Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.
Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването ѝ.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.)
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., доп. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор. Това съгласие не представлява пречка за предявяване на иск пред съда от страна по договора, като при провеждане на процедура по медиация съответно се прилагат правилата на чл. 140б, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс относно развитието на съдебното производство.
(6) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) По спорове с участието на потребител и по трудови спорове съгласие на страните за разрешаване на спора чрез медиация поражда действие само когато е дадено след възникването на спора.
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.
Чл. 19. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1) В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в информационна среща за процедурата по медиация, която се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд.
(2) След като медиаторът информира страните за обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, те могат да обсъдят с него и възможностите за постигане на споразумение по конкретния спор.
(3) След проведена информационна среща и при съгласие на страните в съдебния център се провеждат процедури по медиация по спорове - предмет на висящо съдебно дело.
(4) След информационната среща страните могат по своя преценка да проведат медиация и извън съдебния център.
(5) Процедура по медиация в съдебен център може да бъде проведена по инициатива на страните по висящо съдебно дело и извън случаите по ал. 1 и 3.
(6) Във всички случаи на медиация по висящо съдебно дело се прилага съответно чл. 140б, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс относно развитието на съдебното производство.
Чл. 20. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1)може да бъде лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, завършило е висше образование и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредба по чл. 25.
(2) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса.
Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1) Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра при условия и по ред, предвидени в наредба по чл. 25.
(2) Процедурата по медиация се провежда от един или повече медиатори към съответния съдебен център по медиация, посочени по общо съгласие на страните, а при липса на съгласие, определени от координатора на центъра, освен в случаите по чл. 19, ал. 4.
(3) По своя преценка в зависимост от предмета на делото съдът може да укаже да участва медиатор с юридическо образование.
Чл. 22. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1) В случаите по чл. 19, ал. 1 страните са длъжни да участват в информационна среща с медиатор, в която той предоставя на страните информацията по чл. 13, ал. 1, както и относно последиците от процедурата по медиация по отношение на висящото дело.
(2) Страните участват в информационната среща лично, недееспособните - чрез законния си представител, а ограничено дееспособните - с попечителско съдействие. Когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те може да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Когато страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те може да упълномощят изрично едно от тях или трето лице да ги представлява. Страните могат да участват в информационна среща и заедно с адвокат.
(3) Информационната среща се отлага при наличие на уважителни причини, за които страната уведомява координатора на съдебния център. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж.
(4) Медиаторът предоставя на съда информация относно участието на страните в информационната среща при спазване на принципа на поверителност.
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) По смисъла на този закон "презграничен спор" е и:
1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или
б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора.
2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1.
За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.