Чл. 1. Този закон определя реда за подготовка и сключване на международни договори от Република България, както и реда за изпълнение, изменение, спиране на действието, прекратяване, съхраняване и регистриране на международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 2. (1) Законът се прилага за всеки двустранен или многостранен договор, сключен в писмена форма между Република България и други държави или международни организации, независимо от това дали договорът се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документа.

(2) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и към договорите на Република България с чуждестранни лица, в които тя участва като публичноправен субект, когато тези договори подлежат на ратифициране от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Чл. 9. (1) Международни договори се сключват:

1. от Президента на Република България - след съгласуване с Министерския съвет в зависимост от значението и предмета на договора или съобразно съгласуваното между страните равнище на държавните органи, които ще подпишат договора;

2. от Министерския съвет - съобразно материята, до която се отнасят договорът и неговите разпоредби.

(2) В случаите, когато международен договор попада в кръга на самостоятелната компетентност на определен министър или ръководител на ведомство, той сключва договора със съответния орган на друга държава въз основа на решение на Министерския съвет.

(3) В решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговора се посочва изрично от кого той трябва да бъде подписан.

Чл. 10. (1) Министърът на външните работи връчва одобрения проект на другата страна и съгласува времето и мястото на преговорите.

(2) За договорите по чл. 9, ал. 2 действията, предвидени в ал. 1, се извършват от съответния министър или ръководител на ведомство.

Чл. 11. (1) Проектът на международен договор или проектът за изменение на международен договор, по който Република България е страна, одобрен от Министерския съвет, служи за основа на преговорите.

(2) Когато в хода на преговорите се наложи съществено отклонение от проекта по ал. 1, парафирането и подписването на договора се извършват след одобряване от Министерския съвет.

Чл. 12. Двустранният международен договор се съставя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български език и на езика на другата страна. Договорът може да бъде съставен и на трети език или само на трети език. Всеки от екземплярите има силата на оригинал.

Чл. 13. (1) Пълномощни за водене на преговори и за подписване на международни договори се издават от министъра на външните работи въз основа на решение на Министерския съвет.

(2) Президентът на републиката, министър-председателят и министърът на външните работи сключват международни договори, без да е необходимо да представят пълномощно.

Чл. 14. Съгласието на Република България за обвързване с международни договори се изразява чрез ратифициране или чрез утвърждаване, приемане, присъединяване, подписване без последваща ратификация или утвърждаване, както и чрез размяна на документите, съставляващи договора.

Чл. 15. (1) Когато международният договор подлежи на ратифициране съгласно Конституцията на Република България, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира договора със закон.

(2) Когато Конституцията не изисква международният договор да бъде ратифициран, Министерският съвет го утвърждава с решение.

Чл. 16. Когато многостранен международен договор предвижда възможност за присъединяване или приемане, обвързването на Република България с този договор се извършва чрез ратифициране или утвърждаване по реда на чл. 15.

Чл. 17. Когато международен договор предвижда обвързването да се изрази чрез подписване или присъединяване без последващо ратифициране или утвърждаване, съгласието за това се дава от Министерския съвет и се включва в решението за одобряване на договора.

Чл. 18. Когато обвързването с международен договор се осъществява чрез размяна на документи, съставляващи договора, размяната се извършва от министъра на външните работи въз основа на решение на Министерския съвет.

Чл. 19. (1) Резерви и декларации по разпоредби на многостранен международен договор се формулират при подписване, ратифициране, утвърждаване, приемане или при присъединяване.

(2) Текстът на резервите и декларациите по ал. 1 се одобрява от държавния орган, изразил съгласие за обвързване на Република България с договора.

(3) Възражения срещу резерви или декларации, направени от други страни по договора, както и оттегляне на резерви и декларации се подготвят и приемат по реда на този закон и се заявяват от министъра на външните работи.

Чл. 20. Министърът на външните работи изготвя ратификационните документи и документите за утвърждаване, приемане или присъединяване въз основа на закона за ратифициране или акта за утвърждаване на Министерския съвет и ги връчва на другата страна или на депозитаря на договора.

Чл. 21. Министърът на външните работи уведомява другата договаряща страна или депозитаря на договора за ратифицирането, утвърждаването, приемането или присъединяването и извършва размяната или депозирането на съответните документи. За размяната на ратификационните документи се изготвя протокол.

Чл. 22. (1) При установяването на явни грешки в текста на международен договор, по който Република България е страна, министърът на външните работи прави постъпки по дипломатически път, за да получи съгласието на другата или другите страни за нейното поправяне.

(2) В случаите, когато договорът е вече обнародван, поправката в него се обнародва в "Държавен вестник" след получаване на съгласието по ал. 1. Поправката влиза в сила от деня на обнародването ѝ.

Чл. 26. (1) Задълженията, произтичащи от действащ международен договор, по който Република България е страна, се изпълняват добросъвестно, независимо от това кой компетентен държавен орган е дал съгласието за обвързване.

(2) Държавен орган не може да се позовава на разпоредби на вътрешното право като основание за неизпълнение на международен договор, по който Република България е страна.

(3) Действието във вътрешния правов ред на разпоредбите на международен договор се определя в зависимост от характера на тези разпоредби, пряко приложими или не, и от йерархическото място на акта за обвързване във вътрешния правов ред съобразно Конституцията и законите на страната.

Чл. 27. Когато за изпълнението на задълженията на Република България по международен договор е необходимо да се приемат закони или други нормативни актове или да се внесат изменения в действащото законодателство, Министерският съвет осигурява в надлежен срок подготовката и внасянето в Народното събрание на съответните законопроекти или изготвянето и приемането на съответните подзаконови актове.

Чл. 28. (1) Контролът по изпълнението на международните договори на Република България се осъществява от Министерския съвет.

(2) Министрите, в чиято компетентност е прилагането на международния договор, съобразно неговия предмет и разпоредби отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Република България.

(3) Министърът на външните работи следи за изпълнението на международните договори на Република България и информира Министерския съвет за случаи на неизпълнение, когато такива са му известни, като може да предложи мерки за отстраняването им.

Чл. 29. Разпоредбите на чл. 26 - 28 се прилагат съответно и към решения на международна организация или на неин орган, които имат задължителна сила за Република България по силата на международен договор.