Чл. 1. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата, на нейната национална идентичност и начините за подпомагане и финансиране на културната дейност и творци.

Чл. 2. Основните принципи на националната културна политика са:

1. демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество и недопускане на цензура;

2. децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности;

3. равнопоставеност на творците и на културните организации;

4. опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи;

5. закрила на националната културна идентичност и културата на българските общности в чужбина;

6. насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура;

7. поощряване на културната индустрия и пазара на произведенията на изкуството и стимулиране на продуцентството в областта на културата;

8. откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на културата;

9. поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата;

10. развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата.

Чл. 2а. (1) (Нов - ДВ, бр. 106 от 2006 г., предишен текст на чл. 2а - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок 10 години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Националната стратегия по ал. 1 съдържа и стратегически цели за управление и опазване на културното наследство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за културното наследство.

Чл. 3. (1) Културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности.

(2) Културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие.

Чл. 4. (1) Културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.

(2) Културните институти:

1. определят самостоятелно своите задачи и структура съобразно предмета на дейността си;

2. могат да извършват допълнителни дейности, включително и стопански, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт, който ги е реализирал;

3. (отм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.)

4. могат да събират държавни такси за извършването на услуги и за издаване на документи и дубликати в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, като 50 на сто от постъпленията остават в съответния културен институт, а останалата част се внася във фонд "Култура".

(3) При възстановено право на собственост върху недвижим имот, предоставен за ползване на държавен или общински културен институт, областният управител или общинският съвет предоставят по съответния ред друг равностоен имот - държавна или общинска собственост.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата или със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или частично, със средства от общинските бюджети, въз основа на сключени договори с Министерството на културата или с участието на други юридически или физически лица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон.

(4) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.

(6) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2023 г.) Директорът на държавен културен институт по ал. 1:

1. въз основа на концепцията по ал. 4 и чл. 7, ал. 5 изготвя стратегически план за развитието на държавния културен институт, който се одобрява от министъра на културата;

2. ежегодно до 31 март представя на министъра на културата доклад за дейността на държавния културен институт за предходната година.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти към ведомства, извън Министерството на културата, се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на ръководителя на съответното ведомство, съгласувано с министъра на културата.

(2) Държавните културни институти по ал. 1 се финансират изцяло или частично от бюджета на съответното ведомство.

(3) Директорите на културните институти по ал. 1 се назначават от ръководителя на съответното ведомство след провеждане на конкурс.

Чл. 7. (1) Държавни културни институти с национално значение са тези културни институти, които изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културни и исторически ценности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Условията и редът за придобиване и отнемане статут на държавен културен институт с национално значение се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата.

(4) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти с национално значение възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 5 години.

(5) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4.

(6) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Общинските културни институти са юридически лица с бюджет, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 04.03.2022 г.) Общинските културни институти се финансират от общинския бюджет. По предложение на министъра на културата ежегодно в държавния бюджет се предвиждат средства за допълнително целево подпомагане на общински културни институти, на които са предоставени за ползване културни ценности по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Закона за културното наследство, или са ангажирани с опазването или популяризирането на такива културни ценности, въз основа на стандарт за делегирана от държавата дейност.

(3) При съставянето на общинските бюджети за съответната година размерът на субсидията за всеки от общинските културни институти не може да бъде по-нисък от този през предходната година, независимо от реализираните приходи от дейността им.

(4) Определянето на субсидията по ал. 3 става при размер на разходите не по-нисък от размера на определените в бюджета за тази цел през предходната година.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регионалните културни институти са юридически лица с бюджет, които осъществяват културна дейност основно на територия, определена с акта на учредяването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им.

(3) Регионалните културни институти се финансират:

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет;

2. от вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Размерът на допълнителните средства от държавния бюджет по ал. 3, т. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на културата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на регионални културни институти с кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, възникват въз основа на конкурс за срок от 4 години съгласно Кодекса на труда, освен ако друго не е предвидено в специален закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.)

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) (1) Директорите на културните институти не могат да:

1. упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици;

2. са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;

3. упражняват свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.

(2) Директорите на културните институти могат да участват като представители на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получават възнаграждение.

(3) Директорите на културните институти могат да участват в органите на управление на юридически лица с нестопанска цел при сдружаване на културните институти, за което не получават възнаграждение.

Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2006 г., предишен чл. 9а - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт и общински културен институт се преобразува в държавен културен институт от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след решение на общинския съвет в съответната община, на чиято територия е седалището на културния институт.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Дейност като частна културна организация могат да осъществяват:

1. лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите;

2. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария;

3. (нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на трета държава, когато това е предвидено в нормативен акт, акт на Министерския съвет или в програма по чл. 24а, ал. 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) За да осъществяват дейност на територията на Република България, лицата по ал. 1, т. 2 и 3 предварително представят в Министерството на културата превод на документа, издаден от компетентен орган в държавата на тяхното учредяване, удостоверяващ, че те имат право да осъществяват дейност в сферата на културата.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата. Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Когато институции по Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за висшето образование извършват дейност, присъща на културна организация, правилата за частна културна организация се прилагат и за тях по отношение на тази дейност.

Чл. 11. (1) Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица или между някои от тях.

(2) Отношенията между страните по ал. 1 се уреждат с учредителния акт.

Чл. 12. Частните културни организации и организациите със смесено участие участват равнопоставено с всички останали в конкурсите за субсидия по творчески проекти и програми при условията и по реда на този закон.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Държавни културни институти са и училищата по изкуствата и училищата по културата. Те осигуряват професионалната подготовка и обучението в областта на изкуствата и културата и са под прякото управление и методическо ръководство на министъра на културата, като се финансират от бюджета на Министерството на културата.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Министерството на културата провежда политика за закрила и развитие на културата в съответствие с функциите и правомощията си и при спазване принципите на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Дейността по ал. 1 Министерството на културата осъществява чрез:

1. финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други след провеждане на конкурси;

2. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) финансиране изцяло или частично от държавния бюджет на културни институти;

3. осигуряване на условия за професионална подготовка и обучение на творци и специалисти в областта на културата и ръководството на средните училища по изкуство и култура;

4. развитие на международното културно сътрудничество с държавни, общински, частни и международни организации;

5. информационно осигуряване за участие в международни програми и фондове;

6. подпомагане дейността на организационни структури, създадени с цел осигуряване на заетост, професионална квалификация и насърчаване на самостоятелната дейност на работещите в областта на културата;

7. (нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) награждаване на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) разработване на нормативни актове за осигуряване закрила на културните дейности и на творците.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Министерството на културата осигурява публичност при разработването и провеждането на политиката си за закрила и развитие на културата чрез:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) достъп до информацията за своята дейност по ред, определен от министъра на културата;

2. публикуване на ежегодни доклади за своята дейност и намерения в срок до 3 месеца след приключване на финансовата година;

3. срещи с творци, дейци на културата и експерти по актуални проблеми на културната политика.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър на културните организации. Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата, а информацията се съхранява чрез електронна база данни, управлявана от информационна система.

(4а) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Министърът на културата създава, води и поддържа публичен електронен регистър на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. За изграждане и поддържане на регистъра се използва системата по чл. 52а от Закона за електронното управление.

(5) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г.) Условията и редът за награждаването на български културни дейци по ал. 2, т. 7 се определят с наредба на министъра на културата.

(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Дейността на държавните културни институти, държавните културни институти с национално значение подлежи на наблюдение, анализ и оценка по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., нов - ДВ, бр. 52 от 2020 г.) (1) Вписването в регистъра по чл. 14, ал. 4, както и доброволното заличаване от него, се извършва чрез заявление, което съдържа:

1. наименование, седалище и адрес на управление на културната организация и единен идентификационен код от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ;

2. адрес за кореспонденция и лице за контакт;

3. основание за вписване или заличаване от регистъра;

4. подпис на представляващия културната организация.

(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Към заявлението се прилага актът за създаване на културната организация, когато той не е обнародван или вписан в публичен регистър.

(3) В регистъра по чл. 14, ал. 4 се вписват:

1. данните по ал. 1, т. 1 - 3;

2. форма на собственост, начин на създаване, управление, представителство и предмет на дейност;

3. промяна на обстоятелство по т. 1 и 2;

4. дата и основание за заличаване от регистъра.

(4) Когато заявлението не отговаря на изискване по ал. 1 или 2, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице уведомява заявителя, като му предоставя 10 работни дни за отстраняване на нередовностите с указание, че ако те не бъдат отстранени, процедурата ще бъде прекратена.

(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по ал. 4 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице:

1. извършва вписване и издава удостоверение за това;

2. отказва вписване с мотивирана заповед;

3. заличава културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4.

(6) При промяна на обстоятелство по ал. 3, т. 1 и 2 се подава заявление за вписване на промяната по реда на ал. 1 и 2 в 14-дневен срок от нейното настъпване.

(7) Заличаване на културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4 се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице при:

1. прекратяване на дейността - за държавни, регионални и общински културни институти;

2. заличаване на регистрацията на културната организация от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ;

3. смърт на физическото лице - търговец;

4. подадено заявление за доброволно заличаване;

5. (нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) извършено вписване въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание;

6. (нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) промяна на дейността, която води до несъвместимост за извършване на културна дейност.

(8) При заличаване на културната организация по ал. 7 издаденото удостоверение за вписване се обезсилва.

(9) Заповедта, с която се отказва вписване в регистъра на културните организации или се извършва заличаване на вписването, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) За вписване и заличаване в регистъра на културните организации не се събират държавни такси.

(11) Редът за вписване и заличаване в регистъра на културните организации, както и воденето, съхраняването и достъпът до него, се определят с наредба на министъра на културата.

(12) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и организации, предоставящи обществени услуги, не може да изискват доказване на обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4. Редът за воденето и поддържането на регистъра по чл. 14, ал. 4, както и съхранението и достъпът до него се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) Вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършват по персонална партида на лицето в електронна форма. На вписване подлежат:

1. трите имена на лицето;

2. код на професията съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите;

3. форма на осигуряване;

4. основна дейност в сферата на културата.

(2) Вписването и заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършва в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от неговата промяна.

(3) Редът за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а се определя с наредба на министъра на културата, съгласувано с министъра на електронното управление.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) При осъществяване на функциите си Министерството на културата се подпомага от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творческите съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определени културни направления и за определен срок със заповед на министъра на културата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Обществено-експертните съвети обсъждат важни и актуални въпроси в съответните направления, изразяват мнения и дават препоръки по тях пред ръководството на Министерството на културата, разглеждат и правят предложения по проекти и нормативни актове.

(4) Обществено-експертните съвети могат да изразяват мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал, открито проповядват насилие, порнография, расова, религиозна и национална нетърпимост или застрашават развитието на подрастващите.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти и се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват дейността си в съответствие с двустранни международни спогодби.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Българските културни институти в чужбина популяризират националните културни ценности в съответните страни и съдействат за разширяване участието на Република България в различните форми на международно сътрудничество въз основа на ежегодни програми, утвърдени от министъра на културата след съгласуване с министъра на външните работи. Редът за изготвянето и отчитането на програмите се урежда с наредба на министъра на културата и министъра на външните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията на директорите на български културни институти в чужбина, с трудови правоотношения по българското законодателство, възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години. Директорите на българските културни институти в чужбина не могат да бъдат назначавани за повече от два мандата.

(4) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4. В комисията по провеждане на конкурса се включват като членове по равен брой специалисти, предложени от Министерството на културата и Министерството на външните работи, а председател на комисията е заместник-министър на културата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.

(6) (Новa - ДВ, бр. 106 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се назначават от министъра на културата съгласно Кодекса на труда за срок от три години след съгласуване с министъра на външните работи.

(7) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Минималната образователно-квалификационна степен и професионалният опит, необходими за заемане на длъжности в българските културни институти в чужбина се определят в класификатор на длъжностите в българските културни институти в чужбина, утвърден от министъра на културата.

(8) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Директорът и служителите в българските културни институти в чужбина се командироват дългосрочно в приемащата държава със заповед на министъра на културата. Специфичните условия и редът за дългосрочното командироване в чужбина се определят с наредба на Министерския съвет.

(9) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Преди началото на дългосрочното командироване директорите на българските културни институти в чужбина преминават обучение за повишаване на тяхната външнополитическа компетентност, организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи.

Чл. 18. (1) Общините формират и реализират своята политика за закрила и развитие на културата, като съчетават принципите на националната културна политика с местните условия и традиции.

(2) Общинският съвет приема решения за:

1. финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети;

2. определяне на стимулиращи за развитието на културните организации в общината размери на местните такси;

3. провеждане на конкурси за културни инициативи, творчески проекти, целеви програми и други, финансирани от общинския бюджет;

4. участие на общината в дружества за съвместна дейност, общински фондации и сдружения за осъществяване на културни дейности;

5. създаване, преобразуване и закриване на регионални културни институти със седалища в общината по реда на чл. 9, ал. 2;

6. отпускане на творчески стипендии за подпомагане на млади творци на културата;

7. учредяване на награди за принос и постижения в областта на културата;

8. подпомагане развитието на любителското изкуство, краезнанието и родознанието;

9. създаване на програми за съхраняване на народното творчество.

(3) При осъществяване на функциите си общините се подпомагат от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творчески съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти.

(4) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определен срок със заповед на кмета на общината.

(5) Обществено-експертните съвети дават мнения и оценки за дейността на общинските културни институти, регионалните културни институти, за съчетаване на принципите на националната културна политика с местните условия и традиции, за определени произведения на изкуството и културата, които могат да увредят душевното здраве на децата и младежите.