Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Автоматичните корективни механизми обхващат изготвянето, приемането и прилагането на корективен план.

(2) Механизмите по ал. 1 имат за цел коригиране на възникнало значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за постигането ѝ съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, наричан по-нататък "Регламент 1466/97".

Чл. 18. Наличието на значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за постигането ѝ се установява от един или повече органи, както следва:

1. Европейската комисия съгласно Регламент 1466/97;

2. министъра на финансите в рамките на бюджетния процес;

3. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) Съвета съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8.

Чл. 19. (1) При значително отклонение от средносрочната бюджетна цел или от стъпката за постигането ѝ министърът на финансите в срок до два месеца от установяване на отклонението изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет корективен план.

(2) В случай че корективният план предвижда мерки, свързани с правомощия на Народното събрание, Министерският съвет внася плана за приемане в Народното събрание.

Чл. 20. Корективният план по чл. 19 включва:

1. периода на корекция, който може да бъде до две последователни бюджетни години след годината, в която е установено наличието на значително отклонение;

2. средногодишното подобрение на структурния баланс в размер най-малко 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт за периода на корекция;

3. приходните и разходните корективни мерки, подробно описани по вид, размер и количествена оценка на въздействието им върху подсекторите на сектор "Държавно управление".

Чл. 21. Мерките в корективния план трябва да водят до постигане на средносрочната бюджетна цел в срока, определен преди установяване на отклонението от нея или от стъпката за постигането ѝ.

Чл. 22. Корективният план отчита препоръките за преодоляване на значителното отклонение от средносрочната бюджетна цел или от стъпката за постигането ѝ, отправени към България съгласно Регламент 1466/97.

Чл. 23. (1) Изпълнението на корективния план може да бъде временно преустановено при наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 24, ал. 3 от Закона за публичните финанси, без това да излага на риск устойчивостта на публичните финанси в средносрочен план.

(2) При прекратяване на обстоятелствата по ал. 1 министърът на финансите при необходимост внася за одобрение от Министерския съвет ревизиран корективен план. В случаите по чл. 19, ал. 2 Министерският съвет внася ревизирания корективен план за приемане в Народното събрание.