Чл. 1. Този закон урежда правното положение, организацията и дейността на омбудсмана.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) (1) Омбудсманът е обществен защитник, който насърчава и защитава правата на човека и основните свободи.

(2) Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти.

Чл. 3. (1) В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал.

(2) Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността му. Правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 4. Дейността на омбудсмана е публична.

Чл. 5. Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.

(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Държавните и общинските органи са длъжни да предоставят информация в 14-дневен срок от поискването ѝ относно местата по чл. 28а, условията и броя на лицата в тях, както и друга информация, необходима за изпълнение на правомощията на омбудсмана по глава четвърта "а".

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет и/или от други публични източници. Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджет.

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Омбудсманът се избира от Народното събрание в условията на публичност и прозрачност за срок 5 години и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат.

Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества, доказан опит в сферата на правата на човека и отговаря на условията за избор на народен представител.

Чл. 10. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители, парламентарните групи и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Народното събрание избира омбудсман с явно гласуване. Избран е кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите народни представители.

(3) В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, произвежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил гласовете на повече от половината от гласувалите народни представители.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание с явно гласуване в срок един месец от избирането на омбудсмана по негово предложение след процедура по публично, прозрачно и състезателно номиниране и избор, и за срока по чл. 8.

(2) Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за избираемост по чл. 9.

Чл. 12. Омбудсманът встъпва в длъжност след полагане на следната клетва пред Народното събрание: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си."

Чл. 13. Изборът за нов омбудсман се произвежда не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата. Омбудсманът продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2024 г.) (1) Длъжността на омбудсмана и на заместник-омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация, освен ако са назначени за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България.

(2) Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да извършват търговска дейност.

(3) При назначаването на лицата по ал. 1 за служебен министър-председател същите прекъсват правомощията си само за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани.

Чл. 15. (1) Правомощията на омбудсмана и на заместник-омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при:

1. установяване на несъвместимост или неизбираемост;

2. фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си повече от шест месеца;

3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;

4. несправяне със задълженията си и при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) оставка;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) смърт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Решението за предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана или на заместник-омбудсмана по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се приема от Народното събрание по искане най-малко на една пета от народните представители, а основанията по ал. 1, т. 3, 5, 6 и 7 се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание.

(3) Освен в случаите по ал. 1 заместник-омбудсманът се освобождава от Народното събрание и по мотивирано предложение на омбудсмана.

(4) Омбудсманът и заместник-омбудсманът имат право да бъдат изслушвани от Народното събрание в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, а заместник-омбудсманът - и по ал. 3.

Чл. 16. (1) Омбудсманът се ползва с имунитета на народен представител.

(2) Имунитетът на омбудсмана може да бъде снет при условията и по реда, предвидени за народни представители.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана нов омбудсман се избира в срок един месец от влизането в сила на решението за прекратяване по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 или 4, или от обявяването по чл. 15, ал. 1, т. 3, 5, 6 или 7.

(2) В случаите на предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана заместник-омбудсманът встъпва в неговата длъжност до избирането на нов омбудсман.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Омбудсманът получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Възнаграждението на заместник-омбудсмана е 90 на сто от възнаграждението на омбудсмана.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да получават друго възнаграждение по трудово или служебно правоотношение, освен при упражняване на научна или преподавателска дейност.

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) (1) Омбудсманът се подпомага от администрация, назначавана съобразно принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм и недискриминация.

(2) Условията и редът за обявяване на свободните длъжности и за назначаване на служителите се определят в правилника за организацията и дейността на омбудсмана.

Чл. 29. Който възпрепятства омбудсмана да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 30. Който не представи в определения от омбудсмана срок поискани от него сведения, документи или актове, се наказва с глоба до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 31. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 32. Административното наказание по чл. 29 - 31 се налага от съответния районен съд. Актът, с който се установява административното нарушение, се съставя от длъжностно лице, определено от омбудсмана, и се изпраща на съответния районен съд.

Чл. 33. Съдът съобщава на лицето, чието наказване се иска, за постъпването на материалите по чл. 32, определя му срок за запознаване с тях, за възражения и посочване на доказателства в тяхна подкрепа. Срокът не може да бъде по-малък от един месец.

Чл. 34. (1) След изтичане на срока по чл. 33 делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание.

(2) Омбудсманът може да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо.

Чл. 35. (1) Районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което налага предвиденото в този закон административно наказание, или оправдава лицето, чието наказване е поискано.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решението по ал. 1 подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Касационна жалба може да подаде и омбудсманът.

Чл. 36. Доколкото в този закон не е установено друго, прилага се Законът за административните нарушения и наказания.