Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.

(2) Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".

(2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.

Чл. 4. Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Чл. 5.може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)е лице, което по възлагане от титуляря, автора или адресата изпраща, получава, записва или съхранява електронно изявление или извършва други услуги, свързани с него.

(2) Посредникът при електронното изявление е длъжен да:

1. разполага с техническо и технологично оборудване, което да осигурява надеждност на използваните системи;

2. поддържа персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация;

3. осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните електронни изявления;

4. използва надеждни системи за съхраняване на информацията по т. 3;

5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) съхранява информацията по т. 3 в срок от една година.

(3) Посредникът при електронното изявление отговаря за причинените вреди от неизпълнение на задълженията му по ал. 2.

Чл. 7. Титулярят носи риска от грешки при предаване на електронно изявление, освен ако адресатът не е положил дължимата грижа.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Ако страните са уговорили, че се изисква потвърждаване на получаването и не е посочен срок за това, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(3) Потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.

Чл. 9. Електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.

(2) Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.

Чл. 11. Смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване.

Чл. 12. (1) Електронното изявление се смята изпратено в мястото на дейност на неговия титуляр.

(2) Електронното изявление се смята получено в мястото на дейност на неговия адресат.

(3) Ако титулярят или адресатът на изявлението има повече от едно място на дейност, за място на дейност се смята това, което е в най-тясна връзка с изявлението и неговото изпълнение, като се държи сметка за обстоятелствата, които са били известни на титуляря и на адресата или са били взети предвид от тях по всяко време преди или при извършване на изявлението.

(4) Ако титулярят или адресатът няма място на дейност, взема се предвид неговото постоянно местопребиваване.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) (1)е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(2) Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(3) Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(4) Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., нов - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Оценяването на съответствието на дейността на доставчиците на квалифицирани електронни удостоверителни услуги с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 се извършва от акредитирани органи по оценяване на съответствието.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) (1) Акредитацията по чл. 33 се извършва от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" при условията и по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, съответно - от национален орган за акредитация, който е преминал успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (OB, L 218/30 от 13 август 2008 г.), или от международна организация по акредитация съгласно договорни задължения за признаване между тази организация и органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" издава сертификат за акредитация на акредитираните от нея органи за оценка на съответствието.

(3) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" вписва акредитираните от нея органи за оценка на съответствието в регистъра по чл. 17, ал. 1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)

Чл. 43. (1) Защитата на личните данни, събирани от доставчиците на удостоверителни услуги за нуждите на извършваната от тях дейност, и защитата на водените регистри се уреждат със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Режимът по ал. 1 се прилага и по отношение на личните данни, известни на Комисията за регулиране на съобщенията, която при изпълнение на задълженията си наблюдава дейността на доставчиците на удостоверителни услуги.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Доставчиците на удостоверителни услуги събират лични данни за титуляря само доколкото са необходими за издаването и поддържането на удостоверенията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Лични данни могат да се събират само лично от лицето, за което се отнасят, или с неговото изрично съгласие.

(5) Събраните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените в ал. 3, освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят, или ако това е позволено със закон.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление:

1. който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 21, ал. 3 и 4, чл. 26, ал. 2, 3, 4, 5 и 6, чл. 27, ал. 2 и 3, чл. 28, ал. 1 и 2 и чл. 29;

2. който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 15, чл. 19, параграфи 1 и 2, чл. 20, параграф 1, чл. 21, параграфи 1 и 3, чл. 23, параграфи 1 и 2, чл. 24, параграфи 1 - 4, чл. 33, параграф 1, чл. 34, параграф 1, чл. 40 и чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014;

3. доставчик на удостоверителни услуги, който доставя удостоверителна услуга, която не отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014;

4. който извърши нарушение на Регламент (ЕС) № 910/2014, на този закон или на издадените въз основа на тях актове, за което не е предвидено друго наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Актовете за констатираните нарушения се съставят от лица, оправомощени от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) При констатиране на нарушенията съставителите на актове могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушенията, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.