Чл. 3. (1)са:

1. застрахователите;

2. данъчните представители - в случаите, когато такива са определени по реда на чл. 19.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите на прехвърляне на застрахователен портфейл при условията и по реда на Кодекса за застраховането данъчно задължено лице за прехвърлените облагаеми застрахователни договори е поемащият застраховател. Когато поемащият застраховател е застраховател по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, и е определил данъчен представител по реда на чл. 19, данъчно задължено лице е данъчният представител.

(3) Данъчно задължените лица декларират и внасят данъка.

Чл. 5. С данък не се облагат застрахователните премии по следните застрахователни договори:

1. договори за презастраховане и ретроцесия;

2. договорите от приложение № 1, раздел І към Кодекса за застраховането;

3. договорите за застраховки на товари по време на международен превоз от приложение № 1, раздел ІІ, буква "А", т. 7 към Кодекса за застраховането, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на Република България;

4. договорите за застраховки от приложение № 1, раздел ІІ, буква "А", т. 5, 6, 11 и 12 към Кодекса за застраховането.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Комисията за финансов надзор уведомява Националната агенция за приходите за застрахователите по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, изразили намерение да извършват дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

Чл. 8. (1) Данъчната основа е застрахователната премия, получена от застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(2) При разсрочено плащане на застрахователната премия данъчната основа е получената от застрахователя част от застрахователната премия.

(3) Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(4) Данъчната основа се намалява с включените в застрахователната премия суми за:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането;

2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Фонда за обезпечаване на застрахователни вземания по чл. 521, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането;

3. Държавен фонд "Земеделие" съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(5) В данъчната основа не се включват предоставените бонуси и отстъпки от застрахователната премия, когато се предоставят на застрахования с плащането на застрахователната премия.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Когато застрахователната премия или част от нея е получена в чуждестранна валута, съответно бонусите и отстъпките по ал. 3 са възстановени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на равностойността в евро на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка, към датата на възникване на данъчното събитие.

Чл. 9. Данъчната ставка е 2 на сто.

Чл. 16. (1) При връщане на вече обложена застрахователна премия или на част от нея застрахователят възстановява на застрахования и данъка.

(2) Размерът на данъка, подлежащ на възстановяване по ал. 1, се определя, като подлежащата на връщане застрахователна премия се умножи по данъчната ставка.

(3) Данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява едновременно с връщането на застрахователната премия или на частта от нея.

Чл. 18. (1) Допуснати грешки в подадени данъчни декларации по чл. 14 се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират по реда на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Грешките, установени след изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират в данъчната декларация за данъчния период, през който са установени.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Застраховател по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да определи данъчен представител.

(2) Данъчен представител на застрахователя по ал. 1 може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация и не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(3) Данъчният представител представлява застрахователя по ал. 1 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(4) При прекратяване на лицето - данъчен представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, застрахователят по ал. 1 може да определи нов данъчен представител. До определянето на нов данъчен представител данъчно задължено лице е застрахователят по ал. 1.

(5) Данъчният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на застрахователя по ал. 1, който представлява.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрацията на данъчния представител, а в случаите, когато не е определен данъчен представител - на застрахователя по ал. 1, се извършва по реда на чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от същия кодекс въз основа на първата подадена данъчна декларация.

Чл. 20. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

Чл. 21. (1) Застраховател, който не посочи данъка в застрахователния договор съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.