения по Протокола от Киото, да приеме мерки за регулиране на тези обстоятелства чрез прехвърляне на сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ), единици редуцирани емисии (ЕРЕ) или предписани емисионни единици (ПЕЕ), държани в регистъра на Съюза, към регистъра на въпросната държава членка.

(7) За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на член 10, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013,на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(8) Решение 1/CMP.8 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като Среща на страните по Протокола от Киото („Решение 1/CMP.8“) изменя правилата за определяне на критериите за допустимост за участие в гъвкавите механизми по време на втория период на задължения по Протокола от Киото. В него също така са определени ограниченията за пренасяне на единици от първия към втория период на задължения и е включено изискване към всяка страна да създаде партида за резерв за излишък от предходен период. Освен това посоченото решение предвижда налог в размер на 2 % от приходите от първото международно прехвърляне на ПЕЕ и върху издаването на ЕРЕ за проектите за съвместно изпълнение, веднага след преобразуването в ЕРЕ на ПЕЕ или на единици погълнати емисии (ЕПЕ), притежавани преди това от страните. Понастоящем в процес на договаряне са допълнителни правила за изпълнението на втория период на задължения по Протокола от Киото.

(9) В делегираните актове, които трябва да се приемат в съответствие с настоящия регламент, Комисията следва да предвиди процес на уравняване в края на втория период на задължения по Протокола от Киото, при който всяко нетно прехвърляне на годишно разпределено количество емисии в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО и всяко нетно прехвърляне на квоти с трети държави, участващи в СТЕ на ЕС, които не са страни по споразумение за съвместно изпълнение със Съюза и неговите държави членки, се следват от прехвърляне на съответен брой ПЕЕ.

(10) Съответните международни правила за отчитане на емисиите и на напредъка към изпълнението на задълженията се очаква да бъдат приети на следващата конференция по климата в Лима през декември 2014 г. Съюзът и неговите държави членки следва да работят с трети държави, за да подпомогнат постигането на тази цел.

(11) Съгласно Решение 1/CMP.8, което изисква страните да преразгледат най-късно до 2014 г. задълженията си за втория период на задължения, може да се обмисли анулирането на определен брой ПЕЕ, СЕРЕ и ЕРЕ, за да се повиши нивото на амбиция на техните задължения.

(12) С цел да се установят съгласувани правила за гарантиране на техническото изпълнение на втория период на задължения по Протокола от Киото в Съюза, включително прехода от първия към втория период на задължения, да се даде възможност за ефективното функциониране на съвместното изпълнение на задълженията на Съюза, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения и да се гарантира съответствието му с функционирането на СТЕ на ЕС и с Решение № 406/2009/ЕО, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, считано от датата на сключването от Съюза на изменението от Доха до края на допълнителния период за изпълнение на задълженията в рамките на втория период на задължения по Протокола от Киото. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета, както и тяхната съгласуваност с международно приетите правила за отчитане, с всяко споразумение за съвместно изпълнение, сключено между Съюза, неговите държави членки и трети държави по членове 3 и 4 от Протокола от Киото, и със съответното законодателство на Съюза.

(13) В заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. се посочва, че количествената цел на Съюза за ограничаване и намаляване на емисиите през втория период на задължения се определя въз основа на общото за Съюза позволено равнище на емисии на парникови газове за периода 2013—2020 г. съгласно законодателния пакет на Съюза в областта на климата и енергетиката, като по този начин се отразява едностранният ангажимент на Съюза за намаление от 20 % до 2020 г., и във връзка с това се потвърждава, че с този подход задълженията за намаляване на емисиите на отделните държави членки не следва да надвишават задълженията им, приети в законодателството на Съюза.

(14) Следва да се осигури спазване на ограниченията, установени със съответните решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото относно пренасянето на ЕРЕ и СЕРЕ от първия към втория период на задължения.

(15) Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен,

Член 1

Регламент (ЕС) № 525/2013 се изменя, както следва:

1) В член 3 се вмъкват следните точки:

„13a)

„резерв за периода на задължения“ или „РПЗ“ означава резерв, създаден съгласно приложението към Решение 11/СМР.1 или други съответни решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

13б)

„резерв за излишък от предходен период“ или „РИПП“ означава партидата, създадена съгласно Решение 1/СМР.8 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като Среща на страните по Протокола от Киото („Решение 1/CMP.8“) или други съответни решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

13в)

„споразумение за съвместно изпълнение“ означава споразумение в съответствие с член 4 от Протокола от Киото, сключено между Съюза, неговите държави членки и трета държава с цел да изпълняват съвместно задълженията си по член 3 от Протокола от Киото през втория период на задължения;“.

2) Член 10 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Съюзът и държавите членки поотделно, в съответните си регистри, създадени съгласно първата алинея, отчитат съответните си предписани количества през втория период на задължения по Протокола от Киото и извършват трансакциите по първата алинея, в съответствие с Решение 1/СМР.8 или други съответни решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото и в съответствие със споразумение за съвместно изпълнение. За тази цел Съюзът и всяка държава членка поотделно и в съответните си регистри:

— създават и управляват партиди за налични емисионни единици на страна, включително партида за депозиране, и издават количество ПЕЕ, отговарящо на съответните им предписани количества за втория период на задължения по Протокола от Киото в тези партиди за налични емисионни единици на страна;

— отчитат издаването, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането, отмяната, замяната или промяната на срока на валидност на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ, в зависимост от случая, държани в съответните им регистри за втория период на задължения по Протокола от Киото;

— създават и поддържат резерв за периода на задължения;

— пренасят ПЕЕ, СЕРЕ и ЕРЕ, държани в съответните им регистри, от първия към втория период на задължения по Протокола от Киото, както и създават резерв за излишък от предходен период и управляват наличните в него ПЕЕ;

— отчитат прехвърлянето на ПЕЕ или ЕРЕ като дял от приходите вследствие на издаването на ЕРЕ и при първото международно прехвърляне на ПЕЕ.“;

б) добавят се следните параграфи:

„5.На Комисията се предоставя също правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 25, с цел да се даде ход, чрез регистрите на Съюза и на държавите членки, на необходимото техническо изпълнение на Протокола от Киото съгласно Решение 1/СМР.8, или други съответни решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото и споразумение за съвместно изпълнение, в съответствие с параграф 1.

6.На Комисията се предоставя и правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 25, с цел да се гарантира, че:

— всяко нетно прехвърляне на годишно разпределено количество емисии в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО и всяко нетно прехвърляне на квоти с трети държави, участващи в установената с Директива 2003/87/ЕО схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, които не са страни по споразумение за съвместно изпълнение, се следват от прехвърляне на съответен брой ПЕЕ чрез процес на уравняване в края на втория период на задължения по Протокола от Киото;

— се осъществяват трансакциите, необходими за обвързване на прилагането на ограниченията, въведени с решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, за пренасяне на ЕРЕ и СЕРЕ от първия към втория период на задължения по Протокола от Киото, с прилагането на член 11а от Директива 2003/87/ЕО; тези трансакции не засягат способността на държавите членки да пренасят и други ЕРЕ и СЕРЕ от първия към втория период на задължения за други цели, при условие че не се надхвърлят ограниченията за пренасяне на ЕРЕ и СЕРЕ от първия към втория период на задължения по Протокола от Киото.

7.Когато някоя държава членка се окаже в силно неравностойно положение поради специфични и извънредни обстоятелства, включително несъответствия в отчитането при съпоставяне на изпълнението на законодателството на Съюза с правилата, договорени в рамките на Протокола от Киото, Комисията може, при наличието на единици в края на втория период на задължения по Протокола от Киото, да приеме мерки за регулиране на тези обстоятелства. За тази цел на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за прехвърляне на ПЕЕ, ЕРЕ или СЕРЕ, държани в регистъра на Съюза, към регистъра на въпросната държава членка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2. Правомощието да приема тези актове за изпълнение се предоставя на Комисията, считано от датата на сключването от страна на Съюза на изменението от Доха към Протокола от Киото.

8.При приемането на делегираните актове по параграфи 5 и 6, Комисията гарантира съответствие с Директива 2003/87/ЕО и Решение 406/2009/ЕО и последователно прилагане на международно приетите правила за отчитане, оптимизира прозрачността и гарантира точността на отчитането на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ от страна на Съюза и държавите членки, като същевременно, доколкото е възможно, избягва административната тежест и разходите, включително разходите, свързани с дяла от приходите и развитието и поддръжката на информационни технологии. Особено важно е преди приемането на тези делегирани актове, Комисията да следва обичайната си практика и да провежда консултации на експертно равнище, включително с експерти от държавите членки.“

3) В член 11 се добавя следният параграф:

„3.Съюзът и държавите членки поотделно, в края на втория период на задължения по Протокола от Киото и в съответствие с Решение 1/СМР.8 или други съответни решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, и споразумение за съвместно изпълнение, отменят от съответните си регистри ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ или дСЕРЕ, равностойни на емисиите на парникови газове от източници и отстраняване от поглътители, обхванати от съответните им предписани количества.“

4) Член 25 се изменя, както следва:

а) в параграф 2 първото изречение се заменя със следното:

„Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 6, 7 и член 10, параграф 4 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 8 юли 2013 г.

“; б) вмъква се следният параграф:

„2а.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, параграфи 5 и 6, се предоставя на Комисията, считано от датата на сключване от Съюза на изменението от Доха на Протокола от Киото до края на допълнителния период за изпълнение на задълженията в рамките на втория период на задължения по Протокола от Киото.“

5) В член 26 се добавя следният параграф:

„3.В случая на член 10, параграф 7, когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.