Чл. 1. (1) Този закон установява реда за уреждане на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.

(2) В колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители освен ако страните са упълномощили други органи или лица.

Чл. 2. Този закон се прилага и за уреждането на колективни трудови спорове между работници и работодатели - чуждестранни или смесени фирми или предприятия на територията на страната.

Чл. 10. Когато предявените искания не са уважени, работниците могат да обявят символична стачка - чрез носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, ленти, значки или други подходящи символи, без да преустановяват работа.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Когато по колективния трудов спор не се постигне споразумение по чл. 3 или по чл. 4, ако е потърсено посредничество и/или доброволен арбитраж, или работодателят не изпълни поети задължения към тях, работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения.

(2) Решението за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или поделение.

(3) Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.

(4) При условията на предходната алинея работниците могат да обявят стачка от солидарност в подкрепа на законна стачка на други работници.

(5) Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час.

Чл. 12. (1) Докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време.

(2) Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.

(3) Виновното неизпълнение на изискванията по предходните алинеи е нарушение на трудовата дисциплина, за което се налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административната и наказателната отговорност.

Чл. 13. (1) Участието в стачка е доброволно. Никой не може да бъде принуждаван да участвува или да не участвува в стачка.

(2) Забранява се създаването на пречки или затруднения на работниците, които не участвуват в стачката, да продължат работата си.

Чл. 14. (1) Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:

1. (нова - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;

2. (предишна т. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) обществения ред.

(2) Писменото споразумение по предходната алинея се сключва най-малко 3 дни преди началото на стачката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Когато страните не постигнат споразумение по ал. 1, всяка от тях може да поиска от Националния институт за помирение и арбитраж въпросът да бъде решен от едноличен арбитър или арбитражна комисия. В срок три работни дни от получаването на искането директорът на института определя едноличен арбитър или арбитражна комисия, съставена от арбитри, включени в списъка по чл. 4а, ал. 7, т. 5. В 7-дневен срок от определянето му арбитражният орган разглежда и решава спора по реда на чл. 6.

Чл. 15. По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин.

Чл. 16. Не се допуска стачка:

1. ако предявените от работниците искания противоречат на Конституцията;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) когато не са спазени изискванията на членове 3, 11, ал. 2 и 3 и чл. 14, както и по въпроси, по които има споразумение или арбитражно решение;

3. по време на природно бедствие и свързаните с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи;

4. (отм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

5. за решаване на индивидуални трудови спорове;

6. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, съдебните, прокурорските и следствените органи, Държавна агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана;

7. с която се предявяват политически искания.

Чл. 17. (1) Работодателят, както и работниците, които не стачкуват, могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка.

(2) Искът се предявява пред окръжния съд по седалището или местожителството на работодателя. Когато страна по спора са работодатели със седалища или местожителство в различни съдебни райони, искът се предявява по избор на работодателите пред един от съответните окръжни съдилища.

(3) Делото се разглежда в седемдневен срок в открито заседание по реда на Гражданския процесуален кодекс с участие на прокурор.

(4) Съдът постановява решението си в тридневен срок от разглеждането на делото.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.)

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г.) Работникът не получава трудово възнаграждение за времето, през което поради участие в стачка е преустановил изпълнението на трудовите си задължения. За това време той може да получи обезщетение за сметка на специално обособен стачен фонд. Фондът се създава по желание на работниците с техни средства или със средства на професионалните организации.

(2) Забранява се блокирането на стачните фондове по време на стачка.

(3) За времето, през което участвува в законна стачка, работникът има право на обезщетение за сметка на общественото осигуряване по общия ред, а ако стачката е призната за незаконна - само ако е доброволно осигурен.

(4) Времето на участие на работниците в законна стачка се зачита за трудов стаж.

(5) На работник, който не е участвувал в стачка, но поради стачката на други работници не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, се заплаща трудово възнаграждение както при престой не по негова вина.

Чл. 19. (1) Работникът не отговаря дисциплинарно и имуществено за участие в допустима от този закон стачка.

(2) За участие в незаконна стачка работникът отговаря дисциплинарно и имуществено съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и на другите закони.

Чл. 20. След обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да:

1. предотврати или преустанови стачката;

2. осуети удовлетворяването на предявените искания.

Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници, включително изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен когато това се налага за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 1, докато трае стачката.