Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.

Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:

1. равенство пред закона;

2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;

3. ефективна защита срещу дискриминацията.

Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.

(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) При изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.

Чл. 7. (1) Не представлява дискриминация:

1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;

2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането ѝ;

3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането ѝ;

4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;

5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането ѝ не надвишават необходимото;

6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането ѝ не надвишават необходимото;

7. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;

8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;

9. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;

10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;

11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;

12. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;

16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;

17. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими;

18. (нова - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 20.12.2007 г., предишна т. 17 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими;

19. (нова - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) различното третиране на лицата при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера;

20. (нова - ДВ, бр. 33 от 2016 г.) временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.

(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя със:

1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;

2. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) наредба на министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при изпълнение на военната служба във въоръжените сили.

Чл. 8. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2015 г.) В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Чл. 10. При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13 и 14, когато това е необходимо за постигане целите на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 13 и 14 за изравняване възможностите на лица - жертви на множествена дискриминация.

Чл. 40. (1) Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.

(2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Комисията има свои регионални представители, като условията и редът за определянето им се уреждат с правилника по чл. 46, ал. 1.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Комисията представя на Народното събрание всяка година до 31 март отчет за дейността си, който включва и информация за дейността на всеки от постоянните ѝ специализирани състави.

Чл. 44. (1) Правомощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:

1. по негова молба;

2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;

4. в случаите на несъвместимост;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията.

(2) При настъпване на основанията по ал. 1 председателят на комисията или неговият заместник прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание или пред президента на Република България.

(3) В едномесечен срок от прекратяване на правомощията по ал. 1 Народното събрание или президентът на Република България избира, съответно назначава, нов член на комисията, който изпълнява мандата на освободения член.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто, а членовете - в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.

Чл. 47. Комисията за защита от дискриминация:

1. установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;

2. постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;

3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;

4. дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането;

6. прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

7. поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания;

8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;

9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация;

10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;

11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;

12. (нова - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) информира обществеността чрез средствата за масово осведомяване за действащите разпоредби в областта на защитата от дискриминация;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и дейността ѝ.

Чл. 48. (1) Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията.

(2) Председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация:

1. на етническа и расова основа;

2. на основата на пол;

3. на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1.

(3) Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от петима членове.

Чл. 49. (1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията, организира и ръководи дейността ѝ;

2. сключва трудовите договори и назначава държавните служители в администрацията;

3. изпълнява бюджета на комисията.

(2) Заместник-председателят подпомага председателя на комисията при осъществяване на неговите функции и го замества в негово отсъствие.