Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.

Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Чл. 320. Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Чл. 321. (1) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г. ) При разглеждане на дело по иск за развод се прилагат съответно чл. 127, ал. 5, чл. 131, ал. 4, чл. 140, ал. 3, чл. 140а и 140б, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

(2) (Отм., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба, когато страните не са участвали в информационна среща за процедура по медиация или тя не е довела до започване на процедура по медиация, съдът отново напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Когато страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.

(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)

Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се разглеждат исковете за упражняване на родителските права и личните отношения, като се прилага чл. 59 от Семейния кодекс, както и за издръжката на децата и ползването на семейното жилище, когато има ненавършили пълнолетие деца. С тях може да се предявят и искове за издръжката между съпрузите и фамилното име, както и за ползването на семейното жилище, когато няма ненавършили пълнолетие деца.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 6, ал. 1 и поради заплашване по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

Чл. 323. (1) (Доп. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) По молба на всяка от страните или служебно съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) По молбата по ал. 1 съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от съответния съд, пред който делото е висящо.

Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Чл. 325. Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Чл. 326. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.

(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.

(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 7 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

Чл. 329. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Член 78а се прилага независимо от разрешаването на въпроса за вината или недобросъвестността.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.