Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.

(2)може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара.

(3) ът лично извършва нотариалните и другите предвидени от закона действия.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) В Нотариалната камара се води регистър. В регистъра се вписват нотариусите, помощник-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона.

Чл. 7. Всеки има право да преглежда регистъра на Нотариалната камара и да получава извлечение от него.

Чл. 73. (1) (Доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.

(2) Държавата не отговаря за действията на нотариуса.

Чл. 74. (1) За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 76. (1) (Предишен текст на чл. 76, изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 77, ал. 1 е узнал за нарушението. В случай, че узнаването е станало по повод на подадена жалба или сигнал, органът по чл. 77, ал. 1 е длъжен в тримесечен срок да образува дисциплинарно производство, ако прецени, че е налице дисциплинарно нарушение.

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Дисциплинарното производство се образува по предложение на министъра на правосъдието или служебно по решение на Съвета на нотариусите.

(2) Органът, по чиято инициатива е образувано дисциплинарното производство, уведомява нотариуса, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.

(3) Съветът на нотариусите изпраща материалите на председателя на дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.

(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председател и двама членове на дисциплинарния състав, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) (1) Решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва от нотариуса, от Съвета на нотариусите и от министъра на правосъдието пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от съобщението.

(2) Министърът на правосъдието може да обжалва решението на дисциплинарната комисия и когато дисциплинарното производство е образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии.

Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., предишен текст на чл. 83 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Лицата по ал. 1 не могат да удостоверяват подписи на частни документи в случаите по чл. 15, ал. 1, чл. 129, ал. 2 и чл. 137, ал. 6 от Търговския закон.

Чл. 84. (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако документът е съставен на български език, могат:

1. да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани;

2. да удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани;

3. да съставят нотариални завещания на български граждани.

(2) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на вписване и е представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.