Чл. 2.е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава:

1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд;

2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд;

3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане.

Чл. 3. Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му.

Чл. 5. (1) Екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.

(2) Екстрадиция се допуска и с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, наложени в молещата държава за не по-малко от 4 месеца.

(3) Деянието съставлява престъпление и в двете държави, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.

Чл. 6. (1) Не се допуска екстрадиция на:

1. български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;

2. лице, на което е предоставено убежище в Република България;

3. чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България;

4. лице, което не е наказателноотговорно съгласно българското законодателство.

(2) Наличието на българско гражданство, предоставено убежище в Република България или имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България се преценява към момента на получаване на искането за екстрадиция.

Чл. 8. Екстрадиция може да се откаже:

1. за деяние, подсъдно на българския съд;

2. когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е прекратено;

3. когато в Република България срещу лицето, чието екстрадиране се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция;

4. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е знаело за наказателното преследване срещу него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че на лицето се осигурява повторно разглеждане на делото с право на защита;

5. за престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, когато законодателството на Република България не позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление.