Чл. 5. (1) Министърът на околната среда и водите:

1. разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по реда на глава пета съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2;

2. координира дейността на органите по чл. 4, ал. 1 - 3;

3. възлага научни и приложни проучвания като основа за вземане на управленски решения и за разработване на нормативни актове;

4. изготвя и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите;

5. осигурява участие на обществеността при вземане на решения във връзка с опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите;

6. осъществява координация и контрол по спазване изискванията на този закон;

7. ръководи мониторинга на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;

8. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 1;

9. изготвя годишен доклад за състоянието на почвите като част от Националния доклад за състоянието на околната среда.

(2) Министърът на околната среда и водите се подпомага в дейността си от Изпълнителната агенция по околна среда, регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и Консултативния съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. осъществява мониторинг на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;

2. създава и поддържа регистър на площите с увредени почви;

3. организира разработването и издаването на периодични и информационни бюлетини и справки за почвите.

(4) Директорите на РИОСВ:

1. провеждат мониторинг на почвите по чл. 27, ал. 3, т. 1 на регионално ниво с обхват и съдържание, утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите;

2. осъществяват контрола по чл. 13, т. 10, чл. 16 - 18 и по Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците на територията на РИОСВ;

3. осъществяват контрол за провеждане на собствен мониторинг по чл. 29, ал. 1;

4. осъществяват превантивен и текущ контрол;

5. правят предложения за включване на площи с увредени почви в регистъра по чл. 21 и участват в тяхната инвентаризация;

6. подпомагат процеса на разработване и отчитане изпълнението на Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по чл. 24, ал. 1;

7. осигуряват участието на представителите на РИОСВ във:

а) комисиите за промяна предназначението на земята съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи;

б) комисиите за рекултивация на нарушени терени съгласно чл. 19, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 41 от 2004 г., бр. 75 и 78 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г.);

в) общинските и областните експертни съвети по устройство на територията и във връзка с чл. 13, т. 1 и 2;

г) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) техническите съвети при регионалните дирекции по горите за приемане на решения относно лесоустройствените проекти, планове и програми и във връзка с чл. 13, т. 5.

(5) Консултативният съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите е помощен орган към министъра на околната среда и водите, като:

1. съставът му се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се включват представители на органите по чл. 4, ал. 1 - 3 и на заинтересовани организации;

2. консултативният съвет изготвя становища по стратегии, програми и нормативни актове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и предлага мерки за подобряване дейността на държавните и общинските органи в тази област;

3. дейността му се урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните:

1. организира дейностите по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на земеделските земи в съответствие с този закон, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за защита на растенията;

2. разработва и поддържа в актуално състояние информационната система за почвените ресурси;

3. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 2;

4. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност;

5. участва в разработването на националната програма по чл. 24, ал. 1 и на нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.

Чл. 13. С цел опазване и устойчиво ползване на почвите и ограничаване на процесите по чл. 12 се забраняват:

1. унищожаването на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения в случаите, когато това води до увреждане на почвите;

2. унищожаването на изградени противосвлачищни и укрепителни съоръжения;

3. прилагането на земеделски практики, водещи до засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества;

4. прилагането на технологии за обработка на почвите, които водят до ерозия, уплътняване и нарушаване структурата на почвите;

5. унищожаването или нарушаването целостта на защитни горски пояси;

6. напояването със замърсени води, които съдържат вредни вещества над допустимите норми;

7. внасянето в почвите на утайки от пречиствателни станции от отпадъчни води, които не отговарят на изискванията на Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (ДВ, бр. 112 от 2004 г.);

8. внасянето в почвите на торове, компост и други подобрители, на биологично активни вещества и хранителни субстрати, които не отговарят на условията, определени в Закона за защита на растенията;

9. употребата на продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Наредбата за разрешаване на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.; изм., бр. 62 от 2007 г.);

10. извършването на производствени дейности, водещи до засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества;

11. изгарянето или друга форма на неконтролирано обезвреждане, изоставяне и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци върху почвена повърхност, включително на селскостопански отпадъци, извън обхвата на Закона за управление на отпадъците;

12. изгарянето на стърнища и други растителни остатъци върху почвената повърхност.

Чл. 18. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти, ги организират и експлоатират по начин, който изключва увреждане на почвите.

Чл. 19. Възстановяването на функциите на увредените почви цели:

1. предотвратяване на риска за околната среда и човешкото здраве;

2. опазване на другите компоненти на околната среда по чл. 4 от Закона за опазване на околната среда;

3. подобряване на почвеното плодородие при земеделско и горскостопанско ползване.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) В случаите на нарушени терени се изпълняват проекти за рекултивация по реда на Закона за опазване на земеделските земи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Проектите по ал. 1 се съгласуват от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице - за сгуроотвали, както и за сметища и други депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

(3) За съгласуване на проекти за рекултивация се внася такса, определена с тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 24. (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2 разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и я внася за одобрение от Министерския съвет.

(2) Програмата по ал. 1 подлежи на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда.

(3) Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се разработва за 10-годишен период и съдържа:

1. анализ и оценка на състоянието на почвите и на източниците, които ги увреждат, по сектори на националното стопанство;

2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;

3. цели и приоритети по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;

4. средства за постигане на целите;

5. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;

6. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие;

7. оценка на резултатите и при необходимост промяна на мерките в плановете по т. 5.

(4) Основните критерии при определяне на приоритетите в Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите са:

1. устойчиво ползване на почвите като природен ресурс;

2. опазване и подобряване на почвеното плодородие;

3. намаляване на вредните последствия върху почвите, предизвикани от природни процеси и явления и антропогенни фактори;

4. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и опазване на другите компоненти на околната среда;

5. спазване принципите на устойчивото развитие, включително принципите на биологичното земеделие;

6. възстановяване на нарушените функции на почвите;

7. задължения, поети от държавата по международни актове, отнасящи се до почвите.

(5) Министърът на околната среда и водите ежегодно отчита пред Министерския съвет изпълнението на плана по ал. 3, т. 5 като част от отчета по Националната стратегия за околна среда.

Чл. 26. (1) Кметовете на общини разработват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за общината в съответствие с програмите по чл. 25, ал. 1 за период не по-кратък от три години.

(2) Програмите по ал. 1 са неразделна част от общинските програми за опазване на околната среда.

Чл. 29. (1) Собствен мониторинг се провежда от:

1. операторите на производствени инсталации и съоръжения, посочени в приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда;

2. възложителите на инвестиционни предложения, за които се извършва оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и за които не се издава комплексно разрешително.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1 провеждат собствен мониторинг на почвите в границите на площадките, на които са разположени инсталациите и съоръженията, при условията и по реда, определени в комплексното разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

(3) Лицата по ал. 1, т. 2 провеждат собствен мониторинг на почвите в границите на площадките, на които се осъществяват инвестиционните предложения.

(4) Условията и редът за провеждане на мониторинг по ал. 2 се съгласуват от РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда в рамките на процедурата по издаване на комплексното разрешително.

(5) За провеждането на мониторинга лицата по ал. 1, т. 2 разработват план за собствен мониторинг въз основа на условията в решенията по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), който план се съгласува от РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда в рамките на процедурата по ОВОС.

(6) При съгласувателната процедура по ал. 4 и 5 съответните компетентни органи определят информацията по чл. 27, ал. 3, т. 2, както и реда и начина за предоставянето ѝ.

(7) Лицата по ал. 2 и 3 съхраняват информацията от собствения мониторинг за период не по-кратък от 15 години.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните изгражда и поддържа информационна система за почвените ресурси в съответствие със Закона за опазване на земеделските земи и с този закон.

(2) Чрез информационната система по ал. 1 се:

1. извършва инвентаризация на почвените ресурси на страната;

2. осигуряват данни за състоянието на почвените ресурси чрез използване на наземни и дистанционни методи с цел съставяне на карти, базирани на географска информационна система;

3. осигуряват данни за основните характеристики и свойства на почвените ресурси;

4. определят пространственото разпределение и продуктивния потенциал на почвените ресурси на основата на единна систематика на почвите за земеделско и горско стопанско ползване;

5. осигуряват данни и оценки за задължителни ограничения при ползването на почвите;

6. осигурява информация за устойчиво ползване на почвите.

(3) Информацията по ал. 2 е публична.

Чл. 31. (1) Контролът по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите се осъществява от:

1. министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица - по чл. 13, т. 10, чл. 16 - 18, по изпълнението на програмите по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, както и по Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците;

2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица - по чл. 13, т. 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 12, чл. 15, ал. 1 и чл. 16, както и по Закона за опазване на земеделските земи и Закона за защита на растенията;

3. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството или оправомощени от него длъжностни лица - по чл. 13, т. 1 и 2, както и по Закона за устройство на територията;

4. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 13, т. 1, 2, 4, 5, 11 и 12 и по Закона за горите;

5. областните управители - по изпълнението на програмите по чл. 26;

6. кметовете на общини - по чл. 13, т. 11.

(2) Лицата, подлежащи на контрол, осигуряват достъп до всички обекти и предоставят необходимата информация на съответните компетентни органи при осъществяване на контролните им функции.

Чл. 33. (1) Превантивният контрол има за цел недопускане на увреждане на почвите и се осъществява по:

1. Закона за опазване на околната среда чрез:

а) екологична оценка при одобряване на планове и програми по глава шеста, раздел II от същия закон;

б) оценка на въздействието върху околната среда по глава шеста, раздел III от същия закон;

в) комплексни разрешителни по глава седма, раздел II от същия закон;

2. Закона за защитените територии - чрез планове за управление на защитените територии;

3. Закона за биологичното разнообразие - чрез планове за управление на защитените зони.

(2) Превантивният контрол обхваща и:

1. режими за ползване на почвите в съответствие с наредбите по чл. 20, ал. 2 и със Закона за опазване на земеделските земи;

2. забрани за извършване на определени дейности в съответствие с чл. 13 и чл. 15, ал. 1.

Чл. 38. За нарушения по чл. 13, т. 1 - 9 и 12, чл. 15, ал. 1 и чл. 16 се налага глоба, съответно имуществена санкция, по реда на Закона за опазване на земеделските земи, Закона за защита на растенията, Закона за устройство на територията и Закона за горите.

Чл. 40. Лице, което наруши разпоредбите на закона, с изключение на разпоредбите на чл. 37 - 39, се наказва по реда, определен в Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми (ДВ, бр. 69 от 2003 г.).