Регламент за изпълнение (ЕС) № 1081/2012 на Комисията от 9 ноември 2012 година за целите на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата (кодифициран текст)

Препратки към всички разпоредби

Съображения

(1) Регламент (ЕИО) № 752/93 на Комисията от 30 март 1993 г. за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3911/92 на Съвета относно износа на паметници на културата (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.
(2) Необходими са разпоредби за прилагането на Регламент (ЕО) № 116/2009, който предвижда, inter alia, установяването на система за разрешаване на износа на определени категории паметници на културата, изброени в приложение I към въпросния регламент.
(3) За да се гарантира, че разрешенията за износ, предвидени в посочения регламент, са уеднаквени, са необходими правила относно попълването, издаването и използването на формуляр. За тази цел следва да се установи образец на разрешението.
(4) С цел да се премахне ненужната административна работа, е необходима концепция за отворени разрешения за временен износ на паметници на културата от отговорни лица или организации за използване и/или за изложби в трети страни.
(5) Държавите-членки, които желаят да се възползват от тези облекчения, следва да могат да осъществяват това във връзка със своите собствени паметници на културата, лица и организации. Условията, които следва да бъдат изпълнени, ще се различават в рамките на различните държави-членки. Държавите-членки следва да могат да преценяват небходимостта от използването на отворени разрешения и да определят условията по издаването им.
(6) Разрешенията за износ следва да бъдат на един от официалните езици на Съюза.
(7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 8 от Регламент (ЕО) № 116/2009,
РАЗДЕЛ I. ФОРМУЛЯР НА РАЗРЕШЕНИЕТО
РАЗДЕЛ II. СТАНДАРТНО РАЗРЕШЕНИЕ
РАЗДЕЛ III. СПЕЦИФИЧНИ ОТВОРЕНИ РАЗРЕШЕНИЯ
РАЗДЕЛ IV. ОБЩИ ОТВОРЕНИ РАЗРЕШЕНИЯ
РАЗДЕЛ V. ОБРАЗЦИ НА ОТВОРЕНИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ
РАЗДЕЛ VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Разпоредби

Член 1

1.Въвеждат се три вида разрешения за износ на паметници на културата, които се издават и използват в съответствие с Регламент (ЕО) № 116/2009, както и с настоящия регламент:

а) стандартно разрешение;

б) специфично отворено разрешение;

в) общо отворено разрешение.

2.Използването на разрешения за износ по никакъв начин не засяга задълженията, свързани с формалностите по износа или свързаните с тях документи.

3.Формулярите на разрешенията за износ се предоставят при поискване от компетентния орган или органи, посочени в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 116/2009.

Член 2

1.Стандартно разрешение обикновено се използва за всеки износ, който е предмет на Регламент (ЕО) № 116/2009.

Въпреки това всяка отделна държава членка може да реши дали да издава, или не специфични или общи отворени разрешения, които могат да се използват, когато са изпълнени специфичните условия, свързани с тях, определени в членове 10 и 13.

2.Специфично отворено разрешение се издава за повтарящ се временен износ на определен паметник на културата от конкретно лице или организация съгласно член 10.

3.Общо отворено разрешение се издава за временен износ на паметници на културата, които са част от постоянна колекция на музей или на друга институция съгласно член 13.

4.Държава членка може да отмени по всяко време специфично или общо отворено разрешение, ако не са изпълнени условията, при които то е издадено. Тя незабавно информира Комисията, ако въпросното разрешение не е получено обратно и би могло да се използва неправомерно. Комисията информира незабавно останалите държави членки.

5.Държавите членки могат да въведат разумни мерки, които считат за необходими на своя територия, за осъществяването на наблюдение върху използването на издадените от тях отворени разрешения.

Член 3

1.Стандартните разрешения се издават върху формуляр, чийто образец се съдържа в приложение I. Използваната за формуляра хартия е бяла, без механични примеси, обработена за писане и не по-лека от 55 g/m2.

2.Форматът на формуляра е 210 × 297 mm.

3.Формулярите се изготвят в печатен или електронен вид и се попълват на официалния език на Съюза, определен от компетентните органи на издаващата държава членка.

Компетентните органи на държавата членка, в която се представя формулярът, могат да поискат той да бъде преведен на езика или на един от официалните езици на тази държава членка. В този случай разходите, свързани с превода, са за сметка на титуляря на разрешението.

4.Държавите членки са отговорни:

а) да отпечатат формулярите, на които трябва да са отбелязани името и адресът на печатницата или идентификационен знак;

б) да вземат всички необходими мерки с цел да се избегне подправянето на формулярите. Средствата за идентификация, въведени с тази цел от държавите членки, се изпращат на Комисията, за да бъдат информирани за тях компетентните органи на останалите държави членки.

5.За предпочитане е формулярът да се попълва по механичен или електронен път. Въпреки това той може да се попълни четливо на ръка; в последния случай той се попълва с печатни главни букви и с химикал.

Какъвто и да е използваният начин, формулярът не трябва да съдържа изтривания, задрасквания или други промени.

Член 4

1.Без да се засяга параграф 3, отделно разрешение за износ се издава за всяка пратка паметници на културата.

2.За целите на параграф 1 пратка може да означава един паметник на културата или няколко паметника на културата.

3.Когато пратката се състои от няколко паметника на културата, компетентните органи са тези, които решават дали трябва да се издаде едно или няколко разрешения за износ във връзка с тази пратка.

Член 5

Формулярът съдържа три екземпляра:

а) един екземпляр, отбелязан с № 1, който представлява заявлението;

б) един екземпляр, отбелязан с № 2, предназначен за титуляря;

в) един екземпляр, отбелязан с № 3, предназначен за връщане на издаващия орган.

Член 6

1.Заявителят попълва клетки 1, 3, 6 – 21, 24 и ако е необходимо, 25 от заявлението и другите екземпляри, с изключение на клетката или клетките, чието предварително отпечатване е разрешено.

Въпреки това държавите членки могат да предвидят да се попълва само заявлението.

2.Към заявлението трябва да бъдат приложени:

а) документация, предоставяща всички необходими сведения за паметника или паметниците на културата и техния законен статус към момента на подаване на заявлението, когато е подходящо – чрез всякакви доказателствени документи (фактури, експертизи и др.);

б) автентична снимка или, когато е подходящо и по преценка на компетентните органи, черно-бели или цветни снимки (най-малко с размери 8 cm × 12 cm) на въпросните паметници на културата.

Това изискване може да се замени, когато е подходящо и по преценка на компетентните органи, с подробен списък на паметниците на културата.

3.Компетентните органи могат, с оглед на издаването на разрешението за износ, да поискат физическото представяне на изнасяните паметници на културата.

4.Разходите, възникнали от прилагането на параграфи 2 и 3, са за сметка на заявителя на разрешението за износ.

5.За да може да бъде издадено разрешение за износ, надлежно попълненият формуляр се представя на компетентните органи, определени от държавите членки съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 116/2009. Когато органът издаде разрешението за износ, екземпляр № 1 от формуляра се запазва от него, а останалите екземпляри се връщат на титуляря на разрешението за износ или на негов упълномощен представител.

Член 7

Към декларацията за износ се прилагат следните документи:

а) екземплярът, предназначен за титуляря;

б) екземплярът, предназначен за връщане на издаващия орган.

Член 8

1.Митническото учреждение, отговорно за обработката на декларацията за износ, се уверява, че вписванията в декларацията за износ или, ако се използва, АТА карнета съответстват на вписванията в разрешението за износ и позоваването на разрешението за износ е вписано в клетка 44 на декларацията за износ или във волета на АТА карнета.

То предприема необходимите мерки за целите на идентификацията. Те могат да се състоят в поставянето на пломба или печат на митническото учреждение. Екземплярът на разрешението за износ, който трябва да се върне на издаващия орган, се прилага към екземпляр № 3 на единния административен документ.

2.След попълване на клетка 23 в екземпляри № 2 и 3 митническото учреждение, оправомощено да приеме декларацията за износ, връща на декларатора или на негов упълномощен представител екземпляра, предназначен за титуляря.

3.Екземплярът на разрешението, който трябва да се върне на издаващия орган, трябва да придружава пратката до митническото учреждение, където пратката напуска митническата територия на Съюза.

Митническото учреждение поставя своя печат в клетка 26 на формуляра и го връща на издаващия орган.

Член 9

1.Срокът на валидност на разрешенията за износ не може да надхвърля дванадесет месеца, считано от датата на издаване.

2.В случай на заявление за временно изнасяне компетентните органи могат да определят срока, в рамките на който паметниците на културата трябва да бъдат реимпортирани в издаващата държава членка.

3.Когато срокът на валидност на дадено разрешение за износ изтече, без то да е било използвано, титулярят незабавно връща екземплярите, които се намират в негово притежание, на издаващия орган.

Член 10

1.Специфично отворено разрешение може да се издава за определен паметник на културата, за който съществува вероятност да бъде предмет на повтарящ се временен износ от Съюза за използване и/или за изложба в трета страна. Паметникът на културата трябва да е притежание или в законово владение от лицето или организацията, които го използват и/или излагат.

2.Разрешението може да се издава само когато органите са убедени, че въпросното лице или организация предоставят всички гаранции, счетени за необходими, за да се върне паметникът в Съюза в добро състояние, както и че паметникът може да бъде описан или маркиран по такъв начин, че да няма никакво съмнение към момента на временния износ, че паметникът, който се изнася, е същият, описан в специфичното отворено разрешение.

3.Разрешението не може да е валидно за период, по-дълъг от пет години.

Член 11

Разрешението се представя заедно с писмената декларация за износ или при поискване в други случаи на проверка при износа на придружаваните от него паметници на културата.

Компетентните органи на държавата членка, където се представя разрешението, могат да изискат превода му на езика или на един от официалните езици на тази държава членка. В този случай разходите, свързани с превода, се поемат от титуляря на разрешението.

Член 12

1.Митническото учреждение, оправомощено да приеме декларацията за износ, се уверява, че представените паметници са описаните в разрешението за износ и че това разрешение е вписано в клетка 44 на декларацията за износ, ако се изисква писмена декларация.

2.Когато се изисква писмена декларация за износ, разрешението трябва да е прикрепено към екземпляр № 3 на единния административен документ и да придружава паметника до митническото учреждение, където паметникът напуска митническата територия на Съюза. Когато на износителя или на неговия представител се връчи екземпляр № 3 на единния административен документ, разрешението също му се предоставя за използване впоследствие при необходимост.

Член 13

1.Общите отворени разрешения могат да се издават на музеи или други институции за временен износ на паметници, включени в постоянната им колекция, за които съществува верояност да бъдат предмет на повтарящ се временен износ от Съюза за излагане в трета страна.

2.Разрешение може да се издава само когато компетентните органи са убедени, че институцията предоставя всички гаранции, счетени за необходими, за да се върне паметникът в Съюза в добро състояние. Разрешението може да се използва за всякаква комбинация от паметници, част от постоянната колекция, всеки път когато се осъществява временен износ. Допуска се използването му за групи от различни комбинации паметници, било последователно или едновременно.

3.Разрешението не може да е валидно за период, по-дълъг от пет години.

Член 14

Разрешението се представя заедно с декларацията за износ.

Компетентните органи на държавата членка, където се представя разрешението, могат да изискат превода му на езика или на един от официалните езици на тази държава членка. В този случай разходите, свързани с превода, се поемат от титуляря на разрешението.

Член 15

1.Митническото учреждение, оправомощено да приеме декларацията за износ, се уверява, че разрешението за износ се представя заедно със списък на паметниците, които се изнасят, и че същите са описани в декларацията за износ. Списъкът се представя на бланка на въпросната институция и всяка страница се подписва от едно от лицата от институцията, посочени в разрешението. Освен това всяка страница се подпечатва с печата на институцията, така както е поставен върху разрешението. Разрешението се вписва в клетка 44 на декларацията за износ.

2.Разрешението се прикрепя към екземпляр № 3 на единния административен документ и трябва да придружава пратката до митническото учреждение, където пратката напуска митническата територия на Съюза. Когато на износителя или на неговия представител се предостави екземпляр № 3 на единния административен документ, разрешението също му се предоставя за използване впоследствие при необходимост.

Член 16

1.Специфичните отворени разрешения се издават върху формуляр, чийто образец е посочен в приложение II.

2.Общите отворени разрешения се издават върху формуляр, чийто образец е посочен в приложение III.

3.Формулярът на разрешението се изготвя в печатен или електронен вид на един или повече от официалните езици на Съюза.

4.Форматът на разрешението е 210 × 297 mm. Допустимо е отклонение до минус 5 mm или плюс 8 mm по дължината на листа.

Използваната хартия е бяла, без механични примеси, обработена за писане и не по-лека от 55 g/m2. Фонът ѝ се състои от светлосиня плетеница, която разкрива подправяне, извършено по механичен или химически път.

5.Вторият екземпляр на разрешението, който е без плетеница, е предназначен единствено за използване от износителя или за неговия архив.

Формулярът на заявлението, който трябва да се използва, се определя от съответната държава членка.

6.Държавите членки могат да си запазят правото да отпечатват сами формулярите на разрешението или да възложат отпечатването им на одобрени печатници. В последния случай всеки формуляр трябва да съдържа препратка към това одобрение.

Всеки формуляр трябва да съдържа името и адреса на печатницата или знак, с който печатницата може да бъде идентифицирана. Освен това той трябва да съдържа и сериен номер, отпечатан или поставен с печат, с който може да бъде идентифициран.

7.Държавите членки са отговорни за предприемането на всички мерки, необходими за предотвратяване на подправянето на разрешенията.

Средствата за идентификация, въведени с тази цел от държавите членки, се изпращат на Комисията, за да бъдат информирани за тях компетентните органи на останалите държави членки.

8.Разрешенията се попълват по механичен или електронен начин. При изключителни обстоятелства могат да се попълват с черен химикал с главни печатни букви.

Те не могат да съдържат изтривания, задрасквания или други промени.

Член 17

Регламент (ЕИО) № 752/93 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 18

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...