Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:
а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.