Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Този закон се прилага за арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) С арбитраж могат да бъдат решавани имуществени спорове и спорове за попълване на празноти в договор или за приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства. Не могат да бъдат решавани с арбитраж споровете, посочени в чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.12.2025 г.) (1) Арбитраж на територията на Република България може да се осъществява от:

1. постоянна арбитражна институция със седалище в Република България, вписана в Регистъра на арбитражите по реда на глава първа "а";

2. чуждестранна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България.

(2) Международен арбитраж с място на територията на Република България може да бъде образуван и за решаване на определен търговски спор.

(3) Арбитражна институция по ал. 1, т. 1 се учредява към юридическо лице, вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в друг регистър, предвиден в закон, и трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е приела правила за устройството и организацията на арбитражната дейност, както и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността, и да поддържа списък на арбитри;

2. да поддържа офис, деловодство, архив и интернет страница с връзка към електронната деловодна система;

3. членовете на управителния ѝ орган, ако има такъв, и вписаните в списъка арбитри да отговарят на изискванията по чл. 11, ал. 4.

(4) При провеждане на арбитраж по ал. 1, т. 2 и ал. 2 в Регистъра по чл. 6а се вписва всяко арбитражно производство, образувано пред тях.

Чл. 5. Страна, която знае, че не са били спазени неповелителна разпоредба на този закон или изискване, предвидено от арбитражно споразумение, и въпреки това продължи да участвува в арбитражното производство, без да възрази незабавно или в предвидения за това срок, не може да се позовава на нарушението.

Чл. 6. Съдебни действия във връзка с арбитражното производство се допускат само в случаите, предвидени с този закон.

Чл. 7. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми електронни съобщения или други средства за комуникация.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, както и ако предяви насрещен иск или възражение за прихващане. Същото се приема, когато ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Алинея 3, изречение второ не се прилага, когато ответникът е физическо лице, с изключение на лицето, което е страна по спора в качеството му на едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.

(2) Арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд.

Чл. 9. Всяка от страните по арбитражно споразумение може да поиска от съд преди или по време на арбитражното производство обезпечаване на иска или на доказателствата.

Чл. 11. (1) Арбитражният съд може да се състои от един или повече арбитри, чийто брой се определя от страните. Когато страните не са определили броя им, арбитрите трябва да бъдат трима.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Арбитър може да бъде и лице, което не е гражданин на Република България, ако правилникът на съответната арбитражна институция позволява това, както и когато е арбитър към чуждестранна арбитражна институция или е арбитър по спор по чл. 4, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) В случай че правилникът на съответната арбитражна институция позволява това, за арбитър може да бъде посочено и лице, което не е включено в списъка на арбитражната институция, ако отговаря на изискванията по ал. 4.

(4) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който:

1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията;

2. има висше образование;

3. има най-малко 8 години професионален стаж;

4. не е лишен от правото да упражнява определена професия или дейност или да заема определена длъжност;

5. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждан за банкрут;

6. притежава високи морални качества и професионализъм.

(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Изискванията по ал. 4 не се прилагат за арбитри към постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, при разглеждане на арбитражно дело на територията на Република България.

(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.12.2025 г.) Обстоятелствата по ал. 4 се установяват служебно по т. 1, 5 и 6 въз основа на документ за завършено висше образование по т. 2 и въз основа на писмена декларация от арбитъра по т. 3 и 4.

Чл. 12. (1) Страните могат да уговарят процедурата за образуване на арбитражен съд.

(2) При липса на споразумение за процедурата:

1. ако арбитражният съд е от трима арбитри, всяка от страните назначава един арбитър, а двамата арбитри назначават третия;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) ако страната не избере арбитър в 30-дневен срок от получаване на искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, той се назначава по искане на една от страните от ръководителя на арбитражната институция, а при международен арбитраж за решаване на отделен търговски спор - от председателя на Българската търговско-промишлена палата;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) ако арбитражният съд е от един арбитър и страните не могат да се споразумеят за него, той се назначава от органите по т. 2 по искане на една от тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Назначаващият орган по ал. 2, т. 2 и 3 при назначаване на арбитър трябва да съобрази неговата квалификация, изисквана от споразумението на страните, както и за всички обстоятелства, които осигуряват назначаването на независим и безпристрастен арбитър.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Решението на назначаващия орган по ал. 2, т. 2 и 3 е окончателно.

Чл. 13. Когато на едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.

Чл. 14. (1) Отвод на арбитър може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните.

(2) Страната може да направи отвод на арбитър, назначен от нея или в чието назначаване е участвувала, само поради основания, които са ѝ станали известни след назначаването.

Чл. 15. (1) Страните могат да уговарят процедурата за отвод. Те не могат да изключат прилагането на чл. 16.

(2) При липса на споразумение отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода.

(3) Искането за отвод се прави писмено до арбитражния съд, като се посочват основанията за това.

(4) Арбитражният съд се произнася по отвода освен ако арбитърът се оттегли от своята функция или другата страна се съгласи с отвода.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако арбитражният съд не уважи отвода, страната, която го е предявила, може в седемдневен срок от уведомяването ѝ да поиска от Софийския градски съд да се произнесе по него. Софийският градски съд разглежда жалбата по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс, като решението му е окончателно.

(2) Арбитражният съд може да продължи разглеждането на делото и да постанови по него решение въпреки отвода и жалбата по ал. 1.

Чл. 17. (1) Когато арбитърът не е в състояние да изпълнява своите задължения или неоправдано бездействува, неговите правомощия се прекратяват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Ако в случаите по предходната алинея арбитърът не се откаже сам или страните не постигнат съгласие за прекратяване на правомощията му, всяка страна може да поиска от Софийския градски съд да се произнесе по прекратяване на правомощията. Решението на съда е окончателно.

Чл. 19. (1) Арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.

(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.

Чл. 20. (1) Възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвувала в назначаването на арбитър.

(2) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да се направи веднага.

(3) Арбитражният съд може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

(4) По възражението по предходните алинеи арбитражният съд се произнася с определение или с решението по делото.

Чл. 22. Страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права.

Чл. 23. Арбитражното производство започва в деня, когато ответникът е получил искане спорът да бъде отнесен до арбитраж, освен ако страните са уговорили друго.

Чл. 24. Страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. При липса на споразумение арбитражният съд разглежда делото по начин, който смята за подходящ. И в двата случая той е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности да защитят своите права.

Чл. 27. (1) В исковата молба трябва да бъдат посочени наименованията и адресите на страните, обстоятелствата, на които се основава искът, и в какво се състои искането, а в писмения отговор на ответника - становищата му по тях.

(2) Исковата молба и отговорът трябва да бъдат представени в срок, уговорен от страните или определен от арбитражния съд.

(3) Заедно с исковата молба и отговора страните представят писмените доказателства и посочват други доказателства, които ще представят.

Чл. 28. Ответникът може да предяви насрещен иск най-късно с отговора на исковата молба.

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Страните могат да се съгласят делото да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без да бъдат призовавани. Арбитражният съд може да насрочи заседание с участие на страните, ако това е необходимо за правилното решаване на делото.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Ако не е уговорено друго между страните, при необходимост арбитражно заседание може да бъде проведено чрез видеоконферентна връзка. Арбитражният съд урежда в правилата си реда за провеждане на такова заседание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Процесуалните действия и изявления на арбитрите, страните, техните представители и на останалите участници в производството се регистрират по подходящ начин, позволяващ съхраняване и възпроизвеждане на информацията.

Чл. 32. (1) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщението за насрочване на първото арбитражно заседание за разглеждане на арбитражното дело и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България по един от следните начини в посочената последователност:

1. чрез препоръчана пратка от универсалната пощенска услуга или чрез куриерска услуга, извършена от лице, вписано в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги;

2. чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако книжата не са могли да бъдат връчени по начините, посочени в т. 1.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) По искане на ищеца връчването по ал. 1, т. 2 може да бъде използвано и при първо изпращане на посочените книжа, както и за връчване на други съобщения и документи по делото, като той понася съответните разноски независимо от изхода на делото.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с направен опит за връчване.

(4) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята за получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Уведомлението се смята за предадено и когато получателят е отказал да го получи, както и когато не се е явил да го получи, след като му е била оставена покана за това. Връчителят удостоверява тези обстоятелства писмено.

(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Алинея 4 и втората хипотеза на ал. 5 не се прилагат за страна - физическо лице по смисъла на чл. 7, ал. 4, освен когато страната вече е получила редовно исковата молба или предходно съобщение по реда на ал. 1.

(7) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 4 и 5, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство.

(8) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Въз основа на изрично писмено искане на страните книжа и съобщения могат да им бъдат изпращани и на посочен от тях електронен адрес. По отношение на ответника тази възможност се прилага, след като е бил уведомен за предявения срещу него иск по реда на ал. 1.

Чл. 37. Арбитражният съд или заинтересованата страна с негово одобрение може да поиска от компетентния съд да събере някои доказателства, необходими по делото. Съдът е длъжен да изпълни молбата съобразно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 38. (1) Арбитражният съд решава спора, като прилага избрания от страните закон. Ако друго не е уговорено, изборът на закон се отнася до материалното право, а не до стълкновителните норми.

(2) Ако страните не са посочили приложимия закон, арбитражният съд прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими.

(3) Във всички случаи арбитражният съд прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи.

(4) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.

Чл. 40. Ако страните сключат спогодба, делото се прекратява. Те могат да поискат арбитражният съд да възпроизведе спогодбата в арбитражно решение при уговорени условия. Това решение има силата на решение по съществото на делото.

Чл. 41. (1) Решението трябва да бъде мотивирано освен ако страните са уговорили друго или е постановено по спогодба при уговорени условия. То трябва да сочи датата и мястото на арбитража.

(2) Решението се подписва от арбитъра или от арбитрите. При арбитражно производство с повече от един арбитър подписите на мнозинството от членовете на арбитражния съд са достатъчни, ако подписалите го са посочили причината за липсващия подпис.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.03.2026 г.) Решението се обявява с прилагането му в електронното досие на делото, а когато е постановено от арбитраж, образуван за решаване на определен спор, или от постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България - в Регистъра по чл. 6а. Решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. С връчването му на двете страни то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

Чл. 42. Арбитражният съд прекратява делото с определение, когато:

1. ищецът оттегли иска си освен ако ответникът възрази и арбитражният съд намери, че ответникът има законен интерес от постановяване на решение;

2. страните са съгласни производството да се прекрати;

3. арбитражният съд намери, че има друга пречка за разглеждане на делото по същество.

Чл. 44. Арбитражният съд по искане на страните може да постанови допълнително решение по претенции, по които не се е произнесъл. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното от нея искане в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, арбитражният съд постановява допълнително решение в 60-дневен срок при спазване съответно разпоредбата на чл. 43, ал. 4.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г., предишен текст на чл. 47 - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:

1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно този закон или съобразно избран от страните друг закон при международен арбитраж;

3. (отм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г., нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България;

4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;

5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;

6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.03.2026 г.) Арбитражното решение е нищожно, когато е постановено:

1. от арбитраж, който не е вписан в Регистъра по чл. 6а;

2. от арбитър, който не е вписан в Регистъра по чл. 6а в случаите по чл. 6б, ал. 1, т. 5 или по чл. 6в, ал. 2 и 3;

3. по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Освен в случаите по ал. 1, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд и ако по надлежния съдебен ред бъде установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото.

Чл. 48. (1) Иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) В случаите по чл. 47, ал. 3 иск за отмяна се предявява в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата или на решението по иск по чл. 124, ал. 4 или 5 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Иск за установяване на нищожност на арбитражно решение може да бъде предявен от страните и техните правоприемници пред Върховния касационен съд без ограничение във времето. Когато съдът е сезиран с иск за отмяна по чл. 47, ал. 1 или 3, той се произнася по нищожността на решението и без да има искане за това.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Върховният касационен съд може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. Допуснатите обезпечения по чл. 9 и извършените до спиране на изпълнението действия от съдебен изпълнител се запазват.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2001 г., нова - ДВ, бр. 46 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Размерът на държавната такса за разглеждане на исковете по чл. 47 се определя с тарифа на Министерския съвет.

Чл. 49. (1) (Нов - ДВ, бр. 38 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г., предишен текст на чл. 49, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Ако Върховният касационен съд с влязло в сила решение отмени арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2, заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния съд. Когато арбитражното решение е отменено на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 или ал. 3, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане, като всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от други арбитри. При обявяване на арбитражното решение за нищожно на някое от основанията по чл. 47, ал. 2, заинтересованата страна може да отнесе спора за разглеждане от компетентния съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.12.2025 г.) Върховният касационен съд изпраща на министъра на правосъдието електронно копие от всяко свое решение, с което обявява за нищожно или отменя арбитражно решение.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г. [*]) Окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила и обявено арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение се издава от Софийския градски съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.03.2026 г.) Окръжният съд прави служебна проверка в Регистъра по чл. 6а и в електронното досие на делото за установяване на обстоятелствата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, ал. 2, както и за връчване на решението на длъжника по изпълнението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., отм., нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.03.2026 г.) Електронно копие от разпореждането, с което съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, се изпраща на министъра на правосъдието.

(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) За признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори като молбата се предявява пред Софийския градски съд.

Чл. 53. (Нов - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Арбитър, който постанови решение по спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж по силата на чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, и решението е обявено за нищожно на това основание от Върховния касационен съд, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. На арбитражния съд, съответно на юридическото лице, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.03.2026 г.) Арбитър, който постанови решение, без да е вписан в Регистъра по чл. 6а в съответствие с чл. 6б, ал. 1, т. 5 или ал. 2 и 3, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. На юридическото лице със седалище в Република България, към което е учреден арбитражът, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.03.2026 г.) Когато арбитраж не изпълнява изискванията на чл. 46а или чл. 51, ал. 2, на юридическото лице със седалище в Република България, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) При повторно нарушение глобите, съответно имуществените санкции по ал. 1 - 3, са в трикратен размер.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) Арбитър или юридическо лице, което не изпълни задължителните указания по чл. 52, ал. 5, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер на 2500 лв.