Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) (1) Който склонява лице, ненавършило 18-годишна възраст, към извършване на престъпление чрез принуда или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява лице, ненавършило 18-годишна възраст, към проституция чрез принуда или чрез използване на положение на зависимост или надзор.

(3) Когато от деянието по ал. 1 или 2 са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, когато деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.

(4) Когато деянието по ал. 2 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) (1) Който принуди другиго да заживее съпружески с някого, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което отвлече другиго, с цел да го принуди да заживее съпружески с някого.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да заживее съпружески с него или с друго лице, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава.

(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да заживее съпружески с другиго.

(5) Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено:

1. от родител, друг сродник или настойник;

2. по отношение на непълнолетно лице;

3. по отношение на две или повече лица;

4. с користна цел.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.)