Чл. 2. (1) Законът се прилага за всеки двустранен или многостранен договор, сключен в писмена форма между Република България и други държави или международни организации, независимо от това дали договорът се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документа.

(2) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и към договорите на Република България с чуждестранни лица, в които тя участва като публичноправен субект, когато тези договори подлежат на ратифициране от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Чл. 26. (1) Задълженията, произтичащи от действащ международен договор, по който Република България е страна, се изпълняват добросъвестно, независимо от това кой компетентен държавен орган е дал съгласието за обвързване.

(2) Държавен орган не може да се позовава на разпоредби на вътрешното право като основание за неизпълнение на международен договор, по който Република България е страна.

(3) Действието във вътрешния правов ред на разпоредбите на международен договор се определя в зависимост от характера на тези разпоредби, пряко приложими или не, и от йерархическото място на акта за обвързване във вътрешния правов ред съобразно Конституцията и законите на страната.

Чл. 28. (1) Контролът по изпълнението на международните договори на Република България се осъществява от Министерския съвет.

(2) Министрите, в чиято компетентност е прилагането на международния договор, съобразно неговия предмет и разпоредби отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Република България.

(3) Министърът на външните работи следи за изпълнението на международните договори на Република България и информира Министерския съвет за случаи на неизпълнение, когато такива са му известни, като може да предложи мерки за отстраняването им.