Чл. 4. (1) Меценат по смисъла на чл. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата при условията и по реда на този закон.

(2) Лице, получател на безвъзмездна помощ от меценат, дължи само изпълнение на предмета на договора, определен съгласно чл. 11, ал. 6 и 7.

(3) По смисъла на този закон не са меценати:

1. държавата;

2. общините;

3. търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие;

4. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;

5. юридическите лица с нестопанска цел с държавно или общинско участие;

6. бюджетните предприятия.

(4) Подпомагането не може да бъде в полза на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 - 8 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

Чл. 21. (1) Меценатът може да предоставя безвъзмездна помощ в пари или в натура, които пряко са свързани със създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата.

(2) Когато предоставената безвъзмездна помощ е в натура, нейната стойност се определя, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за меценати, които са предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството - по балансовата стойност на предоставените активи и/или документално доказаната с първични счетоводни документи стойност на извършените разходи;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за меценати, които не са предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството - по по-ниската от документално доказаната с първични счетоводни документи цена на придобиване на предоставените активи и справедливата им цена и/или документално доказаната с първични счетоводни документи стойност на извършените разходи.