Предмет

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България при осъществяване на държавната и местната власт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Този закон урежда и мерките по изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (ОВ, L 130/55 от 17 май 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2019/788".

Принципи на прякото участие

Чл. 2. Принципите на прякото участие на гражданите в управлението са:

1. свободно изразяване на волята;

2. общо, равно и пряко участие с тайно гласуване;

3. равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос;

4. еднакви условия за представяне на различните становища.

Форми на прякото участие

Чл. 3. (1) Прякото участие се осъществява чрез:

1. референдум;

2. гражданска инициатива;

3. (нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) европейска гражданска инициатива по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/788;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) общо събрание на населението.

(2) Референдумът може да се произвежда на национално и местно ниво.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Гражданската инициатива може да се провежда на национално, европейско и местно ниво, а общото събрание на населението - на местно ниво.

Право на гласуване

Чл. 4. (1) Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.

(2) Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.

Финансово осигуряване

Чл. 5. (1) Финансовите средства за произвеждане на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за произвеждане на местен референдум - от съответния общински бюджет.

(2) Гражданската инициатива в частта на организиране на подписка се финансира от граждани и юридически лица.

(3) Всички документи по този закон се освобождават от държавни и местни такси.

Съдебен контрол

Чл. 6. (1) Споровете за конституционност на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане.

(2) Споровете за законосъобразността на резултатите от национален референдум се решават от Върховния административен съд, а за законността на местен референдум и за неговите резултати - от съответния административен съд.

Национална гражданска инициатива

Чл. 44. (1) Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.

(2) Националната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна.

Организиране на национална гражданска инициатива

Чл. 45. (1) Националната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.

(2) Събранието:

1. одобрява предложението до Народното събрание или до орган на централната изпълнителна власт, за което да се събират подписи на граждани;

2. избира инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от трима до 7 членове, включително председател;

3. одобрява бланката за събиране на подписите;

4. определя срока и реда за събиране на подписите; местата за събиране на подписите се определят след съгласуване със съответния кмет.

(3) За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената, постоянните адреси, ЕГН и подписите на участвалите в събранието граждани.

Местна гражданска инициатива

Чл. 46. (1) Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение.

(2) Местната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място.

Организиране на местна гражданска инициатива

Чл. 47. (1) Местната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община, район, кметство или населено място.

(2) Събранието:

1. одобрява предложение до общинския съвет, кмета на общината, района или кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт, за което да се събират подписи на граждани с избирателни права;

2. избира инициативен комитет, който се състои от трима до 5 членове, включително председател;

3. одобрява бланката за събиране на подписите;

4. определя срока и реда за събиране на подписите; местата за събиране на подписите се определят след съгласуване със съответния кмет.

(3) За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената, постоянните адреси, ЕГН и подписите на участвалите в събранието граждани.

Провеждане на подписка за гражданска инициатива

Чл. 48. (1) Национална и местна гражданска инициатива се извършват чрез подписка.

(2) Подписката се провежда в срок, определен от събранието по чл. 45, ал. 2 или чл. 47, ал. 2, но не по-дълъг от три месеца от провеждането на събранието за организиране на национална гражданска инициатива, и два месеца - за местната гражданска инициатива.

(3) Всеки гражданин с избирателни права може да положи подписа си еднократно в подписката, включително и на място, различно от неговия постоянен адрес - за националната гражданска инициатива, а за местната гражданска инициатива - в съответствие с постоянния или настоящия му адрес.

Подписка

Чл. 49. (1) Подписката съдържа:

1. одобреното предложение, което е обект на подписката;

2. протокола по чл. 45, ал. 3 или чл. 47, ал. 3;

3. бланките със събраните подписи на граждани.

(2) Бланката за подписката по чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 съдържа на всеки лист:

1. наименованието на общината, района, кметството или населеното място, където се събират подписите;

2. пореден номер.

(3) В бланките гражданите с избирателни права вписват трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и полагат саморъчно подпис.

(4) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за гражданската инициатива. В графа "забележки" се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

Информационна кампания

Чл. 50. Инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с предложението, по което се провежда подписката.

Внасяне на подписката

Чл. 51. (1) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) В срока по чл. 48, ал. 2 инициативният комитет внася подписката в Народното събрание или в съответния орган на изпълнителната власт - за националната гражданска инициатива, или в общинския съвет, до кмета на общината, района или кметството, или до областните или регионалните органи на изпълнителната власт - за местната гражданска инициатива. Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.

(2) Подписката е придружена от списък с имената, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) При постъпването на предложение чрез национална гражданска инициатива по чл. 44, ал. 1 или местна гражданска инициатива по чл. 46, ал. 1, компетентният орган, а в случаите, когато той е колективен - неговият председател или ръководител, изпраща подписката в структуриран електронен вид на ГД "ГРАО" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на териториалното ѝ звено в съответната област, които извършват незабавно служебна проверка. За резултатите от проверката се изготвя протокол, който се изпраща на съответния компетентен орган.

Разглеждане на подписката и предоставяне на информация

Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.

(2) Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник.

(3) Органите по ал. 1 и 2 са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.

Финансиране на подписката

Чл. 53. Разходите във връзка с организирането на подписката се финансират от граждани и юридически лица, като за целта инициативният комитет открива специална набирателна сметка.

Общо събрание на населението

Чл. 54. (1) Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет.

(2) Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.

(3) Общинският съвет предприема необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание на населението в населеното място или квартала.

Място на провеждане на общото събрание

Чл. 55. (1) Общо събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 жители.

(2) В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 жители общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава.

Състав на общото събрание

Чл. 56. (1) Общото събрание се състои от всички граждани с избирателни права на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди определената за събранието дата.

(2) Кметът на общината, на района или на кметството изготвя и поддържа актуализирани списъците на гражданите с избирателни права от състава на общото събрание по ал. 1.

Инициатива за свикване на общото събрание

Чл. 57. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството по:

1. негова инициатива;

2. решение на общинския съвет;

3. искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 инициативата с подписка за свикване на общо събрание на населението се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от трима до 9 членове, включително председател.

(3) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за общото събрание. В графа "забележки" се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

(4) Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и подпис. Той може да положи подписа си еднократно в подписката.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Инициативният комитет внася подписката при кмета, който в посочения в нея срок е длъжен да свика общото събрание на населението. Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката. Кметът изпраща подписката в структуриран електронен вид на териториалното звено на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по ал. 1, т. 3, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на кмета на общината.

(6) Съобщението за свикване на общото събрание съдържа:

1. деня и часа на събранието;

2. мястото на провеждане;

3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.

(7) Съобщението се разгласява, като оповестяването трябва да бъде не по-късно от 15 дни преди насрочената дата за провеждане на събранието.

Провеждане на общото събрание

Чл. 58. (1) Общото събрание се провежда не по-рано от 15 дни и не по-късно от един месец след като бъде оповестено.

(2) Общото събрание се провежда в извънработно време.

Разходи

Чл. 59. Разходите по организацията на общото събрание на населението се покриват от общинския бюджет.

Кворум

Чл. 60. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от една четвърт от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала.

(2) В населени места с до 150 жители за провеждане на общо събрание на населението е необходимо да присъстват поне една трета от гражданите с избирателни права в съответното населено място.

(3) Когато в определения час не са се явили посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от една десета от всички граждани с избирателни права.

(4) Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.

Гласуване

Чл. 61. (1) Общото събрание на населението се провежда от комисия от трима до 5 членове, включително председател, избрани с мнозинство повече от половината от присъстващите граждани с избирателни права.

(2) Гласуването в общото събрание е тайно, освен ако самото общо събрание не реши да е явно. За отчитане на резултатите от явното гласуване събранието избира преброители.

(3) Комисията одобрява бюлетините за гласуването, когато то е тайно, и организира гласуването и определянето на резултата.

(4) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите и се обявяват от председателя на комисията незабавно.

Протокол от общото събрание

Чл. 62. (1) Комисията изготвя протокол, в който се отразяват:

1. датата, часът на започването, часът на закриването и мястото на събранието;

2. въпросите, които се обсъждат;

3. резюме от изказаните предложения и мотиви към тях;

4. резултатите от гласуването и приетото решение.

(2) Протоколът се подписва от председателя на комисията и се съхранява в общинската или районната администрация или кметство.

Определяне на резултатите от гласуването

Чл. 63. (1) Когато общото събрание се провежда по избирателни секции, резултатите от гласуването в общината, района, кметството, населеното място или квартала се определят като сбор от резултатите от всяко отделно събрание от:

1. кмета на общината съвместно с председателите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на цялата община;

2. кмета на общината съвместно с кметовете на райони и кметства и председателите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на района, кметството, населеното място или квартала.

(2) Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината.

(3) Въз основа на решението на общото събрание в 7-дневен срок кметът издава заповед, в която конкретизира мерките за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за подготовка и приемане на съответно решение, правилник или наредба.

Обжалване

Чл. 64. (1) Когато кметът не свика общо събрание в срока по чл. 58, мълчаливият отказ може да се обжалва в 7-дневен срок пред тричленен състав на съответния административен съд. В 14-дневен срок от получаване на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.

(2) Законността на общото събрание и на неговите решения могат да се обжалват пред тричленен състав на съответния административен съд в 7-дневен срок от провеждането му. Съдът решава спора в 14-дневен срок от получаване на жалбата и неговото решение е окончателно.