Чл. 26. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда. Разпореждането се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Директорът на фонда издава разпореждане за спиране на производството, когато:

1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ;

2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане.

(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Разпореждането по ал. 1 - 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Жалбата против разпореждането по ал. 1 - 3 се разглежда от съответния административен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд - в едномесечен срок от постъпването ѝ.

(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.